№ 6725
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20251100504527 по описа за 2025 година
ЗА ДА ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕТО СИ И СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ
СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
Първоинстанционното решение е правилно. Настоящият съд споделя
изводите на първоинстанционния съд, че на процесните дата, час и място
въззивникът е извършил спрямо въззиваемата страна актове на домашно
насилие. Районният съд правилно е основал своето решение на декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която представлява годно доказателствено средство,
съдържащо всички индивидуализиращи белези на процесните насилнически
актове, и на показанията на разпитаните свидетели К. Й. С. и Ц. Л. Н.. Тези
доказателства не противоречат едно на друго, взаимно се допълват и
подкрепят.
Същевременно, никой от свидетелите, доведени от въззивника в
първоинстанционното производство – С.Г.Г.-П. и В.И.И., не е заявил, че С. Й.
С. не е извършил твърдяните актове на домашно насилие по отношение на П.
Л. Н.. Тези свидетели също са били очевидци и е следвало да установят, че
въззивникът не се е нахвърлял върху въззиваемия с юмруци, не го е гонил, не
го е обиждал и не го е заплашвал със саморазправа и убийство. Напротив – св.
1
Г.-П. е съобщила, че е имало двукратно спречкване между страните, които са
си отправяли взаимни обвинения, а св. Илиев е споделил, че е задържал
въззивника, защото той тръгнал да гони въззиваемия и брат му (св. Ц. Н.),
въпреки че въззиваемият е напръскал със спрей очите на въззивника. В крайна
сметка, доказателствената сила на ангажираните от молителя-въззиваем
доказателства не е оборена от тези, събрани по инициатива на ответника-
въззивник.
Предвид горното, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се остави в сила.
Въззивният съд постанови въззивникът С. Й. С. да заплати по сметка на
СГС държавна такса за жалбата му в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски. Такива
не се присъждат и на въззиваемия, защото в представения договор за правна
защита и съдействие е отразено, че адвокатското възнаграждение е за делото в
първата инстанция, а не за въззивното.
Така мотивиран и в името на народа, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 19367/2023 г. по описа на
Софийския районен съд, 139 състав.
ОСЪЖДА С. Й. С. да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 12.50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на С. Й. С. и П. Л. Н. за
присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2