№ 742
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000500739 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261225 от 17.11.2020 г., постановено по гр.д. № 142/2020 г. на
Софийски градски съд, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. Т.
В. сумата 12000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, със
законната лихва от 13.06.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер 30000 лева
искът е отхвърлен.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част и от
ответника в осъдителната част. Оплакванията на ищеца са за необоснованост на решението
и несправедливо занижен размер на присъденото обезщетение предвид тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното производство и на задържането под
стража, използването на СРС. Жалбоподателят ищец моли решението в отхвърлителната
част да бъде отменено и предявеният иск да бъде изцяло уважен.
Ответникът оспорва изводите на съда относно наличието на причинна връзка между
обвиненията и неимуществените вреди, заявени в исковата молба; необоснованост на извода
за прекомерна продължителност на наказателното преследване; незаконосъобразно завишен
размер (прекомерност) на обезщетението. Жалбоподателят ответник моли решението в
осъдителната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да се
1
отхвърли или присъденото обезщетение се намали.
Въззивните жалби са подадени от легитимирани страни в процеса в срока по чл.259
от ГПК против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване,
поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 7 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Производството е по иск, предявен срещу Прокуратурата на Република България.
Софийски градски съд е сезиран с предявен от С. Т. В. против Прокуратура на Република
България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 30000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан по НОХД № 892/2013 г. на СРС.
Наказателното производство за престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 от НК продължило от
05.11.2009 г. до 13.06.2019 г.; взета мярка за неотклонение “задържане под стража” от
04.11.2009 г. до 26.02.2010 г. и “парична гаранция”. По време на досъдебното производство
участвал в следствени действия – обиск, претърсване и изземване, разпознаване, привличане
и разпит като обвиняем, предявяване на материалите по делото; съдебната фаза
продължила почти шест години. са проведени 30 съдебни заседания с участие на ищеца.
В хода на производството ищецът търпял постоянни отрицателни емоции,
отчаяние, безпомощност, стрес, притеснения. Задържането му под стража бил особено
мъчителен период, загубил работата си. Срещу него били използвани специални
разузнавателни средства, което нарушило правото му на личен живот. Разследването и
съдебната фаза на производството продължили неоправдано дълго време. Изпитал унижение
и стрес, страдал от безсъние, депресия, бил обзет от чувство на безнадеждност и безсилие.
Накърнени били името и авторитетът на ищеца, нарушени социалните му контакти, близки
и познати се отдръпнали.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
30000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди.
Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил предявения иск с довод, че не е доказано
настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и причинната им
връзка с повдигнатите обвинения; счита претенцията силно завишена по размер. Оспорва
интензитета на твърдените вреди.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства
настоящият състав намира за установено от фактическа страна и правна следното:
С обжалваното решение на ищеца е присъдено обезщетение за незаконосъобразно
водено срещу него наказателно производство, което е приключило с оправдателна присъда,
2
влязла в сила на 13.06.2019 г. Наказателното производство срещу ищеца е образувано на
04.11.2009 г. и е продължило почти 10 години. За периода 04.11.2009 г.- 26.02.2010 г. спрямо
ищеца е наложена мярка за неотклонение “задържане под стража”, заменена с “парична
гаранция”. При задържането си преживял стресова реакция, изразяваща се в напрегнатост,
обща възбуда, раздразнителност, чувство за вина, тревожност, обида и унижение.
Приятелите му го изоставили, чувствал се изолиран.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на гражданите, в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, доколкото
ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения с влязла в сила присъда. При повдигане и
поддържане на незаконно обвинение без съмнение за ищеца са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост. Наказателното
производство влияе негативно върху психиката на всяко лице, затова извод за претърпени
неимуществени вреди може да се направи и без наличие на конкретни доказателства,
доколкото липсват други, установяващи обратното. Воденото срещу ищеца наказателно
производство е довело до негативни емоционални преживявания. Статутът на обвиняем и
подсъдим в наказателния процес е факт, който неминуемо предизвиква негативни емоции. С
оглед изложеното, проведеното наказателно производство спрямо ищеца води до
неблагоприятни изживявания. Въз основа на свидетелските показания не може да се направи
извод за преживени притеснения, страх, срам, неудобство, злепоставяне в семейния и
обществен кръг, засягане на добро име и чест в степен и с интензитет извън нормалните в
подобна ситуация. В случая са претърпени обичайни неимуществени вреди, понасяни от
лица, които са обект на незаконно наказателно преследване. От събраните доказателства по
делото не се установява негативните емоции и преживявания да са с изключителен характер
и да са причинили вреди, за които да е справедливо да бъдат обезщетени в претендирания
размер.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ се определя
съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на критерия
„справедливост” предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение
за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на обезщетението,
чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
При определяне на размера на дължимото обезщетение в хипотезите на чл. 2 от
ЗОДОВ съдът следва да съобрази вида на нематериалните увреждания, тяхната
3
продължителност и интензитет; тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, продължителността на наказателното производство, извършените процесуални
действия с участието на пострадалия, наложените мерки на принуда; отражението върху
личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението;
причинено ли е до разстройство на здравето или разрушаване на семейния живот и др.под.,
данните за личността на увредения - предишни осъждания, начинът на живот, ценностна
система и обичайната среда с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние,
което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на
физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му
в обществото, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи глобално по
справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му -
тежестта и характера на обвинението (тежко престъпление, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от две до осем години; продължителността на наказателното
преследване - производството е продължило от 05.11.2009 г. до 13.06.2019 г. (девет години и
пет месеца); характера и интензитета на търпените мерки на процесуална принуда
(„задържане под стража” за почти четири месеца; “парична гаранция”), както и
претърпените от ищеца морални страдания - преживения стрес, тревоги и притеснения. Не
се установява влошаване здравето на ищеца, засягане авторитета му в обществото,
разрушаване на семейството. Не се установи обвинението да е причинило вреди над
обичайните.
Отчитайки посочените обстоятелства, продължителността на воденото производство,
липсата на доказателства за вреди над обичайните, съдът приема, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение е справедливо и в съответствие със закона. Следва да
се посочи, че справедливият размер е съобразен и с обществените критерии за
справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за
справедливост на обезвредата към периода на увреждането : 05.11.2009 г. до 13.06.2019 г.
С оглед съвпадане изводите на настоящата инстанция с изводите на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В полза на
адвокат К.М. следва да се присъди възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер 572 лева, а
в полза на ищеца – 2 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261225 от 17.11.2020 г., постановено по гр.д. №
142/2020 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. Т. В.
разноски в размер на 2 (два) лева, а на адвокат К.М. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в
размер 572 (петстотин седемдесет и два) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5