РЕШЕНИЕ
№ 2447
Пазарджик, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ВИДЕВ |
При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20247150701313 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване.
Делото е образувано по жалба на А. А. Н., от [населено място], [улица]против Решение № 1012-12-257#1/07.11.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което решение е потвърдено Разпореждане № 122-00-674-3/02.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което разпореждане на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 18.05.2024 г. до 17.09.2024 г. (четири месеца) в размер на 18.00 лв.
Жалбоподателката – А. А. Н. – прави искане за отмяна на обжалваното решение. Излага съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Сочи доводи за правилността и законосъобразността на обжалваните административни актове. Заявява претенция за разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 28.05.2024 г. жалбоподателката е подала заявление в Дирекция "Бюро по труда" гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в него е декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Нидерландия е прекратено, считано от 19.05.2024 г.
По искане на административния орган жалбоподателката е представила Заявление № 1019-12-3397/13.06.2024 г. за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС. Видно от заявлението е, че жалбоподателката е декларирала осигурителен период от 11.05.2022 г. до 19.05.2024 г. и причина за прекратяване на трудовата си дейност - "изтичане срока на договора". Към заявлението е приложила и Декларация относно определяне на пребиваване, в която отново е декларирала същия последен период на заетост в Нидерландия.
Административният орган е изискал от нидерландската институция предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на жалбоподателката за процесния период. С Разпореждане № 122-00-674-1 от 14.06.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на паричното обезщетение до получаване на изисканите структурирани електронни документи.
На 30.08.2024 г. са получени структурирани електронни документи U017 и U004.
В документа U017 с № 1078119 от една страна, е посочен фиксиран период на осигурена заетост - от 11.05.2022 г. до 19.05.2024 г. От друга страна е посочена крайна дата - 17.05.2024 г. Посочено е и основание за прекратяване на заетостта - "неизвестно".
В документа U004 с № 1092603 е посочен само фиксиран период на заетост - от 11.05.2022 г. до 19.05.2024 г., както и получавания през този период брутен доход - в размер на 48 183,87 евро.
Предвид получената официална информация производството е било възобновено. Съответно, с Разпореждане № 122-00-674-3/02.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, й е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 18.05.2024 г. до 17.09.2024 г. (четири месеца) в размер на 18,00 лв.
По повод на подадената по административен ред жалба от А. Н. е изискано от нидерландската институция ново удостоверяване на причината за прекратяване на правоотношението й. Съответно (както сочи ответника) на 18.10.2024 г. (а видно от самите документи – на 31.10.2024 г.) е получен "актуализиран структуриран електронен документ" U017 с № 1078119, сочещ причина за прекратяване на заетостта "напускане на служителя". От друга страна, видно от документа е, че в него вече не е посочена крайна дата - 17.05.2024 г., а само фиксиран период на заетост - от 11.05.2022 г. до 19.05.2024 г.
Обжалваното решение е мотивирано с приет за установен от ответника факт, че причината за прекратяване на правоотношението на жалбоподателката с ирландското дружество е "напускане на служителя". От правна страна, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
От тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.
В този смисъл следва да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС № 32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр. 19 от 2002 г., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и чл. 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО – акт за прекратяване на правоотношението.
В процесния случай жалбоподателката в подадените заявления е декларирала причина за прекратяване на правоотношението "изтичане срока на договора", поради което не е приложил акт за прекратяване на правоотношението.
В приетата като доказателство по делото Декларация за трудови правоотношения , нидерландският работодател на оспорващия SBAFLEX е удостоверил, че жалбоподателят е работил в периода 11.05.2022 г. - 19.05.2024 г., от което безспорно следва, че същият е прекратен именно поради изтичане срока на фиксирания в договора период. Несъмнено, именно на работодателя е най-добре известна датата и причината за трудовото правоотношение. Следователно, именно представената от него информация следва да бъде кредитирана от съда като меродавна.
Напротив, представените от нидерландската институция структурирани електронни документи съдържат противоречива информация за датата и причината за прекратяване на трудовото правоотношение. От една страна, в тях се сочи, че договорът е бил с фиксиран срок – до 19.05.2024 г., както и че причината за прекратяването му е неизвестна. От друга страна противно на това е отразено също, и че договорът е прекратен поради напускане на служителя на 17.05.2024 г. Това противоречие означава, че нидерландската институция не е била изцяло наясно с обстоятелствата, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение на оспорващия, или най-малкото информацията й не е категорично достоверна. Следователно, безспорно следва да бъде приета за достоверна удостоверената от работодателя дата на прекратяване на правоотношението 19.05.2024 г. и следващата от това причина – изтичане срока на договора.
Не на последно място, прави впечатление, че жалбоподателката е работила при работодателя SBAFLEX в продължение на повече от две години. Поради това е изключително нелогично, тя да прекрати трудовото си правоотношение на 18.05.2025 г., т.е. само един единствен ден преди изтичане срока на договора и то при положение, че това би могло да доведе до евентуалното отпускане на обезщетение за безработица за много по-кратък срок и в много по-нисък размер.
Предвид гореизложеното е безспорно, че трудовият договор на оспорващата с нидерландския й работодател е прекратен на 19.05.2024 г., поради изтичане на определения в него срок.
Затова, обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в противоречие с относимите материалноправни разпоредби и като незаконосъобразни следва да бъдат отменени от съда.
След отмяната, делото следва да бъде изпратено като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица, който в 15-дневен срок от получаването й, следва да се произнесе за срока и размера на обезщетението за безработица на жалбоподателката, като се съобрази с удостоверената от съда причина за прекратяване на правоотношението – изтичане срока на договора.
С оглед изхода на делото е частично основателна претенцията за разноски на жалбоподателката. Претенцията й за присъждане на 1000 лв., платено адвокатско възнаграждение е завишена, с оглед фактическата и правната сложност на делото. Справедливият размер на възнаграждението е 750 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 1012-12-257#1/07.11.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което решение е потвърдено Разпореждане № 122-00-674-3/02.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което разпореждане на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на А. А. Н., от [населено място], [улица] е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 18.05.2024 г. до 17.09.2024 г. (четири месеца) в размер на 18.00 лв.
Изпраща преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик, който следва да се произнесе при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания и срок.
Осъжда ТП на НОИ – Пазарджик да заплати на А. А. Н., от [населено място], [улица]разноски по делото в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | /п/ |