РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Кюстендил, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241520101151 по описа за 2024 година
Делото е образувано по жалба, подадена от Д. Й. М., с ЕГН: **********
и Б. М., с ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: с. ***, общ. ***,
действащи чрез пълномощник адв. Д. З., против Раздел II, т.21 - за землище
село Р., общ. К. от Протокол № 11/30.04.2024 г. за индивидуално ползване на
пасища, мери и ливади - общинска собственост на животновъдни обекти с
пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната
информационна система на БАБХ, съгласно годишния план за паша за
стопанската 2024/2025 г. на комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със
Заповед № РД-00-769 от 26.04.2024 г. на кмета на Община Кюстендил.
В жалбата се твърди, че жалбоподателите били депозирали Заявление вх.
№ 94-00-1399/08.03.2024 г. на Д. Й. М. и Заявление вх. № 94-00-
1402/08.03.2024 г. на Б. М. за участие като правоимащи лица в производството
по разпределение на пасища, мери и ливади от ОПФ, като същите били
представили целия набор от документи, изискуеми по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и
отговаряли на изискванията на чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ и били собственици на
животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в
Интегралната информационна система на БАБХ.
Посочва се, че с Протокол № 11/30.04.2024г. за индивидуално ползване
на пасища, мери и ливади - общинска собственост на животновъдни обекти с
пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната
информационна система на БАБХ съгласно годишния план за паша за
стопанската 2024/2025г. на комисия по чл. 37и, ал.6 ЗСПЗЗ (в редакцията
преди изм. и доп. ДВ. бр.ЗЗ от 12 Април 2024г.) назначена със Заповед № РД -
00-769 от 26.04.2024г. на кмета на Община Кюстендил, в частта по Раздел II, т.
1
21 — землище село Р., в която по прието Заявление вх. № 94 - 00 -
1399/08.03.2024 г. от Д. Й. М., с регистриран брой животински единици в
регистриран животновъден обект с peг. № ********** (2569-0124), с адрес с.
Р., община К. с 14 броя коне и 13 броя крави и по прието Заявление вх. № 94
00- 1402/08.03.2024 г. от Б. М., с регистриран брой животински единици в
регистриран животновъден обект с peг. № ********** (2569-0131), с адрес с.
Р., община Кюстендил с 8 броя коне и 55 броя крави е отказано предоставяне
на земи от ОПФ, с единствен мотив, че: „отдадено под аренда“.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт в
оспорваната част, тъй като макар и да били спазени изискванията за форма на
акта, последният не съдържал фактически и правни основания за издаването
му, били допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и не бил спазен материалният
закон досежно заявлението на жалбоподателите, като им е било отказано
предоставяне на описаните в жалбата земи /имоти/ от ОПФ без основание.
Твърди се, че не били изложени съображения относно начина, по който
комисията е определила площите за ползване за животните на всеки заявител
по критериите, изрично установени в разпоредбата на ал. 4 на чл. 37и от
ЗСПЗЗ. Не било ясно дали разпределението било извършено съразмерно,
пропорционално на притежаваните животински единици, или някой от
участниците е бил поставен в по-благоприятно положение от друг. Също така,
неприлагането на материалния закон било довело и до липса на мотиви в
оспорения административен акт. Изложени са твърдения, че Комисията по
чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ била излязла извън правомощията си, като същата ги
била превишила.
Предвид изложеното, жалбоподателите искат съдът да извърши
самостоятелна проверка на процедурата по отдаване под наем на пасища,
мери и ливади от ОПФ, считано от 2024/2025 г. стопанска година, за землище
с. Р., приключила с издаването на оспорвания ИАА, и при наличие на
основанията на чл.146, т.3, т.4 и т.5 АПК, да постанови съдебен акт, с който да
отмени изцяло като незаконосъобразен в обжалваната част Раздел II т.21 - за
землище с. Р., общ. К. от Протокол № 11 от 30.04.2024 г., в частта, в която е
отказано да бъдат предоставени: имот с № 62181.13.16; имот с №
62181.14.195; имот с № 62181.49.19 по Заявление с вх. peг. № 94-00-
1399/08.03.2024 г. на жалбоподателя Д. Й. М. и имот с № 62181.13.16; имот с
№ 62181.14.195; имот с № 62181.49.19 имот с № 62181.49.12; 25 дка от имот с
№ 62181.7.505 по Заявление с вх. peг. № 94-00- 1402/08.03.2024 г. на
жалбоподателя Б. М. в качеството им на правоимащи лица, притежаващи
животновъдни обекти на територията на землище на село Р., както и и да бъде
върната преписката на Комисията, назначена със заповед № РД - 00-
769/30.04.2024 г. на кмета на Община Кюстендил за законосъобразно
продължаване на процедурата и съгласно дадени от съда указания.
В срока по закон ответната страна - Комисията по чл.37и, ал.6 от
ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-00-769 от 26.04.2024 г. на кмета на
Община Кюстендил, чрез председателя Е. З., е предоставила писмен отговор,
съдържащ разяснения относно процедурата за предоставяне за индивидуално
2
ползване на пасища, мери и ливади - общинска собственост.
Посочва се, че за жалбоподателя Д. Й. М. е констатирано, че е
собственик на животновъден обект с peг. № ********** (стар 2569-0124) с
адрес на обекта: с. Р., общ. К., както и че в посочения обект има 27 броя
животински единици; общо регистрирани ПМЛ 177,089 дка, от 8 до 10
категория; приравнени към 1-7 категория – 0 дка + 88,544 дка; полагащи се
ПМЛ за категория от 1 до 7 – 540,00 дка ; за категория от 8 до 10 – 1080,00
дка; полагащи се допълнителни 451,456 дка, приравнени към категория 1-7.
На база тези констатации Комисията била взела решение да бъдат
разпределени следните свободни имоти: имот № 62181.2.137; 10.000 дка от
имот № 62181.17.150; имот № 62181.8.100, както и да не бъдат разпределени:
имот № 62181.13.16; имот № 62181.14.195; имот № 62181.49.19, в землището
на с. Р..
Твърди се, че отказът е направен при мотиви, че имот № 62181.13.16;
имот № 62181.14.195 и имот № 62181.49.19 са били ползвани от лицето В. С.
Х., с ЕГН:********** на основание Договор за аренда Д-00-583/27.09.2019г.,
сключен за срок от 5 стопански години, считано от стопанската 2019/2020 до
30.09.2024г. Този договор бил изтекъл, поради което арендаторът поискал
отново да ползва имотите със Заявление № 94-00-1348/07.03.2024г. като
собственик на животновъден обект № ********** /стар 2568-0020/ с адрес: с.
Г., общ. К.. Посочва се, че с предимство при разпределянето са лицата с
изтекъл договор за аренда.
По отношение на имот № 62181.2.136 в землището на с. Р. се сочи, че
същият бил разпределен за ползване на жалбоподателката Б. М., майка на Д.
М..
Относно имот № 62181.32.28 в землището на с. Р. е отбелязано, че част
от имота е предоставена за временно ползване с Договор за аренда № Д-00-
545/01.11.2011г. от 01.10.2021г. до 30.09.2026г. на И. М. К.. Последният,
поради намаляване на животинските единици в обекта, поискал ползваната
площ да остане в размер на 90,000 дка, като бил сключен и Анекс № Д-00-
578/05.10.2023г. и останали 60,00 дка от имота, които можели да се
разпределят. Сочи се, че с Договор за аренда № Д-00-546/01.11.2011г. част от
имота с площ от 163,837 дока била предоставена за временно ползване от
01.10.2021 г.-30.09.2026 г. на Б. М., собственик на животновъден обект и
майка на Д. М., като за стопанската 2024/2025 г. били разпределени за аренда
оставащите 60,000 дка от целия имот именно на Б. М.. В заявлението,
подадено от Д. М. фигурирал целия имот, че той желаел да го наеме, както и в
заявлението на майка му, въпреки че и двамата имали информация за имота,
както и че Б. М. била подписала договор за аренда и ползвала 163,837 дка от
него.
Посочва се, че за жалбоподателя Б. М. е констатирано, че била
собственик на животновъден обект с peг. № ********** (стар 2569-0131) с
адрес на обекта: с. Р., ул.“***“ №*, общ.К., както и че в посочения обект има
63 броя животински единици; общо регистрирани ПМЛ 266,255 дка, от които
77,558 дка от 1 до 7 категория и 188,697 дка от 8 до 10 категория; приравнени
3
към 1-7 категория – 77,558 дка + 94,348 дка = 171,906 дка; полагащи се ПМЛ
за категория от 1 до 7 – 985,00 дка; за категория от 8 до 10 – 1970,00 дка;
полагащи се допълнителни 813,094 дка, приравнени към категория 1-7. На
база тези констатации Комисията е взела решение да бъдат разпределени
свободни имоти изброени в писмения отговор, както и да не бъдат
разпределени следните: имот № 62181.2.137; имот № 62181.100.218; имот №
62181.13.16, имот № 62181.14.195, имот № 62181.49.19, имот № 62181.7.505 и
имот № 62181.49.12, в землището на с. Р..
Твърди се, че отказът е направен при мотиви, че имот № 62181.2.137 в
землището на с. Р. е разпределен за ползване под аренда на жалбоподателя Д.
М..
Относно имот № 62181.100.218 се сочи, че е ползван от лицето А. Р. С.
на основание Договор за аренда Д-00-591/27.09.2019г., сключен за срок от 5
стопански години, считано от стопанската 2019/2020 до 30.09.2024г. Този
договор бил изтекъл, поради което арендаторът поискал отново да ползва
имотите със Заявление № 94-00-1214/05.03.2024г. като собственик на
животновъден обект № ********** /стар 2569-0136/ с адрес: с. Р., махала
„***“ общ. К.. Посочва се, че с предимство при разпределянето са лицата с
изтекъл договор за аренда.
По отношение на имот № 62181.13.16, имот № 62181.14.195, имот №
62181.49.19, имот № 62181.7.505 и имот № 62181.49.12, в землището на с. Р.
се сочи, че са ползвани от лицето В. С. Х. на основание Договор за аренда Д-
00-583/27.09.2019г., сключен за срок от 5 стопански години, считано от
стопанската 2019/2020 до 30.09.2024г. Този договор бил изтекъл, поради което
арендаторът поискал отново да ползва имотите със Заявление № 94-00-
1348/07.03.2024г. като собственик на животновъден обект № ********** /стар
2568-0020/ с адрес: с. Г., общ. К.. Посочва се, че с предимство при
разпределянето са лицата с изтекъл договор за аренда.
Представен е и списък на заинтересованите лица, сред които двамата
жалбоподатели, В. С. Х. и А. Р. С., като съдът ги конституира на основание
чл.153 от АПК като заинтересовани страни по делото, доколкото една
евентуална отмяна на акта би засегнала правните им сфери. Впоследствие
съдът заличи А. Р. С. като заинтересована страна по делото с оглед исканията
на страните и доколкото производството не касае имоти разпределени за
ползване от него.
В указания срок е постъпило и становище с вх.№ 6658/03.06.2024г. от
кмета на Община Кюстендил, в което са изложени подробни аргументи,
идентични с тези представени от ответната страна.
Подадено е становище с вх.№ 12917/11.11.2024 г. /л.179 от делото/ от
заинтересованото лице И. М. К., в което се поддържа, че твърденията на
жалбоподателите за несправедливо разпределение на общински пасища са
неоснователни. И. К. заявява, че винаги е притежавал повече животни от
необходимите за пасищата, които е ползвал. Твърди, че ползва имот №
62181.32.28 по договор за аренда от 2021 г. със срок до 2026 г., а през 2023 г.
по силата на сключен с общината анекс, намалил ползваната площ, поради
4
намерението си да продаде част от стопанисваните животни. Сочи, че
понастоящем ползва полагащата му се част съгласно посочения анекс, като
отново притежава повече животински единици от необходимите за ползването
му. Прилага справка от ОБДХ.
Заинтересованото лице В. С. Х. не е подал становище по делото, не се
явява и не се представлява.
В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат жалбата, респ. отговора.
Претендират разноски по делото.
По делото бяха приети като допустими, относими и необходими за
изясняване на спорния предмет, писмени доказателства. Изслушано е вещото
лице изготвило допуснатата съдебно-техническа експертиза. От страна на
жалбоподателите и ответната община са депозирани писмени бележки в
предоставения им от съда срок.
След задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, преценен поотделно и в неговата съвкупност и като взе предвид
изложените от страните доводи, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
Подадено е заявление по образец по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ и чл.99, ал.1
от ППЗСПЗЗ с вх. № 94-00-1399/08.03.2024 г. до кмета на Община Кюстендил
от Д. Й. М. като собственик на животновъден обект № **********/стар 2569-
0124/ с адрес на обекта: с. Р., общ. К., обл. К.. Към заявлението е приложен
опис на видовете и броя пасищни селскостопански животни, отглеждани в
животновъдния обект, от който е видно, че заявителят притежава 14 броя
говеда над двегодишна възраст, от които 14 броя говеда над двегодишна
възраст за месо, и 13 броя коне – идентифицирани и над 6 месеца от местни
(автохтонни) породи, с изключение на конете с предназначение „за спорт“ –
Каракачански, които са приравнени към 1 животинска единица (ЖЕ) съгласно
§2з от ДР на ЗСПЗЗ с коефициент 1 /едно/. Общо 27 ЖЕ. Приложен е и списък
с имоти към заявлението, като за с. Р. са изброени такива със следните
идентификатори и площ: 62181.13.16 – 16,717 кв.м; 62181.2.136 – 20,727 кв.м;
62181.14.195 – 16,717 кв.м; 62181.49.19 – 2,697 кв.м; 62181.2.137 – 6,725 кв.м;
62181.32.28 – 313,837 кв.м; 62181.17.150 – 10,00 кв.м.
Приложена е и справка от Министерство на земеделието и храните,
Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) от която се установява,
че в животновъден обект рег.№ ********** (2569-0124) се отглеждат 14 коня
и 13 говеда.
Подадено е и заявление по образец по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ и чл.99, ал.1
от ППЗСПЗЗ с вх. № 94-00-1402/08.03.2024 г. до кмета на Община Кюстендил
от Б. М. като собственик на животновъден обект № **********/стар 2569-
0131/ с адрес на обекта: с. Р., „***“ №*, общ. К., обл. К.. Към заявлението е
приложен опис на видовете и броя пасищни селскостопански животни,
отглеждани в животновъдния обект, от който е видно, че заявителят
притежава 55 броя говеда над двегодишна възраст и 8 броя коне –
идентифицирани и над 6 месеца от местни (автохтонни) породи, с изключение
5
на конете с предназначение „за спорт“ – Каракачански, които са приравнени
към 1 животинска единица (ЖЕ) съгласно §2з от ДР на ЗСПЗЗ с коефициент 1
/едно/. Общо 63 ЖЕ. Приложен е и списък с имоти към заявлението, като сред
изброените за с. Р. са посочени такива със следните идентификатори и площ:
№62181.14.195 – 16.717 кв.м; 1.800 кв.м от имот №62181.100.218;
№62181.49.19 – 2.697 кв.м; №62181.2.137 – 6.724 кв.м; №62181.49.12 – 2.768
кв.м; 25.000 кв.м от имот №62181.7.505; №62181.13.16 – 16.717 кв.м.
Приложена е и справка от Министерство на земеделието и храните,
Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) от която се установява,
че в животновъден обект рег.№ № ********** (2569-0131) се отглеждат 8 коня
и 55 говеда.
Със Заповед № РД-00-769/26.04.2024 г. на основание чл.44, ал.2
ЗМСМА, чл.37и, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ, чл.100, ал.1 от ППЗСПЗЗ и Решение
№123 от 29.02.2024 г. на Общински съвет – Кюстендил, кметът на Община
Кюстендил е наредил комисия да разгледа заявленията за предоставяне под
аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд на
собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни
селскостопански животни регистрирани в Интегралната информационна
система на БАБХ за стопанската 2024/2025 г., както и да определи
необходимата за всеки кандидат площ и да извърши разпределение по реда на
ЗСПЗЗ. Наредено е и протоколът по чл.37и, ал.7 ЗСПЗЗ да се обяви в
кметството и публикува на интернет страницата на Общината.
Приложена е незаверена снимка на интернет страница, за която се
твърди, че е официалният сайт на Община Кюстендил, видно от която на
същата е бил публикуван файл с наименование „ПРОТОКОЛ №11 за
индивидуално ползване на пасища, мери и ливади от ОПФ 2024-2025“.
Видно от Протокол №11 от 30.04.2024 г., съставен от така сформираната
комисия и утвърден от Кмета на Община Кюстендил, разпределила пасищата,
мерите и ливадите /ПМЛ/ общинска собственост на животновъдни обекти с
пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната
информационна система на БАБХ, съгласно годишния план за паша за
стопанската 2024/2025 година, одобрен с Решение № 123/29.02.2024 г. на
Общински съвет – гр. Кюстендил. Комисията е разпределила на заявителя Б.
М. поземлени имоти в землището на село Р., изброени в Раздел I, т.21.2, а на
заявителя Д. Й. М. – поземлените имоти посочени в Раздел I, т.21.4.
По заявление вх. № 94-00-1402/08.03.2024 г. на Б. М. е посочено, че
животновъдният й обект има 63 броя ЖЕ, както и „общо регистрирани ПМЛ
266.255 дка от които – 77.558 дка от 1 до 7 категория и 188.697 дка от 8 до 10
категория; приравнени към 1-7 категория – 77.558 дка+94.348 дка=171.906
дка. Полагащи се ПМЛ за категория от 1 до 7 – 985.000 дка; за категория от 8
до 10 – 1 970.000 дка. Полагат се допълнителни 813.094 дка, приравнени към
категория 1-7“.
По заявление вх. № 94-00-1399/08.03.2024 г. на Д. М. е посочено, че
животновъдният му обект има 27 броя ЖЕ, както и „общо регистрирани ПМЛ
177.089 дка от които – 0 дка от 1 до 7 категория и 177.089 дка от 8 до 10
6
категория; приравнени към 1-7 категория – 0 дка+88.544 дка=88.544 дка.
Полагащи се ПМЛ за категория от 1 до 7 – 540.000 дка; за категория от 8 до 10
– 1 080.000 дка. Полагат се допълнителни 451.456 дка, приравнени към
категория 1-7“.
В Раздел II, т.8.1 са изброени имотите, които не са разпределени на Б.
М., а именно: №62181.14.195; 1.800 дка от имот №62181.100.218;
№62181.49.19; №62181.2.137; №62181.49.12; 25.000 дка от имот
№62181.7.505; №62181.13.16. За всички тях е отбелязано: „отдаден под
аренда“. В Раздел II, т.8.3 са изброени имотите, които не са разпределени на Д.
М., а именно: №62181.13.16; №62181.2.136; №62181.14.195; №62181.49.19;
№62181.32.28. За всички тях е отбелязано: „отдаден под аренда“.
От договор за аренда /л.56 от делото/ вписан в Служба по вписванията
гр. Кюстендил с вх. рег. № 4005/03.11.2021 г., акт №25, том II, дело №1706 е
видно, че Община Кюстендил като арендодател се е задължила да предостави
на Б. М. като арендатор за временно ползване за срок от 5 стопански години,
считано от 01.10.2021 г. до 30.09.2026 г., земеделски земи в землището на село
Р., представляващи поземлени имоти, актувани като общинска собственост,
сред които: №62181.7.505; №62181.13.16; №62181.14.195; №62181.49.12;
№62181.49.19, срещу задължението на арендатора да извърши определеното в
договора арендно плащане.
От договор за аренда вписан в Служба по вписванията гр. Кюстендил с
вх. рег. № 3950/02.10.2019 г., акт №115, том II, дело №2201 е видно, че
Община Кюстендил като арендодател се е задължила да предостави на В. С.
Х. като арендатор за временно ползване за срок от 5 стопански години,
считано от 01.10.2019 г. до 30.09.2024 г., земеделски земи в землището на село
Р., представляващи следните поземлени имоти, актувани като общинска
собственост: №62181.7.505; №62181.13.16; №62181.14.195; №62181.49.12;
№62181.49.19, срещу задължението на арендатора да извърши определеното в
договора арендно плащане.
От договор за аренда вписан в Служба по вписванията гр. Кюстендил с
вх. рег. № 4237/18.11.2021 г., акт №46, том II, дело №1796/2021 г. е видно, че
Община Кюстендил като арендодател се е задължила да предостави на И. М.
К. като арендатор за временно ползване за срок от 5 стопански години,
считано от 01.10.2021 г. до 30.09.2026 г., земеделска земя в землището на село
Р., представляваща 150,00 дка от поземлен имот № 62181.32.28, целият с площ
от 313,837 дка, актуван като общинска собственост, срещу задължението на
арендатора да извърши определеното в договора арендно плащане.
Със заявление рег. № 94-00-3846/26.09.2023 г. до кмета на Община
Кюстендил И. К. се е отказал от част от арендувания от него поземлен имот №
62181.32.28 като запазил 90 дка в съответствие с ЖЕ, които ще стопанисва
през стопанската 2023-2024 година. На това основание е сключен анекс към
договор за аренда № Д-00-545/01.11.2021 г., в който е обективирано
изменението на размера на площта за ползване.
От заключението по допуснатата и приета по делото съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещо лице Д. Н. се установява следното: В
7
констативно-съобразителната част на заключението е прието, че Б. М.
отглежда общо 41,8 ЖЕ – 33,8 ЖЕ говеда, от които 20 броя над 2 години за
месо, 23 броя от 6 месеца до 2 години за месо, и 12 броя до 6 месеца. Д. М.
отглежда 13 броя говеда над 2 години за месо и 14 броя коне над 6 месеца,
общо 27 ЖЕ. Заинтересованите лица В. Х. и И. К. притежават съответно по
22,05 бр. ЖЕ и 6 бр. ЖЕ. Отбелязано е, че за така определените ЖЕ на
животновъдите се полагат следните площи: за Д. М. – 470 дка от 1 до 7
категория, 940 дка от 8 до 10 категория; за Б. М. – 796 дка от 1 до 7 категория,
1 592 дка от 8 до 10 категория; за В. Х. – 348 дка от 1 до 7 категория, 696 дка
от 8 до 10 категория; за И. К. – 115 дка от 1 до 7 категория, 230 дка от 8 до 10
категория.
Експертът заявява, че от извършените справки се установява, че
жалбоподателите притежават най-голям дял от наличните животни в
животновъдни обекти в землището на с.Р., общ.К.. Посочва размера на
притежаваните и ползвани от В. Х. ПМЛ във всички землища на територията
на община Кюстендил. Отбелязано е, че същият е с най-висок процент
ползвани площи спрямо полагащите се – 67,99%, за И. К. това са 39,13%, а Б.
и Д. М.и средно с по 20,57%. Според вещото лице, това показва неадекватно
разпределение на площите спрямо полагащите се такива.
Посочено е, че за процесните имоти с № 62181.13.16; №62181.14.195;
№62181.49.19; частта от имот №62181.49.12; 25 дка от имот №62181.7.505 се
падат по 3 бр. ЖЕ с норматив до 15 дка (коне) и 2,25 бр. ЖЕ с норматив до 20
дка (говеда, отглеждани за месо). Същите животински единици се припадат и
за 90 дка от имот №62181.32.28 като експертът заявява, че ползващият ги И.
К. отговаря на нормативните изисквания.
Експертът сочи, че Община Кюстендил разполага с 532 дка ПМЛ в
землището на с. Г., които не са годни за ползване, както и че няма сключени
договори за аренда на имоти в това землище.
В открито заседание в.л. Н. заяви, че е ползвал предоставени от Община
Кюстендил данни за броя на животинските единици. Отбелязва техническа
грешка на стр.8, втори абзац в заключението, както и че И. К. има право общо
на 215 дка за 6 бр. ЖЕ. Твърди, че при изготвяне на заключението е ползвал
договорите от Служба по вписванията. Експертизата е оспорена от ответната
страна.
Останалите
писмени доказателства, приети и приложени по делото, не променят крайните
изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.
Съобразявайки гореизложената установена фактическа обстановка,
съдът приема следното от правна страна:
По допустимостта:
В настоящия случай се оспорва административен акт – част от Протокол
за разпределение на пасища, мери и ливади, издаден на осн. чл. 37 и, ал. 6
ЗСПЗЗ от нарочно създадена, със заповед на кмета на Община Кюстендил,
комисия. Съгласно посочения текст в приложимата му редакция изм. - ДВ, бр.
102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.: "Кметът на общината назначава комисия,
8
която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и
разпределя имотите за всяко землище. При разпределението предимство имат
кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните
имоти по договори с изтекъл срок. Останалите неразпределени имоти се
разпределят по възходящ ред, като се започва от лицата, които притежават
най-малко животински единици. Комисията съставя протокол за
окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите
площи в срок до 1 май.".
Съгласно ал. 8 на чл. 37 и ЗСПЗЗ: "Протоколът по ал. 6 или ал. 7 се
обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и
може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-
дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на
протокола, освен ако съдът не разпореди друго". В случая жалбоподателите
оспорват именно площта на разпределените от комисията имоти, сочейки че
неправомерно им е отказано разпределението на част от заявените такива.
Следователно, в специалния закон – ЗСПЗЗ, законодателят е определил
изрично родово (материално) компетентният съд по споровете досежно
законосъобразността на актовете (протоколи), с които нарочно създадената
със заповед на кмета, комисия разпределя площта на пасищата, мерите и
ливадите между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни
обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните
пасищни селскостопански животни.
Подведомствените на съдилищата (а не на други органи) дела се
разпределят между тях чрез правилата на подсъдността. По този начин всеки
съд е компетентен (овластен) да правораздава само по ограничен кръг дела,
изрично определени съобразно техния предмет, връзка с района на съда или
съобразно процесуалните действия, които следва да се извършат по тях.
Родовата подсъдност използва като критерий предмета (рода) на делото, за
разлика от местната подсъдност, при която като критерий се използва връзката
на делото с района на съответния съд.
Общ принцип както на административния, така и на гражданския
процес е правилото, че подсъдността, която произтича от разпоредба на закона
не може да бъде изменяна по съгласие на участващите в делото лица – чл. 134,
ал. 1 АПК, чл. 117, ал. 1 ГПК. Подсъдността овластява и задължава съда да
реши делото и затова е предпоставка за допустимост на производството, като
родовата и функционалната подсъдност са от категорията на абсолютните
предпоставки за допустимост. Така в Решение № 13454 от 5.11.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 7959/2017 г., III о. Ето защо настоящият районен съд е
компетентен да се произнесе по жалбата, с която е сезиран.
В подкрепа на горното е и Определение № 4670 от 17.10.2024 г. на ВКС
по к. ч. гр. д. № 2623/2024 г., съгласно което уредбата на производството по
отдаването под наем или аренда на земи от общинския поземлен фонд се
съдържа в чл. 24а ЗСПЗЗ, чл. 37и - чл. 37о ЗСПЗЗ и чл. 98-104 ППЗСПЗЗ.
Същественото е, че отдаването под наем на земеделски земи от общинския
поземлен фонд, както в общата хипотеза на чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ, така и в
9
специалната по чл. 24а, ал. 6 ЗСПЗЗ, съставлява акт на управление на
недвижими имоти, общинска собственост, поради което приложение следва
да намери разрешението, дадено с т. 10 от Тълкувателно постановление № 2
от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора
колегии на ВАС, съобразно което жалбите срещу актовете по приложението на
чл. 24а ЗСПЗЗ са подсъдни на административния съд, като за тях не се отнася
предвиденото в § 19 ЗИД АПК изключение от общата подсъдност. Съгласно
трайната практика на смесени петчленни състави на Върховния касационен
съд и Върховния административен съд по приложението на чл. 24а ЗСПЗЗ,
това разрешение е приложимо и за жалбите срещу актове за отдаване под наем
на земеделски земи от общинския поземлен фонд в случаите по чл. 24а, ал. 6
ЗСПЗЗ, без търг или конкурс, тъй като и в този случай отдаването под наем и
аренда на земеделски земи, е акт на управление на недвижими имоти
общинска собственост и актовете на компетентните органи в рамките на
осъществяването на тази дейност имат същия характер, както актовете,
издавани в случаите, при които отдаването под наем на общинските
земеделски имоти става след провеждане на търг или конкурс. Изключение е
предвидено само в два случая: 1. за отказите за регистрация /когато е
преценено, че заявителят не е сред субектите, които биха могли да станат
наематели или арендатори на земеделска земя без търг или конкурс, тъй като
не са сред лицата по чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ/ - те подлежат на обжалване пред
областния управител и 2. за актовете на комисията по чл. 37и, ал. 6 и 7 ЗСПЗЗ,
с които се осъществява разпределение на имотите между лицата по чл. 37и, ал.
4 ЗСП333 – те се обжалват пред районния съд само относно площта на
разпределените имоти, съгласно чл. 37и, ал. 8 ЗСПЗЗ.
Подадената от Д. М. и Б. М., чрез пълномощник адв. Д. З., жалба против
Раздел II, т.21 - за землище село Р., общ. К. от Протокол № 11/30.04.2024 г. за
индивидуално ползване на пасища, мери и ливади - общинска собственост на
животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в
Интегрираната информационна система на БАБХ, съгласно годишния план за
паша за стопанската 2024/2025 г. на комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ,
назначена със Заповед № РД-00-769 от 26.04.2024 г. на кмета на община
Кюстендил, е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна
с правен интерес от обжалването – от участник в административното
производство срещу акт, с който се засягат негови законни права и интереси.
Както вече беше отбелязано разпоредбата на чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ
предвижда обжалване на протокола на комисията по чл. 37и, ал. 6 от с. з. само
по отношение площта на разпределените имоти, но доколкото в жалбата се
твърди, че са налице пороци в акта и в действията на комисията, които са
довели до неправилно разпределение на площи на заинтересованите страни,
това рефлектира и върху целесъобразността и законосъобразността на това
разпределение. Доколкото оспорващите имат непосредствен, пряк и личен
интерес, то жалбата им подлежи на разглеждане.
Съдът приема, че същата е депозирана и в преклузивния срок по чл. 149,
ал. 1 АПК.
В разпоредбата на чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ не се посочва изрично кой е
10
началният момент, от който започва да тече 14-дневният срок за обжалване на
протокола. Предвид последното следва да се приложи общото правило по чл.
149, ал. 1 от АПК, според което срокът за обжалване тече от съобщаването на
акта. В случая съобщаването на административния акт, по силата на
специалната норма на чл. 37и, ал. 8 ЗСПЗЗ, се извършва чрез обявяване на
Протокола в кметството и чрез публикуването му на интернет страницата на
общината. По смисъла на посочената норма тези действия следва да са
извършени кумулативно, за да е осъществено правнозначимо, валидно
съобщаване на административния акт на неговите адресати. В разпоредбата на
чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ по ясен, недвусмислен и категоричен начин е посочено
мястото, на което следва да бъде публикуван протокола по чл. 37и, ал. 6 от
ЗСПЗЗ, като в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ не е предвидена възможност посоченото
място да бъде изменяно и определяно по друг начин, включително и със
заповед на кмета на съответната община или кмета на населеното място.
Горното би създало несигурност и липса на яснота относно обявяването на
протокола и достигането му до знанието на заинтересованите лица, какъвто е
смисъла на закона, регламентирайки мястото на публикуване на протокола. В
настоящия случай не са представени доказателства обявяването на протокола
в кметството. Може да се приеме, че същият е публикуван на сайта на Община
Кюстендил. Жалбоподателите не оспорват редовността на процедурата по
обявяване. Жалбата е подадена в съда на 13.05.2024 г., тоест в 14 – дневен срок
от най-ранния възможен момент за узнаване от жалбоподателите на
съдържанието на протокола, съставен на 30.04.2024 г., поради което следва да
се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ.
По основателността:
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните
съображения:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, като съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК съдът обявява
нищожността на акта дори да липсва искане за това.
В действащото българско законодателство няма легално определение на
понятието нищожен административен акт. Основанието за нищожност се
преценява към момента на издаване на акта. Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като
незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за
нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са
възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по
чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени -
т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
11
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че
актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен, като съдът единствено следва да прогласи
неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните
пороци на административните актове за всеки отделен случай следва да се
преценя кога един порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост.
В случая оспореният Протокол от 30.04.2024 г. е индивидуален
административен акт, издаден от компетентния за това орган съгл. чл. 37и, ал.
6 от ЗСПЗЗ и чл. 100, ал. 1 от ППЗСПЗ (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от
1.02.2024 г.) комисия, назначена със Заповед № РД-00-769 от 26.04.2024 г. на
кмета на община Кюстендил. В настоящия случай е спазена изискуемата
писмена форма при изготвяне на оспорения протокол, поради което не е
налице порок във формата. Съгласно действащата към месец април 2024 г.
редакция на чл. 100, ал. 7 (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) от
ППЗСПЗЗ - "Директорът на ОД"Земеделие" назначава комисия, в състава на
която се включват представители на ОСЗ и на ОД"Земеделие". Комисията се
състои от трима до петима редовни членове, един от които – правоспособен
юрист, и двама резервни членове". Тези изисквания са императивни, а не
пожелателни. В настоящия случай следва да се приеме, че това императивно
изискване на закона е спазено. Председател на комисията е г-жа Е. З. – гл.
експерт „Земеделие“, един от другите двама членове – г-жа Е. С. е
юрисконсулт в отдел „ПДКСРОбС“, респ. е правосопособен юрист, посочени
са и двама резервни членове.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, всеки
административен акт следва да съдържа мотиви, т. е. фактическите и правни
основания за неговото издаване, което изискване в настоящия случай не е
спазено. Мотивите представляват обосновката на акта, фактическите
констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на
процедурата, както и формираните правни изводи за приложение на
определената правна норма. Липсата на мотиви е съществено процесуално
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като лишава съда от възможността
да установи дали акта е в съответствие е целите на закона, което е едно от
основанията посочени в чл. 146, т. 5 от АПК.
В настоящия случай срещу идентификаторите на поземлените имоти,
чието разпределение е отказано е записано единствено „отдаден под аренда“.
Това не може да се приеме за надлежна мотивация на отказа. Действително в
хода на съдебното производство от страна на ответника се навеждат доводи в
защита на тезата, че за конституираните по делото заинтересовани лица е
съществувала привилегията по чл.37, ал.6 ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022
г., в сила от 1.01.2023 г.), според изречение второ, на която разпоредба „при
разпределението предимство имат кандидати, които до датата на
разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок“.
Вярно е и че съгласно § 8. (В сила от 12.04.2024 г. - ДВ, бр. 33 от 2024 г.) От
ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 33 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) ал.2 „Започналите
12
до влизането в сила на този закон процедури по досегашния чл. 37и се
довършват по досегашния ред, с изключение на досегашния чл. 37и, ал. 13,
като за тях се прилагат чл. 37и, ал. 6 и 13 от този закон“. Тоест
съществуващите договори с изтекъл срок, сключени със заинтересованото
лице следва да бъдат взети предвид при разпределяне на поземлените имоти.
Това обаче не изключва необходимостта административният акт, в който е
обективирана тази преценка, да бъде мотивиран.
Следва да се отбележи и следното, относно съответствието на
атакувания административен акт с материалноправните разпоредби и по-
конкретно с нормите, съдържащи се в чл.37и, ал.4 ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 102
от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.), чиято новела гласи: „Пасищата, мерите и
ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани
животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на
регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от
притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но
не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма
категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета
категория. На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение
за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се
разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма
категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета
категория. На правоимащите лица, отглеждащи говеда за мляко или месо, овце
и/или кози, одобрени за подпомагане по дейностите от подмерки "Плащания за
преминаване към биологично земеделие" и "Плащания за поддържане на
биологично земеделие", включени в направление биологично
животновъдство, се разпределят имоти до 0,15 животинска единица на хектар,
независимо от категорията на имотите.“
От събраните по делото доказателства се установи, а и не е спорно
между страните, че жалбоподателката Б. М. към момента на подаване на
заявлението отглежда 55 крави и 8 коня или 63 животински единици. В
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице определя
за същата 41,8 ЖЕ без да става ясно на кои данни се основава преценката на
експерта относно възрастта на отглежданите от жалбоподателката говеда, към
кой момент е изчислена тя и с какъв коефициент се приравнени на 1 ЖЕ.
Съдът кредитира експертизата в частта, в която е посочено, че
разпределението на ПМЛ между собственици на животновъдни обекти е
извършено непропорционално. Следва да се отбележи и че от обжалвания
Протокол не става ясно дали полагащите се на жалбоподателите според
комисията допълнителни декари ПМЛ от ОПФ действително са им
разпределени след като се изредени отпуснатите им поземлени имоти с
техните идентификационни номера, но без да е посочена площта им.
Така изложеното води до вероятния извод, че заявителите, като
правоимащи лица, не са получили необходимите за всеки от тях площи от
пасищата, мерите и ливадите, изчислени по предвидения в закона ред и
съобразени с регистрираните ЖЕ при наличие на свободни площи в
землището на с. Р.. Съдът акцентира върху обстоятелството, че не е в сферата
13
на компетентност на решаващия състав да изземва функциите на комисията по
чл.37и, ал.6 ЗСПЗЗ като извършва реалното разпределение на земи за
ползване от общинския поземлен фонд. Това е в прерогативите на
специализирания административен орган, който в работата си се ръководи от
приложимия закон и вътрешните си правила, отчитайки спецификата на
разглежданата материя. Както беше посочено по-горе, издадените в хода на
тази процедура административни актове следва да бъдат надлежно
мотивирани. Изразът „отдаден под аренда“ не представлява достатъчни
мотиви, още повече, че за част от процесните имоти ответникът се позовава на
разпоредби на ЗСПЗЗ преди влязлото в сила на 01.01.2025 г. изменение на
закона, които предоставят предимство при разпределението на лица, които са
ползвали имотите на основание договори с изтекъл срок, тоест е налице
неяснота за жалбоподателите на какво точно основание им е отказано
ползването на заявените от тях ПМЛ – действащи или изтекли договори за
аренда между общината и трети лица.
Изложените съображения обосновават извода на съда за наличие на
противоречие на оспорения административен акт с материално правна
разпоредба съгласно чл. 146, т. 4 от АПК, както и че при издаването на акта са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила съобразно чл. 146, т. 3 от АПК.
Тези пороци са основание за отмяна на оспорената част от акт като
незаконосъобразна. Преписката следва да се върне на административния
орган за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение, при спазване на разпоредбите на ал. 4 и 6 на чл. 37и от
ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК разноските по производството, сторени
от жалбоподателите, за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 1 475,68 лв., подлежат на възстановяване от
бюджета на органа, издал отменения акт. Бюджет има юридическото лице, в
чиято структура е органът (който има само административна
правосубектност), а именно Община Кюстендил – чл.136, ал.3 от
Конституцията на Република България и чл.14 ЗМСМА, която следва да бъде
осъдена за заплащането на посочените разноски съгласно цитираната по-горе
изрична уредба.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Раздел II, т.8.1 и т.8.3 - за землище село Р., общ. К. от
Протокол № 11/30.04.2024 г. за индивидуално ползване на пасища, мери и
ливади - общинска собственост на животновъдни обекти с пасищни
селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна
система на БАБХ, съгласно годишния план за паша за стопанската 2024/2025 г.
14
на комисия по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-00-769 от
26.04.2024 г. на кмета на Община Кюстендил, в който е отказано
разпределението на общински поземлени имоти по заявление вх. № 94-00-
1399/08.03.2024 г. от Д. Й. М. и заявление вх. № 94-00-1402/08.03.2024 г. от Б.
М..
ВРЪЩА преписката на Комисията по чл. 37и ал. 6 от ЗСПЗЗ при
Община Кюстендил за изпълнение на дадените задължителни указания по
прилагането на закона - чл. 37и от ЗСПЗЗ и за мотивиране на
административния акт съгл. чл. 59, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 от АПК.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“
№1, представлявана от кмета инж. О. А., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. М., с ЕГН:
********** и Б. М., с ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: с. ***,
общ. ***, разноските по делото в размер на 1 475, 68 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – Кюстендил, по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
15