№ 34020
гр. София, 14.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110106670 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на евентуалния ответник ********** чрез юрк. Попова за
допълване на постановеното по делото Решение № 13439 от 09.07.2025 г. в частта за
разноските, като на ответника бъде присъдено дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение. В молбата се твърди, че същото било поискано още в
отговора на исковата молба.
Препис от молбата на евентуалния ответник е изпратен на ищеца „*****************“
АД за отговор, като в указания едноседмичен срок е постъпило становище по същата чрез
юрк. Н.Ц.. Процесуалният представител оспорва искането на ответника и моли съда да го
остави без уважение. Изразява становище, че на ********** не следвало да се присъждат
разноски. Освен това не бил представен списък по чл. 80 ГПК, от който да било видно, че
евентуалният ответник претендира присъждане на разноски.
Препис от молбата на ********** е изпратен и на главния ответник Агенция
„*************“ за отговор, като в указания едноседмичен срок е постъпило становище по
същата чрез юрк. Н.. Процесуалният представител не оспорва молбата на евентуалния
ответник и моли съда да я уважи като основателна. Изразява становище, че процесуалните
права на ********** следвало да бъдат приравнени с тези на главния ответник, по
отношение на когото предявените искове били уважени, като цитира съдебна практика в
този смисъл.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и депозираната от
евентуалния ответник молба и като взе предвид становището на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
Молбата на ********** е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване
на съдебното решение и от легитимирана страна. Въпреки че по делото няма представен
списък на разноските, настоящият съдебен състав намира, че искането на евентуалния
1
ответник по чл. 248 ГПК не е недопустимо. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, текстът на чл. 248, ал. 1 ГПК
разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта
му, с която е определена отговорността за разноски. Аналогично на чл. 250 ГПК, първата
хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по
иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на
допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване на
непълноти при формиране волята на съда. Пропускът на съда да се произнесе по
своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на
представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не
е предпоставка за допълване на решението в тази му част. С оглед цитираната задължителна
съдебна практика и доколкото в настоящия случай съдът не се е произнесъл по
отговорността за разноски по отношение на евентуалния ответник, то искането му по чл. 248
ГПК следва да бъде прието за допустимо независимо от обстоятелството, че до приключване
на устните състезания пред настоящата инстанция същият не е представил списък на
разноските. Разгледана по същество, молбата на ответника се явява основателна поради
следните съображения.
Действително искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, предявен
срещу евентуалния ответник, не е бил разгледан по същество, доколкото не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за това. В този случай съгласно константната съдебна
практика обаче оставянето без разглеждане на евентуалния иск (поради уважаването на
главния), дори и тогава, когато съдът изобщо не се е произнесъл с диспозитив по него,
подобно на прекратяването на исковото производство, има действие по заличаване с обратна
сила на последиците от предявяването му. Поради това приложение и в тази хипотеза следва
да намери нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Правото на разноски, предвидено в посочената
разпоредба, не е обвързано с наличието на конкретно основание, послужило за прекратяване
на производството, като целта на законодателя е страната да бъде възмездена за разноските
й в защита по иницииран срещу нея съдебен процес и в случай, когато тя е била обвързана
от правните последици от предявяването на иска в течение на производството по делото, но
същите са отпаднали с обратна сила. Доколкото при евентуалното субективно съединяване
на исковете всички процесуални действия както по главния, така и по евентуалния, се
развиват в едно производство, в което на евентуалния ответник е предоставена възможност
да осъществява активна защита, процесуалните му права при краен резултат – уважаване на
главния иск и оставяне без разглеждане на евентуалния, следва да бъдат приравнени на тези
на ответника, спрямо когото производството е прекратено (вж. Определение № 2220 от
09.08.2024 г. по ч. т. д. № 555/2024 г., II т. о., ВКС, Определение № 354 от 02.08.2019 г. по
ч. т. д. № 1337/2019 г., I т. о., ВКС, Определение № 429 от 08.08.2017 г. по ч. т. д. №
1401/2017 г., I т. о., ВКС, Определение № 857 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 815/2012 г., I т.
о., ВКС и др.).
При съобразяване с цитираната съдебна практика и с оглед обстоятелството, че
2
евентуалният ответник е поискал присъждане на дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение както в отговора на исковата молба, така и в хода на
устните състезания, съдът намира, че на същия се дължи такова, което съдът изчисли в
минимален размер от 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. С оглед изложеното подадената от евентуалния ответник молба се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена. На основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК
ищецът „*****************“ АД следва да бъде осъден да заплати на ответника
********** сумата в размер на 100 лева, представляваща дължимото за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 13439 от 09.07.2025 г., постановено по гр. д. № 6670 по описа
за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, в частта му
за разноските, като ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК,
„*****************“ АД, ЕИК **********, представлявано от изпълнителния директор
Р.Г.Б. и прокуриста Д.С.Д., със седалище и адрес на управление ***********************,
да заплати на **********, Булстат *********, представлявана от кмета В.А.Т., с адрес:
***************, сумата 100 (сто) лева, представляваща дължимото за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3