Р Е Ш Е Н И Е
№ 1066 /
21.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 1422 / 2020 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от
Е.А.Д., ЕГН : **********, срещу НП № 20 – 0819 – 000390 / 27. 02. 2020 г. на
Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на двеста лева
- за нарушаване разпоредбата на чл. 186,
ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на двадесет лева.
Жалбоподателят моли съда за
отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални
нарушения, необоснованост. Претендира за присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание не се явява и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.
Депозира писмени бележки като твърди, че жалбата е неоснователна и моли съда да
потвърди НП. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Претендира за присъждане на
разноски и прекомерност на такива от другата страна.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
На
11. 02. 2020 г. в гр. Варна, възз. Е.А.Д. управлявал моторно превозно средство
с ДК№ В 58 09 НВ. Извършил маневра – отклоняване наляво по платното за
движение, при което настъпило съприкосновение с друго моторно превозно средство
с ДК№ В 38 02 ВМ, минаващо покрай него от лявата му страна. За случая били
уведомени органите на реда. Местопроизшествието било посетено от свид. Л.М.М. -
служител при ОД – МВР – Варна. Същият провел беседа с двамата водачи и извършил
оглед на местопроизшествието, с оглед изясняване на фактическата обстановка.
Успоредно с това свидетелят установил, че въззивника не е заплатил в срока за
доброволно такова наложени наказания – „Глоба“, с фишове - № 859041 / 26. 07.
2019 г. и № 668215 / 15. 10. 2019 г. Съставен бил АУАН, предявен и отказан да
бъде подписан от въззивника, което било удостоверено по надлежния ред. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Административно
– наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал
отговорността на въззивника.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските
показания и приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира
така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото. Следва да се отбележи незаинтересоваността
на свидетеля от изхода на делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Настоящият състав
намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции,
съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е
надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка е
еднакво отразена в АУАН и НП.
Относно нарушаване
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП :
Съдът намира, че в случая е
осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна за съда не
остава съмнение, че въззивникът е управлявал моторно превозно средство, което е
„всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”. Същевременно
при извършване на маневра - отклоняване наляво
по платното за движение, преди да започне извършването не се убедил, че няма да
създаде опасност за друг участник в движението, движещ се покрай него – от
лявата му страна, респективно да извърши маневрата съобразявайки се с неговото
положение, посока и скорост на движение, при което настъпило пътно транспортно произшествие, доколкото последвало
съприкосновение между двете моторни превозни средства. Горното съдът
прие въз основа на свидетелските показания, кактоа и от приложените и приети по
делото писмени материали.
От субектевна страна нарушението
е извършено виновно. Горното съдът извежда от цялостното поведение на
въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите
действия.
Доколкото наложеното е точно
определено в закона, съдът не следва да разглежда въпроса относно размер.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че
формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат
приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай
по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е
предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от
въззивника относно разглежданото нарушение за неоснователно, поради следното :
не се установиха процесуални нарушения, от категорията на съществените, водещи
до отмяна, като твърдяното нарушение се доказа по категоричен начин. Посочената
разпоредба, а именно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП изцяло припокрива осъщественото от
въззивника, като по – горе съдът изложи мотиви в тази насока, поради което не
следва да ги повтаря. Право на въззиника е да приеме или не друго становище, но
следва да е налице относимост към конкретно разглеждания случай. В АУАН и НП се
съдържа описание на твърдяното нарушение в степен, позволяваща на въззивника да
разбере в какво се обвинява, респективно да организира адекватно защитата си.
Нарушението се доказа по безспорен начин, като за съда не съществуват съмнения
в тази насока.
Относно нарушаване
разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП :
Видно
от текста на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, същият урежда кога издаден фиш, глобата,
по който не е заплатена доброволно в 7 – дневен срок от датата на издаването,
се смята за влязло в сила наказателно постановление, респективно се изпраща за
събиране на публичен изпълнител. За пълнота следва да бъде отбелязано, че ЗДвП
дава възможност и за налагане на принудителна административна мярка в тази
връзка. Но никъде в чл. 186, ал. 7 от ЗДвП законодателят не укорява поведение,
изразено в управление на моторно превозно средство след наложена „Глоба“ с фиш,
която не е заплатена в съответния срок. В този смисъл наложеното в тази част е
в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната
правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено
искане и приложени доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя на
осемдесет лева.
С оглед гореизложеното съдът
счита, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено в частта за нарушаване
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и отменено в частта за нарушаване
разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20 – 0819 –
000390 / 27. 02. 2020 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна, в
частта с което на Е.А.Д., ЕГН : ********** :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на двеста лева.
ОТМЕНЯ НП № 20 – 0819 – 000390 /
27. 02. 2020 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна, в частта с
което на Е.А.Д., ЕГН : **********:
- за нарушаване разпоредбата на чл. 186,
ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на двадесет лева.
ОСЪЖДА Е.А.Д., ЕГН : ********** ***
юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на осемдесет лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от уведомяването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :