№ 11459
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110114904 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Т.
С. ЕАД, искова молба насочена против З. И. С., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите както следва: 3140.87лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., до обект с абонатен № *****, представляващ
апартамент, находящ се в гр. С., ул. „Г.“ № **, ет. *, ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата,
567.27лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 28.10.2022г., 22.70лв. – дялово
разпределение за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на
сумата и 4.39лв. – мораторна лихва за периода 31.03.2020г. – 10.08.2020г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 63544/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на процесния апартамент е имал
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в
сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в
исковата молба размери.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който се сочи, че сумите,
предмет на настоящото производство са заплатени, ведно със сторените разноски.
1
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между
страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, че
сградата, в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № *****, представляващ
апартамент, находящ се в гр. С., ул. „Г.“ № **, ет. *, е била присъединена към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, е бил топлофициран, че през
исковия период ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в
количество, с качество и на стойност посочени в исковата молба, че ответникът е в
забава в заплащане на дължимата се стойност на доставената топлинна енергия, че е
извършена услуга дялово разпределение на посочената стойност, която не е заплатена,
както и че се дължи мораторна лихва върху стойността на дяловото разпределение за
посочения период в претендирания размер.
С молба вх. № 161843/08.06.2023г. /л.61/ ищцовото дружество сочи изрично, че
ответникът е заплатил в хода на процеса претендираните суми, като се претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за исковото
производство.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т. С. ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Въпреки извършеното плащане на дължимите се суми, ответникът е дал повод
за завеждане на делото, тъй като сумите, видно от приложените на л. 46 и л. 47 по
делото платежни, са платени след иницииране на заповедното производство,
респективно на основание чл. 78, ал. 1 ал. 8 ГПК ищецът има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т. С. ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № ***, срещу З. И. С.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 3140.87лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., до обект с
абонатен № *****, представляващ апартамент, находящ се в гр. С., ул. „Г.“ № **,
ет. *, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
22.11.2022г. до окончателно изплащане на сумата, 567.27лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2020г. – 28.10.2022г., 22.70лв. – дялово разпределение за периода
01.07.2020г. – 30.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.11.2022г. до окончателно изплащане на сумата и
4.39лв. – мораторна лихва за периода 31.03.2020г. – 10.08.2020г., за които суми е
2
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
63544/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като погасени чрез плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА З. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т. С. ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната
на ищеца „Д.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3