О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 10.05.2021
г. Гр.
Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 май 2021 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 4338 по описа за 2020
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ“
ЕООД, в която твърдят, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу И.Н.М.,
ЕГН ********** било образувано ч.гр.д. № 3047/2020г., по описа на PC - Стара
Загора. В рамките на предвидения от законодателя едномесечен срок постъпило
възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение.
В законоустановения срок и на
основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявяват настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
настоящото производство.
Ищцовото дружество предявявало
исковата си претенция срещу И.Н.М., ЕГН **********, въз основа на договор за
цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК
*********, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „БТК” ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора.
„ЮБЦ“ ЕООД встъпили в правата
си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство бил ищец по
установителния иск. Ищецът-кредитор придобил права върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с
мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №
1317872.
Съгласно чл. 29 от Общите
условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.)
Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка. “.
Между мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и И.Н.М. бил
сключен договор с индивидуален клиентски номер 1317872 от дата 27.01.2017г., по
който на ответника били предоставяни далекосъобщителни услуги на три мобилни
номера, а именно: мобилен номер ********* по тарифен план VIVACOM i-Traffic L с
месечна абонаментна такса 19.99 лева с ДДС, на мобилен номер ********* по
тарифен план VIVACOM Hybrid с месечна абонаментна такса 10.00 лева с ДДС и на
мобилен номер ********* по тарифен план VIVACOM SMART М с месечна абонаментна
такса 23.99 лева с ДДС и допълнителна услуга Удвоени MB на максимална скорост
VIVACOM Smart с месечна абонаментна такса 1.99 лева с ДДС за срок на договора
24 месеца.
По описаните договори за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 1317872
ответникът не изпълнил задължението си да заплати в срок издадени му фактури за
потребените от него услуги по описаните договори на стойност 204.79 лева за
периода от 01.04.2017г. до 30.06.2017г.
Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на
стойност 204.79 лева обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.
43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми
за предоставените услуги;/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната И.Н.М.. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи
условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК имал право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване
на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор прекратил предсрочно
сключените договори с ответника, като начислил обезщетение за неизпълнението им
в размер на 167.97 лв. (сто шестдесет и седем лв. и 97ст.), представляващо сбор
от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор.
Датата на деактивация на
процесния абонамент била 19.07.2017г., като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в
неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер 1317872, като
същият не спазил крайния срок за ползване на избраните абонаментни по
ползваните мобилни номера.
Неизпълнението на ответника
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7 „С
прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението
бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът
се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер
без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на
БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на
лизинг) “.
Цената на иска представлявала
сума, за която била издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент
по първия договор за цесия/, начислена била мораторна лихва за забава и бил
посочен периодът й/иск по чл. 86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в
процеса бил кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория
договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Представената/те фактура/ри
сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил
договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил
предоставената лизингова вещ, които не заплатил в указания срок, респ. същият бил
в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника обусловило правото
на „БТК” ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза
във всеки един от договорите.
По отношение на претендираната
неустойка, заявяват, че между длъжникът и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: *********, валидно действали гореописаните договори, по
които длъжникът не изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му
фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на
абоната-длъжник обусловило правото на мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, да прекрати предсрочно
гореописания договор на дата 19.07.2017г. /като същата се генерирала
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 167.97
лв. (сто шестдесет и седем лв. и 97 ст.) уговорена в т.2 от стр. 6 от договора:
„С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението
бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът
се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер
без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на
БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата (закупени ши предоставени на
лизинг)“,
представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените
договори, както следва:
- 71.97лв за мобилна услуга
VIVACOM SMART М (Зх 23.99лв.);
- 10.00лв. за мобилна услуга
VIVACOM Hybrid (3x10.00лв);
- 59.97лв. за ТВ услуга VIVACOM
i-Traffic L (3x19.99лв);
- 5.97лв. за допълнителна луга
Удвоени MB на максимална скорост VIVACOM Smart (3x1.99лв), за което била
издадена фактура № **********/01.08.2017 г., за периода от 01.07.2017 г. до
31.07.2017 г.
Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има
следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имал
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
Точното изпълнение от страна на
длъжника било цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение.
Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечавала изпълнението на
задължението и служила като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да било
нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително определяли размера
на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид
виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и наказателна
функция. Това било така, защото кредиторът можел да претендира неустойката и
когато вреди изобщо не били настъпили, или не са настъпили в предвидения
размер. От тук следвало, че длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде
санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнение на основното
задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна
такса за ползваните услуги, от една страна дало основание на оператора да
прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на
месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване
ползването на услугите.
Предвид гореизложеното,
абонатът следвало да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните
задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на
сключените договори.
По отношение на договора за
лизинг, сочат, че съгласно чл. 21 от Общите договорни условия на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД за лизинг на устройства: „21. Месечните
лизингови вноски се фактурират от Лизингодателя и се заплащат от
Лизингополучателя едновременно с изпълнението на неговите задължения по
договора за електронни съобщителни услуги съгласно сроковете, условията и
начина за тяхното плащане. “
Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки
конкретна Декларация, се съгласил и приел Общите Условия на Оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1.
от Общите Условия „45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от
Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия.“. Според
чл. 43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги;“. Незаплащането в срок на издадените
от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото
на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната При неспазване
на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имал право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него.
Обезщетението за неизпълнение било
начислено съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен
характер, а не санкционен. Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го
извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето
им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако имало такива.
Съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали
клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите
условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно — цена за първоначално
свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно — стойността на проведените
разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през
предходния месец (или периоди). “
Съгласно чл. 35, „35.
Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от
БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат
на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи
условия ши в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми
не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок. “
Потребителят отговарял и дължал
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.
29 от Общите условия „Предоставенитеуслуги се отчитат месечно и се заплащат
през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера
на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/ши чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка. “
В конкретният случай ответникът
И.Н.М. подписал договори за далекосъобщителна услуга, по които мобилният
оператор бил изправната страна, като предоставил услугите на абоната, а
последният от своя страна ги потребил и не изпълнил задължението си по договор
да заплаща стойността на услугите, като с това си поведение обусловил правото
на мобилния оператор да прекрати предсрочно процесиите договори и да начисли
неустойка в размер, който не бил прекомерен, а бил съобразен с постигнатото
между мобилния оператор и КЗП споразумение.
И двата договора за цесия сабили
облигационни, консесуални, двустранни и
породили правни последици за страните по тях. В договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били
елемент от тях.
Нямало законово ограничение по
чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали
бил възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го
бранил, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го
скрепвал като задължение на цедента, без да уточнявал момента му. Единственото
изискване на законодателя бил длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска
да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът
извеждал своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно
от тях, същите имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много
физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата
съвкупност. Но това не означавало, че същите не били конкретизирани. Не
случайно страните избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в
отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за
цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Труп” ООД, била дадена легална дефиниция
на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия:
„списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима
сума, представляващо неразделна част от този договор. ”
В чл. 5.3 от договора за цесия било
уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставял писмено потвърждение
за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът декларирал в чл. 3.5
от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение №
1, не съществували други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в
цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно -
представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът придобил
вземане, би надхвърлило целите, за които се обработвали.
С оглед на по-горе посоченото,
с настоящата искова молба представят извлечение от Приложение № 1, от което се
установявало, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД бил прехвърлител,
а „С. Г. Труп” ООД собственик на вземането спрямо И.Н.М., което в последствие
било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп”
ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
Приложение № 1 представлявало
списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следвало име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполагал ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане било
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите
на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните данни, за всяко конкретно
вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се задължавал да издава
документ, удостоверяващ, че вземането било включено в предмета на договора за
цесия. Документът представлявал извадка на хартиен носител на съответното Приложение,
съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябвало да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
С оглед гореизложеното, с
настоящата искова молба представт извлечение от Приложение № 1, от което се
установявало, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп”
ООД бил прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД собственик на вземането спрямо И.Н.М..
Относно уведомяването на
длъжника за сключените цесии, заявяват, че съгласно чл. 6, ал.2 от договора за
цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД имал
качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Нямало никаква законова пречка
старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой
пълномощник. Подобно становище било застъпено не само в редица решения на
въззивни съдилища, но и от правната доктрина - професор А.Калайджиев - Облигационно
право изд. Сиби 2007, както и професор Кожухаров, които приемали, че
упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника
била напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнявала
интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът бил неизправен.
Към исковата молба било
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
„С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомявало длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент
от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на
длъжника, към която били приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на
вземането от цедента на цесионера било възприето като надлежно уведомяване на
длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение
№123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение №
3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., II т.о. на ВКС; Решение № 78 от
09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о. на ВКС, била приета за правилна
съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не можела да
се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея било
приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приемало, че
съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно било, че уведомлението за
цесия, приложено към исковата молба изхождало от цесионера, но същото било
отправено до длъжника от името на цедента, който ИЗРИЧНО упълномощил цесионера
да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство било
посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Груп“ ООД продължавал да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не бил легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата
молба били приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. било
уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало законова пречка с едно изявление да
се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че И.Н.М. не
изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп“ ООД към датата на
връчването на препис от исковата молба. Законът не указвал формата и момента на
съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
позволят да плати добре — на носителя на вземането били изпълнени. Що се касаело
до уведомяването, то имало това значение, че стабилизирали правата в лицето на
цесионера и не можели да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде
известен за цесията, длъжникът не можел да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката била
установена.
Длъжникът би могъл да
противопоставя възражение, че не му било надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърдял, че е изпълнил задължението си на стария кредитор,
за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос било
налице единодушие и в практиката и в доктрината. Постановени били множество
съдебни актове, в мотивите на които била възприета гореописаната теза: Решение
№ 50 от 07.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1082/2012г.; Решение
№ 2084 от 17.12.2013г. по в.гр.д. № 2581/2013г. на Окръжен съд Пловдив, IX с-в;
Решение № 33 от 01.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1048/2012г.;
Решение № 480/27.11.201Зг. на ОС Хасково по в.гр.д № 814/201 Зг. ;Решение № 60
от 11.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д. № 1050/2012г.; Решение от
28.02.2009г. на Окръжен съд Плевен по в.гр.д. № 1129/2012г.; Решение № 52 от
07.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1069/2013г.; Решение №
V-163/20.12.201Зг. по гр.д (В) № 2196/2013 V с-в на Окръжен съд Бургас; Решение
№ 343/21.11.2013г. на Окръжен съд- Перник по гр.д № 682/201Зг; Решение №
19/22.01.2014г. по в.гр.д № 893/201Зг. на ОС Хасково; Решение № 25/20.01.2014г.
по в.гр.д № 1017/201 Зг. на ОС Пазарджик; Решение № 92/13.02.2014г. по в.гр.д.
№ 988/201Зг. по описа на ОС Перник.; Решение от 18.02.2014г. по в.гр.д. №
26/2014г. по описа на ОС Плевен I възз. състав.; Решение № 118/20.02.2014г. на
ОС Перник по в.гр.д. № 995/201Зг ; Решение на ОС Плевен от 28.02.2014г. по
в.гр.д. № 1177/2013г,. I с-в; Решение № 118/14.03.2014г. на ОС Пазарджик по
в.гр.д. № 3/2013г. IV възз. с-в; Решение от 25.02.2014г. по в.гр.д. № 70/2014г.
на ОС Плевен IV с-в; Решение № 187/24.03.2014г. по в.гр.д. N° 1026/201Зг. на ОС
Перник; Решение № 132/21.03.2014г. по в.гр.д. № 151/2014г. на ОС Пазарджик I
с-в.; Решение №111-31/27.03.2014г. по в.гр.д. № 341/2014г. по описа на ОС
Бургас.; Решение № 217/10.04.2014г. по в.гр.д. № 32/2014г. по описа на ОС
Перник.; Решение от 25.04.2014г. по в.гр.д № 825/2013г. по описа на Софийски
окръжен съд; Решение № 250/02.06.2014г. по в.гр.д. № 331/2014г. по описа на ОС
Пазарджик I с-в.; Решение № 268/11.06.2014г по в.гр.д № 233/2014г по описа на
Софийски окръжен съд, IIIвъзз. с-в; Решение № 279/16.06.2014г. по в.гр.д. №
287/2014г. по описа на ОС Пазарджик, III възз. с-в; Решение по в.гр.д. №
385/2014г. по описа на ОС Благоевград; Решение по в.гр.д. № 418/2014г. на ОС
Благоевград; Решение № 435/13.10.2014г. на ОС- Пазарджик по в.гр.д. №
509/2014г., III възз. с-в.; Решение № 418/07.10.2014г. по в.гр.д. № 683/2014г.,
I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение № 385/23.09.2014г. по в.гр.д. №
515/2014г., I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение № 407/02.10.2014г. по в.гр.д №
489/2014г. на ОС Пазарджик, III с-в; Решение № 1807 от 28.10.2014г. по в.гр.д.
№ 1944/2014г. на ОС Пловдив, IXс-в
В конкретния случай,
длъжникът-ответник И.Н.М. не изпълнил задълженията си до датата на подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на
подаването на иска, което обуславяло правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В случай, че ответникът не бил подал
отговор на Исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, молят съда
да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с
което да признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да присъди на ответника
направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена
държавна такса.
Молят съда да постанови
Решение, с което да признае за установено по отношение на ответника И.Н.М., ЕГН
**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, в размер на в размер на 167.97 лв. (сто шестдесет и седем лв. и
97ст.) — обезщетение за неизпълнение на договор с клиентски номер 1317872 от
дата 27.01.2017г., сключен между длъжника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, за което е издадена фактура №
**********/01.08.2017 г., за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г.
Молят съда да осъди ответника
да заплати направените от ищеца разноски, както и да присъди в полза на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, 180 лева (Сто и осемдесет лева) - адвокатско
възнаграждение. Молят съда да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство и да присъди в полза на дружеството - 25.00 лева,
представляваща държавна такса и 180 лева (Сто и осемдесет лева)- възнаграждение
за адвокат по ч.гр.д.№ 3047/2020, по описа на PC Стара Загора, съобр. т. 12 от
ТР №4/201 Зг. на ОСГТК на ВКС.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника И.Н.М..
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3047/2020 г. по описа на РС – Стара Загора
съществува.
Страните следва да докажат
всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора.
Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ответникът възраженията
си срещу претендираното вземане.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение.
Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане
– извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на
ГПК.
Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото:Договор за цесия от дата 16.10.2018г.; Договор за цесия
от 01.10.2019 г.; Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019 г.; Договори за мобилни услуги с клиентски номер 1317872 с всички
приложения и допълнителни споразумения към използвания мобилен номер; Заверени
копия на фактури; Общи условия на Мобилния оператор за далекосъобщителни услуги
и за лизинг; Уведомление за цесия.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 3047/2020 г. по описа на РС – Стара Загора.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 23.06.2021
г. от 10.00 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от
разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: