Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №260107
гр. ВРАЦА, 11.08.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 04.08.21 г.
в състав:
Председател:Мария Аджемова
Членове:
в присъствието на:
прокурора секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното от съдията
т. д.
дело N` 7 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР - чл. 365 т.1 ГПК.
Образувано
е по предявен от “ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* срещу Д.Д.И. с ЕГН **********
***, положителен установителен иск, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 30 000 лева,
представляваща неплатено парично задължение по запис на заповед, издаден на 04.06.2018
год., за която сума е издадена Заповед №
118/13.07.20 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр.д № 264820 г./2018 год. на районен съд гр.
Оряхово.
Тъй
като исковата молба е била подадена до районен съд гр. Оряхово с вх. №
260777/12.11.20 г., пред същия съд по молбата е образувано гр. дело № 543/20 г.
и с определение № 260103/16.11.20 г. по правилата на родовата подсъдност
районен съд е изпратил делото за разглеждане на окръжен съд гр. Враца, пред
който съд е образувано процесното т. д. № 7/21 г.
Ищецът
твърди, че ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева
по Запис на заповед от 04.06.2018 год., като издателят е поканен да се яви за
предявяване на записа с нотариална покана, връчена му редовно при
предпоставките на чл. 46 от ГПК, на лице съгласно да му я приеме /лицето Д.Г.Н.,
баба на ответника/
на 19.05.2020 год. Сочи, че въпреки горното ответникът не се е явил за
предявяване. Излага, че документът е редовен и съдържа всички задължителни
реквизити, за да породи валидно менителнично задължение. Моли за уважаване на
исковата претенция и присъждане на извършените в производствата разноски.
В срока
по чл. 367 ГПК, ответникът Д.И., чрез назначения си от съда особен представител
при предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК, адв. И.И. от Врачанска адв.
колегия, не депозира отговор на исковата молба. В депозиран след срока писмен отговор,
ответникът чрез адв. И., прави основно правопогасително възражение, че
задължението по процесния запис за заповед не е падежирало, тъй като записа на
е предявен за плащане лично на издателя си – ответника Д.Д.И.. Адв. И. няма
доказателствени искания.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение №
260324/10.06.2021 год. по чл. 374 ГПК.
Окръжен
съд гр. Враца, като съобрази твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, от фактическа страна намира следното:
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 04.06.2018
год. ответникът Д.Д.И. е издал запис на заповед, с който се е задължил
безусловно, без протест и разноски, да заплати на “ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от
30 000 лева. Посочено е, че записът на заповед е платим на предявяване, като
предявяването за плащане може да се направи в срок до три години от издаването
му. За място на плащане е посочен гр.
София 1505, район Оборище, бул.Ситняково 48, Сердика офиси, ет.8. По делото
липсват доказателства (от страна на ответника липсват и твърдения) да е плащано
по този запис на заповед.
На
10.07.2020 год. „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД подало заявление по чл. 417, т. 9 от ГПК
срещу длъжника Д.И. за заплащане на сумата от 30 000 лева по посочения запис на
заповед. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 264/2020 год. на районен съд
гр. Оряхово. Издадена е заповед за незабавно изпълнение № 118 от 13.07.2020
год., както и изпълнителен лист. Така издадената заповед за незабавно
изпълнение е била връчена на длъжника Д.И. ***, чрез ДСИ при районен съд гр.
Оряхово, при предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 и във вр. с чл. 47, ал. 5
от ГПК и на дружеството заявител е указано от районен съд гр. Оряхово, че
следва да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок, което
указание дружеството е получило на 03.11.20 г. и на 12.11. 20 г. е инициирало
настоящото производство, тоест едномесечния срок е спазен.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на окръжен съд гр.
Враца прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с
оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №
264/2020 год. на районен съд гр. Оряхово.
Предмет на предявения иск е фактическата,
материалната и действителната дължимост на сумите – предмет на издадената
заповед за изпълнение. В конкретния случай, видно издадената заповед за
незабавно изпълнение е обоснована с представен по чл.417 т.9 ГПК документ -
запис на заповед от 04.06.2018 год., издаден от ответника, за сумата от 30 000
лева. Същата, съдът намира, че съдържа
всички предвидени в чл. 535 от ТЗ реквизити и обуславя извод за наличието на
валидно менителнично правоотношение между ищеца и ответника.
Ценната
книга е подписана от издателя си /автентичността на подписа не е оспорена от
ответника/, поради което и съдът приема, че е налице валидно менителнично
правоотношение между ищеца и ответника. Записът на заповед е с падеж, определен
по реда на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ – на предявяване. По принцип срокът на
предявяването за плащане е 1 година от издаването на документа, като издателят
може да определи по-къс или по-дълъг срок. В настоящия случай, определеният
срок за предявяване е до три години от датата на издаване, а ответникът е бил
поканен за предявяване с нотариална покана. От данните по делото се установява,
че тя му е връчена редовно на 19.05.20 г. от нотариус М. И. Г., рег. № 719, с
р-н на действие РС гр. Оряхово, при предпоставките на чл. 46 от ГПК, на лице
заявило съгласие да я предаде – Д.Г.Н., баба на ответника. Поради неявяване при
нотариуса, е изготвен констативен протокол от 29.05.2020 год., към който момент
съдът приема, че заповедта е предявена на ответника И., което се е случило в
срока за предяваване.
С
оглед на изложеното, за да предизвика отхвърляне на предявения срещу него иск,
ответникът, освен своите абсолютни възражения досежно формата или съдържанието
на менителничния документ, може да направи и лични такива, произтичащи от
отношенията им с кредитора по ефекта и основаващи се на дефект в правата му.
Последното е независимо от обстоятелството, че записът на заповед е абстрактна
сделка, тъй като той може да бъде издаден при наличието на възникнали между
страните взаимоотношения по каузална сделка. В тази връзка, длъжникът по такъв
менителничен документ може да възрази на кредитора, на който го е дал, че
задължението му е изплатено или не съществува, което възражение срещу
кредитора, с който е уговорена гаранцията, действува праворазрушаващо.
Същевременно,
съгласно дадените в т.18 на ТР 4/2013 на ОСГТК разяснения, при редовен от
външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от
ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по
каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод
или във връзка, с което е издаден записът на заповед. Когато вземането е
заявено за изпълнение като произтичащо от запис на заповед, който съставлява
самостоятелно основание за дълга, записът на заповед е едновременно и основание
и доказателство за съществуване на вземането. Вътрешното каузално отношение,
послужило като повод за издаване на ценната книга, не е елемент от основанието
на предявения иск, нито изискване за неговата редовност. Изследването на
каузалните правоотношения при реализиране на менителничните права по записа на
заповед при предявен иск по реда на чл.422 ГПК е въпрос, свързан с
процесуалните позиции на страните. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест обаче всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи
за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респективно
несъществуването на вземането по записа на заповед.
В
конкретния случай, ответникът не е депозирал писмен отговор в установените за
това процесуални срокове, в който да релевира своевременно своите относителни
възражения. С отговор, депозиран извън срока, е предприел общо оспорване на
поетото задължение с довод, че падежа на задължението не е настъпил. Според
практиката на ВКС, общото възражение за липса на кауза за издаването на записа
на заповед изключва спор между страните относно самото каузално правоотношение,
респективно задължението на ищеца да сочи и доказва каузално отношение като
основание за възникване на вземането /напр. решение № 69/09.05.2016 год. по
т.д. № 1185/2015 год., II–ро т.о. на ВКС, решение № 45/31.03.2016 год. по т.д.№
1029/2015 год. II–ро т.о. на ВКС и др./
Окръжен
съд не споделя възражението на ответника, че процесното вземане не е падежирало,
доколкото падежа на записа на заповед е "на предявяване", а според
представените по делото доказателства, записът на заповед не е предявен лично
на ответника длъжник по същия. Възражението е неоснователно, тъй като
нотариалната покана, с която записът е предявен е връчена редовно при
съобразяване нормата на чл.46 от ГПК. Поканата е връчена на лице от
домакинството на ответника, което се е съгласило да я предаде, като е посочено
и конкретно кое е това лице – Д.Г.Н., баба на ответника.
В
заключение се налага извод за основателност на предявения иск, който следва да
се уважи.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените
пред настоящата инстанция разноски, съставляващи платена държавна такса 600
лв.; депозит за особения представител на ответника 750 лв. и възнаграждение за
процесуалния представител на ищеца адв. С.Г. в размер на 1 430 лв., при
съобразяване Наредбата на минималните адв. възнаграждения или общо 2 780 лв.
Във вр. с възнаграждението за адв. Г., окръжен съд намира за основателно
възражението на особения представител на ответника адв. И. за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвид фактическата и правна сложност на спора.
Съобразно
даденото в т.12 в ТР № 4/2013 год. на ОСГТК разрешение, изпълнителната сила на
заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако е било
подадено възражение по чл. 414 ГПК и образувано исково производство. Съдът при
разрешаване на спора по чл.422 ГПК следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и по присъждане на дължимите за заповедното производство разноски,
ако то е било поискано своевременно.
Ето
защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 1 776 лева,
представляваща сторени по заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса 600 лв. и адвокатско
възнаграждение 1 176 лв.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на “ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, EИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София срещу Д.Д.И., ЕГН ********** с правно основание
чл. 422 и във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че
ответникът Д.Д.И. дължи на
“ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, сумата от 30 000
лева, представляваща неплатено парично задължение по запис на заповед, издаден
на 04.06.2018 год., за която сума е
издадена Заповед за незабавно изпълнение № 118 от 13.07.20 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, постановена по ч. гр.
д № 264/2020 год. по описа на районен съд гр. Оряхово.
ОСЪЖДА
Д.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплати
на “ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, EИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
сумата от 2 780 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, както и разноски в заповедното производство в размер на 1 776 лева - заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, които разноски са включени в издадената по ч.гр.д № 264/2020
год. на районен съд гр. Оряхово Заповед № 118/13.07.20 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издадения въз основа
на нея изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен съдия ......