№ 1462
гр. Плевен, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430106602 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Ищецът ***, с правоприемник в хода на процеса *** , е предявил срещу
Л. П. Т., ЕГН ********** искове на осн. чл. 422 от ГПК, за признаване за
установено, че ответницата дължи следните суми: 8735.98 лева - главница,
ведно със законната лихва от 20.04.2018 г. до окончателното плащане;
568.17 лева - договорна лихва за периода от 28.06.2017 г. до 19.04.2018г.;
20.17лева - лихвена надбавка за забава за периода от 28.06.2017г. до
19.04.2018 г. и 120.00 лева - заемни такси, които суми са предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение № 1715/23.04.2018г. по ч.гр.д.
2740/2018г. на РС Плевен. Посочено е, че заявител по заповедното
производство е било юридическото лице – *** и в нейна полза е издаден
изпълнителен лист. В съдебното заседание е представено доказателство за
правоприемство на ищеца отново на ***, вече в организационна форма на
***. Твърди се, че вземането е въз основа на Договор за кредит за текущо
потребление от 29.06.2016г., при който на кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер на 9 000лв., със срок на издължаване 120 месеца от неговото
1
усвояване. Посочени са параметрите на договора, както и че поради
затруднения при плащането, е сключено допълнително споразумение от
04.01.2017г., с което кредитът е преструктуриран, и срокът за плащане е
удължен до 04.01.2027г., лихвата е намалена до 8.587% годишно. Твърди, че
е последвало неизпълнение, след което кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем на 16.04.2018г. На 10.05.2019г. *** е цедирал на ищеца вземането
си от длъжника в заповедното производство, като ищецът е бил
упълномощен и е уведомил длъжника за цесията. Посочено е, че
ответницата се счита уведомена за цедирането на вземането и чрез връчване
на исковата молба. Ищецът твърди, че на 16.07.2020г. ответницата
доброволно е внесла сумата от 1200лв. с цел сключване на извънсъдебно
споразумение с него, но до такова не се е стигнало, а със сумите са погасени
разноски по изпълнителното дело и и част от натрупаните законни лихви, но
не и сумите, предмет на ЗИ
Особения представител на ответника оспорва исковете. Твърди, че не са
му връчени доказателства във връзка с цесията, оспорва надлежното й
съобщаване на длъжника, оспорва обявяването на предсрочната изискуемост
на договора за кредит. Счита, че договора за цесия не е произвел действието
си спрямо ответницата, т.к. уведомяването следва да е от стария, а не от
новия кредитор, счита, че връчването на съдебните книжа на него, като
особен представител, не представлява връчване на цесията на длъжника,
като впоследствие, след правоприемството в хода на процеса оттегля тези
възражения. Оспорва размера на задължението на ответницата, заявява, че
липсват доказателства за усвояването на кредита от ответницата, счита, че в
договора има неравноправни клаузи в нарушение на ЗПК, че договорът за
кредит е подписан от лица, които нямат представителна власт. Счита, че
капитализирането на лихвата в споразумението е неправомерно.
След преценка на събраните по делото доказателствата, съдът приема за
установено следното от фактическа страна: По делото е прието ч.гр.д. №
2740/2018г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от *** против ответника
Л. П. Т., ЕГН **********, за заплащане на следните суми: 8735.98 лева -
главница, ведно със законната лихва от 20.04.2018 г. до окончателното
плащане; 568.17 лева - договорна лихва за периода от 28.06.2017 г. до
19.04.2018г.; 20.17лева - лихвена надбавка за забава за периода от
2
28.06.2017г. до 19.04.2018 г. и 120.00 лева - заемни такси ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.04.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 188.89 лв. – деловодни разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1715/23.04.2018г.
и изпълнителен лист, връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 ГПК,
поради което правоприемника на ищеца, с оглед дадените от заповедния съд
указания е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си
право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Представен е Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2016г., при
който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 9 000лв., със срок
на издължаване 120 месеца от неговото усвояване, за срок до 29.06.2026г.
при приложен погасителен план. В договора конкретно са уговорени
сметката, по която се усвоява кредита, в чл. 8 е уговорен начина на
определяне на лихвения процент по договора и ГПР – 10.59%. Погасителната
месечна вноска, съобразно приложения погасителен план е в размер на
115.38 лв., включваща главница, дължима лихва и такса. Вноските са
платими - първата на 28.07.2016г. и последната - на 29.06.2026г. На
04.01.2017г. страните са сключили допълнително споразумение, съгласно
което към тази дата е останал дължим остатък от вземането в размер на
9050.90лв., от които – 8856.43лв - остатък по главница, 193.44лв. – дължима
редовна лихва, и 1.03лв. - дължима наказателна лихва. Ответникът е внесъл
9.82лв., а кредиторът се е отказал от вземането си за 0.39лв., като по
отношение на остатъка от дълга 9040.00лв. е направено предоговаряне –
промяна на падежната дата, нов срок от 120 месеца – до 04.01.2027г.,
лихвения процент е намален. Подписан е нов погасителен план на
задължението, представени са нови ОУ на кредитора, в чл. 7.8 от който е
посочено, че лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от
кредита и се заплаща месечно. На 23.03.2018г. е изпратена покана-
уведомление от кредитора до длъжника, че поради допуснатата забава по
процесния договор, банката обявява кредита за предсрочно изискуем и от
датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора
става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения
лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава.
Поради ненамиране на лицето на адреса, посочен в договора, е залепено
3
уведомление по чл. 47 от ГПК от *** на 26.03.2018г., като срокът за
получаване на книжата е изтекъл на 09.04.2018г. На 20.04.2018г. е подадено
заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2740/2018г. по описа на ПлРС,
като в изпълнителното основание – извлечение от счетоводните книги на
банката, е записана дата на предсрочна изискуемост на кредита –
16.04.2018г., а договорната лихва е била начислявана до 19.04.2018г. Съдът
не разглежда въпроса за цесията на вземането и нейното съобщаване,
доколкото в хода на процеса е налице сливане между цедент и цесионер, но
отчита обстоятелството, признато от цесионера, че на 16.07.2020г.
ответницата доброволно е внесла при него сумата от 1200лв. с цел
сключване на извънсъдебно споразумение, до каквото не се е стигнало.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена. От заключението на същата се установява, че: на
29.06.2016 г. по банковата сметка на ответницата е преведена сумата от 9000
лв. с основание „Усвояване КВП”, по процесния договор са постъпили
плащания от 1065.74 лв., от които 347.79 лв. до датата на доп.споразумение
и 717.95 лв. след датата на споразумението, погасяването на кредита е
преустановено от 28.07.2022 г., като от вноска с падеж 28.07.2017 г. е
погасена частично договорна лихва 33.64 лв. Дадени са варианти на
дължимост - при остатък по главница 9040 лв. към 04.01.2017 г. какъв е
размерът на дог.лихва от 28.06.2017 - 10.04.2018 г. – 547.74лв. при
главница 8735.98лв., обезщетение за забава 16.50лв. и 120лв. – такса
изискуемост, както и към 19.04.2018 г. – при главница 8735.98лв., договорна
лихва 566.13лв., обезщетение забава – 17.63лв. и такса изискуемост – 120лв.,
като този размер е изчисляван при капитализацията на лихвата съгласно
постигнатото споразумение от 04.01.2017г. Без капитализация обаче, при
остатък по главница 8856.43 лв. към 04.01.2017 г./без капитализация/
дог.лихва за периода 28.04.2017г.-10.04.2018г. е в размер на 711.43 лв., а
лихвата за забава в размер на 35.87 лв. и 120лв.- такса при изискуемост, а до
19.04.2018г. - договорната лихва е в размер на 729.43лв., обезщетението за
забава е 37.38лв. и 120лв. - такса при изискуемост. Вещото лице е посочило,
че при заявеното плащане на 1200.01лв. на 31.07.2020г., е осчетоводено
погасяване на 714.82лв. -законна лихва, 365.19 лв.- съдебни разноски, и
120.00лв. такса изискуемост. Банката е осчетоводила кредита за предсрочно
4
изискуем на 19.04.2018г. и след погасяване на горепосочените суми, е
установен непогасен към момента дълг, при главница с капитализация от
183,57 лв.: главница-8735,98лв.; законна лихва към 31.08.2023г. - 3997.12лв.;
присъдени лихви-588.34лв.; разноски-1601.39лв. и юрк.възнаграждение –
50.00лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже: проведено по негова инициатива заповедно производство по реда на
чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника,
да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е
издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по процесния договор, по който ищецът е изправна
страна и по силата на който за ответниците е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде
установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за
обезщетение за забава по размер. Съответно в тежест на ответника е да
докаже точно изпълнение на договорните си задължения. Първите две
предпоставки не са спорни между страните, поради което не е спорна и
активната легитимация на ищеца и правния интерес за водене на
настоящото производство и неговата допустимост. Доказа се чрез
изготвената съдебно-икономическа експертиза изпълнението на кредитора за
предаване на сумата по кредита от 9000лв. на ответницата. Възражението на
ответника – че не е уведомен за настъпване на изискуемостта на
задълженията, е неоснователно, доколкото кредиторът е изпратил
уведомление за предсрочна изискуемост на длъжника по чл. 62 ал. 2 от ЗКИ,
същото е залепено от *** по реда на чл. 47 от ГПК на адреса, който
кредитополучателят е посочил на кредитора в договора, и в ОУ – чл. 22, е
уговорено фингирано връчване при изпращане на уведомления на последния
посочен от длъжника адрес. Съдът намира, че при залепване на уведомление
на този адрес на 26.03.2018г., то се счита за връчено на 09.04.2018г., и от
10.04.2018г. кредитът е бил предсрочно изискуем, доколкото това именно
следва от съдържанието на самата покана-уведомление до длъжника. В тази
връзка, заведеното на 20.04.2018г. пред ПлРС заявление по чл. 417 от ГПК е
5
следвало да касае всички суми по предсрочно изискуемото вземане на
банката –кредитор. В случая обаче, съдът намира, че сключеното
споразумение от 04.01.2017г. е недействително – нищожно на осн. чл. 26,
ал.4, във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД, т.к. направената чрез него капитализация на
лихвите в главницата представлява забранен анатоцизъм. В този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 66 от 29.07.2019г. по т.
дело № 1504/2018г., на II отд. ТК на ВКС - уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД,
който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294,
ал.1 ТЗ. Установява се по делото, че представения договор за кредит
отговаря на изискванията на ЗПК и ЗПП и уговорения начина на
изчисляване на договорна лихва не е нищожен поради противоречие на
закона, т.к. съгласно чл.58 и сл. от ЗКИ, е допустимо сключване на договори
за кредит при променлива лихва и при възможност на банката да уговори
промяна на лихвения процент по даден кредит. Кредитирайки изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза в частта относно изчисленията при
липса на капитализация, при изискуемост на кредита към 10.04.2018г. /по
посочените по-горе съображения/, и направеното от ищеца признание за
заплащане на сума от 1200лв., което не е в хода на изпълнителното
производство и следва да се отчете понастоящем, т.к. не представлява
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист, съгл. т. 9 от ТР 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът приема следното: При остатък по главница 8856.43 лв. към
04.01.2017 г./без капитализация/ договорната лихва за периода 28.04.2017г.-
10.04.2018г. е в размер на 711.43 лв., а лихвата за забава в размер на 35.87 лв.
и 120лв.- такса при изискуемост. Главницата обаче е посочена в
извлечението от сметка в заповедното производство като погасена до размер
на 8735.98лв., договорната лихва – до 568.17 лева, лихвата за забава – до
20.17лева, и 120.00 лева - заемни такси, и в такива размери се иска и тяхното
установяване в настоящето дело. Тези суми са по-благоприятни за ответника
и по-ниски от изчисленията без капитализация на главницата, поради което
следва да се произнесе именно върху тях. От тези суми, съдът намира, че
следва да приспадне заплатените впоследствие 1200лв., като намира, че с тях
6
неправилно са прихванати суми за такси и разноски, които все още не са
били изискуеми, доколкото не са били съдебно установени – ЗИ не е влязла в
сила и е предмет на настоящето производство. След погасяване по реда на
чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, съдът установява пълно погасяване на сумите за такса
при изискуемост, лихва за забава и договорна лихва, както и частично
главница до размер на 8144.32лв. На основание изложеното, съдът намира,
че претенциите с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от
ЗЗД, за установяване дължимостта на сумите по заповедното производство
по ч.гр.д. № 2740/2018г. на ПлРС, следва да бъде уважен в следните размери
- 8144.32лв.-главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.04.2018 г. до изплащане на вземането; като претенциите за главница
над 8144.32лв. до 8735.98 лева; 568.17 лева - договорна лихва за периода от
28.06.2017 г. до 19.04.2018г.; 20.17лева - лихвена надбавка за забава за
периода от 28.06.2017г. до 19.04.2018 г. и 120.00 лева - заемни такси, следва
да се отхвърлят, като погасени в хода на делото/като се има предвид, че
съгл. чл. 422 ал. 1 от ГПК делото се счита за висящо от 20.04.2018г. – датата
на подаване на заявлението в съда/.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца, изцяло сторените в заповедното
производство разноски в общ размер от 238.89лв.
За исковото производство, съобразно установеното плащане едва в хода
на делото и основателност на заявлението, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени всички претендирани разноски в общ размер от 1638.89лв., при
определено от съда юрисконсултско възнаграждение за представителя на
ищеца в размер на 100.00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. П. Т., ЕГН
********** от ***, ДЪЛЖИ на „***” ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
на основание чл.422, ал.1, вр. чл.79 ЗЗД, следните суми: 8 144.32лв.-главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2018 г. до изплащане на
7
вземането, които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №
1715/23.04.2018г. по ч.гр.д. 2740/2018г. на РС Плевен,
КАТО претенциите за главница над 8 144.32лв. до 8735.98 лева; 568.17 лева -
договорна лихва за периода от 28.06.2017 г. до 19.04.2018г.; 20.17лева - лихвена надбавка
за забава за периода от 28.06.2017г. до 19.04.2018 г. и 120.00 лева - заемни такси,
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Л. П. Т., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „***” ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 238.89лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2740/2018г. на
Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Л. П. Т., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „***” ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1638.89лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8