Р Е Ш Е Н
И Е №
град Свиленград, 13.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 295 по описа за 2018година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление (НП) № 17-1253-002083 от 26.03.2018година на ВПД
Началник сектор към ОД на МВР – Хасково,
сектор Пътна полиция Хасково , с което
на И.А.А. с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложено на
основание чл.638,ал.3 от КЗ административно наказание „Глоба” в размер на 400
лв.
Жалбоподателят И.А.А. моли за пълна отмяна на обжалвания акт. Твърди, че не бил
извършил нарушението,за което бил санкциониран, като счита че в административно
наказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения,без
да сочи конкретни такива,а единствено сочи ,че спорез жалбоподателя АУАН и НП
не съдържали задължителните реквизити посочени в ЗАНН и съдържанието им
съществено се разминавало. Излага и твърдения относно липсата на компетентост
на издалия обжалваното НП .Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП
.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят И.А.А. не
се явява.За него се явява адв.К.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В съдебната фаза не ангажира доказателства.
АНО
(въззиваемата страна) - ВПД Началник сектор към ОД на МВР – Хасково, сектор Пътна полиция
Хасково , редовно призовани, не изпращат представител.
В
съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 27.09.2017
година свидетелят Е.П.П. и свидетеля Т.Р.Т. и двамата автоконтрольори към
сектор Пътна полиция при ОД на МВР Хасково при изпълнение на служебните си
задължения се позоционирали на
Автомагистрала Марица до км.114 в
посока ГКПП Капитан Андреево. На същата
дата около 11.30 часа в кръга на правомощията си ,св. П. спрял за проверка
движещият се в посока с.Капитан Андреево
лек автомобил „Пежо 207„с рег.№ Х 0231КК, който бил собственост на Андрей
Иванов А. с ЕГН **********,а моторното
превозно средство било управлявано от водача жалбоподател И.А.А..При поискване
,водачът не представил на свидетелите
валиден документ за сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност „на автомобилистите . В тази
връзка свидетелите направили справка в системата на АИС ПП с техническо
средство таблет марка Леново,от която проверка станало ясно,че към момента на
проверката МПС нямало сключена задължителна застраховка гражданска отговорност за текущата година 2017 година, респ. към датата на
проверката. Отрицателният факт за отсъствието и непредставянето на
Застрахователен договор, потвърждават – еднозначно и безпротиворечиво в
показанията си и двамата разпитани свидетели (Е.П.П. и Т.Р.Т.). В допълнение свидетелите изясняват и уточняват
принципния подход да се извършва и допълнителна проверка относно наличието на
действително сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”, преди
издаването на НП, която реализирали чрез справка в масивите на Гаранционния
фонд.Двамата полицейски служители обяснили на нарушителя,че съгласно
измененията в КЗ при констатиране на този вид нарушение свидетелството за
правоуправление се отнема до сключването на процесната застраховка и дали
възможност на жалбоподателя реално да сключи такава и което било сторено от
негова страна на същият ден в 12,00часа/видно от комбинирана застрахователна
полица №BG/07/517002591413 изд. от Застрахователно дружество Евроинс АД.
Предвид
констатираната липса на задължителна застраховка на автомобилистите, свидетелят
Е.П.П., съставил против жалбоподателя И.А.А. и
в негово присъствие АУАН с бланков
№ 008482. Това процесуално действие извършил и с
участието на свидетеля – Т.Р.Т., очевидец
на нарушението. В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължение за сключване на
валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и на
обстоятелствата по извършването и откриването му, изрично посочвайки и
качеството на нарушителя А. като ползвател на МПС-то. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицирал с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която
вписал за нарушена. В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето
на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно
предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя И.А.А., който вписал възражения
против констатациите,че има застраховка ,но не я носил в колата.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Началник сектор към ОД на МВР
– Хасково, сектор Пътна полиция Хасково
е издал процесното НП № 17-1253-002083 на 26.03.2018 година. В издадения
санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както
и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 638, ал. 3 от КЗ и е
наложил на жалбоподателя И.А.А., в
качеството му на водач на МПС и негов ползвател, административно наказание
„Глоба” в размер 400 лв.
НП
е редовно връчено -
лично на жалбоподателя, на 08.05.2018 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.
Материалната
компетентност на Началник сектор към
ОД на МВР – Хасково, сектор Пътна полиция Хасково да издава НП за нарушения по КЗ, се доказва от приетата по делото Заповед
№ 272з-1023/10.05.2017 година на Директора
на ОДМВР - Хасково.
Както в АУАН, така и в НП е прието за
установено, че жалбоподателят И.А.А. е извършил нарушение по
чл. 638,
ал. 3 от
КЗ, лице ,което не е собственик е
управлявал МПС, във връзка с чието използване няма сключен и
действащ Договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За това
нарушение на основание чл. 638,
ал. 3 от
КЗ на нарушителя е наложено администратгивно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
По АНПр е приложена и справка за нарушител/водач,видно от
която жалбоподателя е правоспособен водач още от 1975г.,като срещу него има
издадени НП и фишове.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 11.07.2018година
свидетели – Е.П.П.
и Т.Р.Т.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се
установява свидетелите Е.П.П. и Т.Р.Т. да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия
– вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията
и на двамата свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими
към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето
и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване
от жалбоподателя, с оглед установените факти на осъществено управление на МПС,
във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
При така установената
фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в
настоящия си състав достига до следните правни
изводи:
Жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния Съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение). Ето защо същата се явява допустима.
Преценена по същество,
Жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
Спазени
са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният
актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за
НП.
Актът и НП са издадени от
компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 1 от КЗ и
чл. 47, ал. 1, б. ”а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 2 от КЗ,поради което
не се споделя доводът на процесуалният представител на жалбоподателя за липса
на компетентност на административно наказващият орган,впредвид приобщената по
делото изрична Заповед № 272з-1023/10.05.2017
година на Директора на ОДМВР – Хасково, с която е делегирано правомощия на Началник
сектор към ОД на МВР – Хасково, сектор
Пътна полиция Хасково да издава НП за нарушения по КЗ.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна.
Правилна
е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ
санкционира липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по
отношение на водача – лицето несобственик, което управлява МПС, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл, тази
админиситративнонаказателна разпоредба, съдържа едновременно и диспозицията и
санкцията, поради това изводимо от нея е и правилото за поведение, т.нар.
диспозиция, очертано негативно, наред и след като е предвидена санкция за
неизпълнението му. Разбирана така, последната разширява кръга на субектите,
обвързани при управление на МПС от задължението за сключване на застраховка „Граждаска отговорност”,
която е задължителна, съгласно регламента на чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Свидетелските
показания, кредитирани от Съда, обосновават преки и категорични изводи относно
обективният факт, че към момента на проверката на 27.09.2017 година, около 11.30ч., жалбоподателят -несобственик е управлявал лек автомобил и за това МПС не е имало действащ Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, която е
задължителна. След
като е така, жалбоподателят А., предприемайки ползването, т.е.
управлението на това МПС, за което не е имало сключен валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност” за
2017 година, безспорно е
консумирал административнонаказателния състав на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Няма данни по делото, а и не се твърди същото МПС да е било спряно от движение.
Поради това, при доказано авторството на деянието и елементите от обективната
страна на нарушението - установени от показания на разпитаните свидетели и писмените
доказателства, същият правилно и законосъобразно е бил наказан от АНО и на
посоченото правно основание ангажирана админиситративно наказателната му отговорност. Осъщественото от А. деяние, във
форма на бездействие е съставомерно и по субективен признак, извършено е
виновно - по небрежност, доколкото
жалбоподателят, като водач на МПС, който го ползва и управлява по
обществени пътища е бил длъжен и следвало да знае изискването и
задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съотв. да положи необходимата грижа
да съобрази поведението си с това изискване, като общественоопасните последици
от извършеното, той е съзнавал и могъл да предвиди тяхното настъпване.
Съгласно
чл. 638,
ал. 3 от
КЗ за управляване на МПС, във връзка с използването на което няма сключен и
действащ Договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на
физическо лице се налага административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
Административното
наказание „Глоба” в размер на 400 лв. е правилно и законосъобразно
определено
както по вида си, така и по
размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето й под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно
наказание Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния
случай като маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на
НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на
изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално
нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН –
процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна,
съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност,
по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер –
за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен
резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи
обстоятелства. В случая с този ефект следва да се отчете, че МПС е управлявано ИЗВЪН населено място/автомагистрала/ с обичайно интензивно и натоварено движение.
Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като
маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този
смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно,
правилно и обосновано е издадено НП. И не на последно място, при разрешаване правният
въпрос за осъществяване предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
релевантна са и обществените отношения, регулирани от КЗ, които са
свързани с отговорността за вреди, причинени на трети лица при управление на
МПС, чийто интереси са охранени от правото и ползващи се със засилена защита и
превенция. В този смисъл, типичната обществената опасност на нарушенията от
вида на конкретното е завишена, от друга страна и с
оглед нарасналия брой ПТП, със сериозни последици и вреди, вследствие
интензитета на пътното движение, увеличения брой автомобили, включително и с
високи технически възможности за развивана скорост. Ето защо не е налице и това
материалноправно основание за отмяна на обжалваното НП, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на нарушение, което налага и неговото
потвърждаване.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е
посочил доказателства за тяхното оборване.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление № 17-1253-002083 от 26.03.2018година
на ВПД Началник сектор към ОД на МВР –
Хасково, сектор Пътна полиция Хасково ,
с което на И.А.А. с ЕГН ********** ***,
за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложено на
основание чл.638,ал.3 от КЗ административно наказание „Глоба” в размер на 400
лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...................
(Добринка Кирева)