Решение по адм. дело №157/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано по жалба с вх.№ 1023/26.03.2025 г., подадена от А. С. С., [ЕГН] – надзирател I-ва степен в Затвор Ловеч, с адрес в [населено място], [улица], вх. А, ап. 8, чрез адвокат А. М. от АК Ловеч, с адрес: [населено място], [улица], офис № 5, срещу Заповед № КЗ-507/12.03.2025 г. на началника на Затвор Ловеч. С оспорения акт, на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР и чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година, за по-тежкото от две дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 197, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМВР.

В жалбата се сочи, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят изтъква, че дисциплинарно наказващият огран (ДНО) не е извършил цялостна проверка и обвинението не е доказано по отношение на субективния му елемент, както и че тъй като постовият осъществява видеонаблюдение и охрана на два поста, намиращи се на два различни етажа в едно и също часово време, е следвало в заповедта да се посочи въз основа на какъв вътрешноведомствен нормативен акт, ако има такъв, при едновременно изискване за охрана на пост № 20, находящ се на ет. 3 и пост № 19, находящ се на ет. № 2 на оспорващия, е вменено нарушение на служебната дисциплина. В заключение, моли да се отмени оспорената заповед, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателя се явява лично и с адв. М. от ЛАК, която поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли съда да отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като претендира направените по делото разноски. Подробни съображения се излагат и в писмени бележки.

Ответникът – началник на Затвор Ловеч не се явява, представлява се от ст. юрисконсулт Г. Г., която оспорва жалбата и претендира разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Дисциплинарното производство е образувано по постъпили данни от докладна записка рег.№ 1287/24.02.2025 г. по описа на Затвора Ловеч (л. 56-57), от инсп. В. В. – дежурен гл. надзирател относно установени нарушения на служебните задължения от страна на мл. инспектор А. С. С. – надзирател I-ва степен в Затвор Ловеч.

Във връзка с установените обстоятелства, описани в тази докладна записка, със Заповед № КЗ-387/24.02.2025 г. на началника на Затвора Ловеч (л. 54) e образувана проверка за изясняване на постъпилите данни, като проверката е възложена на комисия с поименно определен състав. Видно от протокол от 25.02.2025 г. (л. 55), С. се е запознал със заповедта за образуване на дисциплинарна проверка.

Резултатите от проверката на комисията са обективирани в писмена справка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, заведена с рег. № 1428/04.03.2025 г. (л. 16-20). В същата е посочено, че младши инспектор А. С. С. се е възползвал от правото си да даде обяснение по случая, което е заведено с peг. № 1355/26.02.2025 г. по описа на Затвор Ловеч (л. 52-53). В справката е описано и съдържанието на докладна записка с рег. № 1342/26.02.2025 г. (л. 50-51) относно прегледа на видеозаписите от охранителните камери на пост № 19 и пост № 20, както и камерите, намиращи се в спално помещение № 207 за времето от 21:00 ч. на 23.02.2025 г. до 03:30 ч. на 24.02.2025 г., както и съдържанието на докладна записка с рег. № 1297/24.02.2025 г. (л. 49).

Въз основа на събраните доказателства комисията установила, че от страна на младши инспектор С. са извършени две нарушения на служебната дисципилина, обуславящи налагането на дисциплинарни наказания „порицание“ и „писмено предупреждение“. Доколкото според комисията, служителят е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР приела, че следва на служителя да се наложи по-тежкото от определените наказания. Поради това, в справката е изведено предложение за налагане на С. на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година.

С писмена покана рег.№ 1429/04.03.2025 г. жалбоподателят е поканен да се яви на 05.03.2025 г., в 09:00 часа, за да се запознае със справката и материалите по дисциплинарната проверка, като е уведомен за възможността да даде допълнителни обяснения или възражения (л. 15). Със справката С. е запознат на 05.03.2025 г. срещу подпис (л. 20). В дадения 24-часов срок той не е подал допълнителни обяснения или сведения по проверката, за което обстоятелство е изготвен протокол за непредставяне на допълнителни обяснения и възражения с рег.№ 1535/06.03.2025 г. (л. 14).

Дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) е изготвил становище с рег.№ 1536/06.03.2025 г. до началника на Затвора Ловеч (л. 12-13), в което подробно е изложил фактическата обстановка, установените нарушения и наказанието, което се предвижда за тях (идентично на обобщената справка).

След получаване на материалите по дисциплинарното производство, дисциплинарно наказващият орган е изслушал жалбоподателя, видно от Протокол за изслушване на служител с рег.№ 1634/11.03.2025 г., в който същият е заявил, че няма какво да добави (л. 11).

В резултат на проведеното дисциплинарно производство, началникът на Затвора Ловеч е издал оспорената Заповед № КЗ-507/12.03.2025 г. (л. 8-10), с която на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР и чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е наложил на жалбопадателя А. С. дисциплинарно наказание „порицание” за срок от максимално предвидения в закона срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта.

В заповедта, идентично на обобщената справка и становището на ДРО, е прието, че на 23.02.2025 г. за времето от 22:44 часа до 23:54 часа, като постови на пост № 19 в Психиатрично отделение - СБАЛЛС към Затвор Ловеч и за времето от 23.00 часа до 23:54, като постови на пост № 20 в Психиатрично отделение - СБАЛЛС към Затвор Ловеч, младши инспектор А. С. С. - надзирател I-ва степен в Затвор Ловеч 1-ва категория не е осъществил видеонаблюдение на помещение № 207 в Психиатрично отделение - СБАЛЛС към Затвор Ловеч, като с бездействието си е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2, от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“, виновно е нарушил точка 29 на Инструкция за особените задължения на постовите надзиратели на пост № 19 - Психиатрично отделение - СБАЛЛС - постовият надзирател е длъжен да осъществява видеонаблюдение на помещенията, в които има видеоконтрол. При необходимост поддържа пост № 20 чрез локалната мрежа за видеонаблюдение от вечерна проверка до сутрешно събуждане на лишените от свобода. При възникване на критична ситуация незабавно уведомява ръководството на дежурната част. Сочи се, че служителят е нарушил и точка 29 на Инструкция за особените задължения на постовите надзиратели на пост № 20 - Психиатрично отделение - СБАЛЛС - постовият надзирател е длъжен да осъществява видеонаблюдение на помещенията, в които има видеоконтрол чрез локалната мрежа за видеонаблюдение. При възникване на критична ситуация незабавно уведомява ръководството на дежурната част. Прието е още, че С. е нарушил чл. 312, т. 5 от ППЗИНЗС - надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да наблюдават движението и поведението на лишените от свобода и задържаните под стража; и чл. 312, т. 6 от ППЗИНЗС - надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да вземат незабавно необходимите мерки при опасни или съмнителни действия на лишените от свобода и задържаните под стража или на други лица и да докладват на дежурния главен надзирател и на дежурния по арест. Според изложеното в заповедта, дисциплинарното нарушение е основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 от ЗМВР - Дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за „неизпълнение на служебни задължения“.

За извършеното на 23.02.2025 г. за времето от 22:44 часа до 23:54 часа, на пост № 19 в Психиатрично отделение - СБАЛЛС към Затвор Ловеч и за времето от 23.00 часа до 23:54, на пост № 20 в Психиатрично отделение - СБАЛЛС към Затвор Ловеч, нарушение на служебната дисциплина /не е осъществил видеонаблюдение на помещение № 207 в Психиатрично отделение - СБАЛЛС към Затвор Ловеч/, установено от писмена справка peг. № 1428/04.03.2025 г. по описа на Затвор Ловеч и след оценка на събраните доказателства /описани и приложени към писмена справка peг. № 1428/04.03.2025 г. по описа на Затвор Ловеч/, ДНО взел предвид тежестта на нарушението - настъпили са отрицателни последици, от бездействието на служителя - обвиняемият Л. Ц. Г. се е самообесил; обстоятелствата, при които е извършено - извършено е по време на изпълнение на служебни задължения; формата на вината - небрежност /служителят не е предвиждал, че поведението му нарушава обществени отношения свързани с изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, тъй като е длъжен да познава служебните си задължения и предвид факта, че е дългогодишен служител/; цялостното поведение на държавния служител по време на службата му - видно от кадрова справка с peг. № 1346/26.02.2025 г. по описа на Затвор Ловеч - има две награди, не е наказван и последната му оценка за постигната резултати в служебната дейност е 5 /пет/, ДНО приел, че на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 от ЗМВР и чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС на А. С. С. следва да се наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за максимално предвидения в закона срок от 1 /една/ година, поради тежестта на настъпилите отрицателни последици, а именно - смъртта на обвиняемия Л. Ц. Г., която според ДНО би могла да бъде предотвратена при своевременна и адекватна реакция от страна на служителя.

На второ място, в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се сочи, че на 24.02.2025 г. в 00:52 ч.- мл. инсп. А. С. е сдал пост № 19 в Психиатрично отделение — СБАЛЛС към Затвор Ловеч на мл. инсп. И. Н., като часът на сдаване не е отбелязан в постовата книга на пост № 19 и е установен от камерата за видеонаблюдение на пост № 19. На 24.02.2025 г. А. С. С. е сдал пост № 20 в Психиатрично отделение - СБАЛЛС към Затвор Ловеч на И. С. Н., като не е записан час на сдаване на поста в постовата книга на пост № 20. ДНО се е позовал на Заповед № Л-5358/27.12.2018 г. на главния директор на ГДИН (л. 32), с която на основание чл. 324 от ППЗИНЗС са определени задължителните видове документи, водени от надзорно-охранителния състав. Според изложеното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, незаписването на час на сдаване на поста в постовите книги /образец НО-2 към посочената заповед – л. 33-34/ на пост № 19 и пост № 20 в Психиатрично отделение — СБАЛЛС към Затвор Ловеч, на 24.02.2025 г., представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС - „неизпълнение на служебно задължение“, не е изпълнено служебно задължение за водене на задължителните видове документа от надзорно-охранителния състав, което произтича от чл. 324 от ППЗИНЗС и е основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 199, ал. 1, т. 3 предл. 1 от ЗМВР - дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ се налага за „небрежност в служебната дейност“.

За извършеното на 24.02.2025 г., на пост № 19 и пост № 20 в Психиатрично отделение - СБАЛЛС към Затвор Ловеч, нарушение на служебната дисциплина /незаписване на час на сдаване на поста в постовите книги на пост № 19 и № 20 Психиатрично отделение - СБАЛЛС към Затвор Ловеч/, установено от писмена справка pег. № 1428/04.03.2025 г. по описа на Затвор Ловеч, и след оценка на събраните доказателства /описани и приложени към писмена справка peг. № 1428/04.03.2025 г. по описа на Затвор Ловеч/, ДНО взел предвид тежестта на нарушението - не са настъпили отрицателни последици от бездействието на служителя; обстоятелствата, при които е извършено - извършено е по време на изпълнение на служебни задължения; формата на вината - небрежност /служителят не е предвиждал, че поведението му нарушава обществени отношения, свързани с изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, тъй като е длъжен да познава служебните си задължения и предвид факта, че е дългогодишен служител/; цялостното поведение на държавния служител по време на службата му - видно от кадрова справка с peг. № 1346/26.02.2025 г. по описа на Затвор Ловеч - има две награди, не е наказван и последната му оценка за постигнати резултати в служебната дейност е 5 /пет/, и приел, че на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗМВР и чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС на А. С. С. следва да се наложи дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

Съобразявайки, че младши инспектор А. С. С. - надзирател I-ва степен в Затвор Ловеч I-ва категория е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, за санкционирането на които са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания -„порицание“ и „писмено предупреждение“, ДНО наложил на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР и чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС на младши инспектор А. С. С. - надзирател I-ва степен в Затвор Ловеч 1-ва категория дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година, считано от датата на връчване на заповедта.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена лично на оспорващия на 12.03.2025 г., видно от отбелязването върху същата (л. 10).

По делото към административната преписка, освен изброените по-горе доказателства са представени и Инструкция за особените задължения на постовите надзиратели на пост № 19 – Психо-отделение САЛЛС (л. 26-28), Инструкция за особените задължения на постовите надзиратели на пост № 20 – Психо-отделение СБАЛЛС (л. 29-31), длъжностна характеристика (л. 35-37), кадрова справка с рег. № 1346/26.02.2025 г. (л. 38), Постова книга за пост № 19 (л. 39-43), Постова книга за пост № 20 (л. 44-48).

За изясняване на спора от фактическа страна са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Д. С. Ч. – лишен от свобода, преведен за лечение в писхиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора – Ловеч и болногледач в психиатричното отделение сочи, че Л. Ц. Г. бил настанен в неговата стая, която била с камери, под наблюдение. Поведението му с нищо не подсказало, че има суицидни намерения. След като заедно с Г. гледали филм, св. Ч. заспал. Бил събуден от друг лишен от свобода, който му съобщил, че Г. се е самообесил в тоалетната. След като станал, св. Ч. спрал водата в тоалетната и подканил останалите лишени от свобода да се облекат. Според свидетля, обхватът на камерите не покрива изцяло вратата на тоалетната и тоалетната. Сочи, че когато е затворена вратата на тоалетната, не се вижда нищо.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, като логични, последователни и съответстващи на събраните по делото доказателства, а и липсват такива, които да ги опровергават. Съобрази също така, че свидетелят е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

По реда на чл. 204, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК е извършен оглед на съдържащите се в преписката видеозаписи на намиращата се на л. 6а от делото флаш памет.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановеният 14-дневен срок. Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, като адресат на този акт. Следователно, жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, подадена е пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в съвкупност със събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Не се спори между страните, а и от кадрова справка рег. № 1346/26.02.2025 г. (л. 38) се установява, че жалбоподателят А. С. С. заема длъжността надзирател I-ва степен в Затвора Ловеч I-ва категория, на която длъжност е бил преназначен със Заповед № Л-8261/30.10.2012 г. на главния директор на ГДИН, считано от 25.01.2013 г. и към момента продължава да заема същата длъжност. В това си качество същият е държавен служител по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС.

От представените по делото Заповед № ЧР-05-15/26.01.2024 г. на министъра на правосъдието (л. 63) и Акт за сдаване и встъпване в длъжност от 31.01.2024 г. (л. 64) се установява, че главен инспектор Н. И. С., при образуване на дисциплинарното производство и при издаването на оспорената заповед е имал качеството на началник на Затвора Ловеч, I-ва категория, и като такъв разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя, съгласно и разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Ето защо, съдът намира, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя - жалбоподател, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Обжалваната Заповед № КЗ-507/12.03.2025 г. на началника на Затвор Ловеч съдържа необходимите фактически и правни основания и изискуеми реквизити, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Доколко същите са съответни е въпрос относно материалната законосъобразност на акта.

В обстоятелствената част на заповедта са изложени мотиви – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като допълнително следва да се отбележи, че административната преписка също съдържа подробни докладни записки и становища с описана в тях фактическа обстановка по случая. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, Постановление № 4 от 22.09.1976 г. на пленума на ВС и цялостната константна практика на съдилищата по административни дела, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт.

Ето защо, съдът приема, че липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.

Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на наказаното лице (л. 54). ДРО е събрал сведения от служителя (л. 52-53). Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание ДРО е запознал жалбоподателя с изготвената справка с предложение за наказание и му е дал възможност да представи писмени обяснения и възражения (л. 20). На служителя е била връчена покана да депозира писмени обяснения, като в поканата изрично му е била указана възможността да се запознае със справката (л. 15). Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване (л. 10).

Въпреки горното обаче, съдът констатира, че от страна на ДНО са допуснати съществени нарушения на процедурата по налагане на наказанието, които са нарушили правото на защита на служителя. При издаването на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по отношение на първото визирано в обжалваната заповед нарушение – неосъществяване на видеонаблюдение.

Съгласно чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, която заедно с всички материали по производството се предоставя за запознаване на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното производство. В настоящия случай, липсват данни на наказаното лице да са предоставени за запознаване всички материали по производството, събрани в хода на проверката, каквото е изискването на тази разпоредба. Върху писмената справка на л. 20 има отбелязване единствено за запознаване с текста на справката и приложената преписка, не и за предявяване на видеоматериалите за периода, визиран в обжалваната заповед, на наказания служител. Това представлява нарушение на правото на защита на лицето и е в противоречие с императивно разписаното в чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР право на привлечения към дисциплинарна отговорност да се запознае с материалите по производството.

В представената по делото дисциплинарна преписка липсват конкретни доказателства, от които да е видно, че ДРО е предоставил на държавния служител записите от камерите за видеонаблюдение на пост № 19, пост № 20 и камерите, намиращи се в спалното помещение № 207 в психоотделение в СБАЛЛС към Затвора Ловеч за периода, визиран в обжалваната заповед, а именно – от 22:44 ч. на 23.02.2025 г. до 23:54 ч. и за времето от 23:00ч. до 23:54 ч. В справката се съдържа отбелязване единствено, че към справката е приложен видеозапис от камерите за видеонаблюдение на пост № 19, пост № 20 и камерите, намиращи се в спалното помещение № 207 в психоотделение в СБАЛЛС към Затвора Ловеч за времето от 21:00 ч. на 23.02.2025 г. до 03:30ч. на 24.02.2025 г., който период безспорно се различава от визирания в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и обхваща много по-голям часови диапазон. По този начин е нарушено правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, тъй като наказаният служител на практика не е запознат с видеоматериалите за конкретния времеви период, за който е ангажирана дисциплинарната му отговорност.

С непредявяването за запознаване на жалбоподателя със записите Ловеч за периода, визиран в обжалваната заповед, а именно – от 22:44 ч. на 23.02.2025 г. до 23:54 ч. и за времето от 23:00ч. до 23:54 ч., които се явяват единствено доказателство за твърдените неправомерни действия е нарушено правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, опорочено е производството по реализиране на дисциплинарната отговорност и представлява основание за отмяна на обжалвания акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В този смисъл и Решение № 6630 от 05.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2750/2022 г., V о.

Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична, съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.

Дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за изброените в разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗМВР нарушения. Нормата, на която се позовава административният орган, в заповедта е, че е налице нарушение по т. 11, предл. 1, а именно „неизпълнение на служебни задължения“.

В заповедта е прието за установено, че жалбоподателят е нарушил чл. 312, т. 5 и т. 6 от ППЗИНЗС, както и т. 29 от Инструкция за особените задължения на постовите надзиратели на пост № 19 - Психиатрично отделение - СБАЛЛС и т. 29 от Инструкция за особените задължения на постовите надзиратели на пост № 20 - Психиатрично отделение – СБАЛЛС.

От предоставените доказателства по делото – постови книги за пост № 19 и № 20 (л. 40 и л. 46) се установява че за посочения в заповедта относно първото нарушение период от 22:44 ч. на 23.02.2025 г. до 23:54 ч. и за времето от 23:00ч. до 23:54 ч., С. е бил на смяна.

От ответника са представени по делото Инструкция за особените задължения на постовите надзиратели на пост № 19 - Психиатрично отделение - СБАЛЛС и Инструкция за особените задължения на постовите надзиратели на пост № 20 - Психиатрично отделение – СБАЛЛС (л. 26-31), но от доказателствата по административната преписка и в съдебно производство не се установява по категоричен и безсъмнен начин, че служителят се е запознал с тези инструкции. По никакъв начин, чрез способите за доказване, а имено чрез писмени доказателства не се установява с дата и подпис, че С. се е запознал с тези инструкции и следва да ги спазва.

В т. 29 от Инструкция за особените задължения на постовите надзиратели на пост № 19 - Психиатрично отделение - СБАЛЛС е посочено, че постовият надзирател е длъжен да осъществява видеонаблюдение на помещенията, в които има видеоконтрол. При необходимост поддържа пост № 20 чрез локалната мрежа за видеонаблюдение от вечерна проверка до сутрешно събуждане на лишените от свобода. При възникване на критична ситуация незабавно уведомява ръководството на дежурната част (л. 28).

Съгласно т. 29 от Инструкция за особените задължения на постовите надзиратели на пост № 20 - Психиатрично отделение – СБАЛЛС, постовият надзирател е длъжен да осъществява видеонаблюдение на помещенията, в които има видеоконтрол чрез локалната мрежа за видеонаблюдение. При възникване на критична ситуация незабавно уведомява ръководството на дежурната част (л. 31).

Също така съгласно разпоредбата чл. 16б, ал. 1 от ППЗИНЗС, главният директор издава заповед за организация и разпределение на работното време и почивките в главната дирекция, а началниците на териториалните служби издават такава заповед за съответната териториална служба, която ръководят. В заповедта се определят и времето за хранене, времето за отдих, както и физиологичните почивки. Съобразно ал. 3 и ал. 4 на същата разпоредба, когато дейностите по ал. 2 се изпълняват от един държавен служител или характерът на дейността не позволява ползването на почивки, на държавните служители се осигурява време за хранене, без да се прекъсват изпълняваните задължения. Времето за хранене или времето за отдих не може да бъде по-малко от 30 минути. А съгласно нормата на чл. 16е, ал. 5 от същият закон, когато служебните задължения по време на наряд или дежурство се изпълняват без прекъсване, за работно време от 8 часа се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа – 60 минути почивка, и за работно време от 24 часа – 90 минути почивка. С оглед на това и предвид непредоставянето на заповед за организация и разпределение на работното време и почивките, за съда не може да бъде установено дали в интервала, посочен в заповедта - от 22:44 ч. на 23.02.2025 г. до 23:54 ч. и за времето от 23:00ч. до 23:54 ч., в началото или в края му не са следвали например физиологичните почивки на жалбоподателя.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ДНО не е доказал извършеното нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 от ЗМВР, вменено на жалбоподателя, а именно неизпълнение на служебни задължения, иразяващо се в неосъществяване на видеонаблюдение на помещение № 207 в Психиатрично отделение – СБАЛЛС към Затвора Ловеч.

На следващо място, наличните в делото доказателства установяват липсата на пряка видимост за надзирателите към вътрешното помещение – тоалетна, намиращо се в помещение № 207. Последното се сочи, че е оборудвано с видеонаблюдение - кам. 21 и 22, но в него има вътрешно помещение тоалетна, която не е оборудвана с видеонаблюдение. От записите на видеофайловете, прегледани в о.с.з. от 07.10.2025 г., както и от показанията на разпитания свидетел се установява, че вратата на тази тоалетна се отваря навън, към помещението и частично прикрива едната камера, а при затваряне на вратата не се вижда какво се случва вътре в помещението - тоалетна. Следователно, жалбоподателят не е могъл да извършва видеонаблюдение на случващото се в това помещение и не може да носи отговорност за неизпълнение на невъзможно задължение.

Отделно от горното, доколкото безспорно пост № 19 и пост № 20 се намират на различни етажи - не е възможно едновременно физическо присъствие на двата поста, в почти препокриващи се часови интервали - от 22:44 ч. до 23:54 ч. и от 23:00ч. до 23:54 ч. на 23.02.2025 г. Жалбоподателят не би могъл да носи отговорност за коментираната обективна невъзможност, доколкото тя се дължи на стоящи извън волята му обстоятелства, вкл. разположението на помещенията и камерите.

На следващо място, не би могло да се твърди, както се сочи в процесната заповед при обсъждане тежестта на нарушението, че смъртта на л.св. Г. е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на жалбоподателя. От една страна, както вече се посочи, инцидентът е настъпил в помещение (тоалетната към помещение № 207) без видеонаблюдение, а от друга – твърдението, че смъртта на л.св. Г. би могла да бъде предотвратена при реакция от страна на мл. инспектор С. почива само на предположение и не е подкрепена с каквито и да било доказателства. Недопустимо е ангажирането на дисциплинарната отговорност да почива на предположения.

Следва да се отбележи и че ДНО сочи неизпълнение на задължения на мл. инспектор С. за наблюдение на помещение № 207 в Психиатрично отделение – СБАЛЛС към Затвора Ловеч, но не е посочил какви конкретно действия е следвало да извърши дисциплинарно наказаното лице, за да не допусне твърдяното нарушение. При описаните по-горе факти, единствените възможни ефективни действия на надзирателя в тази насока, биха били да остави без наблюдение единият от двата, поверени му поста (№ 19 и № 20), които му е възложено да контролира и наблюдава, което от своя страна, също би било основание за търсене на дисциплинарна отговорност.

По тези съображения, съдът намира за недоказано от обективна и субективна страна, описаното в мотивите на оспорената заповед деяние по т. I – неосъществяване на видеонаблюдение на помещение № 207 в Психиатрично отделение – СБАЛЛС към Затвора Ловеч, съставляващо нарушение на служебната дисциплина. Поради това, същото незаконосъобразно е било възприето като основание за наложеното дисциплинарно наказание „порицание“. При обсъденото противоречие с материалноправните разпоредби на закона, оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна.

По отношение на второто вменено на оспорващия нарушение, а именно по т. II от процесната заповед – незаписване на час на сдаване на поста в постовите книги на пост № 19 и № 20 Психиатрично отделение – СБАЛЛС към Затвора Ловеч, съдът намира, че жалбата също е осонвателна, като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на отмяна по отношение и на това нарушение.

За извършеното на 24.02.2025 г. горепосочено нарушение на служебната дисциплина ДНО е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, „не е изпълнено служебно задължение за водене на задължителните видове документи от надзорно-охранителния състав, което произтича от чл. 324 от ППЗИНЗС“. На първо място, в разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗИНЗС не съдържа точка 2 и гласи, че поставените на лек и общ режим се изпращат за доизтърпяване на наложеното наказание в затворнически общежития от открит тип. Очевидно същата е неотносима към словесното описание на нарушението, вменено на оспорващия. Отделно, текстът на чл. 324 от ППЗИНЗС гласи, че задължителните видове документи, водени от надзорно-охранителния състав, се определят от главния директор на ГДИН. От съдържанието на тази разпоредба безспорно се установява, че същата не съдържа конкретно правило за поведение, неспазването на което да би могло да съставлява нарушение, обуславящо налагането на дисциплинарно наказание, не съдържа конкретен състав на дисциплинарно нарушение като вмененото на С.. Изложеното в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение не съответства на сочената за нарушена разпоредба на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС и на чл. 324 от ППЗИНЗС. Поради изложеното съдът намира, че непосочването на конкретния фактически състав със съответната правна квалификация е съществен порок на административния акт и е налице противоречие между фактическите и правните основания в обжалваната заповед, поради което остава неясно формулирано в заповедта допуснатото дисциплинарно нарушение.

Действително, от приложената към адм. преписка Заповед № Л-5358/27.12.2018 г. на главния директор на ГДИН (л. 32) се усатновява, че с нея определени задължителните видове документи, водени от надзорно-охранителния състав в затворите и арестите към тях, сред които е и Приложение 1 /НО-1/ „Постова книга“. От страна на ДНО обаче нито се сочи, нито са ангажирани доказателства относно това дали тази заповед е сведена до знанието на наказания служител и дали той се е запознал с нейното съдържание и задълженията, които произтичат от нея. Съдът неколкократно е указал на страните разпределението на доказателствената тежест, като в нарочна молба с вх. № 1327/28.04.2025 г. в АдмС Ловеч от страна на ответния административен орган е направено изрично изявление, че на съда е изпратена цялата административна преписка по издаване на Заповед № КЗ-507/12.03.2025 г. на началника на Затвор Ловеч.

Отделно от горното, видно от попълнените постови книги (л. 40 и л. 46), предаването на поста се удостоверява както с подписа на предаващия поста, така и с подписа на приемащия поста. Следователно, приемащият служител е могъл също да впише часа на предаването и приемането на поста, доколкото удостоверява с подписа си конкретното обстоятелство.

Изложеното налага извод, че визираното в заповедта нарушение по т. II не би могло да бъде вменено във вина на оспорващия.

На следващо място, изложените съображения и установеното по делото формално наличие на законовите предпоставки за издаване на акт със съдържание като това на процесната заповед по отношение на нарушението по т. II, в значителна степен налагат задълбочено изследване на това как в конкретния случай е приложен принципът на съразмерност и дали с акта и неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, дали също така тази цел може да се осъществи единствено чрез прилагането на този вид наказание, както и дали целеният от него ефект би могъл да се постигне с други, по-благоприятни за лицето правни средства. Съобразявайки тези критерии, настоящият състав намира, че с избраното по вид наказание по отношение на нарушението по т. II от административния орган е нарушен принципът за съразмерност, установен в разпоредбата на чл. 6 от АПК. Посочената норма изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и административният акт да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта. В конкретния случай обаче дисциплинарно наказващият орган, макар и да твърди, че е установил от обективна страна, че в действителност е налице посоченото нарушение и че е налице неизпълнение на вменено задължение, то същият не е съобразил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Според посоченото в нея, при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При определяне вида и размера на наказанието за нарушението по т. II – незаписване на час на сдаване на поста в постовите книги на пост № 19 и № 20 органът не е обсъдил задълбочено, а само формално е отчел цялостното поведение на държавния служител по време на службата, съгласно данните по кадровата му справка (л. 9), а именно: има две награди и не е наказван. При съобразяване на последното, актът можеше да не бъде издаден или да бъде в различен обем, например с налагане на по-леко по вид и размер наказание.

Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че оспореният административен акт по отношение на нарушението по т. II не отговаря на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което е основание за отмяна на същия.

По изложените съображения, настоящият състав на АдмС Ловеч намира, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден в законоустановената форма, но при неспазване на специалните административнопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон, както и в несъответствие с неговата цел. Поради изложеното, оспорването на А. С. следва да бъде уважено и атакуваната заповед на началника на Затвор Ловеч следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

В настоящото производство жалбоподателят е направил разноски в размер на 10,00 лева заплатена държавна такса за образуване на делото (л. 69) и 600,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение (л. 6-гръб), за които има представени доказателства и са били своевременно заявени с жалбата. Съгласно чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, а затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Поради това, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в качеството на юридическо лице, в чиято структура е издателят на отменения индивидуален административен акт, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя общо сумата от 610,00 лева, представляваща разноски по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А. С. С., [ЕГН] – надзирател I-ва степен в Затвор Ловеч, с адрес: [населено място], [улица], вх. А, ап. 8, Заповед № КЗ-507/12.03.2025 г. на началника на Затвор Ловеч.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес [населено място], [улица], да заплати на А. С. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. А, ап. 8, сумата от 610,00 (шестстотин и десет) лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението е окончателно съгласно чл. 211, изр. последно от ЗМВР.

Препис от него да се изпрати на страните.