О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и първи май през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. С-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело №
759 по описа за 2019 год.,
взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба от
„Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, срещу разпореждане №8494/25.02.2019г. по гр.д.
№10258/14г. по описа на ВРС, VІІ-ми с-в, с което е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение
постановено по настоящото гр.д. № 10258/2014г. по описа на ВРС. В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на разпореждането, обосновани с
твърдения, че „Интейк“ ЕООД е частен правоприемник на „КНМ ГРУП“ ЕООД на
основание договори за цесия от 23.10.2014г. с предмет вземане за сумата от 308,75
лв., за което длъжника е уведомен с уведомление с вх. № EPRS-2762/28.10.2014г.
и от 02.02.2015г. с предмет вземане за сумата от 570 лв., за което длъжникът е
уведомен с уведомление с вх. № 3571435/05.02.2015г. Счита в тази връзка, че
цедента няма правен интерес и активна процесуална легитимация по принудителното
събиране на вече отчужденото материалното право. Субективните предели на СПН на
влязлото в сила решение обхващат и частните правоприемници на страните, какъвто
именно е приобретателят на вземането в лицето на жалбоподателя /чл. 226, ал. 2
от ГПК/. Ето защо счита, че няма пречка изпълнителният лист да бъде издаден в
негова полза. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика и моли за
постановяване на правен резултат, при който изпълнителен лист по делото да бъде
издаден в негова полза, в евентуалност да бъде разпоредено да му бъде предаден
издадения в полза на „КНМ Груп“ ЕООД изпълнителен лист.
В
срока по чл.276 ГПК ответникът по жалбата „КНМ Груп“ ЕООД оспорва жалбата. Моли
разпореждането да бъде потвърдено.
Жалбата
е депозирана от легитимирано лице и е срещу подлежащ на обжалване акт. Подадена
е в срока по чл.407 ГПК, поради което и е допустима.
По същество е неоснователна поради следното:
С влязло в сила решение
№520/03.02.2015г., постановено по гр.д. №10258/14г. по описа на ВРС, VІІ-ми с-в,
потвърдено с решение по в.гр.д. № 1182/2018г. по описа на ВОС, на основание чл.
55, ал. 1, пр. I от ЗЗД „Енерго – Про Продажби“ АД е осъдено да заплати на „КНМ
Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Георги Живков” № 22, прехвърлило в хода на процеса спорното право на
жалбоподателя, сумата от 308,75 лева, вземане прехвърлено на „КНМ Груп” ЕООД с
договор за цесия от 12.05.2014г. от цедента Кемал Мустафа Демир, представляващо
платена сума, начислена при първоначална липса на основание под формата на корекция
на сметка за периода от 20.02.2010г. до 04.08.2010г., за обект на потребление в
гр. Добрич, ул. „Осъм” №18, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 08.08.2014г. до окончателното
плащане на сумата, както и съдебно деловодни разноски в размер на 570 лв.
С молба от 02.07.2018г. „Интейк“ ЕООД сезирал съда с искане за издаване на
изпълнителен лист за сумите по влязлото в сила решение, в качеството му на частен
правоприемник на „КНМ ГРУП“ ЕООД на основание договор за цесия от 2014г.
С идентична молба ВРС е бил сезиран на 02.07.2018г. и от ищеца по делото
„КНМ ГРУП“ ЕООД.
В обжалваното разпореждане, ВРС приел, че в производството по издаване на
изпълнителен лист, съдът не може да преценява факти стоящи вън от
изпълнителното основание. Правата на цесионера в случая следва да се реализират
в изпълнителния процес, поради което отказал да издаде изпълнителен лист в
полза на цесионера.
Разпореждането е законосъобразно.
Нормите на чл.404 и сл. сочат, че изпълнителен лист се издава след
извършена от съда проверка дали е налице редовен от външна страна акт, който
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Тази проверка се
извършва с оглед на данните от самия акт, т. е. от изпълнителното основание.
Доколкото именно изпълнителното основание очертава предмета и страните на
принудителното изпълнение, издаваният въз основа на него изпълнителен лист
трябва да възпроизвежда точно съдържанието на изпълнителното основание. Поради
това, при издаването на изпълнителния лист съдът не може да преценява факти,
свързани с изпълняемото право, стоящи извън акта, независимо дали същите са
настъпили преди или след неговото постановяване. И макар и в съдебния акт изрично
да е констатирано настъпило в хода на
производството правоприемство, характера на диспозитива в тази част има само
констативен, но не и конститутивен характер. Т.е. макар и да е налице
установено наличието на нов факт- наличие на договор за прехвърляне на спорното
вземане от ищеца в полза на трето лице, и макар и последното да е обвързано по
реда на чл.226 ал.3 ГПК от постановеното решение, конститутивен ефект съдебният
акт по отношение на страните би имал само в случаите на чл. 226 ал.2 ГПК- ако
встъпи, бъде привлечен или замести своя праводател. Само и единствено в този
случай /първите две хипотези/ цесионерът и цедентът биха били обвързани от
вътрешната сила на мотивите. Прехвърлянето на спорното право в хода на висящия
съдебен процес може да бъде съобразено при решаването на спора (в диспозитива
на съдебния акт) единствено в хипотезата на заместване на ищеца- цедент от
цесионера като страна в процеса по реда на чл. 222 ГПК. / в този смисъл е и Определение
№ 105 от 7.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 62/2018 г., II т. о., ТК/. Само в
този случай, при уважаване на иска, цесионерът ще бъде посочен като носител на
присъденото вземане и съответно ще бъде легитимиран да иска издаване в своя
полза на изпълнителен лист за това вземане. В обратната хипотеза, производството
продължава между първоначалните страни, като, макар вече да не е носител на
спорното материално право, единствено ищецът, в качеството му на страна по
делото, в чиято полза е присъдено вземането, разполага с правото да иска
издаване на изпълнителен лист за него. Реализирането на правата на цесионера
относно прехвърленото му вземане, който, съгласно чл. 226, ал. 2 ГПК, е
обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното във връзка с него
решение, следва да се осъществи впоследствие по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК, в
рамките на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения в
полза на цедента изпълнителен лист.
Затова и законосъобразно е
разпореждането, с което ВРС е отказал издаване на изпълнителен лист в полза на „Интейк“
ЕООД, в качеството му на цесионер на вземанията, предмет на решение
№520/03.02.2015г., постановено по гр.д. №10258/14г. по описа на ВРС, VІІ-ми с-в.
Разпореждането следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 ГПК и предвид направеното искане и приложения списък с разноски и представените
към него доказателства, че такива са реално заплатени, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД сумата от 240 лв., заплатен в
производството пред настоящата инстанция адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №8494/25.02.2019г. по гр.д.
№10258/14г. по описа на ВРС, VІІ-ми с-в.
ОСЪЖДА
от „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, сума в
размер на 240 /двеста и четиридесет лева/, представляваща направени в частното производство разноски на осн. чл.78
ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.