№ 520
гр. М., 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630102849 по описа за 2024 година
Предявени са в обективно съединени искове с правно основание чл.55
ал.1 предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.26 ал.1 предложение 3 ЗЗД, във
връзка с чл.34 ЗЗД.
Ищцата, В. Р. Г., ЕГН *********, с адрес: *****************, чрез
ЕАД Е. И., Булстат ********, със съдебен адрес: ***********, е предявила
иск ПРОТИВ: „С.К." ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: *************, представлявано от Н.П.П.
В исковата молба се твърди, че доверителят и е сключил с ответното
дружество договор за кредит № **************, по силата на които са му
предоставени в собственост заемни средства в размер на 500.00 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите -
47,67%.
Съгласно клаузите, договорът за заем следва да бъде обезпечен с
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора, а
именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7
пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да
е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са
Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от ,,Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
1
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размерът на получавания от тях доход.
В случаи на неизпълнение от страна на кредитополучателя на
условията визирани в договора, същият дължи неустойка визирана в чл.6.6 на
кредитора в размер на 388.47 лева, която той следва да престира разсрочено
заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за
неустойка. Доверителят и е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал
плащания за неустойка.
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл.
19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити
въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица
изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство
на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия
и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите
създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето
на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те
включиха в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на
неустойки или пък са предвидили заплащането на такси за осигуряване от
страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на
потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на
обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми -
гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна
печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като
същевременно е преодолено законовото изискване за таван на лихвените нива
и другите разходи по предоставената в заем сума.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния
обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от
неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в
т. З от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1 /09, с което е дадено разяснение, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството
им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се
обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други
наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа,
съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като
ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно разясненията в
задължителната тълкувателна практика на ВКС.
По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително
определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава
2
изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се
приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на
неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди
от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като
щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по
договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случаи няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото
на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в
размер на в размер на З88,47 лева е загубила присъщите за неустойката
обезщетителна функция, доколкото тя е 100 % от заетата сума в размер на
500,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното
задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по
договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на
изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва
по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да
се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие
със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави.
На плоскостта на конкретния казус са предвидени следните
ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни
договорното си задължение:
- за кредит от 500.00 лева заемателят се е задължил да осигури поръчителство
на физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най- малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната или сумата от 6531.00
лева, т.е. лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на
предоставената в заем сума.
Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на
изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да
бъдат само физически, не и юридически лица.
Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне
два пъти колкото сумата по кредита, която трябва да произтича само от
сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания
трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава
доходи от граждански правоотношения, например като управител или
изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със
движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от
ЗЗД.
Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова
институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове
3
получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В
добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи
обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира
без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като
заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то
при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.
Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след
сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би
договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и
алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови
услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за
вземанията си. Явно е, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тьй като е
поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на
поръчители- едва три дни след сключване на договора. Поставянето на
изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на
Директива 2008/ 48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от
Директива 2008/ 48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за
потребителския кредит.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се прием като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03.
2014 г. по дело С- 565/12 на четвърти състав на СЕС.
В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
4
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е отпуснат, като ако не го осъществи, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът има задължение да се
придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.
Кредиторът в настоящият случай е поел риск да отпусне реално
необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това
неблагоприятните последици за кредитодателя са самопричинени, тъй като
той не е спазил своето задължение за предварителна оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата
институция не може да черпи права за себе си от собственото си
противоправно поведение, за да изведе легитимен интерес да претендира
описаната неустойка.
Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но
поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с
поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на
изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия,
противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде
предпоставки за начисляването на неустойката.
По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с
добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се
кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната
лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно.
Моли съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожността
на договор за кредит № **************, като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, като
противоречащ на принципа на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД,
заобикаляш материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал. З и ал. 4, чл. 21,
ал.1 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори
за кредит, както и да се осъди „С.К." ООД да върне на ищеца сумата от 50.00
лева, представляваща платена без основание неустойка по договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, с допуснато изменение в размер на 273.28 лв.
Ответникът, „С.К. ООД", ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: **************, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО ,,Н.У., М.",
код по БУЛСТАТ **********, чрез адвокат Х. М. - САК, в срока за отговор
представя становище.
Оспорва исковата молба като предявена в условията на злоупотреба с
5
права и неоснователна.
Аргументите за това са следните:
Налице е злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК
Смята, че настоящото производство, разгледано самостоятелно, е
недопустимо поради това, че правото на иск е упражнено при условията на
злоупотреба с право. Ищецът е подал пред РАЙОНЕН СЪД - ГР. 3 напълно
идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане
на неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените между
тях договори. Въз основа на исковите молби са образувани следните дела по
описа на РАЙОНЕН СЪД - ГР. М.: ******** Молбите се отнасят до различен
договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща
клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита. Така ищецът е упражнил правото си на иск като е
злоупотребил с формалното си право да инициира отделни производства по
различните договори с една единствена цел, а именно да се генерират
разноски по 3 отделни производства. Твърдят, че процесуалното поведение на
ищеца цели неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна като
в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер.
Въпреки че ищецът е имал възможност да получи защита на правата си в
рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите
си за недействителност на една уговорка, съдържаща се в 3 договора,
сключени между страните в различни периоди от трайните им отношения на
заемодател и заемател, той е образувал 3 с целта да се обогати за сметка на
кредитора си с по-високия размер на присъдените в тежест на последния
разноски.
Това представлява очевидна злоупотреба с процесуални права,
противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса,
прогласен в чл. 3 ГПК. Съобразно установената съдебна практика съдът е
длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални
действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си
дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на поведение,
несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните
искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да
преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.
Молят съда да противодейства на извършената злоупотреба с право.
При условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени по
желания от начин, то, моли, при успешен развой на делото за ищеца, в полза
на същия да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство по
примера на вече многобройната и все по-увеличаваща се практика на
съдилищата, в която съдебните състави ценят поведението на ищеца по
образуване на повече от едно идентични съдебни производства срещу един
кредитор като злоупотреба и „абсолютно противоречие с принципите на
справедливост, добросъвестност и законност“ и на това основание отхвърлят
исканията на ищците за присъждане на разноски.
Изрично се позовават на практиката на СЕС, която дава указания на
6
националните съдилища в смисъл, че основният критерий, който съдът следва
да прилага при разпределянето на разноските по дела като настоящото, е
именно добросъвестното упражняване на права от страна потребителя, както в
съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца - Така
Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело С-35122 на СЕС, Решение на Съда
от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС.
Направено е доказателствено искане за извършване служебна справка
за броя и вида на образуваните в РАЙОНЕН СЪД - ГР. М. съдебни
производства от настоящия ищец срещу ответното дружество. След
извършване на справката, да се изискат и приложат по настоящото дело
останалите искови молби на ищеца с цел доказване на идентичността между
отделните производства.
По основателността на исковете
Неоснователни са претенциите на ищеца за обявяване
недействителност на процесния договор, като противоречащ на добрите
нрави, заобикалящ изискванията на чл. 19, ал. 4, нарушаващ договорното
равноправие между страните и чл. 11, т. 10 и т. 11 ЗПК, както и за връщане на
суми.
Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.
На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД
нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на
целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият
случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените
параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между
страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.
Също твърдят, че в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата
ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението
за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са
неоснователни.
Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му
параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона
форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК,
регламентирани в чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с
тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на
твърденията си прилага Лог файл по договор за паричен заем №
**************, който проследява в хронологичен ред всички настъпили
събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага и
попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит,
както и изпратения на посочения от него имейл адрес Стандартен европейски
формуляр (СЕФ). Общите условия на „С.К.” ООД за заеми ,,К.Д." са публично
достъпни, но също са били разгледани от ищеца при кандидатстването му за
кредит, респективно приети, както е видно от лог файла.
С гореописаните документи изцяло опровергава твърдението, че
клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и
7
справедливост, респективно добрите нрави. Видно от лог файла още преди
подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички
условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Предвид
това клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с
конкретния потребител. Така безспорно се установява, че Кредитополучателят
е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия и при
добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество.
Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за
потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв
е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19,
ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута, опредЕ. с Постановление
на МС на РБ." При нормативно определен лимит на ГПР към датата на
сключване на договора от 50% и ГПР определен в процесния договор в размер
на 47,67%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля
пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към
датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на
свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е
уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на
договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за
предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на
кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на
тази цена. Именно поради това законодателят е установил императивното
задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да
посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива
2008/48/ЕО ,,За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се
определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на
сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му
според договора за кредит". Неустойката, от своя страна, обслужва
неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения
договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на
договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че
неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни
са били напълно наясно с размера й още преди да настьпи фактът на
неизпълнение на задължението, което обезпечава. Предвид изложеното, двете
8
понятия не бива да се смесват, те нямат обща, дори близка правна
характеристика и функция.
Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил
наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката
е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и
разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в
случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си.
Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще
възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е
уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена
на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и
лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос,
като в погасителния план към договора, е посочена възможната вноска за
неустойка за целия период на погасяване.
Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за
погасяване, като в 6- та и 7-ма колона от него с знак ,,*“ и съответната бележка
след плана е посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита.
Ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част
от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж. Смисълът да
бъдат посочени сумите е именно пълна и изчерпателна информираност на
потребителя за задължението му към търговеца при всяко възможно развитие
на правоотношението им.
Неверни са твърденията, че неустойката представлява „добавка към
възнаградителната лихва". Лихвата по кредита е възнаграждение за
кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс. Същата
представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по
дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на договора за
кредит. Обстоятелството, че страните са се договорили, в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, неустойката
да бъде изплащана на части, а не еднократно, и, че всяка част от нея ще се
плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва. Тази
уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението му във
времето с падежни дати същите като за главница и лихва.
При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става
ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за
всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя
при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е
постигнато с индивидуално уговорени параметри по договора, за които
потребителят е бил наясно предварително, от които е имал възможността да
се откаже без каквито и да било последици за него, както още при сключване
на договора, така и след това.
Напълно неоснователни са твърденията за нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК, условията за издължаване на кредита са ясно описани в договора, а
9
погасителният план е неразделна част от него и се помества на последната
страница на договора. Обстоятелството, че ищецът е избрал да не представи
последната страница към исковата молба, не означава, че такава не
съществува, а представлява явна недобросъвестност и шиканиране на
процеса. Към настоящия отговор представят договора в цялост.
Оспорената неустойка е действителна.
Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за
неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с
подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето
на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона
практика, която не води задължително до неравновесие в правата и
задълженията на страните: дружеството е предоставило паричен заем срещу
обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и
договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит е сключен
изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор
за кредит, получил е подробна информация за желания от нея кредитен
продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното
право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи
различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре
ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го
да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с
цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от
договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със
Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от
оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други
отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез
възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата
на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при
недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за
кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез
предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на
различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед
например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и
законоустановените си права. Всъщност от фактическата обстановка на казуса
и процесуалното поведение на ищеца става ясно, че потребителят изобщо не е
имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето
на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като
впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя
кредитор. Очевидно е, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение
на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой
не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка
с добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността
кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до
10
начисляването й, респективно върху цялостното й отпадане. На следващо
място неустойката е имала предварително определен начален и краен момент,
също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото
преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки
конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС
по гр.д. № 969/2009 г., ІVг. о., ГК, смята, че в разглеждания такъв
противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при
изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни
критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог
или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с
очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на процесния договор
кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира
интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки
изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна
оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на
несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е
дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова
обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следва да се вземе предвид
също, че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на
неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която
същата е била уговорена. В този смисъл, когато договорената неустойка е
компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по
общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна
неустойка /Решение № 26 от 26.04.2017 г. по т.д. № 50246/2016 г., ІІІ Г. О. на
ВКС, Решение№ 123 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 698/2009 г., ІІ ГО. на ВКС и
др/.
На самостоятелно основание всички изложени твърдения за
нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта в
определен период ищецът е сключил общо 7 договора, който съдържат
уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по
кредита.
Наличието на 7 договора за идентични кредитни продукти, всеки от
които съдържа оспорената уговорка, опровергава твърдението на ищеца, че
клаузите накърняват добрите нрави.
В случая вместо да упражни някое от договорно и законоустановените
си права още при сключване на първия договор с ответното дружество - да се
откаже от договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на
обезпечение или за замяната му с друг вид, потребителят по своя инициатива е
сключил още 6 договора с уговорка за плащане на неустойка, респективно при
идентични условия. Очевидно е, че при сключването на всеки следващ
договор потребителят е бил наясно с условията за предоставяне на
обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде
осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях. От
11
тази фактическа постановка става ясно, че ищецът е сключил договорите с
единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите,
а след това заведе искове за недействителност. Това е в пряко противоречие с
добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения
по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение. Ако целта не беше такава, кредитополучателят
щеше да се откаже още от първия договор или просто не би сключил 7 при
същите условия, в който случай щеше да върне само чистата стойност на
кредита на кредитора си. И точно заради това, че не го е сторил, а
впоследствие е образувал дело, води до пълна неоснователност на
претенциите за недействителност на клаузи от договора.
По отношение на твърденията за нарушение на ЗПК
Целта на законодателно заложените изисквания към договорите
сключвани с потребители е кредитирането на физически лица да бъде
осъществявано при прозрачни и ясни условия, така че договорите за кредит да
дават максимално ясна информация за всички финансови последици от тях по
начин, позволяващ на кредитополучателя да вземе информирано решение
дали да се обвърже с конкретния продукт. Гореизложените факти водят до
явния извод, че ищецът се е запознал многократно с условията на конкретния
кредитен продукт на ответното дружество в периода от период договори, като
по всеки кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се
обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите
последици на тези уговорки. Предвид това, всички доводи за нищожност на
процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни.
Настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения
между конкретния потребител и търговец, създадени на база 7 идентични
договора. Тълкуването на всеки договор за кредит в контекста на трайните
отношения между страните е необходимо, тъй като преценката за
действителност на клаузи сключени с потребител на първо място винаги
започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното
условие. А след това дали клаузите, с които се обвързва потребителят, му
дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди конкретните
параметри на финансовите си задължения за целия период на обвързаността
си с търговеца. Именно това е и смисълът на законовите разпоредби, които
задължават кредитодателите да посочват ясно и точно всички параметри и
условия по кредитните си продукти.
Предвид сключването на множество договори при идентични условия в
случая е налице индивидуално договаряне, което изключва възможността за
липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя,
както и за нарушаване на равноправието между страните.
Сключването на 7 договора за кредит оборва твърденията на ищеца за
недобросъвестност от страна на ответното дружество, противоречие с добрите
нрави на процесната уговорка и нарушение на равноправието между страните,
доколкото от фактическата обстановка на трайните отношения между тях
става ясно, че същите са договаряли равнопоставено, като ищецът сам е
инициирал сключването на всеки един от договорите при пълно знание за
12
условията им. По този начин страните равноправно и в синхрон с принципите
свобода на договаряне и справедливост са уговорили неустоечната клауза.
По осъдителния иск
От неоснователността на установителния иск за обявяване на
недействителност на договора в цялост/ на нищожност на неустоечната клауза
следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора,
респективно клаузата за неустойка. В случая договорът и отделните му клаузи
са действителни по изложените в настоящия отговор съображения, поради
което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да
получава и задържа плащания по договора.
Едновременно с това, към исковата молба не са представени никакви
доказателства за плащане на процесните суми. По отношение на иска за
неоснователно обогатяване, съдебната практика е константна по въпросите за
доказателствената тежест и фактическият състав, че ищецът следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване фактът на плащане на сумата,
която претендира да му се върне, а ответникът единствено основание за
нейното получаване.
Възразяват срещу допускането на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговаря на поставените от ищеца въпроси. Към исковата молба не са
представени никакви доказателства за плащане на процесната сума от страна
на ищеца, поради това вещото лице не разполага с доказателства, които да
изследва за заключението си.
Отделно от горното, формулираните от ищеца въпроси относно ГПР на
първо място са недопустими, тъй като вменяват задача на вещото лице да
направи изчисления, които да отговарят на правните твърдения на ищеца.
Неустойката не следва да се добавя към ГПР по подробно изложените по-горе
аргументи.
Отправените доказателствени искания представляват недобросъвестно
упражняване на процесуални права от страна на ищеца, искането за допускане
на съдебна експертиза, която да докаже твърдения на ищеца, неподкрепени с
никакви доказателства, цели да се постигне освобождаване на ищеца от
тежестта на задължителните процесуални действия по доказване на
претенциите му. Това е в пълен разрез с принципите на равенство на страните
и състезателното начало. Именно в чл. 8, ал. 2 ГПК е поставен императивното
процесуално правило страните в производствата да представят доказателства
за твърденията си. Същото е конкретизирано в последващите процесуални
норми във връзка с доказването. На основание чл. 127, ал. 2 ГПК ищецът е
длъжен да посочи в исковата си молба доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички
писмени доказателства. Съгласно чл. 154 ГПК, всяка от страните следва да
проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, от които извлича
изгодни за себе си правни последици.
В случай, че се приеме иска за допустим за самостоятелно разглеждане в
настоящото производство, моли да се отхвърлят предявените от В. Р. Г., ЕГН
**********, претенции като неоснователни.
13
Претендира извършените в хода настоящото производство разноски от
ответното дружество, за което допълнително ще представи списък по чл. 80 от
ГПК.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена
от вещото лице К. И., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Не се спори между страните, че на 27.07.2022г., между „С.К.“ ООД, като
кредитор и В. Р. Г., от град М., като кредитополучател е предоставен паричен
заем в общ размер на 500.00 лв., главница, фиксиран годишен лихвен
процент по кредита – 40.05% ; ГПР: 47.67 %, за срок от 7 месеца. Общата сума
дължима към момента на сключване на кредите: 584.53 лв., съгласно сключен
Договор за паричен заем Кредикорект № ************** от 27.07.2022
година.
Няма спор и е установено, че сумата е усвоена, както и че е заплатена
изцяло.
Стой на разглеждане въпросът неустойката явява ли се в противоречие
със закона и с „добрите нрави” по смисъла на чл. 9 и чл.26 ал.1 от ЗЗД, което
от своя страна да обоснове основателността или отхвърлянето на
претенцията, основаваща се на чл.92 ЗЗД, във връзка ненавременно
изпълнение на парично задължение по ДРЗ.
В т. 6.5 от Договора за паричен заем Кредикорект № 1019914 от
27.07.2022 г. е разписано, че заемодателят се задължава в срок до 3 дни от
усвояване на кредита да предостави обезпечение, по начина и реда, отговарящ
на условията на чл.33 ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова
гаранция /поне едно от изброените.
В т.6.6 от договора, при неизпълнени на т.6.5, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 388.47 лв. Неустойката се начислява
автоматично от заемодателя, като с подписването на настоящия договор за
заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената
неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включения в настоящия договор
погасителен план.
Първо, разрешения кредит е в размер на 500.00 лв. за 7 месеца
издължаване, даден е срок за предоставяне на обезпечение, но още със
сключването на договора се уговаря неустойка, която е от 388.47 лв., т.е. тя е
повече от половината от разрешения кредит, която се начислява автоматично
и веднага със сключването на договора, без да е ясно, дали ще последва
изпълнение на поне едно от посочените обезпечения.
Съдът приема, че доводите на ответника, в насока сключване на 7
договора за заем от ищцата с други кредитори и уговорени идентични клаузи
14
за изплащане на неустойка по всички договори, че сочат на опит за
злоупотреба с права, но нима всеки един от кредиторите не прави преценката
си за кредитната задлъжнялост на клиентите си, за да прецени надежността и
възможностите на този кредитополучател да възстановява получените в заем
средства в договорени срокове и дали няма да се стигне до
свръхзадлъжнялост.
Това изчисление на дължимата неустойка никъде не е отразено в ДРЗ.
Основателността на претенцията по чл.92 ал.1 ЗЗД е обусловена от
установяването на три правнорелевантни факта: наличие на валидно
договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка.
За да възникне задължение за плащане на неустойка по договорно
неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи на
сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка - двустранна
правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възникне
задължение за изпълнение. Освен облигационната връзка, е необходимо и
виновно неизпълнение - пълно или частично, на договорно задължение и не
на последно място, да е уговорена по размер неустойката за неизпълнение. В
конкретния случай не са налице всички елементи за възникване задължение за
плащане на неустойка, а именно: сключен между страните валиден договор,
както и уговорена неустойка и краен срок за плащане, методиката на
изчисление на тази неустойка, която се явява по-голяма от половината от
предоставения паричен заем.
Автономията на волята и свободата на договарянето са прокламирани
като основни конституционни свободи, чието зачитане е задължително, както
за частноправните субекти, така и за държавните органи.
Приложното им поле е ограничено от законодателя с чл.9 ЗЗД, според
който съдържанието на договорите страните могат да определят свободно
дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.
Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с правен
принцип, който макар и да не е изрично формулиран, е въплътен в много
отделни норми и е част от действащата правна система.
С не по – малко като значение ограничение на свободата на договаряне,
е накърняването на добрите нрави. Като морални норми добрите нрави нямат
правно действие. По силата на чл.26 ал.1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно
значение, като нарушението им се поставя по последици наравно с
нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и
конкретизирани, а съществуват като принципи или произтичат от тях,
съставляват морални норми на поведение, етични възгледи и правила за
поведение. Един от тях е принципът на справедливостта, който в
гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните правни субекти. При това задължение
за зачитане на взаимните интереси на страните по сделките, за нарушаване на
принципа на справедливостта при сключването им, правоприлагащият орган
изхожда от законодателството, от своето правосъзнание и обстоятелствата в
15
конкретния случай.
Действително, неустойката освен обезщетителна /стимулираща/ има и
наказателна функция, чрез съчетанието на които се обезпечава надлежното
изпълнение от длъжника. В настоящия случай, клаузата за неустойка,
съдържаща се в приложения договор, не цели проявлението на посочените и
функции, а сочи на несправедливо по съдържание съглашение поради
обективната неравностойност на насрещните задължения, т.е. така опредЕ.та
неустойка освен че е прекомерно завишена, е в нарушение на чл.9 ЗЗД;
договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е
основание за нищожност на тази клауза от договора, съгласно чл.26 ал.1 от
ЗЗД.
Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност на сключения договор в тази му част. Като
непораждаща правно действие, вторичните въпроси относно дължимостта на
неустойката и възможността или невъзможността за намаляване на размера и
при определени законови хипотези, автоматично се изключват от обсъждане,
т.е. налице е частична недействителност на договора досежно клаузата за
неустойка, в тази част договора е нищожен и не поражда правно действие.
Недействителността на клаузата за неустойката обаче не води до
нищожност на целия договор, съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД, когато може да се
предположи, че страните биха го сключили и без недействителните му клаузи
или когато порочната му част може да бъде заменена от повелителни законови
разпоредби. Съдът намира, че страните са сключили договора за паричен заем,
без клаузата за неустойка, тъй като основната им цел е била предоставяне за
заем за послужване и връщането му в определен срок по погасителен план.
Задължението за плащане на договорената цена, изпълнено при забава налага
извода, че при нищожността на клаузата за неустойка са текли във всички
случаи мораторните лихви. Съдът намира за основателни доводите на ищеца
за нищожност на договора, не изцяло, а само в клаузите за поръчителство и
неустойка, като противоречащ на закона и на добрите нрави.
От допуснатата и приета съдебно-икономическа експертиза, която
съда възприема изцяло, като дадена компетентно, обективно и без да е
заинтересована от изхода на делото и я приобщава като доказателство, се
установява, че с договорената неустойка кредита се оскъпява със 77.69 %.
Вещото лице е посочило, че платените суми по договора са в размер на
847.70 лв. По пера: 500.00 лв. главница; 74.42 лихва; 273.28 неустойка.., т.е.
дружеството кредитор е получило освен предоставената в заем сума изцяло,
то и договорената лихва.
Съгласно императивните разпоредби на ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв види други/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В посочената величина
/представляваща общ израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем начин за потребителя да са включени всички разходи, които
16
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В процесния договор за заем /кредит/, яснота относно
посочените обстоятелства липсва. Посочен е фиксиран годишен лихвен
процент по заема – 40.05%, посочен е ГПР на заема – 47.67%, говори се за
обезпечение – поръчител или банкова гаранция, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. Годишният лихвен процент е
величина, чиито алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия, е недопустимо.
Предвид договореното в т.6.5 от договора че при неизпълнение
задължението за предоставяне на обезпечение - ,,договор за поръчителство‘‘
или банкова гаранция по същество е уговорена ,,скрита лихва‘‘ и по този
начин избягване на прекомерното увеличаване на ГЛП и ГПР по заемния
договор. Поставени са множество трудно и почти невъзможни за
изпълнение изисквания, които следва да бъдат осигурени в тридневен срок
от заемателя, или внасяне на банкова гаранция от едно очевидно
затруднено материално лице. В тази връзка, съдът намира, че на ищцата не е
останал никакъв избор, предвид материалното и затруднение в момента и
невъзможността да осигури поръчител или банкова гаранция, като буквално е
била принудена да сключи процесния договор с клаузите за неустойка.
Безспорно е установено, че ищцата добросъвестно е изплатила изцяло
дължимите суми по заемния договор. Изплащайки сумите за включената към
погасителните вноски неустойка тя реално не е получила никаква
еквивалентна престация, а единствено е обогатила неправомерно
ответника, възползвайки се от своята позиция и възможността за принуда.
Настоящият съдебен състав приема, че клаузите, които уреждат
дължимостта на неустойки по договорите са действителни и валидно
обвързват страните по тях, доколкото не противоречат на морала и добрите
нрави, и имат компенсаторен характер. Предвидени са да обезщетят вредите
на кредитора от неизпълнението на поетите от кредитополучателя
задължения, като в част от тях предварително страните са определили размера
на същите. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че уговорените
в договора неустоечни клаузи не са нищожни и валидно обвързват ответника,
съответно - могат да бъдат основание за начисляването на неустойка от страна
на кредитора, стига обаче да са се осъществили всички елементи от
фактическия й състав. Необходимо условие за възникването на правото на
неустойка е неизпълнение на поетото задължение, съгласно закона. Само че,
кредитополучателят не е изпадал в забава и е изплатил изцяло задължението
си. В случая страните са уговорили, че неустойката е дължима, тъй като е
начислена и включена в погасителния план относно връщането на кредита
още със сключването на договора, без да е налице каквото и да е основание
или причина за това.
Заемното кредитно правоотношение между страните по договора се
явява недействително на основание чл.22 от ЗПК и като такова не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
17
Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи връщане на кредитора само чистата стойност на
предоставения финансов ресурс, който съгласно констатациите от
заключението на вещото лице е изплатен изцяло. Това обуславя извода, искът
се явява основателен и следва да бъде уважен като такъв, поради нищожност
на уговорките, като противоречащи на закона и на добрите нрави.
Съгласно чл. 34 ЗЗД, ако договорът бъде признат за нищожен или бъде
унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което
е получила от нея. Даденото въз основа на нищожна договорна клауза е при
начална липса на основание за придобиването на имуществено благо, поради
което страната, която го е получила дължи връщането му изцяло. В ППВС №
1/79 г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание - когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. В установената съдебна
практика е прието като пример за начална липса на основание случаите, в
които е получено нещо въз основа на нищожен акт. Уредбата на нищожността
на договорите е дадена с императивни правни норми, установени в обществен
интерес. Нищожен е договорът, при сключването на който са допуснати
определени, изчерпателно изброени, правно значими пороци, вследствие на
което той не поражда изначално целените от страните по него правни
последици. Нищожността е най-тежката гражданскоправна санкция за
сключен договор по начин или със съдържание, което противоречи на
императивни правни норми или на правилата на морала. Всеки правен субект,
който има правен интерес, може да се позове на нищожността на договора и
да черпи изгодни правни последици от този факт. Тъй като порокът на
договора в посочените случаи не може да бъде отстранен (по принцип), когато
по него е била осъществена престация (от едната или от двете страни), следва
да се проявят правните последици на чл. 34, във връзка с чл. 55 ЗЗД, понеже
изначално липсва правно основание, оправдаващо даването. Обичайно
имуществено-правните последици от нищожния договор се релевират
едновременно с релевирането на самата нищожност, макар да не съществува
пречка от отделното им предявяване, като успешното провеждане на
претенцията за нищожност на договор е условие за проявяването им, но не и
за тяхното предявяване.
Съдът намира, предвид гореизложеното, че безспорно бе
установено накърняване на добрите нрави при сключване на процесния
договор за паричен кредит относно клаузите за обезпечение и при липса на
такова – начислена неустойка е нарушаване на етично-моралния принцип на
справедливостта в договорните правоотношения и на принципа за
необогатяване неправомерно за сметка на другиго- ищцата е престирала една
сума, с която ответникът се е обогатил, без да е налице необходимост за
това и без насрещна еквивалентна престация.
В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според
втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е
18
могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с
основание, което е отпаднало с обратна сила. Когато не са налице елементите
на някои от тези три фактически състава и когато въобще липсва друга
възможност за правна защита, а е увеличено без основание имущество на едно
лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иск по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В конкретният случай, по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1
ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените
в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването
или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия
състав по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за връщане на нещо, получено без
основание - ищецът въведе като твърдение и доказа факта на получаването на
вещ, респективно на плащането на парична сума, дадена без основание, а
ответникът не доказа основание за получаването или за задържане на
полученото.
Съобразно Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, съставът
на чл.55 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при липса
на основание, т.е. когато при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго
лица.
Изплатените от ищцата суми, в размер на 847.70 лв. по Договора за
паричен заем, от които 273.28 лв. като неустойка, при условие, че не е
установено забавяне на вноските и изцяло кредитът е погасен, т.е. не е налице
неизпълнение на договорно задължение, представлява неравноправна клауза
по разпореждане на закона и е нищожна, обосновава извода, че плащането е
извършено при начална липса на основание. Съобразно разпоредбите на чл.23
от ЗПК ,,когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита”, т. е. ищцата е върнала чистата
стойност по договора, а именно 500.00 лева.
В настоящото производство, ищецът доказа предаването на сочената
сума на ответното дружество и нейното получаване от последния, а в тежест
на ответника е да установи пълно и главно наличието на правно основание за
получаване на сумата. Предвид изложеното и това, че клаузите за
договорената неустойка са нищожни и не съставляват валидно правно
основание за заплащане на тази сума, като освен нея е изплатена и лихва,
получена от ответника в размер на 273.28 лева, е получена без основание. В
този смисъл е налице неоснователно обогатяване с платената от ищцата по
договора сума, след като тази клауза в договора е нищожна, а оттук -
полученото от ответника за погасяване на дълга над размер на отпусната сума
като главница се явява платено без основание и като такова то подлежи на
връщане.
При това разбиране, съдът намира, че предявената искова претенция
като основателна следва да бъде уважена.
Предвид изхода на делото, ответното дружество следва да заплати
19
дължимата държавна такса и разноските за вещото лице, тъй като ищцата е
освободена от заплащане на такси, както и да заплати на адвокат ЕАД Е. И. за
процесуално представителства на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.
Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на
базата за единствено уважения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, с оглед обстоятелството,
че съдът е задължен служебно да следи за неравноправни клаузи в
потребителските договори, съобразно чл.7 ал.2 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В. Р. Г., ЕГН ************, с адрес:
гр. М., *********************, чрез ЕАД Е. И., Булстат ********, със
съдебен адрес: ************, ЗА ОБЯВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТ на Договор за
паричен заем Кредикорект № **************, сключен на 27.07.2022 година
със „С.К.“ ООД София;
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ, като противоречащи на закона и на
добрите нрави, клаузите на Договор за паричен заем Кредикорект №
**************, сключен на 27.07.2022 година със „С.К.“ ООД София
относно договореното поръчителство и неустойки в т.6.5 и т.6.6 на същия
договор;
ОСЪЖДА „С.К." ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: *************, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на В. Р.
Г., ЕГН ************, с адрес: гр. М., *********************, сумата от
273.28 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожни клаузи на
Договор за паричен заем Кредикорект № **************, сключен на
27.07.2022 година със „С.К.“ ООД София, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 08.11.2024 година до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „С.К." ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: *************, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на
ЕАД Е. И., Булстат ********, със съдебен адрес: ************, сумата от
480.00 лв. с включено ДДС за оказаната безплатна правна помощ, защита и
съдействие на В. Р. Г., ЕГН ************, с адрес: гр. М.,
********************* в производството.
ОСЪЖДА „С.К." ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: *************, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – М. сумата от 100.00 лв., представляващи дължимата
държавна такса за уважената част от исковете; 280.00 лв. за изплатеното
възнаграждение на вещото лице и 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА В. Р. Г., ЕГН ************, с адрес: гр. М.,
*********************, ДА ЗАПЛАТИ на „С.К." ООД, ЕИК ***********,
20
със седалище и адрес на управление: *************, представлявано от
Н.П.П. сумата от 300.00 лв., представляващи дължимо адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - М.
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
21