О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Габрово, 11.02.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на единадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. КОСЕВА
К.
ГОЛЕМАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Косева в.ч.гр.д.№ 42/2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по повод подадена частна
жалба от "Кредисимо" ЕАД- София, чрез юристконсулт Е. Н., срещу разпореждане
обективирано в заповед №5511/ 24.10.2018г. по реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№1881/2018г.
на ГРС, в частта, в която е отхвърлено
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение за част от претендираните
суми.
В жалбата се излага, че съдебния акт в обжалваната част е неправилен,
необоснован, постановен при нарушение на
материалния закон. Процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК съдържало всички реквизити, обуславящи неговата редовност и
следвало изцяло да се уважи. Неправилно районният съд не съобразил, че
проверката за съществуване на вземането се извършвала в исков процес, а не в
производство по чл. 410 ГПК. Заявителя изпълнил указанията, дадени от районният
съд- да посочи ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит. Районният съд
излязъл извън правомощията си, доколкото се произнесъл по същество относно
спорното право, а не направил необходимата съгласно закона формална проверка на
заявлението. Неправилно първата инстанция отхвърлила заявлението в частта за
присъждане на договорна лихва, наказателна лихва и административни разноски, с
мотив, че поради противоречие с добрите нрави ГЛП и ГПР са нищожни и влекат
нищожност на целия договор, при което потребителя връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва и други разходи. Тъй като писмени доказателства в
производство по чл. 410 ГПК не се прилагат, не било възможно съдът да прецени
нищожност на отделни клаузи. В
разпореждането на съда липсвали мотиви защо са отхвърлени посочените по- горе
вземания. Процесния договор бил съобразен с разпоредбите на чл. 19 ал.4 ЗПК и не било налице противоречие със
закона.
Претендира се да бъде отменено
разпореждането в обжалваната част и да се издаде Заповед за изпълнение и за сумите,
претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК, за
които е постановен отказ.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 413, ал.2 ГПК
от заявител срещу разпореждане обективирано в заповед №5511/ 24.10.2018г. по
реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№1881/2018г. на ГРС в частта, в която е отхвърлено Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за част от претендираните суми, поради което е
процесуално допустима, като по същество съдът приема следното:
От приложените по делото доказателства
се установява, че производството по ч. гр. д.№ 1881/2018г. по описа на Районен
съд – Габрово е образувано по повод постъпило заявление по чл. 410 ГПК от
"Кредисимо" ЕАД- София, срещу длъжника Л.М.И. ***, за парични вземания по договор за
потребителски кредит от 22.12.2015г.
С Разпореждане № 4974/03.10.2018г. РС-
Габрово е указал на заявителя, че в
тридневен срок следва да отстрани посочените нередовности: да се посочи размера на ГПР и ГЛП по договора
за кредит и да внесе още 70,71 лева ДТ.
С молба от 24.10.2018г. заявителя е
посочил размера на ГПР-50,00% и ГЛП- 41,23% и е посочил, че в заповедното
производство таксата не се начислява за всяка сума по отделно и не е в размер
на посочения от ГРС, а е в размера внесен със заявлението.
Районният съд е разпоредил със заповедта
по чл.410 ГПК длъжника да заплати на
заявителя сумата 877,55 лева главница и 79,29 лева разноски, като е отхвърлил
претенцията за сумите: 32,65 лева административни разходи; 255,24 лева
договорна лихва; 328,70 лева мораторна лихва, поради: "противоречие със
закона и добрите нрави на клаузата за ГПР от 50% и ГПЛ от 41,23% по договора за
потребителски кредит, която е нищожна и влече нищожност на целия договор, при
което потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и
други разходи- чл.23 ЗПК".
Разпореждането в обжалваната
отхвърлителна част е неправилно и следва да бъде отменено по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК,
заявлението трябва да отговаря на изискванията посочени в чл. 127, ал.1 от ГПК
– да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. В
производството по чл. 410 от ГПК
съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени
такива – в този смисъл т.2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.№ 4/2013 г. на
ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до
проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа
надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
В случая, с оглед на посочените в т.9 от
заявлението размери и изложените в т.12 обстоятелства, следва да се приеме, че
претендираното вземане е индивидуализирано по отношение на главница, договорна
лихва, наказателна лихва и административни разноски. Следователно от външна
страна е налице формална редовност на заявлението, за което съдът следи
служебно.
По въпроса за таксите в заповедното производство ВКС е
дал категоричен и непротиворечив отговор / опр. 379/11.05.2010г. по
ч.т.д.№215/2010г. І ТО ТК, ВКС/ . Следователно
ДТ по заявлението е била правилно изчислена и внесена от заявителя и не е
налице нередовност.
Неправилно районният съд е приел, че
претенцията за сумите: 225,24 лева договорна лихва, 328,70 мораторна лихва / в
заявлението същата е посочена като наказателна лихва/ и 32,65 лева
административни разноски, следва да се отхвърли "поради
противоречие със закона и добрите нрави на клаузата за ГПР от 50,00% и
ГПЛ от 41,23 % по договора за заем, която е нищожна и влече нищожност на целия
договор, при което потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва и други разходи- чл.23 ЗПК". Претенцията за лихви по договора-
договорна и наказателна, не дава
възможност при преценка в производство по чл. 410 ГПК да се направят изводи /
макар и твърде общи/ от районният съд, че е налице противоречие на закона и добрите нрави, за да се приеме, че
договора е нищожен. По отношение на претендираната сума за административни
разходи районният съд не е изложил въобще становище, защо я отхвърля. Не може
да се направи извод, че е налице противоречие със закона или добрите нрави, при
данните в подаденото заявление и съгласно правомощията на съда по чл. 410 ГПК.
Ако длъжника прецени може да защити интересите си в исково производство, като
подаде пред заповедния съд възражение, при което вече съдът ще разполага с
договорите и ще може да преценява точно и подробно клаузите от същите, както и
дали описаното в заявлението отговаря на клаузите в договорите. В случая изложените в т.9 и т.12 от
заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на
всяко от претендираните вземания и дават основание да се приеме, че същите са
индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя посочването на
допълнителни данни. От външна страна е налице формална редовност на
заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл.410 ГПК за заявените вземания.
На основание гореизложеното
обжалваното разпореждане следва да се отмени и на заявителя да се издаде
заповед за изпълнение и за посочените суми.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 24.10.2018г. по
ч. гр. д. № 1881/2018г. обективирано в заповед №5511/24.10.2018г. за изпълнение
на парично задължение на Районен съд- Габрово, с което е отхвърлено Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
подадено от "Кредисимо" ЕАД- София за издаване на заповед за
изпълнение против Л.М.И. за сумите: 32,65 лева административни разходи; 225,24
лева договорна лихва за периода
22.12.2015г.- 20.01.2017г.; наказателна лихва 328,70 лева за периода
21.01.2016г.- 14.09.2018г., всички по
договор за потребителски кредит №581165 от 22.12.2015г., вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Кредисимо"
ЕАД- София, ЕИК***, със седалище гр. **, бул. *** №*, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Л.М.И. ЕГН:********** с адрес: ***, за сумите: 32,65 лева административни
разходи; 225,24 лева договорна лихва за
периода 22.12.2015г.- 20.01.2017г.; 328,70 лева наказателна лихва за периода
21.01.2016г.- 14.09.2018г., всички по
договор за потребителски кредит №581165 от 22.12.2015г.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово
за издаване на заповедта за изпълнение съобразно настоящето определение,
включително и деловодни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: