Присъда по дело №1075/2021 на Районен съд - Русе

Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс.ЯВ. П. Т., ЕГН-********** от гр.Русе в това, че:

През периода от месец март 2020г. до месец март 2021г., включително,
в гр.Русе, след като бил осъден с Решение № 1322/20.09.2014г. по гр.д.
№4345/2014 г. по описа на Районен съд-Русе, влязло в сила на 30.06.2014г.,
изменено в частта за размера на издръжката с Решение №587/22.05.2020г. по
гр.д.№351/2020г. по описа на Районен съд-Русе, влязло в сила на 17.07.2020г.,
да издържа свой низходящ - детето си ОНТ. ЯВ. Т., роден на 12.11.2008г.,
чрез неговата майка и законен представител ИВ. К. ИВ. – съзнателно не
изпълнил задължение си в размер на повече от две месечни вноски - 13
/тринадесет/ месечни вноски по 152,50лв., на обща стойност 1982,50 лв.
/хиляда деветстотин осемдесет и два лева и 50 ст./ - престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия
за виновен и му наложи предвиденото за това престъпление наказание.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и със защитник. Дава
обяснения, в които признава извършването на деянието. Защитникът моли
Съда да признае подсъдимия за невинен и го оправдае по предявеното му
обвинение, като излага аргументи за липса на обективна възможност у
подсъдимия да изпълнява задължението си за издръжка. Алтернативно, моли
Съда да определи по-лекото по вид наказание, предвидено в нормата на
чл.183, ал.1 от НК.

От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият ЯВ. П. Т. е роден на 12.09.1976г. в гр.Русе, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, не
работи, ЕГН:**********.

В периода от 2006г. до 2011г. подс.Я.Т. и свид.И.И. съжителствали на
съпружески начела. От съвместното им съжителство се родило едно дете –
ОНТ. ЯВ. Т., роден на 12.11.2008г.
с Решение № 1322/20.09.2014г. по гр.д.№4345/2014 г. по описа на
Районен съд-Русе, подсъдимият бил осъден да плаща ежемесечна издръжка от
100.00лв. за детето, чрез майка му. Решението влязло в сила на 30.06.2014г.
Впоследствие, с Решение № 194/17.02.2016г. по гр. дело № 8064/2015г.
по описа на РРС, размерът на дължимата от подсъдимия издръжка бил
увеличен на 105.00лв. По жалба на свид.И. срещу това решение, било
образувано въззивно гр.дело №187/2016г. на Окръжен съд Русе, по което с
Решение № 170/09.05.2016г. решението на Районен съд било отменено, а
издръжката била увеличена на 110лв. Решението влязло в сила на 09.05.2016г.
С Решение №587/22.05.2020г. по гр.д.№351/2020г. по описа на Районен съд-
Русе издръжката била увеличена на 152.50лв. След като било потвърдено от
Окръжен съд Русе, това решение влязло в сила на 17.07.2020г.
1

Подсъдимият бил запознат с посочените съдебни решения и бил наясно,
че е осъден да заплаща издръжка за детето си О.Т., както и с конкретните
размери на издръжката по тези решения. Независимо от това, подс.Т. плащал
дължимата издръжка нередовно или в непълен размер. Така, в периода от
м.март, 2020г. до м.март, 2021г. подсъдимият не заплатил нито една сума за
издръжка на детето си О., чрез майка му, при което за този период били
натрупани неиздължени тринадесет вноски за издръжка, от които в периода
от м.март до м.юли, 2020г. /до влизане в сила на Решение №587/22.05.2020г.
по гр.д.№351/2020г. на РРС/ пет вноски по 110лв., а в периода от м.август,
2020г. до м.март, 2021г. – осем вноски от по 152.50лв. или общо в размер на
1770лв.
Така в този период, независимо, че бил осъден с влязъл в сила съдебен
акт, подс.Я.Т. не изпълнил задължението си да плаща издръжка в размер на
13 /тринадесет/ месечни вноски за детето си О., в общ размер на 1770.00лв.
В същото време, от събраните по делото доказателства се установява, че
подс.Я.Т. живеел под наем в общинско жилище, като дължимият от него наем
бил в размер на почти 65.00лв. към м.май, 2021г. Подсъдимият по рождение
не чува и не говори, като с Експертно решение на ТЕЛК от 20.12.2011г. му
била определена 80% трайно намалена работоспособност, пожизнено. След
този момент, до м.юли, 2020г. Т. многократно се регистрирал в Дирекция
„Бюро по труда“-Русе, като търсещо работа лице. През периодите на
регистрация на подсъдимия, на единадесет пъти му били намирана и
предлагана работа, която той приемал, но само в три от случаите бил
назначен на работа от работодателя, а в останалите не бил приеман, поради
отказ на работодателя, като основен аргумент за това бил физическият недъг
на подс.Я.Т.. През 2020г. на подс.Т. била отпусната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, която до 01.07.2020г. била в размер на 230.00лв., до
30.06.2021г. била в размер на 262.00лв., а след това и понастоящем - 315.00лв.
Върху банковата сметка, в която постъпвала пенсията на подсъдимия, още
през 2014г. бил наложен запор от ЧСИ, по изпълнително дело, образувано по
молба на свид.И.И. за събиране на дължимата ежемесечна издръжка на детето
О.. Междувременно, в началото на м.ноември, 2020г. подс.Т. бил
диагностициран и с онкологично заболяване – „Карцином тонзиле синистра“,
за което в периода януари-март, 2021г. преминал терапия с лъчелечение.
Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на
подс.Я.Т. и показанията на свидетелите И.И. и М.П. /дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл.373,, ал.1, вр. чл.283 от
НПК/, както и от събраните и проверени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – Решение № 1322/20.09.2014г. по гр.д.№4345/2014
г. по описа на Районен съд-Русе, Решение № 194/17.02.2016г. по гр. дело №
8064/2015г. по описа на РРС, Решение № 170/09.05.2016г. по въззивно гр.дело
№187/2016г. на Окръжен съд Русе, Решение №587/22.05.2020г. по гр.д.
№351/2020г. по описа на Районен съд-Русе, справки от частен съдебен
изпълнител, покани за доброволно изпълнение, уведомления от ЧСИ до
длъжник, протокол за полицейско предупреждение, удостоверение за
раждане, разпореждания на ТП на НОИ-Русе, Експертно решение на II състав
2

на ТЕЛК при МБАЛ-Русе, Епикриза от УМБАЛ „Канев“-Русе, Решение на
обща клинична онкологична комисия при КОЦ-Русе, Епикриза от КОЦ-Русе,
квитанция за платен наем, ведно с фискален бон към нея, справка от
Дирекция „Бюро по труда“-Русе, служебна бележка от Дирекция „Бюро по
труда“-Русе, справка за съдимост, декларация, биографична справка.
Всички тези доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
Съдебната практика последователно е изразявала разбирането, че
престъплението по чл.183, ал.1 от НК се осъществява чрез бездействие и се
изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер
на две или повече месечни вноски. Деецът трябва да е изградил представи за
наличие на съответното задължение за плащане на издръжка и за това - за
какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва
настъпването на общественоопасните последици. За доказване на
субективните измерения на инкриминираното поведение е необходимо
установяване на обективна възможност за изпълнение на задължението и
липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на
месечната издръжка.
В светлината на изложеното, Съдът намира за безспорно, че
подсъдимият Я.Т. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода от месец март
2020г. до месец март 2021г., включително, в гр.Русе, след като бил осъден с
Решение № 1322/20.09.2014г. по гр.д.№4345/2014 г. по описа на Районен съд-
Русе, влязло в сила на 30.06.2014г., изменено в частта за размера на
издръжката с Решение №587/22.05.2020г. по гр.д.№351/2020г. по описа на
Районен съд-Русе, влязло в сила на 17.07.2020г., да издържа свой низходящ -
детето си ОНТ. ЯВ. Т., роден на 12.11.2008г., чрез неговата майка и законен
представител ИВ. К. ИВ., не изпълнил задължение си в размер на повече от
две месечни вноски - 13 /тринадесет/ месечни вноски, от които в периода от
м.март до м.юли, 2020г. /до влизане в сила на Решение №587/22.05.2020г. по
гр.д.№351/2020г. на РРС/ пет вноски по 110лв., а в периода от м.август, 2020г.
до м.март, 2021г. – осем вноски от по 152.50лв. или общо в размер на 1770лв.
От обективна страна са налице елементите от състава на
престъплението - подсъдимият имал малолетно дете, с влязло в сила решение
на граждански съд бил осъден да му плаща издръжка, но не изпълнил
задължението си да издържа свой низходящ – сина си О.Т., в размер на
повече от две месечни вноски, а именно за тринадесет месечни вноски.
В същото време обаче, както бе посочено и по-горе, за ангажиране
наказателната отговорност на подсъдимия по инкриминираното му обвинение
за престъпление по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от субективна страна да
бъде установено съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка,
което изисква доказване на обективна възможност за изпълнение на
задължението и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи
заплащането на месечната издръжка.
По мнение на Съда, в настоящият случай, от доказателствата по делото
3

се установява, че са съществували непреодолими затруднения за подсъдимия
да продължи плащането на издръжката в инкриминирания период,
респективно не е налице съзнателно отклонение от задълженията му
На първо място, установява се, че подс.Т., макар и в трудоспособна
възраст, поради вроденият си физически недъг е бил лишен, по независещи от
волята му причини, от възможност да осъществява трудова дейност, за която
да получава възнаграждение. Независимо от многократните му доброволни
регистрации в Дирекция „Бюро по труда“-Русе, като търсещо работа лице,
той не бил приеман на осигурените му от дирекцията работни места, поради
отказ на работодателите да го назначат на работа. Т.е., от началото на
инкриминирания период, до м.юли, 2020г. /момента на последната му
регистрация в Д“БТ“-Русе/, подсъдимият очевидно не е реализирал никакви
доходи от трудова дейност. След този момент, на същият била отпусната
пенсия по инвалидност, която до 01.07.2020г. била в размер на 230.00лв., а
след това, до 30.06.2021г. /т.е. към края на инкриминираният период/ била в
размер на 262.00лв. При това положение става ясно, че подсъдимият дължал
ежемесечна сума за издръжка на детето си О., представляваща почти една
втора от единственият му нищожен доход, от чиито остатък, освен че
трябвало да покрива елементарните си жизнени потребности, трябвало да
заплаща и наем за общинското жилище, което обитавал.
Доколкото е установено по делото, че подс.Т. не притежавал каквото и
да било имущество, с което е могъл да се разпореди, за да изпълни
задълженията си по плащане на издръжка, а очевидно не е имал и други
възможности за набавяне на допълнителни средства и същевременно се е
възползвал от законно предоставените му опции за търсене и намиране на
работа, следва да се приеме, че той е бил в обективна невъзможност за
изплащането на издръжка на детето си в процесния период.
Освен това, следва се отчете, че в инкриминираният период подс.Т. е
заболял от тежко онкологично заболяване, налагащо специализирано лечение,
респективно и средства за медикаменти и за спазване на предписаният му
хигиенно-охранителен режим.
При така установеното става ясно, че макар от обективна страна да са
налице елементите от състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, то
при липса на съществен елемент от субективната страна, а именно на
съзнателно неизпълнение от страна на Я.Т. на задължението за плащане на
издръжка, следва да се приеме, че престъплението не е осъществено от
подсъдимия виновно, което определя деянието като несъставомерно поради
липса на субективна страна.
Поради това, подс.Я.Т. следва да бъде признат за невинен в това да е
извършил престъплението по чл.183, ал.1 от НК и бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	71
Дата:	23 септември 2021 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия:	Явор Димов Влахов

Дело:	20214520201075
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 юни 2021 г.

Присъда по дело №1075/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите