№ 89
гр. Провадия, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130100546 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от С.П.С., ЕГН ********** с адрес с.
****** срещу „******“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление с. ******, ул.
****** № 6 и М. М. М., ЕГН ********** с адрес с. ****** иск с правно основание чл. 124
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
следните недвижими имоти: 1. УПИ № IX-22 находящ се в с. ******, кв. 36 по плана на с.
****** одобрен със заповед № 698/18.07.1990г., с площ от 1220кв.м., при граници на имота
имоти: от две страни улица, УПИ VIII- 21 и УПИ Х- 22, ведно с построените в него гараж с
площ от 25квм. и жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 72кв.м., на основание
давностно владение осъществявано в периода от 2005г. до датата на подаване на исковата
молба- 08.05.2024г., като се отправя и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА №
98/06.03.2024г. на нотариус рег. № 773 на НК.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищцата в исковата молба: През 2004г. с договор за покупко- продажба, заедно със
съпругата си продали на ******“ ООД процесния имот. Купувачите били семейство ******,
живущи ******. Уговорили се с тях ищецът да се грижи за имота им, което той правел и до
ден днешен. Преди повече от 15години направил опит да се свърже с тях, за да откупи имота
си о******но, тъй като те не го посещавали и не се грижели за него. Всичко по двора и
дребни ремонти извършвал той. Не успял да се свърже с тях.
Въпреки прехвърлянето на собствеността твърди, че никога не е преставал да се
чувства като собственик на имота, да се грижи за него, да го обработва и стопанисва къщата.
Твърди, че никой друг не се е грижил за него и цялото село знаело, че имотът е негов. Затова
решил да се снабди с документ за собственост. Когато решил да подаде документи за
снабдяване със скица, разбрал, че ответникът М. вече е подал молба- декларация за него, а
след справка в СВп узнал и че в негова полза е издаден КНА. Оспорва ответникът М. някога
да е владял имота, да го е посещавал, живял в него и да е стопанисвал къщата. Оспорва и
ответното дружество да го е ползвало във времето. Твърди само той да е упражнявал
фактическа власт върху имотите, което му владение продължавало и сега.
1
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. е депозирал писмен отговор, с който искът се
оспорва като неоснователен.
Сочи твърденията на ищеца да е имал уговорка с ответното дружество по
стопанисване на имота да влизат в противоречие с посоченото от него никога да не е
преставал да се чувства като собственик.
Твърди, че живее в селото от раждането си и сега, и затова знае, че ищецът е
напуснал селото преди много години и не е посещавал процесния имот от повече от
15години. Твърдението му да е стопанисвал имота по уговорка с другия ответник се сочи да
изключва намерението му да свои имота в периода на уговорката, защото фактическата
власт е упражнявана за другиго.
Твърди, че той се грижи за имота от 2012г., което фактическо положение
продължавало и сега. Имотът бил дълги години необитаем, запуснат, рушащ се и опасен.
Това му състояние той възприел като отказ от страна на собствениците от правото им и
затова предприел действия по осигуряване на безопасността му. В самото начало го
почистил от самораслите растения и паднали клони, изорал, подрязал дърветата.
Впоследствие поставил мрежа и колове, за да го огради и ограничи достъпа на хора и
животни до имота. Изграждал наново на места оградата, където била зидана, защото се била
самосрутила. Укрепил сградата, възстановил електричеството, ремонтирал покрива, където
керемидите били супени. Погасил данъчните задължения за имота. Предприел действия по
охрана на сградата.
От 2012г. сочи да е извършвал всички тези действия необезпокоявано и без някой да е
заявявал претенции към него. Имотът се посещавал от други лица, но само с негово знание и
разрешение.
Ето защо, сочи да е придобил имота по давностно владение, което му право е било и
надлежно признато от нотариус в производство по чл. 587 ГПК.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „******“ ООД не ангажира писмен отговор.
В о.с.з. исковата молба и отговорът на ответника М. се поддържат.
Извън срока по чл. 131 ГПК, с отговор ответното дружество възразява срещу
основателността на предявения срещу него иск. Оспорва твърденията грижите за имота му
да са възлагани от представляващите дружеството на ищеца, както и имотът да не е
посещаван от тях от закупуването му. Твърди се, че имотът е закупен от ответника през
2004г. като ваканционен и ремонтиран от семейство И.- съдружници и управители на
ответното дружество. След закупуването му е извършен ремонт и поддръжка на градината
лично от тях или чрез трети лица, на които те са възлагали тази дейност. До 2020г. и Ковид
пандемията са го посещавали всяка година и са създали контакти с българи и други
британци в района. През 2024г. при завръщането си в България, установили, че нямат достъп
до имота, тъй като ключалките на входната врата са сменени, а някои храсти и дървета са
изсечени. Чрез познати в селото узнали, че М. М. се е снабдил с КНА за имота им и след
това е предприел действия по разчистване на имота им. Извънпроцесуално се сочи
ответникът М. да е заявил, че няма претенции за имота им и им е предал ключа за него.
Твърди се, че през години имотът не е изоставян и никой не е заявявал собственически права
за него. Искането е искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1
2
ГПК. Те са допустими, доколкото ищецът заявява собственически права на основание
давностно владение осъществявано от 2005г. до датата на подаване на исковата молба-
08.05.2024г.
Ответникът М. твърди да се легитимира като собственик по давностно владение,
което право му е било признато с КНА № 146/2024г.
Ответното дружество заявява собственически права на основание договор за покупко-
продажба от 2004г.
За основателността на иска по чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху имота на
твърдяното придобивно основание, респ. оборване съществуването на признатото на
ответника М. право на собственост с КНА от 2021г.
В тежест на ответника М., е да установи наличието на противопоставими права върху
вещта, т.е че се легитимира като собственик въз основа на упражнявано от него давностно
владение в периода 2012г. и сега признато му с КНА № 146/2024г., а на ответното дружество
наличието на противопоставими права легитимирайки се като собственик въз основа на
договор за покупко- продажба по НА № 197/2004г.
От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства, а и тези
факти не са били спорни между страните, се установява, че с КНА № 61/1993г. ищецът е
признат за собственик по давностно владение на процесния имот. С договор за покупко-
продажба обективиран в НА № 197/2004г. същият се е разпоредил с правото на собственост
в полза на ответното дружество.
С КНА № 146/2024г. ответникът М. е бил признат за собственик на процесния имот
по давностно владение.
За опровергаване твърденията за упражнявана от ищеца фактическа власт върху
имота във въведения период 2005г.- 08.05.2024г. от значение по делото са ангажираните от
ответниците гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.
В показанията си свидетелите К.К. и Д. В. свидетелстват за следните релевантни за
спора факти:
Св. К. се познава с К. и М. от около 8години. Притежавал имот и живее в с. ******.
Ходил е на гости в имота им в с. ****** няколко пъти. Не знае кога и от кого са го купили.
Описва го като къща с двор, с цветя отпред и трева отзад, ограден, но с паднала ограда от
задната страна. До Ковид пандемията, откакто ги познава, К. и М. посещавали имота си 1-
2пъти в годината, правели ремонти. Иначе си комуникирали рядко по имейл- поръчвали да
им нагледа имота, сметките. След Ковид си дошли едва миналата година. Знае, че тогава
имало проблем с имота им, понеже останали на хотел. През годините, докато ги нямало,
няколко пъти ходил да им коси тревата по тяхно поръчение. Влизал през паднала ограда от
задната страна. Не е виждал някой да се грижи за имота, нито е забелязвал някакви
посегателства над къщата. Не му е известно и някой друг да спори за имота им. Докато ги
нямало не е влизал в къщата, защото само те си имали ключове. Често минавал покрай
къщата им, поне веднъж месечно, понеже наглеждал и друг имот на ****** в селото.
Св. В. живее в селото от 44години. Познава семейство И., след като купили от С.П.
имот в съседство на нейния. От имота си имала видимост към техния. Когато купили имота,
жената дошла да й се представи. С ****** се разбрали, понеже свидетелката не ******. До
Ковид- 2020- 2021г. си идвали редовно в имота- два пъти в годината, на пролет и лято.
Правили ремонти на къщата, носели мебели, започнали да оправят оградата, понеже се
разрушавала. Не успели да я завършат преди пандемията и така си останала недовършена.
Откъм улицата имало ограда с желязна врата, на която катинарът бил разбит. В момента
отвсякъде можело да се влезе в двора. Докато посещавали имота си ежегодно, само те се
грижели за него, други хора не били идвали. Сега имотът го разчистил М.- рязал дървета и
3
трънки. Свидетелката познавала М., защото и той бил от селото. Познавала и С., но той като
продал този имот заминал от селото и не го е виждала. Разбрала, че миналата година си бил
купил имот в другия край на селото, но никога не го била виждала в имота на К..
В показанията си свидетелите на ответника М. М. М.а /негова ******/ и С.С. /негов
******/ свидетелстват за следните релевантни за спора факти:
Св. М.а живее в гр. ******, но всяка седмица посещавала селото, защото ******,
****** й ****** й живеели там. Знае за спорния имот, който бил на ******, а миналата
година го купил ****** й. ******те го купили от С., чийто родители живеели там, преди
повече от 15години. След като го продал, посочва, че повече не е виждала С. там. Чувала, че
С. стопанисвал двор в другия край на селото, но не го е виждала. До 2022-23г. дворът бил
обрасъл, пустеещ, но миналата година ****** й го разчистил, занимавал се и с партидите на
тока, понеже бил спрян. Не е влизала в имота, само ****** й. Преди миналата година, не й е
известно ****** й да се е грижил за имота, нито някой друг. Оградата била съборена. Не е
виждала ******те в имота. В двора имало малка къща, покривът, на която бил почти
съборен, а верандата начупена от растителността. Дворът бил буренясал. Занемареният му
вид посочва да е от около 2-3 години.
Св. С. описва спорния имот като двор от около декар с едноетажна къща в него.
Идвал в селото всеки месец и наблюденията му върху имота били 2-3 пъти в годината.
Посетил го е с ответника по повод разчистването му, за пръв път миналата пролет. Не знае
по какъв повод ****** му е започнал да се грижи за имота. Имало врата откъм улицата, но
не е сигурен дали се заключва и дали може свободно да се влиза в имота. Зад къщата имало
мрежа, която била съборена. Не знае дали вратата на къщата се заключва. ****** му
възстановявал оградата откъм пътя през лятото на 2024г., когато възстановил и тока, защото
сметките не били плащани дълго време. Преди да почне ****** му да се грижи за имота, той
бил изоставен. Знае, че преди години е бил на С., а след това го продал на чужденци, който
свидетелят не познава. Познавал С., но не го бил виждал от поне 15г. и не знае дали има
друг имот в селото. Не го е виждал и да се грижи за спорния имот. Преди да почне ******
му да се грижи, имотът бил обрасъл с дървета и храсти, не можело да се влезе и стигне до
къщата. Сега вече можело да се влиза в къщата.
При така установените факти, налагат се следните правни изводи:
Ищецът заявява собствени права върху имота спрямо ответниците на оригинерно
придобивно основание- давностно владение, което сочи да е установил почти веднага, след
като е продал имота на ответното дружество. В тази връзка сочи по договорка с ******те
/собственици на капитала на дружеството/ да е продължил да се грижи за него, което
фактическо положение продължавало и към момента на подаване на исковата молба.
Ответното дружество е оспорило, ищецът да е упражнявал някога фактическа власт
върху имота, след отчуждаването му, респ. да е заявявало собственически права спрямо
него. Макар и оспорването да е извън срока по чл. 131 ГПК, то е направено в първото по
делото съдебно заседание, в което е напълно допустимо ответникът да оспори иска и
обстоятелствата, на които той се основава. Безпротиворечива е съдебната практика по
въпроса, че неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, не презюмира
основателност на иска, нито освобождава ищеца от задължението му да докаже фактите,
част от фактическия състав на твърдяното право. Настоящите оспорвания касаят
обстоятелства твърдяни от ищеца в исковата молба и затова разглеждането им от съда е
допустимо.
Ответникът М. противопоставя права признати му с КНА № 98/2024г. Оспорването на
легитимиращото действие на КНА от ищеца, предполага доказване от него, както на
твърдяните противопоставими права на титуляра на акта, така и опровергаване на фактите,
обуславящи придобивното основание посочено в КНА, в случая осъществявано от
ответника давностно владение /така ТР № 11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС/.
4
Ищецът обаче не е ангажирал в процеса годни доказателствени средства по
дължимото от него доказване да е упражнявал фактическа власт върху имота, имаща
признаците на владение.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Фактическият състав на
това оригинерно придобивно основание изисква доказване и на двата му елемента, а
именно- обективният- да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на
предвидения в закона срок- лично или чрез другиго и субективният- тази фактическа власт
да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права, т.е за своене.
Чл. 69 ЗС установява оборима презумпция, задължаваща съда при доказан факт на
осъществяване на фактическа власт върху вещта, да приеме за осъществен и
предполагаемият такъв за наличие на намерение за държане на вещта като своя. Че такъв
има се съди по външно проявени действия фактически запълващи съдържанието на правото,
чието придобиване се цели.
Анализът на ангажираните по делото гласни доказателства обосновават извод, че
ищецът изначално не е доказал факта да е установявал фактическа власт върху имота, след
неговата продажба на ответното дружество. Тези твърдения биват категорично опровергани
от ангажираните от ответниците гласни доказателства. Те са безпротиворечиви за това, че
след като ищецът е продал имота на ответното дружество, той повече не го е посещавал,
още по- малко да се е грижил за него, така както се твърди. Фактическата власт е
упражнявана само от представляващите ответното дружество сем. И., които до 2020-21г. са
го посещавали всяка година, извършвали са ремонти по къщата, оградата, гледали са двора.
Едва в началото на 2024г. ответникът М. е влязъл в имота и е започнал неговото разчистване
от растителност. До него момент, в периода 2021- 2024г. никой не се е грижил за двора и той
е бил занемарен.
Ако и да се приеме, че ищецът е имал фактическа власт, каквото доказване по делото
категорично няма проведено, то не е доказан субективният момент на владението. Самите
твърдения на ищеца са били, че фактическа власт върху имота е установил по уговорка с
ответното дружество да се грижи с него. Т.е изначално това фактическо състояние се
характеризира като държане, поради което презумпцията по чл. 69 ЗС следва да се счита за
оборена. Тя намира приложение, само когато по естеството си фактическата власт върху
имота представлява владение още от момента на установяването си. Ето защо, за да се
приеме, че упражняваната фактическа власт е придобила признаци на владение, ищецът е
следвало активно да се заяви пред ответника като собственик. Данните по делото сочат това
да е останало недоказано.
Горните изводи обосновават извод и че легитимиращото действие на КНА №
98/2024г., с който на ответника М. е признато оспорваното право, не е оборен.
Ищецът не доказва да притежава противопоставими права спрямо никой от
ответниците.
В заключение, и двата иска са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноските сторени от
5
ответниците, следва да се понесат от ищеца. Представени са списъци по чл. 80 ГПК.
Ответникът М. претендира разноски в размер на 1500лева платено адв. възнаграждение,
200лева депозит за преводач, 30 депозит за свидетел, който като неусвоен не следва да се
възлага на ищеца. Затова, на този ответник се следват разноски от 1700лева. Ответникът М.
търси разноски за адв. възнаграждение от 600лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.П.С., ЕГН ********** с адрес с. ****** срещу „******“ ООД,
ЕИК ****** със седалище и адрес на управление с. ******, ул. ****** № 6 за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим
имот: 1. УПИ № IX-22 находящ се в с. ******, кв. 36 по плана на с. ****** одобрен със
заповед № 698/18.07.1990г., с площ от 1220кв.м., при граници на имота имоти: от две страни
улица, УПИ VIII- 21 и УПИ Х- 22, ведно с построените в него гараж с площ от 25квм. и
жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 72кв.м., на основание давностно
владение осъществявано в периода от 2005г. до датата на подаване на исковата молба-
08.05.2024г., на осн. чл.124 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.П.С., ЕГН ********** с адрес с. ****** срещу М. М. М., ЕГН
********** с адрес с. ****** за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на следния недвижим имот: 1. УПИ № IX-22 находящ се в с. ******,
кв. 36 по плана на с. ****** одобрен със заповед № 698/18.07.1990г., с площ от 1220кв.м.,
при граници на имота имоти: от две страни улица, УПИ VIII- 21 и УПИ Х- 22, ведно с
построените в него гараж с площ от 25квм. и жилищна сграда на един етаж със застроена
площ от 72кв.м., на основание давностно владение осъществявано в периода от 2005г. до
датата на подаване на исковата молба- 08.05.2024г., на осн. чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН ********** с адрес с. ****** да заплати на „******“ ООД,
ЕИК ****** със седалище и адрес на управление с. ******, ул. ****** № 6 сумата от
1700лева, представляваща сторени в производството съдебно- деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН ********** с адрес с. ****** да заплати на М. М. М., ЕГН
********** с адрес с. ****** сумата от 600лева, представляваща сторени в производството
съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6