РЕШЕНИЕ
№ 990
гр. Пловдив, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501536 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба подадена от М. И. И., ЕГН: **********,
от ***, чрез пълномощника му по делото адв.С. М., против решение №
62/28.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1489/2023 г., по описа на Районен съд
-Карлово, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против „Финанс
Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено, че жалбоподателят не дължи на търговското
дружество, поради изтекла в негова полза погасителна давност, сумата от 200
лева, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта
„Маркет Старт“ от 23.03.2006г. , сумата от 620.09 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 31.07.2006г. до 21.12.2009г., за събирането на които
суми е образувано изпълнително дело № 322 / 2023г. по описа на ЧСИ М. въз
основа на издаден по ч.гр.д.№317 от 2009г. по описа на Районен съд – Трявна
изпълнителен лист.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Искането към
въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на
правия спор, с което исковата претенция да бъде уважена, с присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК , насрещната страна „Финанс Инфо
1
Асистанс” ЕООД, ЕИК ***, чрез пълномощника си адв. С. А., в писмен
отговор оспорва жалбата, като неоснователна и моли решението да бъде
потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от М. И. И., ЕГН:
**********, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за
установено, че поради изтекла в негова полза погасителна давност, не дължи
на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК ***, сумата от 200 лева,
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта „Маркет
Старт“ от 23.03.2006г. , сумата от 620.09 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.07.2006г. до 21.12.2009г., за събирането на които суми е било
образувано изпълнително дело № 322 / 2023г. по описа на ЧСИ М. въз основа
на изпълинтелен лист издаден по ч.гр.д.№317 от 2009г. по описа на Районен
съд – Трявна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск. Като е проследил хронологично извършените по
изпълнителното дело действия, съдът е приел, че от влизане в сила на
Решение № 64/28.10.2010г., постановено по гр.д. 183/2010г. по описа на РС –
Трявна , с което процесното вземане е установено със сила на пресъдено нещо
до 26.06.2015г., пет годишната погасителна давност не тече, с оглед
задължителните указания дадени с Тълкувателно решение №3/2020г. от
28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№3/2020г. , според които погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. След тази дата от взискателя са били подадени молби с искане за
извършване на изпълнителни действия,като наложените на 28.08.2018г. и на
04.05.2023г. запори върху банковите сметки на длъжника са прекъснали
петгодишният давностен срок, който не е изтекъл към датата на подаване на
исковата молба в съда.Изложил е и съображения, че перемпцията е без
правно значение за погасителната давност , респ. без правно значение за
фактите , релевантни по предявения иск по чл.439 от ГПК.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено, като въззивния съд изцяло препраща
към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои
мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя,
въззивния съд намира за необходимо да изложи само следното:
2
В случая, доколкото изпълнителното основание е влязло в сила съдебно
решение, то ищецът може да оспорва вземанията само въз основа на факти и
обС.телства, настъпили след влизането му в сила. Предявеният иск е основан
на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обС.телства- изтекла погасителна давност след влизане в сила
на съдебното решение. В случая по отношение на процесните вземания, които
са били установени с влязло в сила съдебно решение, е приложима
петгодишната погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД.
По съществото на спора следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Следователно, правилно първоинстанционният съд е приел, че давност не е
текла от образуване на изпълнителното дело до 26.06.2015 г. Същевременно
перемпцията е без правно значение за погасителната давност , респ. без правно
значение за фактите , релевантни по предявения иск по чл.439 от ГПК, а
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция , съгласно
задължителната практика обективирана в ТР №2/2023г. от 04.07.2024г. по
т.д.№ 2/2023г. на ОСГТК.
За вземането, което ищецът предявява с наС.щия иск и което касае
периода след 26.06.2015 г. приложение намират постановките на т. 10 от ТР №
2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 Г., ОСГТК на ВКС, съгласно които по
чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Прието е, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
В процесния случай след посочената дата - 26.06.2015 г. взискателят е
подал съответно на 07.01.2016г. молба , с която е поискал налагане на запор на
банкови сметки на длъжника в Уникредит Булбанк АД, на 14.01.2016г. молба
за насрочване дата за опис на движимите вещи собственост на длъжника; на
27.04.2017г. молба за извършване на справка за регистрирани банкови сметки
на името на длъжника и насрочване на дата за опис на движими вещи в дома
на длъжника; на 28.08.2018г. молба за налагане на запор върху банковите
сметки открити на името на длъжника в ЦКБ АД, на 20.03.2020г. молба за
налагане на запор на вземания от работодателя и върху новооткрити на името
на длъжника банкови сметки;на 07.01.2022г. молба за проучване
имуществото на длъжника и насрочване дата за опис на движимите вещи
собственост на длъжника. Така подадените молби са прекъснали
погасителната давност за вземанията на основание чл.116, б.В от ЗЗД,
3
независимо че въз основа на част от тях съдебният изпълнител не е извършил
поисканото изпълнително действие. Този извод се налага както от мотивите по
т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което се
приема, че „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“,
така и от диспозитива по т.10, съгласно който „ нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие“. Така от датите на подадените
молби, с които е прекъсната давността, до датата на подаване на исковата
молба по наС.щото дело- 22.08.2023г. не е изтекъл срок от пет години, поради
което вземането на ответното дружество не е погасено по давност. Предвид
горното предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези направени от
районния съд в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62/28.02.2024 г., постановено по гр.д. №
1489/2023 г., по описа на Районен съд -Карлово, I-ви гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4