О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е № 154
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД...............гражданско
отделение
в
разпоредително заседание на 12 юли,
две
хиляди и деветнадесета ........................година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.
ЧЛЕНОВЕ: А. П.
В. М.
при
секретаря ..................................................................................
и с участието
на...................................прокурор…………….................
изслуша докладваното
от..............................СЪДИЯТА
П. ЧГрД.№ 239
по описа за 2019 г. на ВОС.
Производството по делото е образувано по частна жалба на „С.И.Г.” ООД,
с ЕИК…………., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Д. Ч." № …, представлявано
от С. И. С. - управител против ОПРЕДЕЛЕНИЕ
от 27.05.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 96 / 2019г. по описа на Видинския районен съд, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Недоволен от определението останал жалбоподателят „С.И.Г.” ООД, гр.С., поради което го обжалва в срок и счита,
че същото е незаконосъобразно, тъй като противоречи на чл. 415 от ГПК. Посочва,
че в законовия едномесечен срок по чл. 415 от ГПК са депозирани: искова молба с приложения за
образуване на гр.д. на основание чл.415 ГПК, ведно с приложенията към нея. Прави искане да бъде изискана за справка от ОС
Сливен книгата за получени призовки от
други съдилища, която да послужи като доказателство за допусната техническа
грешка при изписването на датата на получаване на призовката.
По делото не е постъпил отговор от другата страна.
Съдът след като
обсъди доводите на жалбоподателя, взе предвид данните по делото и прецени
приложените доказателства, приема, че частната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството
по ч. гр. д. № 96/2019 г. по
описа на Районен съд Кула е по
реда на чл.410 ГПК. По делото е
издадена Заповед за изпълнение № …. от
28.03.2019г. по чл.410 от ГПК в полза на „С.И.Г" ООД, с ЕИК…………….., седалище
и адрес на управление: гр. С., ул.„Д. Ч." № …., представлявано
от С. И. С. - управител срещу Н.З.М., с ЕГН:**********, адрес: *** и
И.С.М. с ЕГН:********** - поръчител, адрес: *** за
сумата 10771.77 лв./десет хиляди седемстотин седемдесет и
един лева и 77 стотинки/ неплатена арендна
цена за стопанската 2014/2015г. по Договор за аренда на земеделска земя № 94 от
24.10.2011г. и Анекс към същия от 28.08.2015г., във
връзка със Споразумение за разсрочване на парични задължения и доброволно
плащане от 21.04.2016г. с падеж 31.05.2017г., с 1974.69 лв./
хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и 69 стотинки/
обезщетение за забава за периода от 01.06.2017г. до 22.03.2019г.,
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 27.03.2019г. до окончателното издължаване и разноски от 354.95 лв./триста
петдесет и четири лева и 95 стотинки/, от които 254,95 лв.
/ двеста петдесет и
четири лева и 95 стотинки / държавна
такса и 100,00 лв./сто лева/ - юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена заедно с покана за доброволно изпълнение на
длъжниците Н.З.М. и И.С.М. на 02.04.2019г.,
от които са постъпили възражения срещу издадената заповед за изпълнение, по
реда на чл.414 от ГПК в законния двуседмичен срок на 15.04.2019г., с което
възразяват, че не дължат изпълнение на вземанията по посочената заповед за
изпълнение Заповедта за изпълнение е издадена на 23.04.2013
г., връчена е на длъжника на 21.05.2013 г. и на 30.05.2013 г. е депозирано
писмено възражение в канцеларията на ВРС. По реда на чл.415, ал.1 ГПК районният съд е съобщил на заявителя за постъпилото
възражение и му е указано, че следва да предяви иск за вземането си съгласно чл.415, ал.2 ГПК.
От датата на съобщението 11.07.2013 г. в законовия срок – до 11.08.2013 г. не
са представени доказателства пред районния съд за предявяване на иска, поради
което съдът е обезсилил заповедта за изпълнение.
За да
постанови обжалваното определение съдът е приел именно, че не са представени
доказателства за предявяване на иска по чл.415, ал.2 ГПК.
По силата на чл.415, ал.1 ГПК,
след депозиране на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, съдът е
задължен да провери срока, в който то е постъпило и да укаже на молителя, че
същият може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. За
наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.415, ал.2 ГПК съдът следи служебно, но проверката се разпростира
единствено до това дали молителят е представил доказателства за предявяване на
иска в срока. Следователно не е необходимо съдът да бъде сезиран от някоя от
страните, за да постанови определение за обезсилване на издадената заповед за
изпълнение. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е
в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване
на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да
представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за
датата на депозиране на исковата молба. Представянето на посочените
доказателства по смисъла на чл.415, ал.2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата
на искова молба от заявителя, но и уведомяване
на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се
осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и
данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда,
пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване
на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в
институцията - един и същ конкретен районен съд по заповедното и по исковото
производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл.415, ал.2 ГПК.
Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба с предмет
съвпадащ със заявлението по чл.410 ГПК е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на
депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да
извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат
противоречиви данни. Както
езиковото, така и логическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК водят до извод, че доказателства за предявяване на иска
заявителят трябва да представи на съда, който е издал заповедта за изпълнение и
този съд не е задължен служебно да установява дали искът относно вземането е
бил въобще предявен и респективно станало ли е това в едномесечния срок,
считано от връчване на съобщението на заявителя.
Във въззивната жалба се подддържа
твърдение за допусната техническа грешка при изписване на датата на получаване
на призовката с указанията за предявяване на иска. Доказателства за това
твърдение не са представени. Страната е направила искане за изискване на
документи от ОС Сливен. Това искане настоящият състав намира за неоснователно,
тъй като страната е длъжна с депозиране на въззивната
жалба да представи и новите доказателствата съгласно чл.275 във вр. с чл.261 ГПК. във връзка с твърденията си. Освен това,
дори да е налице последващо представяне на доказателства
в производство пред въззивния съд по атакуване на това неблагоприятно за
заявителя определение, към него е приложима единствено последицата по чл.64, ал.1 ГПК.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че молителят в заповедното
производство не е представил доказателства за предявяване на иска по чл.415, ал. 1 ГПК в
предвидения от закона срок, поради което правилно Районен съд Кула е обезсилил
заповедта за изпълнение. Определението за обезсилване е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 278 от ГПК, ВИДИНСКИЯТ окръжен съд, в настоящия състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ
от 27.05.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 96 / 2019г. по описа на Видинския районен съд, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: