Решение по дело №46125/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 септември 2024 г.
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20231110146125
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17219
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110146125 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
[***], ЕИК [***], срещу Т. П. И., ЕГН **********, в качеството й на собственик на
топлоснабден имот- Апартамент № 32, находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***],
с която ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 503,35 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 17.08.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 58,78 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 28.02.2023 г., сумата от 51,70 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
9,91 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 31.03.2020 г.
до 28.02.2023 г. Претендира присъждане на разноски. В исковата молба ищецът [***], ЕИК
[***], поддържа, че ответникът Т. П. И., с ЕГН **********, в качеството й на собственик на
топлоснабден имот- Апартамент № 32, находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***],
по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
1
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди,
които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016
г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се
начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от ФДР [***] съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне
изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със
заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси,
касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово
разпределение- [***], като обосновава правен интерес за това.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. П. И., подава отговор на исковата молба, чрез
особен представител адв. Ч., с който оспорва по основание и размер исковете. Счита за
недоказани изложените в исковата молба твърдения.
Третото лице-помагач на ищеца – [***] не изразяват становище по делото, но
представят по реда на чл.190 от ГПК относимите за топлоснабдения имот и период,
документи касаещи дяловото разпределение.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е
указал на ищеца, че следва да докаже сключен между страните валиден договор при ОУ или
индивидуален с ответника; качеството потребител- собственик или ползвател на
топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца- доставяне на
топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена. При установяване на горните
факти в тежест на ответника е възложил да докаже, че е погасил претендираните вземания,
както и всички заявени правоизключващи възражения, ако е заявил такива и които са за
положителни факти.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния
период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно
която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови
2
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
Видно от приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160, том
III, рег. № 11625, дело № 538/2007 от 18.09.2007 г. ответницата Т. И. е придобила по дарение
от своята майка Ж. И. М. процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 32, на
ул. „[***]“ № [***] /сега бл.[***]/, [***] в гр. София. С писмо изх. № 1799 от 31.05.2012 г.
ищецът е уведомил ответника, че същата е била длъжна, след придобиването на
собствеността върху процесния апартамент, да се яви за промяна на партидата, водена при
ищеца, което тя не е сторила, поради което партидата за аб. №[***] е била служебно сменена
на нейно име.
От събраните доказателства в производството, вкл. при опита за връчване на
съдебните книжа на ответника и от изготвените служебни справки за местоживеенето на Т.
И., се установява, че същата е с настоящ адрес от 2011 г. във Великобритания, а апартамента
й в ж.к. „[***]“, в гр. София е необитаем. Това се потвърждава и от липсата на присъствие
на член от семейството на ответника, на проведеното Общо събрание на етажната
собственост в сградата, при избора на ФДР, както и от неосигурения достъп до апартамент
№ 32 при посещенията на служителите на ФДР [***] за годишния отчет на уредите за ДР, с
оглед изготвяне на изравнителните сметки за трите отоплителни сезона, включени в
процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.
От приложените от [***] в качеството й на ФДР, доказателства за неосигурения
достъп до имота за извършване на реален отчет на уредите в апартамента на ответника и
приетото без възражения заключение по СТЕ се установява, че в процесния период е
разпределяна топлинна енергия за отопление на имот за 1 бр. щранг-лира с мощност 310 Вт,
като сумата е изчислена съгласно отдадената ТЕ от щранг – лирата с коефициент от 1,00 и
МСПС /максимален специфичен разход на сградата/ - 1.3847 дел./Вт. по действащата
Методика, описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.9. от Наредбата за топлоснабдяването
от 12.03.2020 г., тъй като на щранг-лирата не може да се инсталира уред за дялово
разпределение, отдадената от нея ТЕ се изчислява по емпиричен път, установен в
съответната действаща към момента на отчитането на ТЕ, Наредба за топлоснабдяването.
Вещото лице по СТЕ е установило от анализираните документи, предоставени от ищеца, че
в апартамента на ответника не е начислявана ТЕ за БГВ, тъй като такава не се потребява.
Единствено е разпределяна ТЕ за сградна инсталация, също по зависимост, установена в
Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, като за имота „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от
пълния отопляме обем от 166 куб.м. този на ЕС – 7438 куб.м.
След изравняването извършено от ищеца след всеки отоплителен сезон, видно от СТЕ
сумата, която абоната има да получи е в размер на 25,64 лв., при прогнозно фактурирани
суми за потребена ТЕ в процесния апартамент от 658,93 лева за трите отоплителни периода,
3
включени в процесния такъв. Вещото лице е категорично в заключението си, е в резултат на
направените проверки и наличните по делото документи и представените от [***] в
качеството му на ФДР се установява, че сумата за ТЕ за имота на ответницата е определена
съгласно действащата Наредба за топлоснабдяването от 12.03.2020 г. и във вр. с
разпоредбите на ЗЕ, Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС и актуалните цени за
ТЕ за периода, одобрени от ДКЕВР. Съответно измерването на потребеното количество ТЕ в
сградата в ж.к. [***], бл.[***], ., през процесния период се извършва от общ топломер за
търговски цели, с ф.№ [***] /до м.04.2021 г./ заменен с уред ф.№ [***], които са преминавали
редовно предвидените в закона периодични метрологични проверки, като заключението е, че
топломера е бил технически изправен през целия процесен отоплителен период, тъй като са
представени проверки от последващ контрол, проведени през м. 10.2017 г., м.02.2021 г. и
м.02.2023 г., от проведени изпитания в лицензирани лаборатории [***] и [***].
От представените по делото и посочени по-горе писмени доказателства, неоспорени по
реда на чл. 193 ГПК, се установяват въведените с исковата молба твърдения ответника Т. И.,
в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – Апартамент № 32, находящ се в гр.
София, ж.к. [***], бл.[***], [***], да е потребител на доставяната до имота й топлинна
енергия и предвид нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ да е обвързана от облигация с ищеца,
съгласно Договор при публично известни общи условия, както и че в имота на ответника се
е извършвала през процесния период 2019-2022 г. услугата „дялово разпределение“ от
избрана от ОС на СЕС- ФДР, в лицето на [***], привлечено в процеса като трето лице-
помагач на ищеца. От представените от последния в качеството му на ФДР, документи,
касаещи дяловото разпределение в имота, приети като доказателства и не оспорени от
ответницата, чрез назначения й особен представител, се установява, че действително в
апартамента, необитаван, но собствен на ответницата И. е извършвана дейност по топлинно
счетоводство и реално отчитане на индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано
количество ТЕ за отопление и топла вода. От приетите по делото доказателства представени
от ФДР – Протоколи за неосигурен достъп, документи за главен отчет – 3 бр., и
индивидуални справки за използваната топлинна енергия за съответните отчетни периоди,
включени в процесния от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., в които е отразено, че апартамента е
необитаем /не се живее/, а в него има инсталирани уреди за топлоснабдяване единствено
щранг-лира, като радиаторите са демонтирани, дяловото разпределение за аб. № [***] и 3
бр. съобщения към Общи фактури №№ [***]/31.07.2020 г.; № [***]/30.07.2021 г. и №
[***]/31.07.2022 г., се установява че стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., възлиза на сумата от общо 503,35 лв. /съгласно
заключението по ССчЕ/, като в същата са отразени изравнителните сметки, разликата в
цената на ТЕ, установена за периода, както и извършените плащания от абоната в размер на
129,15 лв. Тази сума отговаря на реално консумираната топлинна енергия за процесния
период. Издадените месечни фактури на база прогнозни количества потребена ТЕ са били
сторнирани, като са издадени съответните кредитни известия.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
4
имало сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ответницата И. като
собственик на процесния имот /Апартамент № 32 в ж.к. [***], бл. [***], ., .. / и с оглед
събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че на ответницата
Т. И., на горепосочения адрес и през процесния отоплителен период, е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение в сграда, в режим на етажна собственост, при отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация и 1 бр. изравнителна сметка. Начислените при ищеца количества потребена от
ответницата топлинна енергия, са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Не се установи по делото да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на И. са начислени сметките за процесния период, като от същата се
претендира установеното по делото доставено количество ТЕ или сумата от 503,35 лв., след
изравняването.
Относно главницата за ДР:
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
От представените от ФДР [***] документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и не оспорени от ответника, се установява, че действително за
апартамента, собственост на Т. И. е извършвана дейност по топлинно счетоводство за
доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода. От приетата по
делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. № [***] и заключението по
ССчЕ, се установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по
дялово разпределение от ФДР е в размер на 51,70 лв. по общо 27 бр. месечни фактури
/цитирани с номера в заключението на експертизата/, издадени в периода от м.02.2020 г. до
м.04.2022 г., в размери съответно между 1,81 лв. и 2,03 лв., като тези суми са включвани в
издаваните от ищеца към ответника месечни фактури.
Приети по делото са както сключения между Етажната собственост с адрес в гр.
София, ж.к. [***], бл.[***], . и [***], договор за осъществяване на дейността по дялово
разпределение на топлинната енергия № 136/19.09.2002 г., продължаван в годините до
настоящия момент, така и Договорите сключени между ищеца и ФДР при ОУ за извършване
5
на услугата дялово разпределение на ТЕ, по чл.139в от ЗЕ, уреждащи условията при които
ФДР извършва услугата ДР, за кои сгради се отнася, при какви цени, както и задължението
на Възложителя /ищеца по делото/ да заплаща на Изпълнителя /ТЛП/ цената за извършената
услуга, съобразно уговореното, както и да уведомява в издаваните от него фактури, че
дейността по ДР се извършва от [***].
При изрично възложена доказателствена тежест, ответника не установи в
производството плащане на тази главница за ДР в претендирания от ищеца размер от 51,70
лв., поради което искът се явява основателен и доказан.
При съвкупната преценка на събраните в производството доказателства, се налага
извод, че предявените искове за заплащане стойността на доставената до топлоснабдения на
ответника И. имот, топлина енергия в размер на 503, 35 лв. и за цената на услугата „дялово
разпределение“ в размер на 51,70 лв. /общо 555,05 лв./, за които задължения последната не
ангажира доказателства да е заплатила, следва да бъдат уважени в посочените размери.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от [***] и одобрени от комисията Общи условия за
процесния период да са обвързващи и за ответника Т. И.. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от
същите се определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на
доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Съгласно
чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва,
само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2, т.е. само върху
задължението по Общите фактури. В този смисъл, въпреки, че изискуемостта на вземанията
по ежемесечните вноски, настъпва след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на срока за
който се отнасят, обезщетение за забава се дължи единствено върху стойността на
задължението на потребителя, по общите фактури, в случай, че не се плати в 45-дневния
срок по чл.33, ал.4 от ОУ.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/. В настоящия
случай се установи безспорно наличието на главните задължения за ТЕ и ДР, както и че
същите не са заплатени в срок от страна на абоната/потребителя. В случая важи принципа
„Срокът кани вместо кредитора“. В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и
в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок
/т.е. след 15.09.2020 г./ купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Върху установените като дължими главници за ТЕ
6
/от 503, 35 лв./ за периода от 15.09.2020 г. до 28.02.2023г., дължимата мораторна лихва
установена от в.л. по ССчЕ възлиза на сумата от 58,78 лв., а върху установената главница за
ДР в размер от 51,70 лв., за периода на забава от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г. дължимата
мораторна лихва установена от в.л. по ССчЕ възлиза на 9,91 лв.
Следователно и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД като доказан по своето основание ще
следва да се уважи за посочените по-горе размери.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството има само ищеца.
Ищецът е претендирал такива, като не е представил списък по чл. 80 от ГПК, но от
доказателствата по делото, се установява, че същия е извършил съдебни разноски за
заплащане на държавна такса – 100 лв., за заплащане на депозити за експертизи – 600 лв. и
за депозит за назначения на ответника особен представител – 400 лв., а предвид факта, че в
производството се представлява и от юрисконсулт на ищеца се следва и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на осн. Чл.78, ал.8 от ГПК вр. С чл.25 от ЗПрП определя в
минимален размер от 100 лв.
Така общия размер на разноските на ищеца, които на осн. Чл.78, ал.1 от ГПК ще
следва да се възложат в отговорност на ответника възлиза на сумата от 1200 лв.

Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД Т. П. И.,
ЕГН **********, в качеството си на собственик на топлоснабден имот- Апартамент № 32,
ж.к. „[***]“, бл.[***], ., .., с присъединен абонатен № [***] да заплати на "[***], с ЕИК
[***], представлявана от А.А. - изп. директор, сумите, както следва:
503,35 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 17.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането;
58,78 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до
28.02.2023 г.;
51,70 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 17.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането;
9,91 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
31.03.2020 г. до 28.02.2023 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Т. П. И., ЕГН ********** от гр. София да
плати на [***], ЕИК [***], сумата от 1 200, 00 лева, представляваща сторените от ищеца
съдебни разноски в производството, съответно на уважената част от исковете.
7

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8