№ 204
гр. Карнобат, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело №
20252130100061 по описа за 2025 година
Производството по делото е по исковата молба на „КРЕДИТ АСИСТ” ЕООД, вписано
в TPPЮЛНЦ при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Сердика, ул. „Клокотница“, № 2А, ет. 5, офис 19,
представлявано от управителя И.С.Г., с пълномощник адв. С. Д. Ж., против: Д. Е. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **********, с която е предявен осъдителен иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца за сума в общ размер от 21175,30лева.
Ищецът твърди, че на 04.07.2023г. между него и ответника бил сключен Договор за
финансов лизинг, съгласно който Д. Е. Б. възложил на „Кредит Асист“ ЕООД (лизингодател)
да придобие лек автомобил марка „БМВ“, модел „335 И“ и да го предостави на ответника
(лизингополучателя) за временно и възмездно ползване за срок от 36 месеца считано от
датата на предаване на вещта. Лизинговата вещ била избрана и посочена от
лизингополучателя и закупена от лизингодателя за сумата от 32 000 лв. Автомобилът бил
предаден от ищеца - лизингодател на ответника – лизингополучател без забележки с
приемо-предавателен протокол. Срокът на лизинга бил уговорен за 36 месеца считано от
датата на подписване на договора, цената на придобиване на лизинговата вещ била 16 361,34
евро (или 32 000 лв.). По договора страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер
на 30,00 % (тридесет процента) годишно за времето на ползване на предоставения лизинг,
дължим от лизингополучателя, а уговореният годишен процент на разходите бил в размер
на 30,93 %. Плащанията следвало да бъдат извършвани по банков път, по сметка на
лизингодателя. Лизингополучателят заплатил първите 5 месечни лизингови вноски и
частично шестата, след което преустановил плащанията към ищеца. Ответникът не заплатил
дължимите лизингови вноски съгласно погасителния план от 6 до 18 вноска, въпреки че
ползвал автомобила. Ищецът претендира обезщетение за забавено плащане в размер на 10%
годишно, върху падежиралите вноски от датата на падежа до входиране на исковата молба в
съда. Между страните било уговорено, че лизингополучателят ще заплаща дължимите
данъци за вещта, но не изпълнил задължението си и лизингодателят заплатил данъка на
МПС за 2024 г. Всички застрахователни премии по сключени застраховки „Гражданска
отговорност“ и „Автокаско“ също следвало да бъдат за сметка на лизингополучателя, но
той не ти платил и ищецът заплатил застрахователните премии по посочените по-горе
1
засраховки.
С допълнителна молба вх. №540/31.01.2025г. ищецът уточнява че незаплатените
лизингови вноски възлизат на 17225,41 лева, от които претендираната главница е 4891,08
евро или 9566,11 лева, законната лихва върху сумата на финансиране 3916,14 евро или
7659,30 лева от 11.12.2023г. до 10.01.2025г., заплащане на данък за МПС за 2024г. 323,23
лева, застрахователна премия по застраховка „Автокаско“ 2056,32 лева и застрахователна
премия по застраховка „Гражданска отговорност“ - 367,34 лева.
Ищецът ангажира доказателства и претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения, на основание
чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител-адв.С. Г., който счита иска за допустим, но
неоснователен. Оспорва наличието на доказателства, представени от ищеца, за броя и
размерът на погасените от ответника лизингови вноски. Твърди че начинът на формирането
на ГПР и ГЛП по кредита не е ясно формулиран. Моли за отхвърляне на предявените
претенции изцяло.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца - адв. Ж. се явява лично и моли за
уважаване на исковите претенции, представя доказателства, видно от които автомобилът не
е във владение на ищеца и е обявен за издирване. Ответникът представляван от особеният
представител - адв.Г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
претенциите.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна
намира следното:
Предявени са искове са с правно основание по чл.342 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че между страните е сключен Договор за финансов лизинг №
001132 от 04.07.2023 г.(л.7), съгласно който ответникът Д. Е. Б. възложил на „Кредит Асист“
ЕООД (лизингодател) да придобие лизингова вещ - лек автомобил марка „БМВ“, модел „335
И“ и да му я предостави. Съгласно параметрите на договора страните се уговорили
автомобилът да бъде предоставен на ответника- лизингополучател за временно и възмездно
ползване за срок от 36 месеца считано от датата на предаване на вещта. Лизинговата вещ
била избрана и посочена от лизингополучателя и закупена от ищеца на 04.07.2023 г. от З.Т.З.
–продавач за сумата от 32 000 лв. с договор за покупка-продажба (л.34). Сумата за
финансиране била усвоена със заплащането на пълната цена за придобиване на лизинговата
вещ от лизингодателя- ищец на доставчика на 05.07.2023г. с платежно нареждане №
100/113/05290230/05.07.2023 г.(л.35). Закупеният автомобил с рама №
WBA3A9C50CFX59929 бил регистриран в КАТ с д.к. № ВР 1287 СН, за което по делото е
представено заверено копие от талона на автомобила (л.36), в който като собственик на
автомобила е посочено дружеството ищец- „Кредит Асист“ ЕООД. С приемопредевателен
протокол от 04.07.2023г. автомобилът е предаден от ищеца - лизингодател на ответника –
лизингополучател (л.27).
2
С договора страните уговорили фиксиран лихвен процент – договорна лихва,
дължима от лизингополучателя в размер на 30,00 % (тридесет процента) годишно за
времето на ползване на предоставения лизинг– чл.18. Уговореният годишният процент на
разходите съгласно чл.19 е 30,93 %. Плащанията на вноските по лизинга съгласно
погасителния план ответникът следвало да заплаща по банкова сметка на лизингодателя
(л.25) на 10-то число на месеца. От представеното извлечение от счетоводните книги се
установява, че ответникът е заплатил общо сумата от 8056 лева, която покрива първите пет
месечни лизингови вноски. Шестата вноска с падеж 10.01.2024г. ответникът е заплатил
частично и след тази дата е спрял погасяването на сумите по договора. Не са платени вноски
за периода от 10.02.2024г. до 10.01.2025г.
Ищецът отправил до ответника покана (л.93), с която го уведомил, че към 14.01.2024г.
му дължи сумата от 23690,04 лева, включваща неплатени 13 падежирали вноски общо в
размер на 17225,51 лева, обезщетение за забава 3717,65 лева, застраховки и данък на МПС в
размер на 2746,88 лева. На ответника е предоставен срок от 14 дни от уведомяването,
доброволно да погаси задълженията си. Предупреден е, че ако не погаси задълженията си
договорът за финансов лизинг ще бъде прекратен на основание чл.7, ал.1 т.4 във вр. чл.8,
ал.1 т.2 от същия. Връчването на уведомление е осъществено чрез ЧСИ И.Божилова, при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Уведомлението е залепено на 18.02.2025г. и в двуседмичния
срок ответникът не е явил в кантората на ЧСИ, за да получи книжата, при което следва да се
приеме че договорът е прекратен на 06.03.2025г.
За установяване дължимостта на претендираните суми от ищеца беше назначена
ССчЕ, която съдът кредитира напълно като обективна и компетентна. Експертизата дава
заключение, че ответникът е направил общо 6 вноски – на 15.08.2023г. в размер на 623,99
лева в брой, останалите вноски са правени по банков път, след падежната датата 10-то число
на месеца, като четири от вноските са по 700евро и една от 1000евро. С направените вноски
ответникът е погасил напълно главницата по 5 вноски по погасителния план до 10.12.2023г.
вкл. и лихвата по тези вноски съгласно плана. Частично е погасена шестата вноска дължима
на 10.01.2024г. в размер от 726, 08 лева, погасена 434,31 лева, остатък 292,30 лева.
Ответникът е останал задължен за главница в размер на 4891,08 евро или 9566,11 лева и
лихва 3916,14 евро или 7659,30лева. Размерът на лихвата за забава върху дължимите
главници от датата на забавяне до датата на входиране на исковата молба е 667,59 лева.
Освен посочените суми ответникът е поел задължението да заплаща данъка на
автомобила по ЗМДТ (чл.2 ал.6 от договора), задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ и застраховка „Каско“ – чл. 5 ал.4 от договора за лизинг. Ответникът не
изпълнил уговорката и не заплатил местният данък на автомобила и застраховките, поради
което ищецът(лизингодател) заплатил данъка на автомобила за 2024г. на две вноски (лист
37) в общ размер от 323,23 лева и застраховал автомобила по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ заплащайки застрахователна полицаот 367,34лева(лист 40) и
заплатил застрахователната премия за застраховка „Каско“ от 2056,32 лева(лист 38 и 39).
Според заключението на в.л. в ГПР са включени такса одобрение и такса при
3
усвояването на кредит. Установи се че уговореният ГПР не надвишава максимално
допустимия размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, т.е. определеният ГПР отговаря на изискванията на чл.19, ал.5 от ЗПК.
Задължението за данък за лекия автомобил и застрахователните премии, които не могат да
бъдат предварително определени, не са включени в ГПР, но са дължими от
лизингополучателя, съгласно договора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема исковите претенции за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите от 4891,08 евро или 9566,11 лева-
главница за периода от 10.01.2024 г. дo 10.01.2025 г, ведно със законната лихва от датата на
входиране на исковата молба от 20.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението;
възнаградителна лихва в размер от 3916,14 евро или 7659,30лева върху дължимите главници
от 10.01.2024 г. дo 10.01.2025 г; дължим данък за 2023г. в размер на 323,23 лева;
застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на 367,34 лева,
застрахователна премия по застраховка „Автокаско“ -2056,32 лева за основателни.
Претенцията за мораторна лихва от датата на падежа на съответната главница до
датата на входиране на исковата молба е в размер на 667,59 лева и до тази сума претенцията
е основателна и следва да се уважи. Претенцията за мораторна лихва над уважения до
претендирания размер от 1203 лева следва да се отхвърли, като неоснователна.
По разноските.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 4171,29лева, от които д.т. 921,29 лева,
депозит за особен представител-1000лева, депозит за ССчЕ – 250 лева и адвокатско
възнаграждение – 2000лева.
Съобразно уваженият размер на исковите претенции в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 4013,26 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Е. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********** да заплати на
„КРЕДИТ АСИСТ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И.С.Г. сумата от
4891,08 евро или 9566,11 лева- главница за периода от 10.01.2024 г. дo 10.01.2025 г, ведно
със законната лихва от датата на входиране на исковата молба от 20.01.2025г. до
окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер от 3916,14 евро или
7659,30лева върху дължимите главници от 10.01.2024 г. дo 10.01.2025 г.; данък за МПС по
ЗМДТ за 2023г. - 323,23 лева; застрахователна премия по застраховка „Гражданска
отговорност“ МПС - 367,34 лева, застрахователна премия по застраховка „Автокаско“ -
2056,32 лева и мораторна лихва от 667,59 лева, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна
лихва над уважения до претендирания размер от 1203 лева, като неоснователна.
4
ОСЪЖДА Д. Е. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********** да заплати на
„КРЕДИТ АСИСТ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И.С.Г. разноски
по делото в размер на 4013,26 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5