№ 2943
гр. С., 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
при участието на секретаря Кристина П. Г.
в присъствието на прокурора Т. Ив. П.
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Гражданско дело №
20241100111262 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по молба по чл. 7, б. „f“, във вр.
с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца, подадена от Д. К., с обичайно местопребиваване в
Конфедерация Швейцария. Същият отправя искане за връщане на
малолетното дете С. Д. К., родена на **** г., с твърдение за незаконното му
отвличане и задържане на детето на територията на Р. България. Твърди се, че
детето е родено на **** г. в Република Ирландия, от фактическото съпружеско
съжителство между Н. Г. С. и Д. К.. В последствие, на 07.06.2022 г. родителите
сключват граждански брак. Поддържа се, че детето има обичайно
местопребиваване в Конфедерация Швейцария. Бащата, малко преди
раждането на С., поради служебните си ангажименти, се е преместил в
Конфедерация Швейцария, като родителите са взели решение цялото
семейство да се установи там. Една от основните причини е била, че с оглед
здравословното състояние на детето, което е преждевременно родено,
климатът в Швейцария е по-подходящ. През месец май 2023 г. майката и
детето се присъединяват към бащата в гр. Сиер. Отношенията между
родителите се влошават и през месец септември 2023 г. те се разделят, като
майката и детето продължават да живеят в Конфедерация Швейцария. На 17
1
ноември 2023 г. районния съд в гр. Сиер е утвърдил споразумение между
родителите, съгласно което родителските права се предоставят за съвместно
упражняване на двамата. Със споразумението е постигнато съгласие майката и
детето да живеят в Швейцария, като се допуска възможността да се върнат в
Ирландия след 1.01.2024 г. Противно на споразумението, детето е доведено от
майката в Р. България, където се намира и в момента. В последствие, на 12
януари 2024 г., бащата получава обаждане от майката, че двете ще отседнат в
жилището на дядото по бащина линия в Загреб. Отново едностранно, на 30
юни 2024 г., майката решава да заминат с детето за България. На 02.10.2024 г.
бащата е подал молба по чл. 8 от Хагската конвенция в СГС за връщане на
детето му в Швейцария. Посочено е също, че бащата е упражнявал ефективно
родителските права по отношение на детето, че от прехвърлянето на детето в
България, до подаване на молбата за връщане не е изтекла една година и се
прави извод, че е налице родителско отвличане. Претендира присъждане на
разноски.
Ответницата Н. Г. С. оспорва молбата по чл. 8 от Хагската конвенция,
като изразява становище, че същата е неоснователна. Сочи, че обичайното
местопребиваване на детето е било в Ирландия, че е напуснала Швейцария на
основание на съдебно решение. Твърди, че са налице предпоставките на чл.
13 б. „б“ от Конвенцията. Претендира присъждане на направените разноски,
за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че молбата е
неоснователна.
Софийският градски съд, като взе предвид събраните по делото
относими доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете С. Д. К., родена
на **** г. по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца се предпоставя от възникването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало
постоянно местопребиваване в Конфедерация Швейцария; 2) детето да е било
прехвърлено или задържано от неговия баща в Република България в
нарушение на установените в Конфедерация Швейцария правила за
упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за
2
връщане на детето да е подадена преди да изтече 1 година от прехвърлянето
или задържането на детето в Република България; 4) бащата да е упражнявал
ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането;
5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето
в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или
задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в
неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да не противоречи на
основните принципи на Република България в областта на защитата на
правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е достигнало възраст и
степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото
мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се
противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на
зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено в
съответствие със Закона за гражданската регистрация 2004 Ирландия, детето
С. Д. К. е родена на **** г., в Корк и е с майка Н. Г. С., и с баща Д. К..
В настоящия случай детето С. Д. К. е имало обичайно
местопребиваване в Швейцария, установено със съдебен акт- решение от
17.11.2023 г. на Съд в Сиер, кантон Вале, С2 23 338, с което съдът е приел, че
майката и детето С. пребивават в област Сиер и съдията има териториална и
предметна компетентност за вземане на решение по молбата за налагане на
мерки за защита на брака и следователно ще се прилага швейцарското право,
като се разбира, че тези аспекти така или иначе не са съмнителни. С посочения
съдебен акт е потвърдено частичното споразумение между родителите. Д. К.
се е съгласил мястото на пребиваване на С. да бъде прехвърлено в Ирландия
по смисъла на чл. 301, буква „а“, подточка /2/ от СС до 31 декември 2023 г. И
двамата родители ще споделят родителските грижи за С.. Грижата за С. е
поверена на майка й, Н. С. К., която ще я отглежда. Бащата има право на
контакт с детето. Освен ако страните не постигнат по-добро споразумение,
това право се упражнява, както следва: в Швейцария: събота и неделя
следобед, от 13 ч. до 17 ч. и четвъртък от 17 ч. до 18.30 ч., при условие че
бащата вземе С. и я върне у дома- в Ирландия: Бащата ще посещава Ирландия,
за да упражни правото си на контакт с детето за два и половина дни на всеки
две седмици; това право на контакт в крайна сметка се удължава в зависимост
от възрастта на С. и възможностите на бащата за настаняване. С решението е
уредена и семейната издръжка.
3
Обстоятелството, че детето С. Д. К. е имало обичайно местопребиваване
в Швейцария от 31 май 2023 г. до 19 декември 2023 г., се установява и от
приложеното по делото удостоверение за заминаване от Общинска служба за
регистрация на жителите на град Сиер, обработено от Служба за чужденци.
Безспорно е, че детето понастоящем живее в гр. Ямбол, ул. ****, заедно с
майка си.
Бащата не е дал съгласие за прехвърлянето и задържането на детето в
Република България, нито впоследствие е приел задържането на детето в
Република България – бащата се противопоставя на задържането на детето в
България, което противопоставяне е обективирано в молбата по чл. 8 от
Хагската конвенция.
Съгласно разпоредбите на Швейцарски граждански кодекс- Раздел
Трети, член 296, 2, докато не са навършили пълнолетие, децата са под
съвместната родителска опека на бащата и майката, а съгласно чл. 298, 1, при
бракоразводни производства или производства за защита на брака-какъвто е
настоящия случай/видно от съдебното решение от 17.11.2023 г. на съда в
Сиер/ съдът възлага самостоятелно упражняване на родителските права на
единия от родителите, ако това е необходимо за защита интереса на детето.
Определянето на местожителството, което включват родителските грижи-чл.
301, ал. 1 от Швейцарски граждански кодекс, ако родителите упражняват
родителските права съвместно и единият родител желае да промени
местопребиваването на детето, изисква съгласието на другия родител или
решението на съда или органа за закрила на детето, ако а/- новото
местопребиваване е в чужбина. В настоящия случай е налице споразумение
между родителите на С., одобрено с решение от 17.11.2023 г. на Съда в Сиер,
кантон Вале, С2 23 338, с което грижата за С. е поверена на майка й, която ще
я отглежда.
При това положение прехвърлянето на детето от Швейцария в
Република Ирландия не би било незаконно по смисъла на чл. 3, ал. 1, б. „а“ от
Хагската конвенция – то не би било извършено в нарушение на правото на
упражняване на родителски права на молителя, но детето е прехвърлено в Р.
България и е налице втората от горепосочените предпоставки за възникването
на правото да се върне детето С. в Швейцария по реда на Хагската конвенция.
Към датата на прехвърлянето на детето в Република България молителят е
4
носител на качеството попечител на детето и е упражнявал ефективно
родителските си права-установено при изслушването на страните и със
събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите С. К.,
П.Ш. и В.П., поради което неговите права са били нарушени.
Молбата за връщане на детето С. по реда на Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца е подадена пред
съда на 02.10.2024 г.-т.е. преди да е изминала една година от задържането на
детето в България.
По делото не се ангажираха никакви доказателства бащата да е дал
съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето в Република България
или впоследствие да е приел прехвърлянето или задържането на детето в
Република България.
При тази фактическа обстановка се налага извод, че задържането на
детето в Република България е незаконно по смисъла на Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
В настоящия случай, обаче, съдът счита, че е налице предвиденото в чл.
13, б. ”б” от Хагската конвенция изключение за връщането на детето в
Конфедерация Швейцария - че съществува сериозна опасност връщането на
детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или
по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация. Връщането
на детето С. в Швейцария би го поставило в неблагоприятна ситуация, което
произтича от твърде ниската му възраст – на 3 години и 1 месец и
обстоятелството, че е било преждевременно родено /обстоятелство по което
липсва спор/. От обясненията на страните, от събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че от момента на раждането му до настоящия
момент детето не е било отделяно от майката и не се установи бащата да е
полагал самостоятелно преки и непосредствени грижи за неговото отглеждане
и възпитание. Със заключението на допуснатата съдебно-психологична
експертиза, което съдът счита за пълно, ясно и обосновано се установява, че
липсата на пълноценна връзка с майката в случая на С., която е родена
екстремно недоносена, би увеличила риска от понижаване на имунитета.
Всеизвестен факт е, че стреса е един от факторите за понижаване на
имунитета, както при деца, така и при възрастни. Отделянето на С. от майката
би довело до разстройство в емоционалния баланс, тъй като детето е свикнало
5
с грижите и физическата близост с майката от което ще пострада имунната
система и е възможно детето да започне да боледува повече и в соматичен (
физически ) план. Възможността С. да живее без майката ще бъде рискова за
нейното психично и соматично ( телесно ) здраве. Детето е възприело на
съзнателно и несъзнателно ниво ( чрез физическия контакт ) за базов родител
майката. Още докато двамата родители са живели заедно на семейни начала
бащата е бил трудово ангажиран в ежедневието, а майката е прекарвала
ежедневно в грижи за него. При недоносените деца от изключителна важност
за тяхното спокойствие и добро/ правилно развитие е физическия контакт с
майката. Експертът установява наличието на топли и доверителни
емоционални връзки и с двамата родители, като тенденцията на тези връзки е
с майката, поради базовата нужда от физически контакт с нея, от това, че тя е
постоянния в ежедневието отглеждащ родител. Близката връзка с бащата и
добрите родителски интеракции биха спомогнали за правилното
невропсихично развитие и развитието на хармонична личност.
Освен изложеното вече, по делото са ангажирани доказателства за
извършено на 17.02.2024 г. в Загреб психическо насилие от страна на бащата
по отношение на майката на С., в присъствието на детето С.- присъда на
Общински наказателен съд в Загреб, Република Хърватска, служебен номер:
87, Рр-2343/2024.
С оглед на изложеното, съдът отхвърля молбата за връщането на детето
в Конфедерация Швейцария, като неоснователна.
Предвид изхода на делото, молителят няма право на разноски, но дължи
такива на ответницата в размер на 1950 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. Молителят, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде
осъден да заплати по депозитната сметка на СГС сума в размер на 810 лв.-
депозит за възнаграждението на вещото лице по СПЕ, платена от бюджета на
СГС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. К., роден на **** г. в Загреб, гражданин на
Република Хърватска, за връщането на детето С. Д. К., родена на ****
6
г.,ЛН****, в Конфедерация Швейцария, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. К., роден на **** г. в
Загреб, гражданин на Република Хърватска, за присъждане на разноски по
делото, като неоснователно.
ОСЪЖДА Д. К., роден на **** г. в Загреб, гражданин на Република
Хърватска, да заплати на Н. Г. С., родена на **** г., разноски в размер на 1950
лева.
ОСЪЖДА Д. К., роден на **** г. в Загреб, гражданин на Република
Хърватска, да заплати по депозитната сметка на СГС сума в размер на 810 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7