Решение по адм. дело №998/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. чл.15, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по жалба от Н. Л. К. от гр.Белене, обл.Плевен, чрез адв.М. от САК, против Заповед №Л-4930/08.11.2024г. на Главен директор на ГДИН, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от девет месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че на основание чл.19, ал.2, вр.ал. 1, т.1 от ЗИНЗС по отношение на държавните служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията, се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, като в системата на ГДИН със заповед №ЛС-04- 374/27.07.2021 г. на Министъра па правосъдието са утвърдени Правила за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в ГД"Изпълнение на наказанията” и ГД"Охрана” и териториалните им служби/звена към Министъра на правосъдието. Твърди се, че заповедта е издадена при неспазване както на законовите разпоредби, така и на посочените Правила. Посочва се, че оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, но нейните реквизити не съответстват на предвиденото от закона съдържание в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Твърди се, че в конкретния случай наказващият орган е вменил на служителя нарушение, извършено чрез бездействие - неизпълнение на служебни задължения за упражняване на контрол върху подчинени служители във връзка с организиране и изпълнение на корекционната работа с конкретно лишено от свобода лице, но липсва посочване в какъв точно момент, какво конкретно действие е следвало да извърши наказаният служител и към кой точно служител е следвало да бъде насочено то. Счита се, че от съдържанието на заповедта е видно, че наказващият орган е направил опит да посочи дължимо поведение, но описанието му е лишено от всякаква конкретика, като се е ограничил с посочването на общи формулировки, произтичащи от длъжностната характеристика на служителя, от които не става ясно какви конкретни действия е следвало да бъдат извършени. В тази връзка се цитира съдебна практика. Посочва се още, че заповедта за наказание страда от липса на ясни мотиви и съдържа съществени противоречия в обстоятелствената си част, които не позволяват ясно установяване на вида и характера на вмененото нарушение, нито пък на конкретното твърдяно неизпълнение на задължения по упражняване на контрол. Счита се, че не става ясно, защо наказващият орган приема, че описаното от фактическа страна поведение, респ. липсата му, съставлява някакво дисциплинарно нарушение и кое конкретно правило е нарушено. Посочва се, че разследващият и наказващият органи са извършили единствено оценъчна дейност, изразяваща се на практика в субективно изразено мнение за това, че според тях корекционната работа с лишения от свобода била водена непрофесионално и е следвало да протича по различен начин, като какъв е този начин не се установява. Посочва се още, че явно според наказващия орган лишеният от свобода е следвало да търпи повече ограничения - какви са те, защо трябва да ги търпи и на какво фактическо или нормативно определено основание, не може да се установи. Счита се, че доколкото в заповедта е отразено, че вмененото неизпълнение на служебни задължения за упражняване на контрол се отнася за период от 34 месеца или пък от 01.11.2022 г., то за времето, предшестващо едногодишен срок преди издаване на процесната заповед, т.е. преди 08.11.2023 г., възможността за реализиране на дисциплинарна отговорност е погасена по давност на основание чл. 195, ал.1, предл. второ от ЗМВР. В тази връзка се твърди, че за нарушения във времето преди 08.11.2023 г. производство не е следвало да се образува, а образуваното е подлежало на прекратяване на основание чл.209, т.3 от ЗМВР. Счита се още, че заповедта за наказание е издадена и при неизяснена фактическа обстановка, тъй като в хода на дисциплинарното производство не са снемани сведения и не са изисквани доклади за обстоятелствата относно водената корекционна работа, провежданите лични срещи, планирането и препланирането на присъдата, нито от самия лишен от свобода В. Н., нито от отговарящия за работата с него конкретен инспектор „социална дейност и възпитателна работа”. Предвид последното се изразява недоумение как при това положение е направен еднозначен извод, че лични срещи не са провеждани и корекционна работа не е водена. Посочва се, че сведения от л.[населено място] са изисквани, но единствено за установяване на факта, дали има право да постъпи на обучение, който факт е установен, като разследващият и наказващият органи просто са приели, че щом не са документирани изрично лични срещи, то такива не са провеждани. Твърди се, че дали липсата на документиране нарушава конкретно правило и кое е то, не е посочено. Счита се, че изводът за липса на провеждани срещи и корекционна работа е в противоречие с изложението на писмената справка от проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР, от която се установява, че съответните ИСДВР, както и лично оспорващият, редовно и активно са ръководили и участвали в корекционната работа с лишения от свобода, като са планирали, контролирали и насърчавали приобщаването и вписването му в социалната среда в затвора, участието му в обучителен процес и в социални, спортни и културни мероприятия. Сочи се, че в заповедта е направен опит да бъде извършена дължимата преценка по чл.206, ал.2 от ЗМВР, но тази преценка е осъществена превратно и с вътрешнопротиворечиви мотиви. Твърди се, че наказващият орган не е посочил дали и защо кредитира или не кредитира дадените от служителя писмени обяснения, както и че липсва обсъждане на цялостното поведение на служителя по време на службата. В тази връзка се посочва, че служителят има образцова служба, редовно и многократно е награждаван, не е наказван, а в периода на цялата му служба е издадена една единствена заповед за наказание, през 2016 г., която е отменена от съда като незаконосъобразна. Сочи се също, че приложената кадрова справка е и непълна, като в нея е пропуснато посочването на поне още единадесет получени служебни награди, както и не е отчетена изключителната активност на служителя в изпълнението на поставени му служебни задачи за участие като обучител в организирани обучения за служителите на ГДИН, както и като член на сформирани експертни и работни групи във връзка с оценката на риска за лишени от свобода и със социалната и възпитателна работа като цяло. Твърди се, че наказващият орган е обсъдил формата на вина и е приел, че нарушението е извършено от служителя по небрежност, но не става ясно защо при това положение е наложил наказание по чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР, като за небрежност при изпълнение на служебните задължения в закона е предвиден по-леко наказуем състав на нарушение - този по чл.199, ал.1. т.3, предл. първо от ЗМВР и съответстващото му наказание е „писмено предупреждение" - различно от наложеното в случая по-тежко такова. Твърди се също, че в заповедта липсва обосновка относно срока на наложеното наказание, а именно защо наказващият орган е определил срок на наказанието „порицание“ от девет месеца, при положение, че нормата на чл.200, ал.2 от ЗМВР предвижда налагане на наказанието при минимален срок от шест месеца и максимален срок от една година. В тази връзка се счита, че наложеното наказание се явява несъответно на вмененото нарушение. На следващо място, по отношение материалната законосъобразност на заповедта се оспорват всички констатации за допуснати нарушения. Твърди се, че наказващият орган е допуснал свободни интерпретации на понятията за неизпълнение на служебни задължения и за осъществяване на контрол върху подчинени служители. Счита се, че вменените нарушения са несъставомерни, тъй като посочените от наказващия орган раздели III, IV, т.2 и V, т.3 от длъжностна характеристика, съдържат общо и абстрактно формулиране на функционални задължения и тази абстрактност не е преодоляна от посочвания за конкретно и ясно определено дължимо поведение. Твърди се, че правилата за оценка на риска от рецидив и вреди при работа с изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ са спазени, спазени са и сроковете за планиране и препланиране на присъдата, като липсват сочените от наказващия орган грешки в тази оценка. В тази връзка се счита, че спрямо лишения от свобода В. Н. е осъществявана редовно и непрекъснато индивидуална корекционна работа, както от съответните ИСДВР, така и лично от оспорващия, като е прилаган комплексен подход за цялостно спазване на изискванията по чл.152 от ЗИНЗС. Твърди се, че в хода на работата с осъдения са спазени и установените стандарти за третиране на лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор, без на лишения от свобода да бъдат налагани необосновани ограничения. Посочва се, че именно в противоречие с утвърдените стандарти, наказващият орган е извел необходимост от налагане на ограничения, без да са ясни и обосновани техните цели и последици. Твърди се, че със заповедта за наказание и предхождащата я писмена справка разследващият и наказващият органи субективно са приели, че статусът на лишения от свобода В. Н. не бил преценен и анализиран правилно, което неоснователно го облагодетелствало, като какви ограничения е следвало да търпи и защо - не се сочи, както и не се сочи как евентуалните ограничения биха се отразили на изпълнението на целите на наказанието. Счита се също, че основанията за налагане на ограничения, обективирани в писмената справка, са абсурдни и се посочват примери за това. Твърди се, че наказващият орган е обективирал превратно упражняване на дисциплинарна власт, единствено с цел да се вмени някакво, каквото и да било нарушение на оспорващия, без да се държи сметка за конкретните задължения и отговорности на служителите в мястото за лишаване от свобода. В тази връзка се сочи, че обект на дисциплинарна проверка не е бил нито един от инспекторите СДВР, на които е възложена работа с лишения от свобода В. Н. и които имат преки задължения във връзка с корекционната работа. Твърди се, че дори да се приеме, че е извършено дисциплинарно нарушение чрез бездействие и неосъществен контрол, то наложеното наказание е несъразмерно тежко и несъответно. Счита се още, че заповедта не съответства и на целта на закона, тъй като с оспорената заповед се обективира приемане, че всякакви селективно подбрани, превратно, произволно и субективно преценени факти могат да бъдат вменявани като нарушения и неизпълнение на някакво служебно задължение, респ. да бъде обосновавано наказание и служителят да бъде поставян по всяко време в положение на несигурност, дали действа законосъобразно. В заключение се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски.

От ответника, чрез процесуален представите, е представен писмен отговор по жалбата с доводи за нейната неоснователност. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.М., който счита заповедта за незаконосъобразна по наведените в жалбата доводи. Сочи в допълнение, че освен допуснатите нарушение в хода на процедурата, по същество нарушението не е извършено, което се установява от събраните гласни доказателства. Счита, че посочените недостатъци на субективното възприятие за качеството на корекционната работа не представляват нарушение нито на нормативен акт, нито на вътрешни правила, още по-малко на задължения на оспорващия. Моли за отмяна на заповедта и претендира разноски съобразно представен списък. Оспорващият К. моли жалбата да бъде уважена.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Б., която счита заповедта за законосъобразна, съобразена с материалните предпоставки по закон. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на 19.11.2024г., видно от отбелязването на самата нея /л.21/, а жалбата е подадена на 03.12.2024 г. направо в АС-Плевен, видно от поставения вх.№ на съда /л.2/. Предвид това, жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В оспорената Заповед №Л-4930/08.11.2024г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /л.л.20-21/ е отразено, че в изпълнение на Заповед № Л-4166/10.09.2024г. на За главен директор на ГДИН, изменена със Заповед № Л-4485/08.10.2024г. на гл. директор на ГДИН, е извършена проверка на данните, отразени в Доклад рег. № 10585/05.09.2024 г. по описа на ГДИН, относно установено нарушение на служебната дисциплина - „неизпълнение на служебни задължения“ по смисъла на чл.194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, от страна на гл. инспектор Н. К. - началник сектор СДВР в Затвора гр. Белене. Отразено е, че в хода на дисциплинарната проверка е констатирано, че наличната информация за л.св. В. Н. е отчетена частично в изготвена оценка на риска от рецидив и вреди, и не е взета предвид при извеждането на личностовите дефицити и цялостното третиране па лицето. Посочено е, че през 2023г. л.св.Н. не е оценяван, не е изготвян текущ доклад и препланиране, не е отразено и да са провеждани срещи с него. В тази връзка е отразено, че от 01.11.2022 г. до 08.01.2024 г. с доживотно осъдения Н. не са провеждани срещи /13 месеца/, а на 25.06.2024 г. е изготвена четвърта оценка на риска от рецидив и вреди, като в интервюто, което трябва да я предхожда е посочено, че е проведено два дни след изготвянето й - на 27.06.2024 г. Сочи се, че във всички изготвени препланирания на присъдата е заложена индивидуална работа с лишения от свобода, но видно от дневника за индивидуална работа малкото проведени срещи с него, нито една тема не е в контекста на заложеното. От установеното е направено заключение, че не са анализирани професионално получените резултати в зоните: отношение към правонарушението и начин на живот и обкръжение, като всички тези фактори са пряко съотносими с третирането на лицето. Констатирано е, че от извършваните оценки и преоценки са допуснати грешки и неточности /раздел А Настоящо правонарушение точките са 13, а не 10, редуцирани стават 8, а не 7/, като същите са изготвяни формално и непрофесионално през целия период на третиране на лицето от различни ИСДВР. Счетено е, че текущите доклади не отразяват реалния статус на лицето, като се пропускат съществени за него факти, не се анализират в цялост наложените наказания и постигнатите резултати, а в планирането е акцентирано върху зоната обучение и образование, която не е изведена като проблемна. Посочено е, че направените оценки и анализи за лицето са необосновано положителни, като при препланиране на присъдата е следвало да се прави качествен анализ на резултатите от изпълнението на плана на присъдата, а при изготвяне на предложения за промяната на правния статус се отчитат задълбочено индикаторите на риска от рецидив и вреди, които реално не са взети предвид, тъй като не са описани, включително са пренебрегнати и регистрираните опасения от бягство. Посочено е още, че е предоставена възможност лицето да докаже и затвърди доброто поведение в условията на занижен контрол, участие в организираните образователни и културно-информационни дейности, като допуснатите нарушения не са възприети като такива. Направен е също извод, че акцентирането изцяло върху желанията на лишения от свобода в провежданата корекционна дейност, както и отчитането на настъпили бързи позитивни промени в правният му и социален статус, са изградили нереалистични очаквания и самооценка в лишения от свобода, в следствие на което в рамките на едногодишен срок е извършил немаловажни дисциплинарни нарушения, ескалиращи в своята дързост и явно незачитане на установените правила в рестриктивна среда, което не корелира с отчетените позитивни промени. Посочено е, че в последващата работа и третиране, същите са неглижирани, като е пренебрегнато и омаловажено въздействието им върху останалите лишени от свобода, респективно изпълняваните от лишения от свобода ангажименти в СЗО.

Отразено е също от фактическа страна, че съгласно длъжностната характеристика за длъжността „Началник на сектор (Социална дейност и възпитателна работа) в затвор II-I категория, с която гл. инспектор К. е запознат на 24.07.2020г., основната цел на длъжността е осъществяване на методическо ръководство и контрол на дейността на служителите в сектора, съгласно законовите изисквания и установените стандарти при реализирането на социалните дейности и възпитателната работа с лишените от свобода /Раздел III. Основна цел на длъжността/, като в раздел IV. Области на дейност, в точка 2 е указано, че контролира дейността по осъществяването на социалната и възпитателна работа с лишените от свобода, а в раздел V. Преки задължения, в т. 3 Контрол на дейностите е разписано, че съблюдава за качественото прилагане на методиките, и програмите за социално-възпитателна работа и изготвянето на професионалната документация от служителите в сектора.

Прието е, че в хода на цялостното третиране на доживотно осъдения Н. и конкретно в посочения период - от края на 2023 г. до началото на месец юли 2024г. гл. инспектор К., като началник на сектор Социални дейности и възпитателна работа, е следвало:

• Да осъществява системен контрол по отношение качеството на текущите доклади, които да отразяват обективно всички факти и обстоятелства, както и резултатите от изпълнението на плана на присъдата и постигнатите промени у осъденото лице в следствие на провежданата социално-възпитателна дейност;
• Да упражнява качествен контрол по отношение на адекватното планиране на присъдите и анализ на резултатите от извършените дейности по изпълнение на плана на присъдата;
• Да осъществява методическо подпомагане на служителите в сектор СДВР, работещи с л.св. В. Н., вкл. и при супервизирането на планираните интервенции и оценяването на лишения от свобода;
• Да проверява детайлно предоставената за утвърждаване текуща документация за лишения от свобода;
• Недопустимо е за срока на изпълнение на наказанието сумарно - 34 месеца с доживотно осъдения да не е водена корекционна работа от инспектори СДВР, като гл. инспектор К. е трябвало да идентифицира този пропуск по време на супервизиите на професионалната документация за работа с осъденото лице и да предприеме необходимите действия.

От установеното е направен извод, че гл.инспектор К. е бил длъжен да осъществи адекватен контрол през процесния период над дейността на инспекторите СДВР в затвора в гр. Белене, работещи с л.св.В. Н. и да не допусне необоснована промяна в правната му сфера в противовес с установените положителни практики на прогресивната система за третиране на лишените от свобода в пенитенциарната система. Счетено е, че предвид допуснатите пропуски в работата с лишения от свобода за периода от края на 2023 г. до началото на месец юли 2024 г. от гл. инспектор К., като началник сектор СДВР в затвора гр. Белене, не е осъществен контрол върху работата на подчинените си служители, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения^“, за което на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР за „неупражняване на контрол над подчинени“ се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.

С оглед отразеното от фактическа страна и след като са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици - необоснована положителна промяна в правната сфера на л.св.В. Н., както и липсата на кореционна работа с него за продължителен период от време, обстоятелствата, при които е извършено деянието, формата на вина /небрежност/ и цялостното поведение на държавния служител - кадрова справка рег.№ 10899/17.09.2024г. по описа на ГДИН и приети писмени обяснения вх. №17441/01.11.2024 г. по описа на ГДИН, на основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР във връзка с чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР на гл.инспектор Н. К. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от девет месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Държавният служител е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение, в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.

От другите събрани доказателства се установява също от фактическа страна следното:

До ГД на ГДИН е изпратена докладна записка от Зам.гл.директор на ГДИН от 09.08.2024 г. /л.91/, в която се сочи, че в ГДИН са постъпили документи за л.св. В. Н. Н., за включване в образователния процес и преместване от Затвора Белене в Затвора Ловеч, като администрацията на Затвора Белене изразява положително становище. Посочено е, че същият е завършил основно образование през учебната 2023/2024 г. във филиала на училището в Затвора Белене, като е приложено свидетелството за основно образование. Посочено е още, че е извършена проверка, при която е установено, че л.св. разполага със шофьорска книжка, издадена на 18.01.2017 г. Предлага се да се извърши проверка по дейностите по третиране на л.св., както и на причините, довели до изготвяне на посоченото предложение за преместване.

Със Заповед №Л-3813/15.08.2024г. на главен директор на ГДИН, изменена със Заповед №Л-4065/30.08.2024 г. на гл. директор на ГДИН, е разпоредено извършване на предварителна проверка за изясняване на фактите и обстоятелствата касаещи включването на л.св. В. Н. в учебен процес в 6-ти и 7-ми клас, при декларирано основно образование и наличие на СУМПС, както и третирането му по отношение изпълнението на наказание „доживотен затвор“ в затвора гр. Белене. За проверката е изготвен Доклад рег. № 10585/05.09.2024 г. по описа на ГДИН /л.л.75-89/, в който се предлага да се извърши дисциплинарна проверка на началник сектор СДВР, поради констатирана небрежност в служебната му дейност, предвид установени пропуски свързани с третирането на л.св. Н. по време на пребиваването му в затвора гр. Белене.

В изпълнение на Заповед № Л-4166/10.09.2024 г., на За главен директор на ГДИН, изменена със Заповед № Л-4485/08.10.2024 г. на гл. директор на ГДИН, е извършена проверка на данните, отразени в Доклад рег. № 10585/05.09.2024 г. по описа на ГДИН, относно установено нарушение на служебната дисциплина - „неизпълнение на служебни задължения“ по смисъла на чл.194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, от страна на гл. инспектор Н. К. - началник сектор СДВР в Затвора гр. Белене.

Изготвена е Писмена справка рег.№ 12257/23.10.2024 г. /л.л.32-41/, в която са изложени по-подробно същите факти и правни норми, както в процесната заповед.

До К. е изпратена Покана за запознаване с писмената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения до гл.директор на ГДИН, получена на 23.10.2024 г. /л.44/. В дадените от К. обяснения от 25.10.2024г. /л.42/ се сочи, че не е съгласен с изложените констатации, като подходът на третиране на осъденото лице е правилен, и е полагал усилия за спазване на установените нормативни правила.

По преписката е приложена кадрова справка на К. /л.л.58-59/, съгласно която е назначен в Затвора Белене, считано от 15.01.2001 г., от 2003 г. заема длъжността началник сектор, която от 2012 г. е преименувана началник сектор СДВР, награждаван е 14 пъти, наказван е веднъж, като наказанието е отменено по съдебен ред. Допълнително на л.631-645 са приложени доказателства за още получени награди от К., които не са вписани в кадровата справка, и които не са взети предвид от наказващия орган при определяне на вида и продължителността на наложеното дисциплинарно наказание.

Оспорващият К. е запознат с длъжностната си характеристика, видно от положения подпис на представения екземпляр /л.л.62-65/.

Видно е от Дневник за индивидуална работа с л.св. Н. /л.л.69-74/, че за срещите след 22.10.2022 г. е положен подпис както на л.св., така и на ИСДВР.

От допълнително отразено в Доклад рег.№ 10585/05.09.2024г. по описа на ГДИН е видно, че за Н. е установено, че въпреки посоченото устно от него, че е завършил основно образование преди постъпването в затвора, документално е доказано завършването само на 5-ти клас; От обясненията на л.св. Н. и от събраните доказателства е видно, че е записвал шести клас в учебните години в периода 1996-2000 г., но не го е завършвал; Учил е и в Кипър, но не е завършил и няма диплома; Завършил е шести и седми клас във филиала на училището в Затвора Белене; За издаването на шофьорската книжка през 2006г., преиздадена през 2017 г., документ за образование не е представян, доколкото към 2006г. такъв не се е изисквал.

Видно от Присъда №39/06.07.2018 г. на Окръжен съд-Плевен, изменена с решение № 16/14.03.2019 на Апелативен съд-Велико Търново, което е оставено в сила с Решение № 161/17.12.2019 г. на ВКС /л.л.147-152/, Н. С. М. е призната за виновна във вещно укривателство в големи размери, като е осъдена на 3 години лишаване от свобода, отложено с пет годишен изпитателен срок, и глоба от 5000 лева.

От Психологическо становище от 02.10.2017г. на психолог за л.св.Н. /л.260/ е видно, че „нивото на актуалното преживяване на стрес е ниско, независимо от стресогенните събития, които изследваното лице преживява“.

Видно е от Заповед на началника на Затвора Белене от 28.07.2021 г. /л.354/, че режимът на Н. е заменен от специален на строг. А със Заповед на началника на Затвора Белене от 22.10.2022 г. Н. е настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода /л.л.300-301/.

Видно от доказателствата по делото е, че от постъпването в Затвора Белене л.св.Н. е наказван три пъти – заповеди на л.л.294, 304 и 305, съответно за пушене в спортната зала на ЗПС на 27.04.2022 г., за притежаване на непозволени вещи на 24.04.2023г., и за направена дупка в запълващата полиуретанова пяна на ограждението, разделящо го от близките му, на 04.06.2023 г. Приобщени са и заповеди, с които е награждаван 14 пъти, основно с удължено свиждане.

По делото са приобщени многобройни доклади от ИСДВР и експертни оценки от психолог по отношение на л.св.Н..

Приобщени са утвърдените със Заповед №ЛС-04- 374/27.07.2021 г. на Министъра на правосъдието Правила за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в ГД"Изпълнение на наказанията” и ГД"Охрана” и териториалните им служби/звена към Министъра на правосъдието /л.л.527-622/.

Приобщени са и Национални стандарти за третиране на лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор; Правила за системата на оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в пенитенциарните заведения /затвори и поправителни домове/ на ГДИН към МП; образци на документи за планиране и отчетност на социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода, съдържащи указания по разпределяне на отговорностите по водене на документацията, както и Правила за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в местата за лишаване от свобода /л.645-675/.

От доказателствата на л.664-666 е видно, че с Решение №4267/10.12.2024г. по адм.дело №737/2024г. на Административен съд Плевен е отменена Заповед от 09.08.2024г. на зам.директор на ГДИН, с която на л.св.Н. е отказано преместване в затвора Ловеч за включване в образователния процес, и преписката е върната за ново произнасяне, във връзка с което е издадена Заповед Л-6641/2 от 19.12.2024г. на зам.главен директор на ГДИН, с която на л.св.Н. е разрешено да бъде преместен в затвора Ловеч за включване в образователния процес. Към настоящия момент, по данни от делото л.св.Н. е ученик в осми клас в затвора Ловеч.

От данните по делото се установява още, че на инспекторите от сектор „СДВР“ при затвора Белене, работещи с л.св.Н. и изготвили „необосновано положителни“ оценки и анализи за лицето, не е потърсена дисциплинарна отговорност, тъй като не е могло да се определи или отграничи определяем брой лица-инспектори СДВР, или конкретен инспектор, който да носи персонална отговорност за неизпълнение на служебни задължения във връзка с работата си с л.св.Н..

По делото като свидетел е разпитана М. И. В. – един от инспекторите СДВР, работила с л.св.Н. в процесния период. Свидетелят заявява, че оспорващият К. е неен висшестоящ началник. Твърди, че с л.св.Н. е работила пряко от началото на м.август 2023г. до 31 декември 2023г. Посочва, че когато не е бил в учебни занятия л.св. е участвал в множество групови работи в свободното си време. Посочва още, че за периода, през който е работила с л.св. не е изготвяла оценка за риска, но такава е изготвяна от колега, който е бил отговорник на групата преди нея. Заявява, че ежедневно са провеждани срещи с л.св. и е работено с него. Твърди, че развитието на л.св. е било в положителна посока, като оценката му е била в ниски граници, като уточнява, че при малко точки рискът е нисък и л.св. може да бъде включван в различни социални дейности. Заявява, че Н. К. е осъществявал контрол върху работата на ИСДВР, както и е подкрепял стимулиращите позитиви, които са прилагани относно лишените от свобода. Посочва, че не са й искани и не е давала писмени обяснения във връзка с извършената проверка по отношение л.св.Н.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

От данните по делото се установява, че към датата на издаване на оспорената заповед Н. К. е заемал длъжност Началник на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в затвора Белене, а Главен директор на ГДИН е бил И. Л. Й., видно от служебна бележка на л.464. Съгласно чл.13, ал.2, т.9 от ЗИНЗС, Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й служби. Следователно същият е компетентен да налага всички наказания по чл.197, ал.1 от ЗМВР, в т.ч. и „порицание” на всички подчинени му служители. Ето защо, заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е писмена, но изискуемата писмена форма не е спазена, с оглед липсата на мотиви. Заповедта само формално съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал.1 от ЗМВР, като мотиви съдът ще изложи при разглеждане на съответствието на заповедта с материалния закон.

Според чл.208 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "порицание" дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало със заповед.

В хода на производството е спазен двумесечния срок по чл. 195, ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението, доколкото съгласно чл. 196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР на датата 23.10.2024 год., на която дата писмената справка е постъпила при компетентния дисциплинарно- наказващ орган. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно извършеното от К. деяние и дееца. Оспорената заповед е издадена на 08.11.2024 год., към която дата обаче, е изтекъл едногодишният срок за част от описаните в заповедта бездействия на К., които според ДНО представляват нарушение, за което съдът ще изложи мотиви при разглеждане на съответствието на заповедта с материалния закон.

От ДНО е спазено императивното изискване на чл.206 от ЗМВР, задължаващо същия преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката, оспорващият е бил запознат със съдържанието й, и до него е отправена писмена покана за даване на обяснения във връзка с вмененото нарушение, като в определения срок служителят е депозирал такива.

По отношение на мотивите и съобразяването с материалния закон съдът приема следното:

Съгласно заповедта, нарушението се изразява в това, че в нарушение на изискванията, вменени съгласно длъжностната характеристика, оспорващият К. не е упражнил контрол върху своите подчинени, които са изготвяли оценки на риска и препланирания на присъдата на л.св. В. Н.. Деянието е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, за което на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР - за неупражняване на контрол над подчинени, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“.

Така вмененото дисциплинарно нарушение не е мотивирано съгласно изискванията на закона.

Твърдението, че наличната информация за осъдения В. Н. е отчетена частично в изготвена оценка на риска от рецидив и вреди и не е взета предвид при извеждането на личностовите дефицити и цялостното третиране па лицето, не е подкрепено със съответни доказателства. От писмените доказателства по делото не се установява през 2023г. л.св. В. Н. да е оценяван, да е изготвян текущ доклад и препланиране за него, като от свидетелските показания се установява, че срещи с л.св. са провеждани почти ежедневно. В заповедта, обаче, липсва посочване на нормативен или административен акт, съгласно който такива срещи и документи следва да се провеждат, респективно изготвят всяка година. Съдът констатира, че в Правилата за прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарните заведения на ГДИН при МП е отразено, че за осъдените на доживотен затвор, оценката следва да се извърши при замяна на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието и при настаняването на лицата в общи помещения, както и че за осъдените с дългосрочни присъди, независимо от регистрираната степен на риск от рецидив и вреди, се извършва препланиране в рамките на всяка следваща година от наказанието. Така указаните срокове са съобразени, доколкото режимът е сменен през 2021г., а е настанен в общи помещения през 2022г., за които има изготвена оценка на риска. Но дори и да не бяха, посочените от съда правила не са отразени в мотивите на процесната заповед, което я прави немотивирана. За пълнота е необходимо да се отбележи, че твърденията на ДНО са, че от 01.11.2022 г. до 08.01.2024 г. с доживотно осъдения Н. не са провеждани срещи /13 месеца/, но за периода преди 08.11.2023 г. отговорност на Н. К. не може да се търси, доколкото за евентуални нарушения преди тази дата е изтекъл едногодишния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР.

Немотивирано и недоказано се явява и твърдението, че във всички изготвени препланирания на присъдата е заложена индивидуална работа с лишения от свобода, но в малкото проведени срещи с него нито една тема не е в контекста на заложеното. Така например, в дневника за индивидуална работа /л.л.69-74/ са посочени темите, по които са проведени срещи, като разговор по повод взаимоотношенията по време на каре, разговор относно реда и дисциплината в групата, относно полагане на безвъзмезден труд, интервю относно изготвяне на текуща оценка. Дори срещата с ИСДВР, която е проведена относно медикаменти, които л.св. желае да получи на свиждане, има връзка с посоченото „избиране на най-правилния подход за реагиране в усложнена ситуация“. В графа „Забележка“ в този дневника, срещу дата 01.11.2022г. е отразено м.12,01,02,03,04,05,06,07,08,09,10,11,12, т.е. срещи на такава тема са провеждани с л.св. всеки месец в периода от 01.11.2022г. до м.12.2023г.

Твърдението, че текущите доклади не отразяват реалния статус на лицето, като се пропускат съществени за него факти, не се анализират в цялост наложените наказания и постигнатите резултати, и като цяло направените оценки и анализи за лицето са необосновано положителни, също е недоказано. Никъде в преписката не са регистрирани опасения от бягство с оглед предприети действия от л.св., такива опасения са отчетени само предвид размера на наказанието – доживотен затвор. Нито ДРО, нито ДНО имат преки впечатления от разговорите с л.св., нито са наблюдавали поведението му. Доколкото в докладите след извършване на нарушенията същите тези нарушения са обсъдени, не може да се приеме, че те са омаловажени. Освен това, и трите нарушения на л.св. са извън едногодишния срок преди налагане на наказанието на К., съобразно чл.195 ал.1 от ЗМВР. Следва да се посочи, че ако се приеме, че оценките за риска са изготвяни формално и непрофесионално през целия период на третиране на лицето от различни ИСДВР, както се твърди, остава неясно защо съответните ИСДВР не са привлечени към дисциплинарна отговорност.

Относно цитираните изисквания от длъжностната характеристика за длъжността „Началник на сектор (Социална дейност и възпитателна работа) в затвор II-I категория, с която гл. инспектор К. е запознат на 24.07.2020 г., и касаещи контрола над подчинените му служители, следва да се посочи, че отговорност може да се търси само за периода след 08.11.2023 г. За този период л.св. Н. не е извършвал дисциплинарни нарушения, срещи с ИСДВР са провеждани регулярно, изготвени са доклади – текущ и с оглед включването му в учебен процес. Т.е. ДНО не е събрал доказателства, които да обосновават неговата теза за липса на контрол от страна на К. спрямо подчинените му служители в този период. В тази връзка посочването на 34-месечен период, в който не е водена корекционна работа, освен че излиза извън едногодишния срок, в който е налице възможност за налагане на наказание, е и недоказано. Видно от всички доказателства е, че корекционна работа е извършвана, като сочените недостатъци касаят субективно възприятие за качеството на корекционната работа, но не доказват нейната липса.

Следва да се отбележи също, че цялостното поведение на държавния служител съгласно кадрова справка рег.№ 10899/17.09.2024 г. по описа на ГДИН въобще не е обсъдено в заповедта, което я прави немотивирана и по отношение наложеното наказание и неговата продължителност. Видно от същата кадрова справка, както и от другите представени в съдебното производство доказателства, К. е награждаван многократно по време на службата и нито веднъж не е наказван, доколкото единственото наложено му наказание е отменено от съда. Изложените в писмения отговор твърдения не могат да мотивират срока на наказанието, тъй като в заповедта не са изложени никакви мотиви защо срокът на наказанието е около средния с оглед цялостното поведение на служителя, още повече, че липсват и мотиви защо твърдяната липса на контрол представлява по-тежък случай от обичайния.

Ето защо, оспорената заповед е издадена при липса на мотиви и в противоречие с материалния закон.

Заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона, доколкото само при извършени нарушения на служебната дисциплина следва да се налагат дисциплинарни наказания. Предвид проверката, започнала във връзка с искането за продължаването на образованието на л.св. Н. се създава впечатлението, че целта на заповедта е да се възпрат служителите на ГДИН да предлагат л.св. да продължат образованието си – въпреки че същите имат това право съгласно закона.

Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при неспазване на предписаната от закона форма с оглед липсата на мотиви, при нарушение на едногодишния срок по чл.195 ал.1 от ЗМВР, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и направено своевременно искане за присъждане на разноски, следва в полза на оспорващия да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1326лв., от които 10лева държавна такса, 20лв. депозит свидетел и 1296лв. договорено и заплатено по банков път възнаграждение за един адвокат за изготвяне на жалба и процесуално представителство, съобразно представен списък на разноските.

Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София е юридическо лице, поради което същата следва да бъде задължена с разноските.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №Л-4930/08.11.2024г. на Главен директор на ГДИН, с която основание чл.194 ал.2 т.2 вр. чл.200 ал.1 т.6 от ЗМВР на Н. Л. К. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от девет месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София да заплати в полза на Н. Л. К. от гр.Белене, [улица], [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 1326лв. (хиляда триста двадесет и шест) лева.

Решението не подлежи на оспорване, по аргумент от чл.211, изр.последно от ЗМВР.

Преписи от решението да се изпратят на страните.