№ 476
гр. П., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105286 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Г. А.А.. и ХАА.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството на потребители –
клиенти за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната
страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим
имот – съсобствен между двамата ответници, се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че
съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил
до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена
от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя
страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена
на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си,
съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на
търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
При изложените твърдения се иска при условията на разделност да бъде признато за
установено, че всеки от двамата ответници дължи на ответника съответно на идеалната си
1
част от топлоснабдения имот – 2/3 за Г. А.А.. и 1/3 за ХАА, сумите: 1/ 305,47 лева,
представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П., ул. „****, за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на
10.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и 2/ съответните идеални части от сумата
от 37,56 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.01.2020 г.
до 28.07.2021 г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмени отговори с идентично
съдържание, с които оспорват изцяло предявените искове. Възразяват срещу
обстоятелството между страните да съществува облигационно правоотношение, като сочат,
че за възникването му е необходимо решение на Общото събрание на етажните собственици
за присъединяване към топлопреносната мрежа. Твърди се, че Общите условия на
топлофикационното дружество не са разгласени надлежно и не са влезли в сила. Твърди се,
че в претендираното вземане за топлинна енергия е включена и сума за „дялово
разпределение“, без същите да са били предмет на заповедното производство или заявени
със самостоятелен иск. Твърди се, че методиката, използвана от ищцовото дружество, е била
отменена с Решение № 477/13.04.2018 г. по адм.д. № 1372/2016 г. на ВАС и не може
обективно да служи като основание за ищеца да претендира процесните суми, като в този
смисъл се оспорва фактът на доставка на топлинна енергия на сочената от ищеца стойност.
Оспорва се доказателствената стойност на извлечението по сметка, представено с исковата
молба. Иска се исковете да бъдат отхвърлени, като се претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
2
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период. С
доклада по делото съдът е обявил, че служебно известен фактът, че са влезли в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П.,
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г., поради което посоченият
правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен като ненуждаещ се от
доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на
топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В
конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В процесния случай е представен договор за продажба на държавен недвижим имот
от 04.03.1993 г., от който се установява, че на посочената дата Н.Г. А.а е придобила правото
на собственост върху апартамент № 25, находящ се в гр. П., ул. „****, за който се твърди, че
е топлоснадбен. Видно от представеното удостоверение за наследници, Н. А.а е починала на
05.08.2017 г., т.е. преди исковия период, като нейни наследници по закон са ответниците – Г.
А.А.. и ХАА, както и трето за процеса лице – И. А. А.. С нотариален акт от 28.08.2019 г., т.е.
на дата отново предхождаща исковия период, И. А. А. е дарил на брат си – ответника Г.А.,
притежаваната от него 1/3 идеална част от апартамента, с което ответникът Г.А. се
легитимира като собственик на общо 2/3 ид.ч. от имота, а ответникът Х.А. – на 1/3 ид.ч.
При тези обективни данни, по делото съдът намира за установено по делото
наличието на облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона, при
предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза
на ищеца на посоченото в исковата молба основание и квоти.
3
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ
на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от
фирмата за дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС по
силата на Договор № 270/19.11.2001 г., сключен между етажната собственост и ФДР „Техем
сървисиз“ ЕООД, а между ФДР и ищеца има налично споразумение за предоставяне на тази
услуга, обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. и договор № 76 от 01.09.2017 г.
(представени по делото) От заключението се установява, че монтираните в абонатната
станция уреди за търговско измерване – топломери, са преминали през задължителните
периодични метрологични проверки (във връзка с което по делото е представено
съставеното свидетелство за проверка на СИ), в хода на които са окачествени като
съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и
показанията им могат да се считат за достоверни. В експертизата е отразено, че през
релевантния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за
сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната
топлоенергия. След провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия е
преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и определената разлика е
съобразена при индивидуалните изравнителни сметки.
Изяснено е, че е начислен прогнозен разход за битова гореща вода, според
потреблението в предходен отчетен период, като след провеждане на годишния отчет от
фирмата – топлинен счетоводител, разходът е преизчислен, съобразно показанията на
измервателния уред, монтиран в имота – 1 бр. водомер. В имота всички отоплителни тела са
налични и комплектовани с ИРУ, като за тях е начислен разход, според показанията на
уредите. За отоплителното тяло в банята – щранг-лира без ИРУ, по изчислителен път е
определен разход като за тяло, работило непрекъснато. Изяснено е, че след провеждане на
годишния отчет от фирмата-топлинен счетоводител разходът за топлинна енергия за
отопление е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената
разлика е отразена в индивидуалната годишна изравнителна сметка. През периода е
начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално
на отопляемия обем на имота по проект (159 куб.м.) и само през зимния отоплителен период
– времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е разпределяна
топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС,
доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми
на абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на извършения анализ
експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност
от 305,47 лева.
Неоснователно е и възражението относно отмяната на Наредба № 16-334 от 6 април
2007 г. за топлоснабдяването и непостигането на целта на чл. 155, ал. 2 ЗЕ. Такава отмяна
частично е постановена не с посоченото от ответник решение на ВАС, а с Решение № 8294
от 26.26.2020 г. на ВАС, петчленен състав, обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.,
Съобразно изричната норма на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (тоест, отмяната има действие
занапред). Горецитираното решение на петчленен състав на ВАС е влязло в законна сила на
26.06.2020 г., което е след последната дата, за която е формулирана претенция в настоящия
процес. За пълнота, методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост, инкорпорирана в Наредба за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.) – отменена понастоящем, не противоречи на чл. 155, ал. 2 ЗЕ. Методиката
определя топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна
4
собственост като разликата между общото количество топлинна енергия за отопление и
сумата от показанията на индивидуалните топломери, след което се разпределя
пропорционално на отопляемия им обем. Посоченото напълно съответства с практиката на
СЕС, обективирана в Решение по дело С-708/17 и С-725/17 (образувано по повод на
преюдициално запитване), съобразно което се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Размерът на задължението се установява чрез данните, съдържащи се в представените
писмени доказателства – фактури за процесния период, както и от данните, събрани чрез
приетата съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от настоящия състав като
изготвена компетентно и изчерпателно. Данните от фактурите, СТЕ и СИЕ еднопосочно
изясняват, че общият размер на задължението за топлинна енергия за процесния период,
включващ следните компоненти: за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, за битово горещо водоснабдяване и вноските за услугата "дялово
разпределение" възлиза на 305,47 лв.
Неоснователно е възражението, че сумата за услугата „дялово разпределение“ не е
била предмет на заповедното производство, доколкото в заявлението е посочен размер на
главницата 305,47 лв. – идентичен с размера на настоящия установителен иск, като по общ
начин е описано, че сумата от 305,47 лв. представлява „неплатена топлинна енергия“.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на
суми за топлинна енергия по компоненти: за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н. Ето защо и доколкото
размерът на вземането в заповедното и в исковото производство съвпадат, съдът намира, че
компонент от вземането за неплатена топлинна енергия се явява и оспореното вземане за
дялово разпределение.
В случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се
представят доказателства в този смисъл. Предвид изложеното, предявеният иск за
главницата се явява основателен и следва да бъде уважен до предявения размер от 305,47
лева.
По отношение на задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер,
възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и
неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство),
купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл.
Съдът, съобразявайки заключението по СИЕ, както и определения от БНБ основен
лихвен процент за съответния период, увеличен с 10 пункта, намира, че законната мораторна
лихва върху главницата от 305,47 лева за периода от 09.01.2020 г. до 28.07.2021 г., възлиза
на 37,56 лева, поради което предявеният акцесорен иск за лихва също следва да бъде уважен
в цялост – за съответните квоти, съобразно притежаваните от ответниците вещни права
върху имота.
Изложеното дава основание на настоящия съд да приеме, че предявените искове са
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца
размер и квоти.
По разноските:
5
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
заплати сторените от ищцовото дружество разноски в размер на 425 лева в рамките на
исковото производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които следва да му бъдат
присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75
лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу Г. А.А.., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****, ет. 1, ап. 25, и срещу
ХАА, ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****, ет. 1, ап. 25, обективно и субективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Топлофикация-П.“ АД,
съществува изискуемо вземане при условията на разделност по отношение на Г. А.А..,
ЕГН **********,– за 2/3 /две трети/ ид.ч., и ХАА, ЕГН **********, – за 1/3 /една трета/
ид.ч., от сумата в размер на 305,47 лева, представляваща главница за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „****, за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на 10.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и съответните идеални части от сумата 37,56 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 09.01.2020 г. до 28.07.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4355/2021 г. по описа
на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. А.А.., ЕГН ********** и ХАА, ЕГН
********** да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 425,00
лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. А.А.., ЕГН ********** и ХАА, ЕГН
********** да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 75,00
лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6