№ 23497
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20251110141509 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Б. К. И., ЕГН
********** против Столична дирекция на вътрешните работи, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.234, ал.8 и ал.10 от ЗМВР вр. чл. 239, ал.1 от ЗМВР вр. чл.86 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 7 868,39 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 61 дни
за периода: 1996г., периода от 2009г. до 2011г. и периода 2018г. - 2020г.,
включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 2 274,98
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.06.2023 год. до 24.07.2025г.
В исковата молба се твърди, че със Заповед № К-1424/30.07.1996г.
ищцата е назначена на работа в Икономическа полиция в група „Оперативна“
към РПУ – гр.Елин Пелин при служба „Полиция“, като за периода 1996г. до
15.03.2023г. е изпълнявала различни длъжности. Сочи, че със заповед № 8121
К – 2406/15.03.2023г. на МВР служебното правоотношение е прекратено на
основание чл. 226, ал.1, т.4 от ЗМВР – „по собствено желание“, считано от
15.03.2023г. Твърди, че за исковия период има общо неизползван и натрупан
неплатен годишен отпуск в размер на 61 дни, който не е заплатен с
прекратяване на служебното правоотношение. Моли за уважаване на
предявените исковете и присъждане на разноски.
В срокът по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от СДВР, с който
оспорва иска. Твърди, че на ищцата е заплатен дължимия неизплатен отпуск в
1
размер на 89 дни за периода 2020 – 2023г., като прави възражение за
погасяване по давност на вземанията за предходен период (1996г. – 2020г.).
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С протоколно определение от 27.02.2025 г. е допуснато, на основание
чл.214 ГПК, изменение в размер на исковете, като същите се считат за
предявени в следния размер: искът за обезщетение за неизползван годишен
отпуск се счита предявен в размер на 5 159,60 лева, а искът за мораторна
лихва – за сумата в размер на 1468,24 лева.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.234, ал.8 ЗМВР и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Съгласно чл.234, ал.8 ЗМВР при прекратяване на служебното
правоотношение на държавните служители се изплаща обезщетение за
неизползвания отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМВР– редовния платен
годишен отпуск и допълнителния такъв. Фактическият състав на това
обезщетение включва прекратяване на служебното правоотношение и
наличието на неизползван платен годишен отпуск.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно, че в периода
13.05.1996год. – 15.03.2023год. страните са били в служебно правоотношение,
като ищцата последователно е заемала различни длъжности в системата на
МВР.
По делото не се спори, че със Заповед с рег. № 8121К-
2406/15.03.2023год. на МВР на основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР е
прекратено служебното правоотношение на ищцата, считано от датата на
връчване на заповедта, поради което в полза на служителя е възникнало
правото по чл. 234, ал. 10 от ЗМВР, във вр. с ал. 8 и чл. 189, ал. 6 от ЗМВР, да
му бъде изплатено обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1
и 2 от ЗМВР.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че лицето
не е била служител при ответника. Съгласно доказателствата по делото,
ищцата е заемал длъжност „началник сектор Полицейски инспектор“, група
„Пътен контрол –тежки ПТП“ към отдел ПП при СДВР по силата на служебно
правоотношение, което е прекратено със заповед на Министъра на вътрешните
работи. След като в процесния период е полагал труд в специализираната
структура към МВР, а именно СДВР, по аргумент на чл.37,ал.2 от ЗМВР, то
същата е самостоятелно юридическо лице, разпоредител с бюджетни кредити
и се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск,независимо че
служебното правоотношение е възникнало, съответно в случая е прекратено
със заповед на министъра на вътрешните работи, като орган по назначаването.
От страна на ищцата се твърди наличието на неизползван платен
годишен отпуск в периода 1996г.; 2009г.-2011г., 2018г.- 2020г.. В тази връзка по
делото е прието заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
2
експертиза, което съдът кредитира изцяло, като пълно и обосновано. Видно от
същото, вещото лице след като се е запознало с цялото кадрово дело на
ищцата, е посочило, че за исковия период ищцата има 40 дни неизползван
отпуск, като определеното обезщетение е в размер на 5 159,60 лева. Според
вещото лице лихвата за забава върху тази сума за исковия период е в размер на
1468,24 лева. При прекратяване на служебното правоотношение съгласно
експертизата не е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 1996г., както и за периодите 2009г.-2011г., 2018г. – 2020г.
При наличие на предпоставките за уважаване на главния иск, съдът
следва да се произнесе и по направеното от ответника възражение за
погасяване на исковата претенция по давност.
Непаричното право на отпуск не може да бъде трансформирано в
парично, докато съществува правоотношението между държавния служител и
МВР. Служителят не може да упражни правото си на отпуск с едностранно
волеизявление. Естеството на задълженията, които такъв служител има, не
допуска възможността той сам да реши кога да преустанови тяхното
изпълнение. Поради което за него давност не започва да тече до момента на
прекратяване на правоотношението (Решение № 197/2019 г. по гр.д. №
786/2019 г. на ІV ГО на ВКС и Определение № 302 от 15.04.2021 г. по гр. дело
№ 204/2021 г. на IV ГО на ВКС). Ето защо, тъй като правоотношението между
страните е прекратено на 15.03.2023 г., а исковата молба е подадена в съда на
24.07.2025 г., на основание чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД, давността за вземането не е
изтекла.
Разпоредбата на чл. 234, ал. 10 от ЗМВР предвижда тримесечен срок за
изплащане на обезщетенията по ал. 1 от прекратяване на служебното
правоотношение. С изтичането на предвидения в закона срок, ответникът, на
основание чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, е изпаднал в забава за плащане
считано от 15.06.2023 г. до изплащане на вземането.
Доколкото процесното вземане не е изплатено, ответникът дължи
обезщетение за забава върху цялата главницата за периода от 15.06.2023 г. до
24.07.2025г., което съгласно заключението по ССчЕ е в размер на 1 468,24
лева., поради което основателен е и искът за мораторна лихва.
По разноските:
От страна на процесуалния представител на ищцата се претендира
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита. За
уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била
осъществена правна помощ, която е договорена като безвъзмездна и страната,
в полза на която е била предоставена, да има право на разноски по правилата
на чл.78 ГПК, които предпоставки в случая са налице. Съдът, като съобразни
материалния интерес, правната и фактическата сложност на спора и обема на
осъществената правна защита, а именно проведеното едно съдебно заседание,
определи възнаграждение в размер на сумата 800 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата 265,11 лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на предявените искове, както и сумата 300 лв.
3
разноски за производството за ССчЕ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ на
МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Антим I" № 5, да
заплати на Б. К. И., ЕГН : ********** с адрес в гр.******************, на
основание чл.234, ал.8 и ал.10 от ЗМВР вр. чл.239, ал.1 от ЗМВР вр. чл.86 от
ЗЗД сумата в размер на 5159,60 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 40 дни за периода: 1996г., периода от
2009г. до 2011г. и периода 2018г. - 2020г., включително, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане,
както и сумата в размер на 1468,24 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.06.2023 год. до
24.07.2025г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ на
МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Антим I" № 5 да
заплати на адв. Я. А., личен № ***********, на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата 800 лева, адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна защита.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ на
МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Антим I" № 5 да
заплати по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата 265,11 лева,
държавна такса и сумата 300 лв., разноски за ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчването му
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4