Решение по КНАХД №1197/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Димирая“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 192, чрез адвокат В. Д., срещу Решение № 48 от 17.07.2025, постановено по АНД № 187/2025 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-2500154 от 14.05.2025 г., издадено от и. д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отменено наказателното постановление. Алтернативно се иска изменение на наложената имуществена санкция от 1600 лева на 100 лева. Претендират се разноски за две инстанции.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, чрез старши юрисконсулт Н. С., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.

Административен съд – Пазарджик, тричленен състав, приема касационната жалба за процесуално допустима, като представена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. По същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Димирая“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 13-2500154 от 14.05.2025 г., издадено от и. д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева.

От фактическа страна е прието за установено, че на 11.02.2025 г. около 14,00 ч. служителите от ДИТ – Пазарджик С. Г. и Л. Т., извършили проверка на строителен обект в гр. Велинград. В обекта нямало информационна табела за дружеството, което извършва строителната дейност. На място заварили работници, които били без лични предпазни средства. Работниците използвали самоделна дървена стълба без парапет, която не била обезопасена и представлявала източник на опасност от настъпване на инциденти. Стълбата била използвана от няколко от работещите там, които се качвали на втора плоча. Тъй като ръководителят не присъствал по време на проверката, се осъществил контакт с него по телефона. Последният заявил, че купува строителни материали и до час, час и половина ще дойде. Проверяващите си тръгнали, като се върнали отново около 15:30 ч. Тогава разговаряли със св. И. Б., който споменал, че строителната дейност се извършва от дружеството „Димирая“ ЕООД, а той е служител в него. Работниците все още използвали стълбата и нямали лични предпазни средства. В същия ден е бил съставен акт за спиране на използването на тази стълба, а на 12.02.2025 г. И. Б. представил пълномощно от „Димирая“ ЕООД ведно с доказателства за обезопасяване на стълбата поставени парапети върху самоделно изградената дървена конструкция. За горното е съставен Констативен протокол № 1 от 11.02.2025 г. Два дни по-късно – на 13.02.2025 г. на същия строителен обект е станала трудова злополука, при която по време на монтиране на кофражни шперплатови платна работникът М. Б. е паднал от височина около 3 м. и е счупил ръка и пукнал таз. По повод на този инцидент на следващия ден 14.02.2025 г. отново е извършена проверка от служителите на ИТ гр. Пазарджик. Били установени множество нарушения на трудовото законодателство, които били подробно описани в Протокол ПР2506256 от 19.03.2025 г., в който са обобщени всички проверки на „Димирая“ ЕООД. От приложеното по делото обяснение на М. Б. става ясно, че същият е работил в „Димирая“ ЕООД Велинград. От приетият като доказателство по делото Договор за подизпълнение на строително – монтажни работи се установява, че жалбоподателят е бил подизпълнител в проверявания обект, като същото е потвърдено и от свидетелските показанията.

При тези данни е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 13-2500154 от 19.03.2025 г., за това че „Димирая“ ЕООД, в качеството си на работодател на 11.02.2025 г. около 14:00 часа не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, така че опаснотите за живота и здравето на работниците/служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като същите, в т. ч. М. М. Б. използват дървена еднораменна стълба, без същата да има достатъчно якост и без да е поставена по безопасен начин гарантиращ нейната стабилност и непозволяващ отместването й по време на ползване, за което е съставен и акт за спиране от 11.02.2025 г. Нарушението е извършено и констатирано на 11.02.2025 г. в гр. Велинград, обект на контрол: изграждане на „Строително-тренировъчен комплекс с подобекти: покрит басейн със СПА процедури и снек бар, сграда тип „А“ № 1, 2, 5, 6; сграда тип „А“ № 9, сграда тип „Б“ № 3, 4; Сграда тип „Б“ № 7 и 8 ЗП общо 1226 кв. м. РЗП, общо 2177 кв. м. РЗП, бруто вкл. Сутерен = 2322,40кв. м. в урегулиран поземлен имот пл. № 89, КК № 10450.501.89 в кв. 3444 на гр. Велинград, с административен адрес: гр. Велинград, ул. „Христо Смирненски“, като е установено използването, слизането и изкачването на работниците/служителите по дървена еднораменна стълба не е поставена по безопасен начин гарантиращ нейната стабилност и непозволяващ отместването й по време на ползване. Посочено е, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 215б, ал. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. АУАН е връчен на пълномощника И. Б. на 19.03.2025 г., но срещу него не е подавано възражение, вследствие на което е било издадено и наказателното постановление, предмет на съдебен контрол от първоинстанционния съд.

Районен съд – Велинград е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на актосъставителите и е обсъдил всички възражения на жалбоподателя. Приел е, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и съдържание по чл. 42, ал. 1, и чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.

Правилни и обосновани са изводите на съда и по отношение на осъщественото нарушение. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че работниците на касатора са използвали дървена еднораменна стълба, която не е била поставена по безопасен начин гарантиращ нейната стабилност и непозволяващ отместването й по време на ползване. Стълбата е самоделна, сглобена от работниците на самия строеж и същата е без спецификации, което е подробно описано от св. И. Б.. Отделно от това в самата касационна жалба се сочи, че не се оспорва фактическата обстановка.

При тези данни правилно е прието, че е налице нарушение на чл. 215б, ал. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Цитираната разпоредба сочи, че стълбите трябва да имат достатъчна якост, да са обезопасени, правилно поддържани и използвани на съответните места и според предназначението им. Обстоятелството, че използваната на обекта стълба е самоделна и без спецификации е пречка да се извърши преценка за нейната здравина. От последващите действия по обезопасяване на стълбите използвани на строежа може да се заключи, че те действително не са имали достатъчна якост.

Констатациите на са оборени от жалбоподателя, което е било в негова тежест предвид разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. второ от КТ.

Доводът, че нарушението е маловажно и от него не са настъпили вреди и органът е следвало първо да издаде предписания за констатираните нарушения е несъстоятелен. В тази насока, първоинстанционният съд и изложил подробни мотиви, поради което основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК съдът препраща към тях. Също така е необходимо да се посочи, че касаторът е търговско дружество и извършва строителна дейност по занятие – така е посочено и в предмета му на дейност в Търговския регистър. В правната теория се приема, че в състава на всеки търговец влизат като съвкупност права, задължения и фактически отношения. Последните образуват нематериалните елементи на предприятието. Това са вътрешната и външна организация, създадения опит, клиентите, познаването на пазара, позициониране в бранша и др. Тези отношения са включени в състава на търговското предприятие и имат голямо имуществено значение за него. В този смисъл, познаването и правилното прилагане на нормативната уредба, включително и по безопасност на труда за търговеца следва да се разглежда не само като вменено задължение по закон, а и като част от неговата дейност по занятие.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната му. Нарушението е безспорно установено, което е видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В обстоятелствената част на АУАН и НП нарушението е описано в достатъчна степен и съответства на посочените за нарушени разпоредби, които са действали към момента на извършване на нарушението и на постановяване на наказателното постановление. Описанието на нарушението и посочените правни разпоредби по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаните нарушения както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление са конкретизирани в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

По отношение на вида и размера на наказанието съдът счита, че същото е било индивидуализирано правилно и е незначително малко над минималния, предвиден в закона размер, поради което наложената санкция е съответна на нарушението.

Обществената опасност не може да бъде определена като по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което не е приложима и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото е основателно своевременно предявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът го определя в размер на 130 лева. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат заплатени в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Пазарджик, тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48 от 17.07.2025, постановено по АНД № 187/2025 г. по описа на Районен съд – Велинград.

ОСЪЖДА „Димирая“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 192 да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.