РЕШЕНИЕ
№ 844
гр. Кюстендил, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520100719 по описа за 2022 година
„ЕЛ. ПР.“ **, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н
„Мл.“, бул. „Ц. ш.“ ***, бл. Б. М., Б. ц., с предишно наименование „Ч. Е. Б.“
** е предявило против М. Б. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с. В., Д. и г. ц.,
общ. Н., обл. К. иск да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи и следва да заплати на ищцовото дружество
сумите, както следва: 947,80 лв. – главница, представляваща цена за услуга
достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 01.07.2021 г. до
30.11.2021 г. за електроснабден имот, находящ се в с. В., Д. и г. ц., ИТН
*******; 16,32 лв. – законна лихва за забава, считано от 21.08.2021г. до
22.12.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №
35/2022г. на КРС.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото, а и
в заповедното производства.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор като оспорва иска по подробно изложени в същия съображения.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа посредством
предварително депозирана в посочения смисъл молба, а ответната страна я
оспорва.
1
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е доставчик на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, както и че
продажбата на електрическа енергия е уредена при Общи условия, приложени
по делото, одобрени от ДКЕВР с Решение № ****/07.11.2007 г., изм. и доп. с
Решение № ****/26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Видно от представения на л. 31 до 40 от делото Комбиниран договор за
покупко-продажба на електрическа енергия, сключен между страните на
10.06.2021 е, че ответникът в качеството си на купувач се е задължил да
купува продаваната му от дружеството активна електрическа енергия,
измерена в Точките на доставка за обектите, описани в Споразумение –
неразделна част към договора.
От представеното Споразумение се установява, че сред захранваните на
ответника обекти е и такъв с кл. номер *******, находящ се в с. В. с
постигнато съгласие за предоставена мощност от 240 КВт при даден уникален
идентификационен номер за посочения обект – 32Z103003011954W.
С находящата се на л. 43 от делото Декларация ищцовото дружество е
удостоверило сключения с ответника комбиниран договор за процесния обект
– с предмет предоставяне на комбнинирани услуги.
Видно от Заявление № **********/25.01.2022г., депозирано от Ф. Ал.
Ал. е, че последният е завил, че няма ток в обекта в с. В. по кл. Номер ******,
като сочи на получено на 29.07.2021г. становище за намаляване на
мощността.
Представено е копие на Становище от сочената дата с указания за
необходимите изисквания, които следва да бъдат изпълнени с оглед
намаляване подаващата се за процесния обект мощност до 102 kW.
В отговор на депозираното от А. заявление, ищцовото дружество сочи
на това да е удовлетворено искането на молителя за намаляване на
мощността, подавана за обекта, но считано от 01.01.2022 г. (спр. л. 78 от
делото)
От постъпилата справка-извлечение за възникнали задължения и
постъпили плащания е видно, че за ответната страна има вписани задължения
за разходвана електрическа енергия за процесния имот (видно от посочения
клинетски номер – ********* – л. 10).
Приложени са и заверени копия от процесните фактури
2
с потребител ответника, по клиентски номер 2100442280150, за обект в
с. В. Д. и г. ц., както следва: фактура № **********/31.07.2021г., ведно с
приложение към нея за отчетен период 01.07.2021г. – 31.07.2021г. на обща
стойност 192,04 лв. с ДДС с посочено основание – „достъп до
разпределителната мрежа за 31 дни предоставена мощност 240 кВт; фактура
№ **********/31.08.2021г., ведно с приложение към нея за отчетен период
01.08.2021г. – 31.08.2021г. на обща стойност 192,04 лв. с ДДС с посочено
основание – „достъп до разпределителната мрежа за 31 дни предоставена
мощност 240 кВт; фактура № **********/31.09.2021г., ведно с приложение
към нея за отчетен период 01.09.2021г. – 14.09.2021г. и 15.09.2021г. –
30.09.2021г. на обща стойност 185,84 лв. с ДДС с посочено основание –
„достъп до разпределителната мрежа за 30 дни предоставена мощност 240
кВт; фактура № **********/31.10.2021г., ведно с приложение към нея за
отчетен период 01.10.2021г. – 31.10.2021г. на обща стойност 192,04 лв. с ДДС
с посочено основание – „достъп до разпределителната мрежа за 31 дни
предоставена мощност 240 кВт; фактура № **********/30.11.2021г., ведно с
приложение към нея за отчетен период 01.11.2021г. – 30.11.2021г. на обща
стойност 185,84 лв. с ДДС с посочено основание – „достъп до
разпределителната мрежа за 30 дни предоставена мощност 240 кВт.
В кориците към ч.гр.д. № 35/2022г. са приложени 2 бр фактури,
касателно период извън процесния такъв – за м. януари и февруари 2022г., от
които се установява по-нисък размер на задължението на абоната в сравнение
с предходните месеци.
От депозирано от ответника становище, последното като приложение
към Възражение по чл. 414 от ГПК вх. № 2271/15.03.2022 се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот, който закупил през пролетта на
2021г. от частен съдебен изпълнител.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която, изготвено от в. л. М.
В., установява, че партидата на абоната е редовно заверявана, начислявани са
задълженията, дължимият ДДС, както и данни за дължими суми от предходни
отчетни периоди. Експертът е установил, че задълженията са отразявани
редовно, като данъкът е отразен и в ежемесечните дневници за продажби.
Няма данни за извършено плащане изцяло или частично по коя да е от
процесните фактури. Последните съдържат данни за партидата на ответника –
клиентски номер *********, получател и адрес. Партидата се води с
натръпване като има налични данни за неплатено задължение по преходни
сметки. Общият размер на дължимата главница е определен на 947,80 лв., а на
лихвата за периода 21.08.2021г. - 22.12.2021г. – 16,47 лв.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л.
инж. К. П. също сочи на наличието на партида в системата на дружеството на
3
името на М. Л. с аб. н. 31600075 и кл. № (ИТН) 210044280150 и СТИ
62089987. За процесния период отчитането на ел. енергия за обекта на
ответника е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба по
утвърден от КЕВР ежемесечн график за отчитане. Монтираният за обекта на
ответника електромер е определен като годно измервателно средство,
отговарящо на метрологичните и технически характеристики за СТИ през
процесния период. Експертът установява размер на задължението за главница
за процесния период от 947,80 лв.
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Ф. А..
Последният сочи, че като упълномощено от ответника лице, е отговаряло по
въпросите, свързани с електрозахранването на процесния обект. Сочи на това,
след закупуване на имота от ответника от съдебен изпълнител, да сменили
партидата, като заплатили и такса за въстановяване на електрозахранването.
Веднага след прехвърляне на партидата била пусната молба за намаляване на
мощността, като на 29.07.2021г., получили становище от дружеството, че
мощността им се намалява. След получаване на соченото становище,
свидетелят потвърдил желанието да бъде намалена мощността пред
инспектор от ЧЕЗ Запад. Осем дни след получена от св. експертиза дошли
служители на ЧЕЗ, които влезли в трафопоста и сменили съответните
технически устройства, необходими за намаляване на мощността, с което
процедурата по намаляване на мощността приключила. Независимо от
горното, и след реализиране на посочените мероприятия, ответникът
продължил да получава фактури, изчислени без намаляване на подаваната за
обекта мощност. Не било ясно защо мощността им била намалена, считано от
31.12.2021г., като подадената от тях молба била преди 6 месеца.
Приложено е и ч.гр.д. № 35/2022 г. на КРС, по което е издадена Заповед №
16/12.01.2022 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
в полза на заявителя за сумите, предмет на исковата молба в настоящото
производство. Същата е връчена на длъжник, който в законоустановения за
това срок е оспорил вземането. Това препятства влизането в сила на
заповедта. Поради това и заповедният съд е дал съответни указания по см. на
чл. 415 от ГПК, като исковата молба на ищеца е подадена в едномесечния
преклузивен срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът приема
следното:
По допустимостта:
4
Предявени са специални положителни установителни искове по реда на чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д.
№ 35/2022 г. на КРС. При извършената от съда проверка ex officio за
допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на
длъжника, който в законоустановения за това срок оспорил дължимостта на
вземането, което на свой ред препятства влизането й в сила. Поради това е
разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК, като в указания на заявителя
законоустановен едномесечен срок същият е предприел действия по това да
установи вземането си по исков път в рамките на настоящото производство.
При тези съображения претенцията се явява допустима.
По основателността:
Не е спорно между страните това, че ищцовото дружество е доставчик на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, както и че
продажбата на електрическа енергия е уредена при Общи условия, приложени
по делото, одобрени от ДКЕВР с Решение № *****/07.11.2007 г., изм. и доп. с
Решение № ***/26.04.2010 г. на ДКЕВР, а така също и, че има качеството на
оператор на електроразпределителната мрежа за територия, в чийто обхват
попада собствения на ответника обект, находящ се в с. В., общ. Н., обл. К..
Не се спори и по наличието на валидно възникнало и съществуващо между
страните облигационно отношение, в т.ч., че ответникът е собственик на
електроснабдения имот – Дърводелски и гатерен цех – с. В. (последното Л. е
потвърдил писмено пред съда в становище като приложение към
възражението по чл. 414 от ГПК, находящо се в кориците на ч.гр.д. №
35/2022г. от описа на КРС).
В конкретния случай се претендира установяване на вземане по начислени
мрежови услуги - такса за достъп до електроразпределителната мрежа, за
което са издадени 5 бр. фактури за периода 01.07.2021 г. – 30.11.2021 г.
Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия
клиенти и производители, присъединени към електропреносната мрежа,
дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, други мрежови услуги по
електропреносната мрежа за съответния ценови период. Приетите с Решение
на ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. в приложимата редакция на ДВ
бр. 100 от 15.12.2017 г., в сила от 15.12.2017 г.) Правила за търговия с
електрическа енергия регламентират отделното заплащане на предоставяните
от крайния снабдител на електрическа енергия услуги по цени, утвърдени от
КЕВР /чл. 29/. Съгласно р е ш е н и е № Ц – 19 от 01.07.2017 на ДКЕВР и на
5
основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ е определена цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на небитови потребители – абонати на
ищеца в размер на 0, 01745 лв. /kW/ден, като цените важат за исковия период.
При определянето на цените за битови и небитови клиенти е възприет
различен подход, като при ползване на обекта за битови нужди цената за
достъп се заплаща върху количеството действително изразходвана ЕЕ, докато
при потребление за небитови нужди цената за достъп е определена на ден
съобразно предоставената мощност и се дължи за всеки ден, през който
продължава присъединяването, независимо от количеството потребена ЕЕ.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ "достъп" е
правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи
за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена
и при условия, определени с наредба, т. е. цената за достъп се плаща за
поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на
електрическа енергия. Разходите за поддръжка и управление на мрежата
зависят от ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в
мрежата в съответствие със заявената от него мощност. Така всеки небитов
потребител заплаща цена за поддръжката на резервирания от него капацитет
от мрежата, независимо от моментната консумация при наличие на
присъединяване към мрежата. Видно от утвърдената от КЕВР цена,
стойността на предоставената мрежова услуга зависи от осигурената
мощност, заявена от конкретния стопански потребител. Съгласно
разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и чл. 37 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, предоставената
мощност се заявява от клиента и може да бъде увеличавана или намалявана
до изтичане на срока на договора за присъединяване отново по негово
искане.
В случая, ответникът има качеството на небитов клиент, съгласно
даденото определение в § 1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката.
Предоставената от оператора на мрежата мощност на обекта на ответника е
240 кВт. За процесния период на обекта на Л. е предоставян достъп до
електроразпределителната мрежа, което обстоятелство не е спорно, а и е
установимо от заключението на съдебно - техническата експертиза.
Фактурите, предмет на делото, касаят цена за достъп до
разпределителната мрежа, която в този случай е изчислена въз основа на
предоставената мощност на обекта. Цената за достъп се формира на база
предоставената мощност, съответно на броя на дните от отчетния период, и
съобразно одобрената от КЕВР цена. В случая до процесния обект за
процесния период е имало предоставен достъп до електроразпределителната
мрежа.
Така, след като по делото безспорно се установява, че услугата достъп до
електроразпределителната мрежа, посочена в процесните фактури, е реално
6
предоставена и стойността й се дължи на законово основание, съобразно
утвърдените цени от ДКЕВР, то така начислената сума, чийто размер
експертите по делото установяват на идентичен с претендирания такъв от
947,80 лв. (при все, че заключенията на вещите лица са приети без
възражения) се явява дължима.
Досежно наведеното възражение от ответника, че подаваната за обекта
мощност е намалена, считано от 29.07.2022г., поради което и начислените в
процесните фактури суми са некоректно изчислени при запазена мощност от
240 кВт, съдът намира следното:
Ответникът сочи, че с получено от ищцовото дружество Становище от
29.07.2022 г. и по заявено от негов представител (св. в настоящото) искане,
мощността за процесния обект е намалена до 102 кВт.
Всъщност обаче, от така представеното становище не може да се направи
подобен извод, поради това, че в същото единствено се сочат изискванията,
които следва да се изпълнят досежно така исканото намаляване, а именно:
„Технически параметри и изисквания към съоръженията в мястото на
присъединяване: 1.1. Запазват се всички съществуващи съоръжения“; 1.2.
Токовите измервателни трансформатори ще се подменят по преценка на
„Мерене и управление на данните“ към Ч. „Р. Б.“ **“, като не може да се
направи извод, че от посочената дата мощността реално е била намалена.
Ето защо, касателно настоящия случай това обстоятелство се явява
неотносимо към спора, тъй като няма данни реално мощността да е била
намалена. Начислената в процесните фактури такса за мрежови услуги е въз
основа на първоначално заявената от клиента мощност от 240 кВтч, а по
данни и на самото дружество мощността е намалена, считано от 01.01.2022 г.,
в унисон с представените 2 бр. фактури по ч.гр.д. № 35/2022г. от описа на
КРС, които установяват по-нисък размер на задължението за м. януари и
февруари на 2022г. в сравнение с предходни отчетни периоди.
В действителност, в показанията си св. Александров сочи на това,
служители при ищцовото дружество да са предприели дейстия осем дни след
получена от св. експертиза когато влезли в трафопоста и сменили
съответните технически устройства, необходими за намаляване на
мощността, с което А. твърди процедурата по намаляване на мощността да е
приключила. Досежно сочената процедура обаче, с оглед спецификата на
същата и за да се установи дали в действителност е спазена, са необходими
специални технически знания и умения в областта на науката –
електротехника и електроинженерство, които съдът не притежава. Поради
това и соченото обстоятелство подлежи на установяване по съдебен ред, като
в случай, че се установи, процедурата по намаляване на мощността да е
спазена, а реално същата да не е намалена, то ответникът може да претендира
от дружеството обезщетение за вреди от неговото неправомерно поведение.
При горните изводи, главната претенция следва да бъде уважена в
претендирания размер като основателна и доказана.
7
Като последица следва да се присъди и законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за
приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 16,32
лева, представляваща общ сбор на обезщетението за забава за заплащане на
горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка една от
фактурите, считано от 21.08.2021 г. до 22.12.2021 г., като според
заключението на експерта дължимата мораторна лихва за забава по всяка една
фактура е в общ размер на 16,47 лева, но с оглед принципа на диспозитивното
начало претенцията ще бъде уважена така, както е заявена.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се следват направените от него в
настоящото производство деловодни разноски, а именно – такива в размер на
705 лв. (75,00 лв. държавна такса, 200,00 лв. – съдебно-счетоводна
експертиза; 200,00 лв. – съдебно-техническа експертиза; 50 лв. – довнасяне
депозит за експертиза, 180,00 лв. – адвокатско възнаграждение).
Аналогично, и съблюдавайки тълкувателната практика на върховната
инстанция, следва да се присъдят и разноските направени от ищеца в
заповедното производство, а именно – такива в размер на 92,00 лв. (25,00 лв.
заплатена държавна такса и 67,00 лв. адвокатско възнаграждение).
При този изход на спора на ответната страна не се следват разноски.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
Б. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с. В., Д. и г. ц., общ. Н., обл. К. дължи и
следва да заплати на „Е. П.“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „Мл.“, бул. „Ц. ш.“ ***, бл. Б. М., Б. ц., с предишно
наименование „Ч. Е. Б.“ **, сумите, както следва: 947,80 лв. (деветстотин
четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки) – главница, представляваща
цена за услуга достъп до електроразпределителната мрежа за периода от
01.07.2021 г. до 30.11.2021 г. за електроснабден имот, находящ се в с. В., Д. и
г. ц., ИТН **********; 16,32 лв. (шестнадесет лева и тридесет и две
стотинки) – законна лихва за забава, считано от 21.08.2021г. до 22.12.2021 г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението (12.01.2022г.) до окончателното изплащане на задължението, за
8
които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №
35/2022г. на КРС
ОСЪЖДА М. Б. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с. В., Д. и г. ц., общ. Н.,
обл. К. да заплати на „Е. П.“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „М.“, бул. „Ц. ш.“ ***, бл. Б. М., Б. ц., с предишно
наименование „Ч. Е.Б.“ АД сумата в размер на 705,00 лв. (седемстотин и пет
лева), представляваща деловодни разноски за настоящото производство,
както и сумата в размер на 92,00 лв. (деветдесет и два лева) - деловодни
разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 35/2022 г. на КРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му,а в частта му ра разноските,
имаща характер на определение-в седмичен срок .
След влизането на решението в законна сила препис от него да се
изпрати на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9