№ 1476
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000502210 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
С Решение № 301/09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 647/2024 г. по описа на ОС
София, Община Костинброд е осъдена да заплати на Г. К. Т. ЕГН ********** от гр. ***
сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от счупване на лявата бедрена кост в горния край в резултат на настъпило на
05.09.2023 год. непозволено увреждане, а именно – докато ищецът се движел с колело по
пътното платно по ул. „Йордан Йовков“ в гр. Костинброд, на кръстовището с ул.
„Славянска“ предната гума на колелото попаднала в необезопасена отводнителна шахта,
чийто капак бил частично разрушен и вдлъбнат от едната страна, при което ищецът паднал
на лявата си страна и получил описаните увреждания, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 05.09.2023 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 49 от ЗЗД
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като над уважения размер до
претендираната сума от 80 000 лв. искът е бил отхвърлен.
Със същото решение Община Костинброд е осъдена да заплати на Г. К. Т. и сумата от
общо 2 709,14 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на
същото произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба - 08.08.2024 год. до окончателното изплащане, като над
посочената сума до общо претендирания размер от 2 926,26 лева искът е бил отхвърлен,
като неоснователен.
Срещу решението са подадени две въззивни жалби.
Тази на ищеца в първоинстанционното производство - Г. Т., чрез адв.Я. А., е насочена
против частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 35 000 лв. до претендираната такава от 80 000 лв.
В нея се поддържа неправилност на обжалваното решение в посочената му
отхвърлителна част, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените
правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
1
доказателства касателно релевантния въпрос относно дължимото се застрахователно
обезщетение, в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, както и поради
необоснованост.
Поддържа се ОС София да не е съобразил всички критерии, който дават отражение
върху определянето на справедлив размер на дължащото се на този въззивник обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди - интензитета на претърпените силни болки,
продължителното му неудобство от причиненото увреждане - придвижването с помощни
средства и към момента на депозирана на въззивната жалба - повече от две години след
настъпване на инцидента.
По подробно изложени доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата
инстанция да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната му отхвърлителна част и по
съществото на спора се постанови уважаване на предявения осъдителен иск касаещ
търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния му заявен размер.
В отговора на тази въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния му
представител, оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното
решение в посочената му част.
С въззивната жалба на Община Костинброд, чрез адв.К., се поддържа, че
първоинстанционното решение се обжалва изцяло. Въпреки това решаващият състав
приема, че тази жалба е насочена единствено срещу уважителните части от
първоинстанционното решение, срещу които са и изложените оплаквания за неправилност.
Последното, т.к. в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен над
уважения размер от 35 000 лв. до пълния му претендиран такъв, решението има позитивен за
този въззивник характер /крайният резултат за обжалващия е благоприятен/ и за същия
липсва правен интерес от обжалването му.
Приема се в доктрината и съдебната практика, че правен интерес от обжалване
съществува само тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за
страната.
В случая в отхвърлителната му част постановеното първоинстанционно решение е
неизгодно за ищеца-въззиваем и негов е правният интерес да го обжалва, от което свое
процесуално право същият се е възползвал.
След тези уточнения по въззивната жалба на Община Костинброд настоящата
инстанция съобрази, че с нея се поддържа неправилност на атакуваното решение в
обжалваните му уважителни части, поради постановяването му при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила едностранчива и превратна преценка на приобщените по
делото доказателства, неправилно приложение на материалния закон – ЗЗД, както и за
необоснованост.
Твърди се на първо място размерът на присъденото обезщетение да е неправилно
определен /неоснователно завишен/ от първоинстанционния съд. При определянето му
последният следвало да съобрази не само вида и тежестта на увреждането и изпитаните
болки, но и възстановителния период, както и възрастовите особености на ищеца-въззивник.
Не бил отчетен и възстановителния период, който при пострадалия бил по-дълъг, поради
възрастта му /80 годишен/ и свързаното с нея функционално отслабване на организма, както
и с наличието на придружаващи заболявания - сърдечно заболяване, тромбоза на същия
крак и остеопороза /пренебрегнато и от вещото лице/, който удължават възстановителния
период.
Поддържа се във връзка с тези оплаквания, че при установяване на релевантните факти
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите на ищцовата страна, без
да е съобразил тяхната заинтересованост от изхода на спора /негови съпруга и син/.
Отделно се поддържа неправилно да е преценена липсата на съпричиняване от страна
на пострадалия на настъпилия вредоносен резултат, който е имал възможност да възприеме
и избегне стълкновение с шахтата, като я заобиколи своевременно. Същият нарушил
нормите на ЗДвП и неглижирал пътната обстановка, като в нарушение на чл.80, ал.2 ЗДвП и
на чл.140 ППЗДвП не е управлявал велосипеда възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение /шахтата била ситуирана на два метра от бордюра/, вкл. велосипедът
2
му бил неизправен /при изправност щял с лекота да се преодолее неравности с височина 4
см./.
На отделно основание пострадалият управлявал велосипеда при липса на внимание,
т.к. познавал отлично маршрута /според показанията на свидетелите/ и въпреки това с
поведението си допринесъл за вредоносните последици, създавайки условия и улеснявайки с
поведението си тяхното настъпване.
На самостоятелно основание той и неговите близки, полагали грижи след изписването
му от УМБАЛСМ“Пирогов“ от 12.09.2023 г. до повторното му хоспитализиране на
20.09.2023 г. - този път в МБАЛ - ЦКБ София към МВР, заради лека отточност на лявата
подбедрица, носели отговорност за влошаването на състоянието му /така свидетелските
показания/.
Въведени са и оплаквания за недоказаност на причинно-следствената връзка между
полученото от ищеца-въззивник увреждане и констатираната неравност от шахтата на
пътното платно, а изводите на първоинстанционния съд в обратната насока били основани
на едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства - вкл.
гласни и изслушаната техническа експертиза.
Предвид на тези оплаквания е поискано от настоящата инстанция отмяна на
обжалваното решение в уважителната му част и по същество отхвърляне на предявените
искове като неоснователни, а в условието на евентуалност - намаляване размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно.
В отговора на тази въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния му
представител, оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното
решение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в неговата цялост /т.к. се обжалва цялото решение/, прецени
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивните жалби,
приема следното:
Обжалваното решение на СОС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявен иск.
При преценка оплакванията за неговата неправилност въззивната инстанция съобрази
следното:
ОС София е бил сезиран с предявени в условието на осъдителен иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД от Г. К. Т. от гр.*** против Община Костинброд.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 05.09.2023 г. около
12.30 ч., ищецът се движел с колело по пътното платно по ул. „Йордан Йовков“ в гр.
Костинброд. На кръстовището с ул. „Славянска“ предната гума на колелото попаднала в
необезопасена отводнителна шахта, чийто капак бил частично разрушен и вдлъбнат от
едната страна, но липсвала сигнализация, която да ограничи преминаването на хора и МПС
оттам.
При падането ищецът изпитал изключително силни болки в областта на левия долен
крайник, като останал неподвижен и няма ясен спомен за случилото се. В непосредствена
близост до мястото на инцидента имало сервиз за ремонт на автомобили, пред който имало
хора, които видели инцидента и оказали помощ на пострадалия. Свидетел – очевидец се
обадил на тел. 112 и на място пристигнал екип на „Спешна помощ“, който откарал ищеца в
УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, гр. София. Констатирано било след извършените прегледи, че в
резултат на падането, ищецът получил следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение със създадена реална опасност за живота му; разкъсно-контузни рани по лицето
и лявата ръка и пертрохантерно закрито счупване в областта на лявата тазобедрена става с
болка, оток и ограничен обем на движение за период повече от 30 дни. По-късно същият
ден му била извършена операция - „открито наместване на фрактура“ с вътрешна фиксация,
като в лявата бедрена кост на ищеца бил поставен титаниев пирон с дължина 235 мм. В
3
болничното заведение Т. останал до 12.09.2023 год.
Твърдяло се е след операцията същият да не бил в състояние да става и да ходи, като
бил зависим от чужда помощ - тази на съпругата му и двамата му сина.
Въпреки приема на лекарства и инжекции двата долни крайника на ищеца отекли,
като получил силно възпаление на лявата подбедрица на мястото на операцията. Заради
възпалението поддържал дълго време висока температура и заради постепенното влошаване
на здравословното му състояние бил приет по спешност на лечение в МБАЛ „Централна
клинична база“- София /МВР болница/, където бил лекуван медикаментозно в периода
20.09.2023 г. - 29.09.2023 г.
Освен това поради залежаването същият получил декубитални рани, които съпругата
му промивала и превързвала няколко пъти дневно.
Твърдяло се е, че болките и страданията на ищеца не намалявали, независимо от
изминалия период от време от увреждането, като особено силни болки изпитвал през нощта.
Същият продължавал да не може да се обслужва сам, вкл. да се храни, ползвал памперси.
Останал на легло в продължение на повече от 5 месеца.
Освен силните физически страдания в резултат на уврежданията ищецът претърпял и
сериозен психически стрес и страх за живота си.
След първите пет месеца започнал постепенно да се придвижва с проходилка, а на
деветия месец след инцидента започнал да ползва патерици, с които продължавал да се
придвижва и към момента на предявяване на исковата молба, тъй като левият му крак
продължавал да е оточен и болезнен.
Поддържано е отговорност за инцидента да носи Община Костинброд, чието
задължение е да поддържа пътя и пътната инфраструктура в състояние, осигуряващо
безопасно и удобно придвижване на пешеходците /чл.31 от Закона за пътищата и чл.19, ал.1,
т.4, б.„б“ от Закона за водите, чл. 11 от ЗОС/, поради което било налице основание за
ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на същата община по реда на
чл.49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 80 000 лева, като обезщетение за претърпените от инцидента
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2023 г.,
както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 926,26 лева, от които: 1/ 40 лева -
потребителска такса; 2/ 2 118 лева – стойността на закупен пирон; 3/ 270 лева –
специализиран превоз – транспорт с линейка; 4/ 126,10 лева разходи за лекарства съгласно
касов бон от 25.07.2024 год.; 5/ 3,79 лева – разход за лекарства съгласно касов бон от
25.07.2024 год.; 6/ 6,16 лв. - разход за лекарства съгласно касов бон от 25.07.2024 год.; 7/
14,30 лева – разход за лекарства съгласно касов бон от 06.10.2023 год.; 8/ 6,60 лв. - разход за
лекарства съгласно касов бон от 06.10.2023 год.; 9/ 6,83 лева – разход за лекарства съгласно
касов бон от 04.10.2023 год.; 10/ 110,50 лева – разход за лекарства съгласно касов бон от
02.10.2023 год.; 11/ 36,60 лв. – разход за лекарства съгласно касов бон от 02.10.2023 год., 12/
60,76 лева – разходи за лекарства съгласно 2 бр. касови бонове на л. 88 и 13/ 126,10 лева –
разходи за лекарства съгласно касов бон от 22.08.2024 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, е
оспорил предявения иск по основание и размер.
Оспорил е описаният в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието и
твърди, че общината стопанисва и поддържа пътищата в изправност, вкл. въпросната
отводнителна шахта - тя била в добро състояние и обезопасена, съгласно всички нормативи
за техническо състояние и не представлява опасност. Падането на ищеца от велосипеда,
който е управлявал върху или в близост до шахтата, не било по причина на това, че е
липсвал бетонов капак или решетка, покриващи отводнителната шахта, нито причина е
соченото от ищеца частично разрушаване или вдлъбване. Състоянието на дъждоприемната
шахта не е причина за инцидента. Същият бил резултат от други причини, свързани със
здравословното състояние на ищеца.
На отделно основание поддържа причина за настъпване на инцидента за е преклонната
4
възраст на ищеца, неговите зрителен визус, тремор на горни и долни крайници и др.
Това възражение е прието от първоинстанционния съд като такова за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, като въззивната инстанция намира горният извод за
съответен на изложеното от ответника.
За прецизност следва да се посочи, че напредналата възраст на ищеца и свързаната с
нея влошено здравословното състояние е единственият факт, въведен своевременно и
редовно /с отговора по исковата молба/ от ответника като основание за съпричиняване .
Ответникът е оспорил предявеният иск и по размер, като неоснователно завишен.
След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд
доказателства въззивната инстанция приема за установи следните релевантни за предмета на
спора факти:
На 05.09.2023 г. около обяд ищецът-въззивник се движил, управлявайки собствен
велосипед, по пътното платно на ул.“Йордан Йовков“ в гр.Костинброд, посока с.Галяновци,
където семейството му имало вилно място и имало животни и градина. Същият изминавал
разстоянието между града и селото всеки ден с колелото си, без каквито и да е инциденти.
Приближавайки кръстовището с ул.“Славянска“ Т. бил засечен от преминаващ автомобил,
като за да избегне удар с него, се отклонил плътно вдясно и тогава предната му гума
попаднала в шахтата, намираща се на пътното платно. Т. не успял да запази равновесие, т.к.
шахтата не била на нивото на пътното платно, а хлътнала, поради което паднал на лявата си
страна. Свидетелката Т., която работи в магазин на кръстовището на процесния инцидент, го
чула да вика, излязла от магазина и го намерила паднал на улицата и плачещ от болка. Тя
именно извикала спешна медицинска помощ и е свързала по телефона със сина на
пострадалия.
Гореописаният механизъм на настъпване на процесното произшествие въззивната
инстанция намира за безсъмнено установен от съвкупния анализ на приобщените пред
първоинстанционния съд гласни доказателства и изслушаните самостоятелни техническа и
медицинска експертизи, поради което и т.к. първоинстанционният съд е достигнал до същия
извод, приема оплакванията във въззивната жалба на въззивника-ответник за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установявате на горните
релевантни за предмета на спора факти за неоснователни.
Механизмът се установява пряко от гласните показанията на свидетелите Т. /съпруга на
ищеца-въззивник/ и Т. /негов син, както и на свидетелката Т., както и косвено от
неоспорените заключения на техническата и медицинската експертизи.
Несъстоятелно е в тази връзка възражението на въззивника-ответник, че показанията
на първите двама свидетели следва да се преценяват с оглед тяхната заинтересованост от
изхода на спора, предвид че са членове на семейството му.
Стриктното буквално тълкуване на нормата на чл.172 ГПК, според която показанията на
роднините се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост, не предпоставя друго, освен показанията и на
тези свидетели да могат да се ценят при установяване на относими към спора факти, наред с
останалите доказателства по делото, при съобразяване на обстоятелството относно
евентуалната им пристрастност.
Според даденото тълкуване на цитираната норма в хипотеза като настоящата при
предявен иск по чл.49 ЗЗД в Решение № 207/17.03.2021 г. по гр.д. № 165/2020 г. на IV г.о.,
ВКС, което изцяло се възприема от решаващия състав, съдът следва да преценява
показанията на възможни заинтересовани свидетели, определени от чл. 172 ГПК, които има
интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Това
могат да бъдат хипотези на близки родствени отношения, на евентуална симпатия/антипатия
спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга
зависимост и пр. Във всички случаи, свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на
показанията му, за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или
отговорност. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и
доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и
предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към
5
показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не
съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти,
които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят
на противната страната.
При съобразяване на тези указания решаващият състав счита, че не са налице пречки
показанията на свидетелите Т. и Т. - съответно съпруга и син на ищеца-въззивник,
установяващи както механизма на настъпване на процесния инцидент, така и на
емоционалното и физическо състояние на пострадалия след настъпване на инцидента и
респ. - вида, интензитета и продължителността на търпените от него болки и страдания, да
бъдат кредитирани в частта им, в която се подкрепят /вкл.пряко и косвено/ и от останалите
приобщени по делото доказателства.
В тази връзка косвени данни относно механизма на произшествието се черпят от
неоспореното заключение на техническата експертиза, изготвено след оглед на мястото на
произшествието, вкл. допълнителните пояснения на вещото лице в о.с.з. са категорични, че
процесната дъждоприемна шахта се намира в близост до кръстовището на ул. „Йордан
Йовков“ и ул. „Славянска“ в гр. Костинброд. Същата е с размери 44/48 см. и се състои от
метална рамка, която е на нивото на асфалтовата настилка и бетонова решетка, като по
последната няма деформации, отчупени парчета или други нарушения.
Вещото лице докладва обаче, че от едната страна шахтата е пропаднала с 5 см. спрямо
нивото на настилката на улицата, а капакът й не отговаря на размера на металната рамка, а е
с 4 см. по-къс по посока на Медицинския център /приложеният снимков материал - снимки 4
и 5/. Същата не е изпълнена в близост до бордюра, а на около 2 метра от него, поради което
и не може да изпълнява предназначението си да отводнява пътя, т.к. при снеготопене или
при дъжд водата тече в т.нар. „регула“ - пространството между бордюра и асфалтовата
настилка. Освен това в случая вещото лице е констатирало, че шахтата е и затлачена -т.е.
дори да приеме вода, не може да мине през нея и да бъде отведена в канализационната
система. Според експерта на място било видно, че през годините е правен опит да се
направи бетоново прагче, което да компенсира по-малката дължина на капака на шахтата, но
той въпреки всичко е по-къс и се получава пропадане, като с категоричност в случая е
налице 5 см. понижение на нивото на решетката.
При тази категоричност на експертизата въззивната инстанция приема за установен
факта, че процесната дъждоприемната шаха, намираща се на около 2 м. от бордюра на
ул.“Йордан Йовков“ в гр.Костинброд, не е изпълнена съобразно изискванията на нормите на
чл. 3 ал. 1 и чл. 167 от ЗДвП - да поддържа пътя в изправно състояние и да сигнализира
незабавно за препятствията по него, като ги отстрани в най кратък срок. Освен това капакът
на същата не отговарял на размера й, поради което е станал предпоставка за получаване на
вдлъбнатина на пътното платно с денивелация от около 5 см.
Следва да се акцентира, че макар да оспорва механизма на настъпване на
произшествието въззивникът-ответник не е оспорил фактът, че то е настъпило на улица
„Йордан Йовков“ на кръстовището с ул.“Славянска“, част от градската пътна мрежа на
гр.Костинброд.
Косвени данни относно описания механизъм на процесния инцидент може да бъдат
почерпени и от наличната по делото медицинска документация и неоспореното заключение
на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена
въз основа на личен преглед на Г. Т., според която е вероятно установеното увреждане да
бъде получено по описания в исковата молба начин.
Според приложената епикриза от 12.09.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. Й.
Пирогов“ ЕАД, въззивникът-ищец постъпил в посоченото лечебно заведение на 05.09.2023 г.
по повод травма на крака – пертрохантерно закрито счупване на лява тазобедрена става след
падане с колело. Медикобиологичния характер на увреждането е „трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни“.
На същия била извършена оперативна интервенция – открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация с интрамедуларен пирон и винтове.
Експертът докладва след изписването му от болницата Т. е бил на легло за период от
6
около два месеца след което проходил с патерици, с което ходи и понастоящем. Не е
провеждал рехабилитация поради лекарска забрана - предходно оперативно лечение на
варикозни вени от 2009 г., по повод на което са му били поставени стендове в артериите на
крака.
През периода на възстановяване е имало усложнение – хематом с възпаление на
оперативната рана и тромбофлебит на лява подбедрица - левият в областта на бедрото
оттекъл и станал много болезнен. Бил откаран в МВР-болница, където отворили средната
рана и от нея изтекло много кръв и гной, като раната не се затворила един месец.
Според представената епикриза на МБАЛ-Централна клинична база-София към МВР
въззивникът-ищец постъпил в посоченото лечебно заведение на 20.09.2023 год. за
консервативно лечение на съдова недостатъчност. Според снетата анамнеза състоянието му е
след претърпяната операция на лявото бедро на 16.09.2023 г., в резултат на която се оплаква
от подуване, посиняване и болка в проксималната област на лявото бедро, при
продължаваща антикоагулантната терапия с фраксипарин. Поставена е окончателна диагноза
„флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници“ и е предписано
консервативно лечение, както и наблюдение от ортопед и съдов хирург.
След периодът на пълно обездвижване /около две месеца/ Т. проходил с патерици, с
които се придвижва и към момента на изготвяне на експертизата. Мускулите на краката му
отслабнали и не може да ходи продължително време, като се оплаква от болки в лявата
тазобедрена и коленна става, както и в кръста отляво. Обективно вещото лице е установило
накуцваща походка вляво, като ходи с патерици. Има ограничен обем на движение в двете
тазобедрени стави. Налични са три оперативни белега от външната страна на лявото бедро,
разположени един над друг по линията на интрамедуларния пирон.
Прогнозата за пълно възстановяване е песимистична. Вещото лице сочи, че при
пациент на средна възраст 30-40 години нормалното възстановяване при подобен род травми
е от 5-6 до 8 месеца. Възрастта на ищеца, както и придружаващите му заболявания –
сърдечно заболяване и тромбоза, удължават периода на възстановяване.
Медицинската експертиза е докладвала и че направените разходи по приложените
фактури са във връзка с проведеното лечение на въззивника-ищец, с изключение на
финансовите бонове за „Блокбис“ и „Спиронолактон“, които медикаменти са за лечение на
сърдечни заболявания, както и „Новарикс“, който е медикамент за лечение на разширени
вени.
В показанията си свидетелите Т., Т. и Т. сочат, че преди инцидента въззивникът-ищец
бил много активен и редовно се придвижвал с колело.
Непосредствено след самото падане изпитвал много силни болки в левия крак
/свидетелката Т./, които продължили и в периода на престоя му в болницата и след
изписването /свидетелите Т.и/. Освен болките същият не можел да се придвижва и да се
обслужва битово сам - ползвал стол за това и бил обгрижван ежедневно от съпругата си и
сина си - смяна на превръзки, поставяне на инжекции, прием на медикаменти. Независимо
от грижите получил инфекция на крака, което наложило нова хоспитализация - в МВР
болница, където останал 10 дни на системи и антибиотици. Три-четири месеца бил напълно
обездвижен, а в последствие започнал да се придвижва с патерици, с които се движи и към
момента. Обездвижването му се отразило много зле освен физически и психически.
При гореустановеното въззивната инстанция изцяло споделя крайният извод на
първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение
за причинените на въззивника-ищец имуществени вреди в резултат на процесния инцидент
и частична основателност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Изложените правни доводи в подкрепа на този извод изцяло се споделят и за
избягване на излишното им приповтаряне решаващият състав препраща към тях по реда на
чл.272 ГПК.
Във връзка с оплакванията във въззивните жалби излага и следното:
Цялостния анализ на приобщените доказателства установява по еднозначен начин
наличието на противоправно поведение от страна на ответника въззивник Община
Костинброд и станало причина за процесния инцидент, изразяващо се в бездействие -
7
неизпълнение на задълженията му по чл. 19 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата и чл.3 и чл.167
от Закона за движението по пътищата, във вр. с § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, сочещ
общината като собственик на общинските пътища, улиците и булевардите и поради това -
отговорна за поддържането в изправност на пътната мрежа и намиращите се върху нея
отводнителни шахти.
Правилото на чл. 11 ЗОС установява задължение за общината да управлява вещите,
общинска собственост, с грижата на добър стопанин, а нормите на чл. 3 ал. 1 и чл. 167 от
ЗДвП - да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията
по него и да ги отстрани в най кратък срок.
Обсъдените доказателства установяват безсъмнено и наличието на причинно
следствена връзка между състоянието на дъждоприемна шахта се намира в близост до
кръстовището на ул. „Йордан Йовков“ и ул. „Славянска“ в гр. Костинброд в участъка, където
въззивникът-ищец е паднал от управлявания от него велосипед и причиненото му от
падането телесно увреждане - счупване на лявата бедрена кост.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба на ответника-въззивник, че
доказателствата по делото не установяват пряка причинно-следствена връзка между
полученото увреждане на въззивника и противоправното бездействие на длъжностните лица
от Община Костинброд по поддържане на общинските улици в гр.Костинброд, вкл.
поддържане на отводнителните шахти в състояние, което да съответства на
предназначението им и чието наличие да не препятства или затруднява придвижването по
улиците от страна на ППС, пешеходци и колоездачи. Противно на твърдения по делото не е
установено да е налице друга причина за причиняването на това увреждане.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на другиму някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Същата норма урежда специалния случай на гаранционно-обезпечителната
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност
за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.
По приложението й теорията и практиката са единни в разбирането си, че
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, т.к. не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на изпълнителя й. За да бъде ангажирана следва да се установят в
кумулативна даденост следните положителни предпоставки: 1/ правоотношение по
възлагане на работа /което в случая е не е спорно по делото, с оглед признанието от страна
на ответника-въззивник, че процесният тротоар е публична общинска собственост/, 2/
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /в случая проявено бездействие от страна на Кмета на СО
и служителите, пряко отговарящи за поддържането на общинските пътища в гр.Костинброд;
3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа - в случая чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона /цитираните по-горе/ - арг. от ППВС № 9/1966 г.
Вкл. и в тези случаи противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът
за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и
причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Последният
елемент също е установен еднозначно в случая доколкото, както вече се посочи, полагането
на грижи за поддържането на общинските улици в гр.Костинброд е задължение на Кмета на
общината, респ. - на длъжностните лица, на които е възложил конкретни функции в тази
насока.
Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и постановената
впоследстве) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49
ЗЗД, т.к. носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други
физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице
8
несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7
от ППВС № 7/1959 г.).
Ето защо и на пострадалият се дължи справедливо обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, конкретизирани в исковата молба като значителни болки и
страдания.
Решаващият състав приема в случая, че при определяне на този размер
първоинстанционният съд е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за това.
Съдебната практика определя като такива при телесните увреждания - възрастта на
пострадалия, характерът и степента и броя на телесните увреждания, обстоятелствата, при
които са настъпили, интензитетът и продължителността на претърпените физически болки и
страдания, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в
болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще
нови медицински интервенции, период на оздравителния процес /срок на лечение/,
възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения
вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни
негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от
спазване на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към
момента на увреждането и установените предходни заболявания, възможност на
пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, начина на живот
на пострадалия преди и след увреждането, причинените морални и психически страдания,
конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането.
При отчитане на всички конкретни обстоятелства, установяващи понесените от
въззивника-ищец вреди в настоящия казус, въззивната инстанция взе предвид, че
причинените Г. Т. телесни увреждания са получени в напреднала възраст - 80 години,
внезапно и без предварителни индиции за това, поради което и той не е могъл да реагира по
начин да се предпази или да предотврати неблагоприятното за него събитие. Наведените
доводи в обратната насока от страна на въззивника - ответник - а именно - влошено общо
здравословно състояние на пострадания, не са подкрепени от никакви доказателства в хода
на производството.
Взе предвид и фактът, че е получил травматично увреждане - счупване на лява
бедрена кост, за лечението на което е престоял в болнично заведение първоначално една
седмица, бил е подложен на оперативна интервенция за преодоляване последиците от
счупването вкл. продължителността на периода от време от понасяне на уврежданията до
възстановяване подвижността му, макар и с помощни средства /патерици/ - повече от
половин година. Съобрази и влиянието на получената травма върху общото му здравословно
състояние, при наличните данни да е имал предходни здравословни проблеми /варикозни
вени/ на същия крайник, довели наред със залежаването до получаването на абсцес, нов
престой в болница и удължаване срока на възстановяване от травмата. Взе предвид и
обстоятелството, че за период от повече от 3 месеца същия се е нуждаел от чужда помощ за
битовото си обслужване. Съобрази възрастта на пострадалия /80 годишен към настъпване на
инцидента/ във връзка с негативните последици за общото й здравословно състояние и
емоционалното такова от преживения стрес.
Въззивната инстанция преценява и обстоятелството, че лечебно възстановителния
период за ищеца-въззивник не е изчерпан към момента на приключване на съдебното
дирене вкл. пред настоящата инстанция - същият не е възвърнал мобилността си и
продължава да се придвижва с помощни средства.
При отчитане на изложените обстоятелства въззивната инстанция счете, че принципът
на справедливостта е зачетен в пълна степен с присъждането на обезщетение в размер на
35 000 лв. от страна на първоинстанционния съд, ведно с дължимата се законна лихва върху
същата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като репарация за
причинените на ищеца-въззивник неимуществени вреди от нанесеното му телесно
увреждане вследствие процесния инцидент.
Същият е съобразен и с разрешението на аналогични случаи, дадено от съдебната
9
практика /Определение № 1314/19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2275/2024 г., Определение
№ 1001/04.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1861/2024 г./.
Според установеното виждане в практиката на съдилищата еднаквото третиране на
сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено
увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение да е
справедливо /Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.,
Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2019/2024 г. и др./. Затова и
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на съдебната
практика по сходни казуси.
Предвид изложеното неоснователни се явяват оплакванията и в двете въззивни жалби
за неадекватност на присъденото от СОС обезщетение за понесените от въззивника
неимуществени вреди в следствие на процесния инцидент.
Изцяло споделим е и изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на
въведеното от ответника-въззивник възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия.
По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод, че поведението
на Г. Т. - да управлява велосипед по общинска улица, в светлата част на денонощието, при
добра видимост, при подходящи атмосферни условия /липсват твърдения и доказателства за
противното/, е в каквато й да е причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане.
Напротив - съвкупният анализ на свидетелските показания сочи същият често /всеки
ден/ да се е придвижвал с велосипеда си, вкл. по процесната улица, без каквито и да е
инциденти или проблеми, а неоспорената техническа експертиза - че шахтата, причинила
инцидента, е изградена в отклонение на изискванията за това /на самото пътно платно, далеч
от мястото, където обичайно се оттичат водите при снеготопене и дъжд/, а капакът й не
отговаря на размера на металната рамка, а е с 4 см. по-къс и се получава пропадане, поради
наличното 5 см. понижение на нивото на решетката.
За изчерпателност следва да се подчертае, че въззивната инстанция намира всички
останали доводи във въззивната жалба за наличие на съпричиняване - поради управление на
велосипеда в нарушение на нормите на ЗДвП и неглижирал пътната обстановка, поради
неизправност на велосипеда, при липса на внимание и поради неполагане на необходимите
грижи след изписването му от УМБАЛСМ“Пирогов“ до повторното му хоспитализиране, за
преклудирани.
Според възприетото разбиране в установената практика /Решение № 17/06.03.2015 г.
по гр. д. № 3174/2014 г. ВКС, IV г. о. и др./, към която решаващият състав изцяло се
присъединява, с отговора на исковата молба ответникът следва да посочи възраженията си
срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, а когато не стори това, съгласно чл.
133 ГПК той губи възможността да го направи по-късно.
С изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК невъведените от ответника
възражения срещу предявения иск се преклудират, в т. ч. възражението за съпричиняване от
страна на пострадалия от деликт, поради което възраженията не могат да се направят за
първи път пред въззивния съд.
В случая с отговора на исковата молба ответникът не е въвел идентични с въведените
във въззивната жалба твърдения за действия на пострадалия, с които е допринесено за
настъпване на вредите /посочените по-горе/ , поради което и тези му възражения за
съпричиняване се явяват несвоевременно заявени /преклудирани/ и настоящият съд приема
да не е длъжен да се произнесе по тях.
Изложеното налага потвърждаване на обжалваното решение в обжалваните му
уважителна и отхвърлителна части, касателно предявеният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, като правилно.
Такова е решението и в частта му по отношение предявеният иск за присъждане на
имуществени вреди, който в уважителната му част се обжалва от въззивника-ответник.
10
По отношение на тази част от първоинстанционното решение следва да се посочи, че
Община Костинброд не навежда каквито и да е оплаквания за неправилността му, различни
от изложените касаещи иска за неимуществени вреди, поради което и решаващият състав
намира, че не намира за необходимо да излага други съображения досежно неговата
основателност, вън от посочените по-горе безсъмнено установени елементи от фактическия
състав на нормата на чл.49 ЗЗД.
Следва да се добави единствено, че неоспорената съдебно-медицинска експертиза
подробно е посочила кои от извършените от ищеца-въззивник разходи за лечение са свързани
с процесното травматично увреждане и кои не, поради което и както по основание, така и по
размер искът се явява основателен и доказан до размера, присъден от първоинстанционния
съд.
Съобразно изходът от спора /неуважаването и на двете въззивни жалби/ сторените от
страните разноски пред настоящата инстанция следва да останат в тяхна тежест.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 301/09.06.2025 г., постановено по гр.д. №
647/2024 г. по описа на ОС София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11