Р Е Ш Е Н И Е
№1603/25.3.2020г.
Гр.Варна,25.03.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание,
проведено на шести март през през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 16 323 по
описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по
предявен отрицателен установителен иск от ищеца И.Г.М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, чрез адвокат С.Д. ***,
кантора с адрес: гр*срещу „Е. П. П.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** с цена на иска 1 183,82 лева.
Отправеното
от ищеца искане
до съда е да бъде постановено съдебно Решение по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че И.Г.М., ЕГН **********
не дължи претендираната от „Е. П. П.“ АД сума в
размер на 1183.82 лв. по издадена
фактура №**********/02.10.2019г. за обект на потребление находящ
се на адрес в гр* за периода от 14.11.2017г. до
19.10.2018г. по клиентски номер: *и абонатен номер: *,на основание чл.124, ал.1 ГПК. Обективирано е искане и за присъждане в полза на
ищеца на сторените по делото разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: Ищецът твърди,
в исковата си молба, че е клиент на „Е.П.“ АД по партида с клиентски номер: *и
абонатен номер: *. През месец октомври 2019 година при проверка на текущата си
сметка на каса на ответника ищецът М. узнал, че от него се претендирала сума в
размер на 1183.82 лв. по издадена фактура№**********/02.10.2019г. за обект на
потребление находящ се на адрес в * за периода от 14.11.2017г. до
19.10.2018г. Процесната сума по предоставена
информация от ответника - представлявала корекция на сметка и била служебно
начислена. Ищецът твърди, че не е консумирал електрическа енергия в размер на
количествата обективирани в процесната
фактура.С оглед горните твърдения ищецът оспорва изцяло дължимостта
на сумата предмет на иска и счита, че същата не следвало да бъде заплащана, тъй
като липсвало правно основание, което да обосновавало претендирането й от
ответника. Оспорва и сумата да е определена правилно по размер, както и с
решение на КЕВР да е одобрена цена в размер приложена към процесната
фактура, като твърди, че тя е „произволно определена „от електроснабдителното
дружество.Твърди се още, че за релевантния за спора момент, а именно датата на
съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване -
17.10.2018г., в който било обективирано количеството
електрическа енергия посочено в процесната фактура,
следвало да бъде изтъкнато, че липсвала нормативна възможност даваща право на
ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Аргументите на
ищеца в тази връзка са следните: Преди извършеното изменение в Закона за
енергетиката чрез приемането на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ
(обнародвани в Държавен вестник бр.54 от 17 юли 2012г.) за ответника не
съществувала нормативна възможност, която предоставя право на същия да извършва
едностранна корекция на сметките на потребителите. След цитираното изменение
тази възможност се обвързала с приемането на Правила за измерването на
количествата електрическа енергия, които били обнародвани в Държавен вестник
брой 98 от 12.11.2013г. Преди влизането в сила
на ПИКЕЕ електроразпределителните дружества коригирали сметките на
потребителите на основание неравноправни, а следователно и нищожни клаузи от
собствените си Общи условия, което било потвърдено в стотици решения на ВКС. Съотнесено към датата на съставяне на протокола за демонтаж
на средството за търговско измерване , било налице решение №1500/06.02.2017г.
по адм. дело №2385/2016г. на Върховен административен
съд, с което били отменени Правилата за измерване на количествата електрическа
енергия приети по т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР,
обнародвани в Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл.48,
чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. Това решение било публикувано на основание
чл.194 от АПК в Държавен вестник брой 15 от дата 14.02.2017г. Очевидно било за
ищеца, че към датата на съставянето на протокола за демонтаж на средството за
търговско измерване, която дата се явявала
релевантния за спора момент от гледна точка на приложимата нормативна
уредба и по аргумент на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр.35 от 30.04.2019г.), липсвали предпоставките
даващи основание да се коригира сметката на ищеца. Това било така, защото не
съществували налични Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на не измерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
Общи условия съобразени с разпоредбата на чл.98а, ал.2 т.6 от Закона за
енергетиката.Фактът, че действали чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ (в
сила от 16.11.2013г.), по никакъв начин не се припокривал с изискването за
наличие на действащи правила за измерване на количеството електрическа енергия.
Въпросните членове регламентирали единствено начините, по които се изчислява
служебно начислената електрическа енергия при не измерена, неправилно и/или
неточно измерена такава. В тази връзка намира за необходимо ищецът да посочи
още, че чл. 47 от ПИКЕЕ бил отменен. Същият като норма имаща процесуален
характер описвал реда за извършване на проверката. Очевидно било за ищеца, че
при липса на регламентация относно „стъпките, които следва да бъдат извършени“
при проверката, това бил „нормативен вакуум, който няма как да бъде запълнен“.
Ето защо липсата на норма предполагала „произволност“ на действията на
ответника и на „Е. С.“ АД, които нямало как да бъдат контролирани от никой
поради отсъствие на действащи разпоредби. След отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ
липсвал и ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ. Очевидно било за ищеца, че
въпросните текстове останали в сила от ПИКЕЕ обн. на
12.11.2013г. в ДВ и в сила от 16.11.2013г., нямало как да бъдат приравнени с
изискването за наличие на действащи правила такива каквито трябвало да има
съобразно дефиницията на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, тъй като същите били
недостатъчни да регламентират основните положения, които законът изисквал да
бъдат облечени в нормативни текстове. Примерът с отменения чл.47 от ПИКЕЕ от
2013 г. визиран по-горе, за ищеца бил показателен за този аргумент.В този
смисъл ищецът се позовава и на решения по въззивно
гражданско дело № 830 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Варна, възз. гр. д. № 644 по описа за 2019 година на Окръжен съд
Варна. На следващо място ищецът изтъква , че е налице Решение №798 от
20.01.2017г. по адм. дело №3068/2016г. на Върховен
административен съд, с което било отменено Решение №ОУ-6 от 21.07.2014г. на
ДКЕВР, с което били одобрени Общите условия за продажба на електрическа енергия
на „Е. П. П.“ АД.Налице било и Решение №595 от 17.01.2017г. по адм. дело №2719/2016г. на Върховен административен съд, с
което било отменено Решение №ОУ-05 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което били
одобрени Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия на „Е. П. М.“
АД (със сегашно наименование „Е. С.” АД).В този смисъл, към датата на
съставянето на протокола за проверка от служителите на „Е. С.“ АД, обобщава
ищецът, че действащи са били Общите условия на „Е. П. П.“ АД и „Е. С.“ АД
приети в далечната 2007г. Това било така, защото съгласно чл.21, ал.1, т.4 от
Закона за енергетиката, КЕВР следвало да одобри Общите условия предвидени в
този закон, които след одобряването трябвало да бъдат публикувани в най-малко
един централен и един местен всекидневник съгласно правилата на чл.98а, ал.З от
Закона за енергетиката (за „Е. П. П.“ АД) и чл.104а, ал.З от Закона за
енергетиката (за,,Е. С.“ АД). Тоест, за да са в сила Общите условия на двете
дружества от 2014г. следвало да бъдат осъществени кумулативно и двете
предпоставки - решение на КЕВР, с което да бъдат одобрени и да бъдат
публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник. След като
били налице решения на Върховния административен съд, с които били отменени
решенията на КЕВР, с които били одобрени Общите условия от 2014г., обобщава
ищецът, то липсата на една от императивните предпоставки за действието им била
отпаднала, считано от датата на влиза в сила на съдебните актове, и тези ОУ
вече не можело да бъдат прилагани. Общите условия от 2007 година обаче,
подчертава ищецът, не били съобразени с изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Е. П. П.“ АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Е. С.“ АД) от Закона за енергетиката, където било
посочено, че Общите условия трябвало да съдържат задължително ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката.Във връзка с изложенотоищецът намира за необходимо да се спре на
практиката на Върховния касационен съд, която е разгледала възможността да бъде
коригирана едностранно сметката на потребителите от доставчика на електрическа
енергия след измененията на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (съгласно редакцията й в
сила след измененията, обнародвани в Държавен вестник бр.54от17 юли 2012г.).В
този смисъл ищецът цитира част от мотивите на
решение №104/16.08.2016г. по т.д. №1671/2015г. на ВКС по реда на чл.290
от ГПК /в редакцията му към датата на постановяване на съдебния акт/ за да
изведе извода,че към релевантния за спора момент - датата на съставяне на
протокола за демонтаж на средството за търговско измерване от гледна точка на
приложимата нормативна уредба, липсвали и двете кумулативно приети предпоставки
цитирани в решение №104/01.08.2016г. по т.д. №1671/2015г. на ВКС, даващи
основание да коригира сметката на ищеца. Липсвали и действащи Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на не измерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. Липсвали и действащи Общи условия
съобразени с разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно
„Е. П. П.“ АД) и чл.104 а, ал.2, т.5 (досежно „Е. С.“
АД) от Закона за енергетиката. В условията на евентуалност ищецът счита, че
дори и съдът да приеме, че е налице нормативна база, обосноваваща право на
ответното дружество да коригира едностранно сметките на потребителите,
настоящият случай не попадал в обхвата на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия от 2013 г. В случай, че ответникът
обосновавал начислението на електрическа енергия на основание чл.50 от ПИКЕЕ,
следвало да се има предвид, че въпросната разпоредба касаела случаите на: „установяване на несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия.“ Това означавало наличие на грешка при въвеждане данните на
електромера от лицето, което отчита електрическата енергия.В конкретния случай
обаче такава хипотеза не била налице, тъй като не съществувала разлика между
данните на електромера за дневна и нощна тарифи и тези въведени в
информационната база данни на ответното дружество. Следователно не се налагало
тяхното коригиране, а ищцовата страна не била заявявала доставка на
електрическа енергия по друга тарифа, нито е имала достъп до самия електромер,
а още по-малко информация или достъп до данните запаметени в същия. Твърди се
още, че потребителят ползвал ел. енергия единствено по дневна и нощна скала.
Твърди се също, че не били налице и другите хипотези за корекция на сметка
визирани в чл.48 от Правилата за измерване на количествата електрическа
енергия. В тази връзка намира ищецът, че трайната практика на ВКС по дела с
идентичен предмет възприета и от Окръжен съд Варна по случаи на корекция на
сметка преди влизане в сила на ПИКЕЕ, следвало да бъде приложена и към
настоящия случай, тъй като липсвало правно основание за претендиране на процесната сума. Същата се явявала необосновано търсена
отговорност от потребителя, без било налице виновно поведение от негова страна
и без да има нормативно закрепена санкция, която да отговаря на конкретния
случай. Наред с горното твърди ищецът, че по отношение на процесния
електромер не била извършвана периодична проверка в нормативно определения
срок. Този срок бил определен в чл. 43, ал.4 от Закона за измерванията, където
било посочено, че периодичността на последващите
проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се
обявява в официалния бюлетин на агенцията.В конкретния случай такава се явявала
Заповед №А-102/05.03.2010г., която на основание чл.43, ал.З от Закона за
измерванията посочвала, че последващи проверки на
средствата за измерване за еднофазен ток се извършват в срок от една до четири
години, преди изтичане на срока на предходната проверка в зависимост от
мощността. Това било разписано в т.26 от цитираната заповед.В задължение на „Е.
С.“ АД- собственик на ел. съоръженията и в частност на средството за търговско
измерване, както по силата на закона така и по силата на собствените си Общи
условия било да извършва такива периодични проверки. В тази връзка „Е. С.“ АД,
според ищеца не било проявило грижата за добросъвестно изпълнение на
договорните си задължения по смисъла на чл.63 от ЗЗД и не можело да се приеме,
че неизправността в измервателния уред била причинена от потребителя на
електрическата енергия, а напротив - същата се дължала на неизпълнение на
цитираното дружество. Поради това нямало как от потребителя да бъде търсена
отговорност в лицето на процесната сума. На следващо
място в исковата си молба ищецът заявява, че ако ответната страна се позове на
някоя от разпоредбите си от Общите условия или по специално на някоя от
хипотезите на чл.38 от ОУ на „Е. С.“ АД, приети през 2007 г., следвало да се
има предвид практиката на ВКС посочена в искова молба, която отричала
възможността ответното дружество да коригира сметките на абонатите при липса на
действащи Правила по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, а и на алтернативно основание
следвало да бъде обърнато внимание, че същата разпоредба била нищожна. Неравноправният характер на така
извършената корекция от ответника следвал от липсата на предвидена, както
на нормативна в лицето на приети разпоредби в действащи ПИКЕЕ, така и на
договорна възможност да бъде проведена корекционна
процедура в полза на потребителя в случаите на неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3. Изрично в чл.104а, ал.2, т.5, б."Б" от
ЗЕ било указано, че Общите условия на „Е. С." АД и в чл.98а, ал.2, т.6, б.
„Б“ от ЗЕ (относно Общите условия на „Е. П. П." АД) следвало да съдържат
възможност за корекция на сметка както в полза на крайния снабдител, така и в
полза на потребителя. Това обаче не било предвидено нито нормативно, нито
договорно, а на практика никога не се е случвало.Ето защо на това основание, но
и не само, счита ищецът, че разпоредбите на чл. 38 от ОУ на „Е. С.“ АД от
2007г. изм. през 2009г. били нищожни,
противоречащи на императивни правни норми, регламентиращи правилата за
разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, освен това
противоречали на интереса на потребителя. За потребителя не съществувала
обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и потребителят не се бил съгласявал с
процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на
сметките за месечно доставената и отчетена посредством средството за търговско
измерване електрическа енергия. Прилаганата от дружеството процедура за
начисляване на „корекционни суми“ върху вече платени
месечни сметки била неправомерна и се обосновавала на нищожни правни
норми.Общите условия на „Е. С.“ АД в чл. 38 били в най-висша степен пример за
неравноправни клаузи в потребителски договор по смисъла на чл.143 от Закона за
защита на потребителите.Те представлявали част от Общи условия, които не били индивидуално уговорени клаузи, а били изготвени
предварително и поради това потребителят нямал
възможност да влияе върху съдържанието им, което влечало и тяхната
нищожност по аргумент на чл.146 ал.1 и ал.2 от ЗЗП.Корекцията на сметка по
смисъла на чл.38 от Общите условия на „Е. С.“ АД припокривала в абсолютна степен
хипотезата на чл.143 от ЗЗП, където се
посочвало, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително не равновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Налице били, твърди ищецът, и трите
предпоставки посочени в чл.143 от ЗЗП. Наред с изложеното по –горе, за ищеца,
въпросните клаузи попадали и в приложното поле на следните хипотези от чл.143
от ЗЗП детерминиращи понятието неравноправни
клаузи-цитирани дословно т. 2, т. 10, т. 12, т. 14, т. 18.Като допълнение
към гореизложеното следвало да бъде обърнато внимание отново, че действащите
Общи условия на ответното дружество и на „Е. С.“ АД били приети през 2007г. и
несъобразени с измененията на Закона за енергетиката в сила от 2012г., което
съгласно цитираното решение на ВКС / цитирано в исковата молба/обосновавало
неоснователността и незаконосъобразността на претендираната
сума от ответника.В обобщение на гореизложеното счита ищецът, че процесната сума е недължима и не следва да бъде заплащана
от потребителя.На последно място ищецът е завил, че ако той или процесуалният
му представител не се яви на първото по делото съдебно заседание заявявам, желае
да бъде даден ход на делото, поддържа настоящата искова молба и доказателствените искания в нея.Доказателственото
искане на ищеца е само едно – да се приобщи приложеното заверено за вярност с
оригинала копие на писмен документ .
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника - чрез адв. Н.Г.
от ВАК, с който намира предявеният иск като допустим, но неоснователен. Не
се оспорва,че между ответното дружество и ищцеца да
съществува валидно договорно
правоотношение, по силата на което ищецът да е потребител на електроенергия
за посочения в исковата молба обект. Не е спорно, че е била извършена проверка
на изправността на електромера на посочения в исковата молба адрес, за което е
бил съставен Констативен протокол.В отговора
на искова молба ответникът навежда възражения срещу иска и обстоятелствата,
на които те се основават а именно: 1. Твърди се, че е налице основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена ел.енергия а именно - ищецът и ответното
дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на
ел.енергия през ЕРМ на „*“
АД. 2.Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно
– осигурявало непрекъснато необходимото количество ел.енергия в обект, находящ се в Гр*, с абонатен номер * и кл.номер *. 3.
На 19.10.2018 г. била извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищцеца
от служители на „*“
АД в присъствието на двама свидетели.
Дружеството нямало задължение предварително да известява потребителите за проверките, т.к. подобно
предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на
неправомерните въздействия върху измервателните системи и СТИ. Сочи се още,че дружество „*“ АД е дружество с основен предмет на дейност
експлоатация и управление на ЕРМ, чрез която извършвало пренос и разпределение
на ел.енергия на обособена територия,
при наличие на валидна лицензия затова Л – 138-07/13.08.2004 г.,
издадена от ДКЕВР и същото това дружество било оператор и разпределителната
мрежа по см. на § 1 т. 34б, б. „ а” от ДР на ЗЕ и собственик на СТИ и съгласно
чл.116 , ал. 6 ЗЕ имало право да извършва технически проверки на СТИ, като
изпълнявало и това дружество добросъвестно договорните си задължения съгласно
изискванията на чл. 63 ЗЗД. 4. За извършената проверка бил
съставен Констативен протокол №1202448, като при проверката били извършени
замервания и било установено, че в сумарния регистър 1.8.0 имало показания в
размер на 32049 кВТч, в регистър 1.8.1. били отчетени
6731 кВТч, в регистър 1.8.2 – 19081 кВТч.Процесният електромер, релевира още ответникът, бил демонтиран, подменен с нов,
запечатан в плик, пломбиран с пломба № 507322 и предоставен за метрологична
експертиза в БИМ. КП,твърди ответната страна отразявал действителното
фактическо положение, подписан бил от двама свидетели които не били служители
на електроразпределителното дружество и извършената проверка на СТИ с фабричен
номер 8440263 притежавала съответната юридическа стойност. Безспорно за
ответната страна било, че в имота на ищеца била консумирана ел.енергия, която
не била заплатена и ако абонатът бил потребил
ел.енергия в количество различно от отчетеното, то той дължал заплащането му по
силата на договорната връзка. 5. Експертизата била извършена
в БИМ МИУ РО Варна, за което бил
съставен Констативен протокол № 2182/19.9.2019 г. Установено било при софтуерно
прочитане от страна на БИМ – намеса в тарифната схема на електромера, като
действително потребената енергия била натрупана върху
сумарната тарифа 1.8.0 – 32 047,9 кВТч. КП, сочи ответникът, се ползвал с материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК. 6. На
1.10.2019 г. дружество „Е. С.” АД съставило Становище за начисляване на
ел.енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било
точното количество неотчетена ел.енергия, след протичане на регистър 1.8.0.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ, конкретизира ответникът, операторът на
съответната мрежа можел да коригира количествата ел.енергия като разлика между
отчетеното количеството ел.енергия и преминалите количества ел.енергия при
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел.енергия за период не по-дълъг от 1
година. Именно този тип вмешателство, заключава ответната страна имал за цел
част от консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализирал на електромера и поради това при ежемесечно отчитане това
отклонение нямало как да се установи. 7. На
2.10.2019. „Е. П. П.“ АД издало фактура № **********, с която била определена
цената на реално консумираната ел.енергия натрупана в скрития регистър а именно
1 183,82 лв. 8. С писма от „*“ АД и от „*“ АД
съответно от 30.09.2019 г. и от 2.10.2019.г.,релевира
ответникът били приложени констативния протокол от техническа проверка и
фактурата. В заключение ответникът сочи, че исковата сума се дължала на
основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В този смисъл ответникът се позовава на
Решение № 21/ 1.3.2017 г. на ВКС постановено по гр.д. № 50417/2016
по описа на Първо г.о., ГК със съдия –докладчик Гълъбина Генчева.С оглед изложеното по-горе ответникът
желае съдът да остави без уважение исковата молба ,в условията не евентуалност
се позовава и на чл.183 ЗЗД като препраща към Решение № 150/26.6.2019
г.постановено от ВКС Трето г.о., ГК, респ. желае се ВРС да отхвърли иска и като
неоснователен и като недоказан, както и да присъди в полза на ответното
дружество сторените по делото съдебно деловодни разноски.В подкрепа на
изложеното по-горе ответникът представя писмени доказателства описани в т.1 - 8;обективира искане за провеждане на съдебно
електротехническа експертиза.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 06.03.2020 год. ищецът чрез адв.Д.желае
ВРС да уважи иска и да бъде постановено Решение с което да бъде прието за
установено,че ищецът не дължи на ответното дружество исковата сума. Подробни съображения адв.Д.заявява, че са изложени в исковата молба за
незаконосъобразността на корекционната процедура на
електрическа енергия за процесния период. По
делото,според адв.Д., не било установено с какви
показания е монтирано въобще техническото средство в обекта на потребление,
затова останало неустановено обстоятелството дали въобще процесното количество
електрическа енергия се е натрупало именно в този обект на потребителя. От
събраните в проведеното по делото открито съдебно заседание
доказателства,твърди адв.Д.,че е станало ясно, че
ответното дружество не установило за кой период претендира да са натрупани
количествата електрическа енергия, а само за процесния
период били налице два ценови режима на електрическа енергия, съответно
оспорваната в това производство сума не била правилно изчислена, с оглед
действителната цена на електрическа енергия, за да можело да се претендира като
насрещна престация за движима вещ извън корекционната процедура, поради което се желае уважаване на
иска ведно с присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
В същото съдебно заседание ответното дружество,представлявано
от адв. Л.желае ВРС да отхвърли
иска и като неоснователен и като недоказан по съображенията изложени в отговора
на искова молба, както и да бъдат присъдени съдебно - деловодни разноски в полза на ответното дружество.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С проекта за доклад по
делото,обявен за окончателен,съгласно чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
съдът е обявил на
страните и те са приели без възражения, че е безспорно помежду им и че не се нуждаят от доказване следните факти
и обстоятелства: Ищецът се намира в
облигационна връзка с ответното дружество с предмет продажба и доставка на ел.
енергия, доставяна от ответното дружество на адреса посочен от ищеца в исковата
молба и вписан и в петитума на иска, с посочените
абонатен и кл.номер; че на адреса на потребление на
ел.енергия е била извършена проверка на СТИ, че проверката е била обективирана
в КП; че проверката на СТИ е била проведена без участие на ищеца или негов
представител, както и че ответникът е издал първичен счетоводен документ за
исковата сума, която сума не е платена от ищеца. Така отделените за
безспорни факти и обстоятелства са и напълно доказани и от приобщените по
делото писмени доказателства – представени и от ищеца и от ответника заверени
за вярност с оригинала копия на документи и по конкретно ангажираните с
отговора на искова молба и приобщени по делото заверени за вярност с оригинала
копия на : Констативен протокол №
1202448/19.10.2018 г.; Констативен протокол № 2182/19.09.2019 г. – АУ – Е –
000029-58995/23.10.2018 г. от метрологична експертиза на електромер на
Българския институт по метрология; становище от 01.10.2019 г. за начисление на
електрическа енергия относно Констативен протокол № 2182/19.09.2019 г.,
абонатен № *, клиентски № *и извършена техническа проверка; фактура №
**********/02.10.2019 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 м
към дата 23.10.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания за период към дата
23.10.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение от сметка от 22.10.2019 г.; писмо изх.№
55254_КП1202448_1/30.09.2019 г. от „Е. С.” АД; писмо изх. № 55254_КП1202448_2/02.10.2019
г. от „Е. П. П.” АД; 2 бр. известие за доставяне без посочена дата.
За пълното изясняване на фактическата
страна на спора по делото е допусната, изготвена
и приобщена по делото необходимата съдебно
електротехническа експертиза.Заключението на вещото лице инж.Н.В. е приобщено по
делото на листи от 46 –ти до 50 –ти вкл.
От заключението на вещото
лице инж.Н.В. по допуснатата
СЕТЕ се установяват
и изясняват следните правно релевантни факти и обстоятелства :На 19.10.2018год.г. в гр.Варна, на адреса
на потбеление на ел.енергия
е била извършена проверка на СТИ ,обслужващо
същия адрес / електромер с
фабричен номер 1119 0109 0844 0963 – тип „ ЕMPS „ - D 210 с ток 5/60 А –п роизведен 2009 г. Монофазен,статичен.За извършената проверката на СТИ е бил изготвен констативен протокол №
1202 488 от служителите на електроразпределителното
дружество извършили проверката-
„Е. С.” АД / дружество с предходно наименование” *” АД / .Спор няма че проверката
на електромера е била проведена без участието на абоната и ищец или на упълномощено от него
лице. Видно от копието на същия
протокол, приложено на листи 18,19 от делото проверката
е била извършена при участие на двама
свидетели – съседи на абоната
/съгласно вписаното в КП
/,без участие и на представител на полицията.В същия
КП в раздел втори
служителите на „Е* „ АД са
вписали данните на електромера
по отделните тарифи както следва : 1.8.1 – 006731,1.8.2 -019081 и 1.8.0 – 032049; електромерът е бил демонтиран,
поставен в индивидуална опаковка,пломбиран с пломба с номер 507322 и предоставен за експертиза а на място на демонтираното СТИ е
било монтирано ново изправно.
Установява се от заключението на вещото лице, че по същество и вещото лице се е позовало на приобщените по делото писмени доказателства,описани
подробно по-горе.
В този смисъл
в.л. В. сочи,че
е била проведена метрологична експертиза
на проверения СТИ ,както и
че резултатите от метрологичната
експертиза са обективирани в КП № 2182/19.09.2019 год. /т.е КП приобщен в заверено за вярност с оригинала копие на л.20,21
/.Въз основа на КП от проверката
на СТИ и на КП от метрологична експертиза
на СТИ, в.л. инж.В. стига до извода, че съществуват данни за неправомерно
вмешателство в софтуера
на процесния СТИ, доказано от независимото
изследване на БИМ – Варна , както и че натрупаното количество
ел.енергия в регистър 1.8.0. от 6 236 кВТч е възможно да бъде отразено там само в
следствие на човешка намеса.
Констатациите на вещото
лице в СТЕ, релевантни към правилното разрешаване на спора по същество са,че
ел.енергията от общо 6 236 кВТче била
отчетена от СТИ, че са били налице предпоставките на чл.50 ПИКЕЕ и математическите изчисления на стойността на служебно
определеното с фактурата количество ел.енергия са верни при среден технологичен
разход.
Отделно от горното от
заключението на в.л. В. се установява, че СТИ към датата на проверката не е бил
годно техническо средство за измерване на ел.енергия от метрологична гледна точка,
т.к.е произведен през 2009 г. , а срокът на метрологична годност от 6 години е
изтекъл през 2015 г.- т.е. три години преди процесната
проверка . От останалата част на СТЕ се
установява още ,че на база становище от дата 1.10.2019 г. на * АД е
била определено количеството ел.енергия което е следвало да бъде платено от
абоната за периода от 14.11.2017 г. до
19.10.2018 г. от 6 236кВТч / л. 22/ , както и че ответното дружество е
издало процесната фактура от дата 2.10.2019 г. за
сумата от 1 193,82 лв. с ДДС – стойност на ел.енергия за доплащане за
периода от 14.11.2017 г. до
19.10.2018 г. / л.23 / .
От разпита на вещото лице Н.В., проведен в открито съдебно
заседание, обаче се доизясняват и други относими към
предмета на спора по същество факти и обстоятелства а именно :
На конкретно постановени въпроси от адв.Л.в.л.В.
отговоря , че регистър 1.8.0 е
сборен, тотален регистър и този
регистър не се изписва на дисплея, като особеното в случая е, че електромерът е
отчел едни показания,сборния регистър сумирал
показанията от видимите регистри 1 и 2 и била установена една разлика от това,
което е отчел този нулев регистър и сбора от двата видими регистъра и това
показвало, че има софтуерно въздействие
и било въздействано на електромера така, че той да
отчита в този невидим, нулев регистър. Това означавало, пояснява вещото лице,
че цялата натрупана електроенергия в този невизуализиран сумарен регистър била
доставена, респективно и потребена от абоната, тъй като било отчетено от уред,
който бил създаден да измерва електрическа енергия, а именно електромер, а
както ни е известно, електромерът отчита вече потребена електрическа енергия.На
поставени от адв.Д.въпроси вещото лице отговоря, че не е видял по делото протокол за първоначално монтиране на електромера по
делото.В тази връзка на въпроси поставени от съда инж.В. отговоря, че електромерът
не е тип смарт и съответно не е включен в системата
за дистанционен отчет. Софтуерното претарифиране се
установявало само и единствено с прочитане с компютър – лаптоп, като същият
трябвало да е снабден с подходящия софтуер, а прочитането ставло
като към компютъра има свързана четяща глава и тази четяща глава се насочва към
инфрачервения порт на електромера. От Българския институт по метрология и
служителите на „*”
установявали, че в регистъра 1.8.0 имало натрупана ел.енергия само и единствено
с лаптопа. Софтуерното претарифирането също ставало
само с лаптопа.Електромерът , повтаря инж.В. ,че не е смарт,
не е включен в системата за дистанционен отчет, която система единствено дава
възможност да се определи началният момент на пренасочването на ел.енергия от
регистър 1.8.1 и 1.8.2 към нулевия регистър и тъй като този електромер не бил
такъв, в случая не било известно и не можело да се определи кога е началният
момент, когато е настъпвало това въздействие.Ел.енергията като стойност била
определена на база технологични разходи, тя
била определена от порядъка на около 19 ст., докато иначе за дневна енергия тя
била около 22-23 ст.Извън допуснатата СТЕ останалите
писмени доказателства не са пряко релевантни към спора, т.к. касая
уведомяването на абоната за проведената проверка,коригирането на сметката за
потребление и данни за потребелението и плащане на
ел.енергия .
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца И.М. ***
отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищецът цели да
установи със СПН несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П. П. „
АД на претендираното от последното вземане в размер на 1 183,82 лв. При предявеният отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и главно
доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а
в тежест на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника. Ответната страна следваше да установи при условията на пълно и
главно доказване, че в качеството си доставчик на електроенергия е доставила
определеното количество електроенергия, така както е посочено в процесната фактура, че това количество не е платено от абоната
потребител на ел.енергия и ищец по делото, поради което и в съответствие със
одобрените и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата е дължима от ищеца.
Факт е по делото, че
страните се намират в договорна връзка както и че ищецът И.М. е потребител на ел.енергия а
ответното дружество му доставя ел.енергия на адреса на потребление
представляващ недвижим имот – апартамент, находящ се
в гр.Варна,ул.Антон Неделчев 24/2.Липсва спор,че потребяваната
на посочения адрес ел.енергия от ищеца е отчитана по партида водена при ответното
дружество с клиентски номер *и абонатен номер * ,както и че ответното дружество
по повод проверка на електромера обслужващ адреса на потребеление
на ел.енергия е издало против ищеца данъчна фактура от дата 2.10.2019 г./ л. 23
–ти от делото/ ЗА СУМАТА от общо 1 183,82 с ДДС –претендирана за заплащане стойност на ел.енергия за период от 1 година назад, считано от
датата на проверката на СТИ а именно за
периода от 14.11.2017 г.до 19.10.2018 г.
Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 19.10.2018г./видно
от л. 18,19 от делото/. Не е спорно по делото, че на посочената дата служители
на трето неучастващо в спора лице – „Е. С.” АД / * АД –дружество с предходно
наименование „Е. П. М.” АД/ са извършили проверката на обекта на потребление на
ел.енергия, като са констатирали, че в СТИ е било открито наличие на преминала
ел.енергия по невизуализирания на дисплея / така наречен скрит регистър 1.8.0 .
От отразеното в КП е видно, че същото това СТИ е било демонтирано за експертиза
а на негово място монтиран нов изправен електромер. Както бе посочено и
по-горе, страните не спорят, че КП за проверката на електромера е бил съставен
от служители на третото неучастващо в спора юридическо лице ,без присъствието
на абоната. Установява се безспорно по делото, че СТИ, което е обслужвало
адреса на потребление на ел.енергия, е било демонтирано на датата на проверката
и предадено по надлежния ред за метрологична експертиза, изготвена от БИМ ГД „МИУ”
– РО ВАРНА , резултатите от която експертиза са обективирани
в протокола на БИМ от метрологична експертиза № 2182 от 19.09.2019./ л.20,21от делото/. Във основа на така извършената
проверка на СТИ, констатациите в КП на *АД и Експертизата на БИМ от страна на *АД
е било изготвено Становище / л. 22 / за определяне на количеството
ел.енергия което абонатът-потребител е следвало да заплати след разчитане на
данните в регистър 1.8.0. и на
абоната - потребител /ищеца / е била издадена от ответника фактурата от дата 02.10.2019 г. за сумата 1 183,82 лв.с начислен ДДС.Тази
сума е била определена за периода от една
година назад във времето, считано от датата на проверката на СТИ – от 14.11.2017 – 19.10.2018г., представляваща
стойност на сбора от определените служебно 6 236
киловатчаси
ел.енергия за доплащане на основание чл.
50 ПИКЕЕ .
Безспорно според
настоящият състав е установено неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ,
обслужващо обекта на потребление на ел.енергия довело до незаплащане на потребена,
но неотчетена ел.енергия, чието количество е констатирано при разчитане на данните
в регистър 1.8.0. от проверявания
СТИ.Спорът е дали е спазена цялата процедура по ПИКЕЕ от „*” АД за да се приеме,че
именно количеството посочено в издадената от ответника фактура и то за периода от
точно максималния – една година
назад е било реално доставено от ответника на потребителя на
ел.енергия и каква е доказателствената сила на констативния протокол .
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдът извежда извода,
че ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на ищеца за релевирания период.
Установяването на това
обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази
връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В
тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока.Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по
делото представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по
делото не е установено от ответното дружество наличието на всички материално
правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На
първо място от самия Констативен протокол се вижда, че същият не носи подписа
на потребителя, поради което съдът намира,че този частен документ не обвързва
ищеца с констатациите на служителите на „*” АД . На следващо място видно и от
материалите по делото,включително и от СТЕ , заключението по която съдът
възприема изцяло и намира и за обективно и компетентно дадено, се извежда
извода, че исковата сума е била определена съгласно действалите към датата на проверката ПИКЕЕ и в частност нормата
на чл. 50 ПИКЕЕ.
На трето място от СТЕ се
установява, че проверявания СТИ е бил с изтекъл срок на метрологична годност -
три години преди проверката.Този установен по делото факт чрез СЕТЕ е
самостоятелно основание съдът да изведе извод затова,че СТИ не е било годно да
отчита правилно преминаващата през него ел.енергия към датата на проверката .
Въпреки безспорно
установеното чрез СЕТЕ че СТИ е било
извън метрологична годност и липсата на данни за датата на първоначалния монтаж
на проверявания СТИ, съдът следва да обсъди събраните доказателства в
съответствие с действалите към датата на проверката на СТИ нормативни актове
касаещи възможността ответника да извършва едностранна корекция на сметка за
потребление на един битов абонат и
практиката на Върховните съдилища .
В тази връзка съдът
съобразява факта,че приетите
ПИКЕЕ / на база на които е била
извършена корекцията на сметка на абоната / са били атакувани пред ВАС за
което са образувани и приключили две отделни административни дела.Релевантно
към казуса се явява и постановеното Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
9462/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова.Със същото Решение ВАС ОТМЕНЯ чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013 г.
С Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС, петчленен състав с Председател
Галина Христова и членове Таня Куцарова, Светлана Борисова, Пламен Петрунов и
Румяна Лилова,постановено по административно дело № 2385/2016 г. е било обезсилено
Решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм.
д. № 9462 по описа за
Ето защо, съдът намира
предявения иск и за основателен и за доказан поради което го уважава в пълнота.
Отделен е въпросът, че преди датата на проверката на СТИ е било постановено
друго Решение на ВАС, също релевантно към идентични казуси.Постановеното от ВАС ,невлязлото Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на Четвърто Отделение по адм.дело № 3879/2017
г., с председател Аделина Ковачева, членове –Кремена Хараланова и Бисерка
Цанева касае в частност и нормата на която ответникът се е позовал при начисляване
на ел.енергията, претендирана за плащане от ищцата а
именно – чл. 50 ПИКЕЕ. Цитираният съдебен акт е публикуван в интернет
страницата на ВАС и от него се установява, че са отменени разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50
и чл.51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр.98 от
12.11.2013 г, приети с т.3 от Протоколно
решение на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране от закрито заседание,
проведено на 14.10.2013 г. и обективирано в протокол
№ 147 от същата дата.Или действащите към момента останали разпоредби
от ПИКЕЕ са отменени, поради което и съдът намира, че единствено и само може да
се изведе извод, че в практиката си към момента ВАС застъпва първоначалното
становище обективирано в Решение № № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о., докладчик председателят
Нина Докторова .
Действащите към настоящия момент нови ПИКЕЕ са публикувани на
интернет страницата на ответника, но не касаят спора между страните. По същия
начин неотносими са към спора са предходните ОУ на двете енергийни дружества
действали, които ОУ са действали назад във времето, преди приемане на ПИКЕЕ, за
които няма спор, че не дават право на ответника да коригира едностранно
сметката на абонатите поради недействителност на отделни клаузи на които в
идентични случаи се е позовавало ответното дружество .В този смисъл е налице
трайна практика по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, съдът намира, че искът на ищеца е и основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло още повече, че в конкретното
производство е несъмнено доказано, че СТИ е метрологично негодно техническо
средство . Крайният
си правен извод съдът мотивира с факта, че по делото макар и да са ангажирани доказателство
затова, че проверката на процесния електромер е била извършена при условията на
чл.50 ПИКЕЕ, при недоказаност на началния
момент, от който е било започнало така нареченото претерифиране
на СТИ и точното количество ел.енергия което да е доставено и потребено от
абоната и насочено към регистър 1.8.0, след като ответното дружество не е извършило
пълно и главно доказване се налага извода,че ищецът не следва да плаща цена на
ел.енергия на ответника, която цена принципно би се дължала за точно определено,реално
доставено и потребено количество ел.енергия и за определен период от време .
Приемайки предявения
отрицателен установителен иск за допустим, основателен
и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в
полза на ищеца реално сторените разноски по делото за които са ангажирани доказателства.Ищецът
претендира съгласно списъка по чл. 80 ГПК /л.51/ два разхода – сумата от 50
лева за платена държавна такса /при приложени на л. 2 –ри доказателства за
плащането на тази такса в посочения размер / , както и сумата от 350лева –
заплатен адвокатски хонорар в брой /при приложен на л. 52 –ви договор за правна
защита и съдействие имащ характер на разписка / .
Двата разхода са напълно
доказани и по размер и по основание,поради което съгласно чл. 78,
ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищеца сторените от него съдебно
деловодни разноски пред настоящата инстанция
в общ размер на 400,00 лева (
четиристотин лева ) .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца И.Г.М., ЕГН ********** , с адрес *** и ответното дружество „Е. П. П.“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от П. С. С., Я. М. Д.и Г.К., че ищецът И.Г.М., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество Е. П. П.“ АД, с ЕИК *,претендираната
от „Е. П. П.“ АД СУМА в
размер на 1183,82 лв. (хиляда сто осемдесет и три лева и осемдесет и две
стотинки) по издадена фактура №**********/02.10.2019г.
за обект на потребление находящ се на адрес в гр* за периода от 14.11.2017г. до 19.10.2018г. по клиентски
номер: *и абонатен номер: *, на основание чл. 124,ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА „Е. П. П.” АД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.М.,
ЕГН ********** , с адрес
*** СУМАТА от 400,00
лева (четиристотин лева ) - сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски, пред настоящата
инстанция, за заплатена държавна такса и защита от един адвокат, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :