№ 32801
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110172873 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 399154/ 09.12.2024 г.
на „Топлофикация София“ ЕАД против Е. М. Т., ЕГН **********, гражданин на Канада.
С исковата молба са заявени обективно съединени осъдителни претенции с правна
квалификация по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца изрично посочените в исковата
молба суми, дължими по договор за продажба на топлинна енергия.
Настоящият състав приема, че следва да обяви, че спорът между страните не му е
международно подсъден и прекрати производството по делото, при следните аргументи:
Видно от съдържанието на исковата молба, в случая се касае за потребителски спор,
свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия. Предвид това несъмнено е, че по същия ответникът има
качеството на потребител, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на
потребителите /ЗЗП/, поради което и приложение следва да намерят специалните
съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна
подсъдност по чл. 113 ГПК.
От извършената справка в НБД „Население“ се установява, че ответникът няма
регистриран постоянен адрес в Република България. Това лице е заявило на 01.01.1980 г.
настоящ адрес в гр. София, ул. „Елин Връх“ № 17, вх. А, ет. 4. Във върнатото в цялост
съобщение до ответника, приложено на л. 67 от делото, е отбелязано от длъжностното лице
по призоваването, че е невъзможно да се осъществи връчване на адресата на регистрирания
настоящ адрес, доколкото лице от адреса – Лили Субева, заявява, че търсеното лице не
живее на адреса.
Във върнатото в цялост съобщение до ответника, приложено на л. 72 от делото, е
отбелязано от длъжностното лице по призоваването, че е невъзможно да се осъществи
връчване и на адреса на топлоснабдения имот – ап. 21, в блок 241, вх. А, ет. 8, в ж.к.
„Младост“, гр. София, тъй като жилището има нови собственици.
Последното обстоятелство се потвърждава и от съдържанието на Нотариален акт № 7
от 08.02.2022 г. за покупко - продажба /на л. 13 от делото/, видно от който Е. М. Т. (Е. Т. в
текста нотариалния акт) се е разпоредил, заедно с Л. М. Т., с правото си на собственост
върху процесния топлоснабден имот /ап. 21, в блок 241, вх. А, ет. 8, в ж.к. „Младост“, гр.
София/ в полза на трети лица, като Е. М. Т. се е легитимирал пред нотариуса, изповядал
сделката, като гражданин на Канада, роден на 21.03.1961 г. в Република България,
притежаващ паспорт № AR604060, издаден на 30.08.2021 г. от компетентните власти в
1
Канада, и валиден до 30.08.2031 г., постоянно живущ там /така е отразено в нотариалния
акт/.
Горното дава основание да се приеме, че ответникът Е. М. Т. няма обичайно
местопребиване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК, в случаите на спор с
потребител, какъвто е настоящият случай, не е допустимо спорът да бъде решен от
арбитражен съд.
По смисъла на чл. 113 ГПК – исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния. Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не
може да бъде изменяна по съгласие на страните, а договор за избор на съд, по смисъла на чл.
117, ал. 3 ГПК, не се твърди, нито установява.
Установява се, че ответникът няма обичайно местопребиваване, а и реално
съществуващ регистриран постоянен и настоящ адрес /предвид данните от справката от
НБД „Население“, тези, удостоверени от длъжностното лице по призоваването във
върнатото в цялост съобщение на л. 67 от делото, както и тези от нотариуса в проведеното
нотариално производство/ в Република България.
Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, другата
страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата
членка, където потребителят има местоживеене. Понятието „местоживеене на потребителя“,
посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва да се тълкува в
смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в
съда – така определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело С-98/20.
С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл. 28 КМЧП международната
компетентност се проверява служебно от съда, настоящият съдебен състав приема, че
предявените искове не са му международно подсъдни. В разглеждания случай, ищецът е
българско юридическо лице, ответникът – потребител, който няма обичайно местопребиване
в страната ни, между страните не е налице договор за избор на съд след възникване на
спора, поради което спорът не е подведомствен на българския съд. В този смисъл и
съдебната практика – Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д. № 449/ 22 г., ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по исковете,
предявени с искова молба с вх. № 399154/ 09.12.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД
против Е. М. Т., ЕГН **********, гражданин на Канада, с местоживеене в Канада, въз
основа на която е образувано гр.д. № 72873/2024 година по описа на Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 72873/2024 година, по описа на Софийски
районен съд, 138 – ми състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2