Р E Ш Е Н И Е
№ 471
гр.Плевен, 17.10.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 579 по описа за
2022 год. на Административен съд - Плевен и за да произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 287 от 14.05.2022 год., постановено
по НАХД № 20224430200500 по описа за 2022 год., Районен съд – гр. Плевен изменил Наказателно постановление №НП-53/12.05.2021г. на председателя на Комисията
за енергийно и водно регулиране, с което на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД - София,
ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 /шестдесет
хиляди/ лева, на основание чл.206, ал.3, вр. ал.1 от Закона за енергетиката, като постановил имуществената
санкция да се счита наложена на основание чл.206 ал.1 от Закона за
енергетиката, в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
С горното решение
първостепенният съд е осъдил на основание чл.63д ал.4 и 5 ЗАНН вр.чл.143 ал.3 АПК вр.чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД - София, ЕИК: ********* да заплати на Комисията за енергийно и
водно регулиране сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по АНД №500/2022г. по описа на РС-Плевен.
На основание чл.63д
ал.4 и 5 ЗАНН вр.чл.226 ал3З АПК вр.чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ РС-Плевен е осъдил от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД - София,
ЕИК: ********* да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата
от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по
КАД № 44/2022г. по описа на Административен съд-Плевен..
Против горното решение са постъпили
касационни жалби и от двете страни в производството.
В касационната жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране
чрез ст. юрк. Д.Д., се оспорва частично решението на първостепенния съд.
Излагат се оплаквания единствено във връзка с изменението на оспореното НП в
санкционната му част, свързани с отмененото приложение на квалифициращия
признак „повторност“, както и във връзка с размера на имуществената санкция.
В заключение е направено искане да бъде
отменено решението на РС-Плевен в оспорената му от този касатор част и да бъде
потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно.
В касационната жалба, подадена от „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД – София /правоприемник на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД –
София/, се излагат доводи, че са налице допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и се развиват подробно обосновани оплаквания, че
първостепенният съд не е изложил изчерпателни и законосъобразни мотиви по
всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване от него.
Твърдят се допуснати нарушения на приложимия материален закон, за които също е
изложена изчерпателна обосновка. В заключение е направено искане да бъде
отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да се
постанови отмяна на оспореното НП. Претендира се присъждане на деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът Комисията за енергийно и водно
регулиране се представлява от ст. юрисконсулт Д.Д., който поддържа подадената
касационна жалба по изложените в нея доводи, свързани с преквалифициране
напроцесното нарушение и оспорва касационната жалба на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД – София. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция и представя писмени бележки, в които излага подробни
съображения.
Касаторът „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД – София се представлява от юрисконсулт Г.С., който поддържа
подадената касационна жалба по изложените в нея съображения и оспорва тази,
подадена от Комисията за енергийно и
водно регулиране. Излага доводи, с които повтаря оплакванията от жалбата, прави
искане да бъде отменено решението на РС-Плевен, да бъде постановена отмяна на
обжалваното НП и претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационните жалби против първостепенния съдебен акт
са подадени в законния срок и от надлежни страни, поради което са допустими за
разглеждане.
Разгледана по същество жалбата на Комисията за
енергийно и водно регулиране е неоснователна, а тази на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД – София е частично основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
В обжалваното решение е налице извършен анализ на
приложимите в настоящето производство разпоредби на материалния и процесуалния
закон. Съдът е обсъдил относимите към правния спор доказателства и е дал
отговор на направените с въззивната жалба оплаквания.
Касационният съдебен състав споделя доводите на РС- Плевен,
свързани със законосъобразността на АУАН, въз основа на който е издадено
процесното НП, както и тези, че оспореното НП е издадено от компетентен орган и
в кръга на неговата компетентност, че същото съдържа изискуемите законови
реквизити, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в
който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
С касационната жалба на Комисията
за енергийно и водно регулиране е оспорена единствено преценката на съда,
свързана с приложението на квалифициращия елемент „повторност“ и свързаното с
това изменение на оспореното НП в частта му, относно приложимата санкционна
разпоредба и размера на наложената имуществена санкция. Първостепенният съд е
изложил изчерпателни мотиви по този въпрос, с които настоящият съд е съгласен. За
пълнота и с оглед изрично направеното от касатора оплакване, следва да се
посочи, че повторността е дефинирана от разпоредбата на §1, ал.2 от ДР на ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г.), съобразно която предвиденото наказание за
повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община се налага,
когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или
имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в
специален закон е предвидено друго.
Горната разпоредба не е била в сила към
датата на съставяне на процесното НП, но съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2
от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. В конкретния случай разпоредбата на §1, ал.2 от ДР на ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г.) обуславя липса на повторност за конкретното
нарушение, поради което се явява по-благоприятна по смисъла на горния законов
текст. От събраните доказателства по делото е видно, че санкционния
акт, от който се извежда квалифициращия признак, а именно Наказателно
постановление № НП-7 от 14.02.2020 г., потвърдено с Решение № 1269 от
02.12.2020 г. по КАНД № 988 от 2020 г. на Административен съд - СОФИЯ-ОБЛАСТ, е
влязъл в сила на 02.12.2020г., т.е. след деянието по настоящото дело, което е
извършено в периода 29.09. - 07.10.2020г. По делото няма данни за наличие на
друго НП за нарушение от същия вид и по отношение на същия нарушител, което към
датата на нарушението, предмет на процесното НП /по аргумент от чл.3, ал.1 ЗАНН/, да е било влязло в сила и за което да не е изтекъл едногодишния период
по смисъла на §1, ал.2 от ДР на ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни оплакванията
от касационната жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД – София,
свързани със съставомерността на нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя. Обосновано РС-Плевен е приел, че неспазването на условията
на издадената лицензия от страна на енергийното предприятие, изразяващо се в
доставяне на електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените
показатели от методиката, изготвена от КЕВР, която дружеството е задължено да
спазва съобразно т. 3.3.1 от Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004г., представлява
нарушение на чл.206, ал.1 то Закона за енергетиката. Не могат да се споделят и
доводите на този касатор, свързани с отмяната на БДС, указващ характеристиките
на ел. енергията, които дружеството следва да доставя на потребителите. Това е
така, защото според
т. 3.3.1 от Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., лицензиантьт осигурява
непрекъснато разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено
качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за
качество на електроснабдяването, определени с решение на КЕВР. Методиката е
приета с решение, отразено в Протокол № 87/17.06.2010г.
на КЕВР, с оглед което представлява съвкупност от права и задължения, част от
самата лицензия. Обстоятелството, че посочената методика възприема показателите
за качество, установени е БДС EN ISO -
8402, респ. БДС EN ISO 9000:2007, няма
значението, което му придава касаторът, защото тези стандарти не подлежат на самостоятелно
приложение като такива, а само представляват съвкупност от изисквания,
инкорпорирани в самата методика. Първостепенният съд е изложил изчерпателни
мотиви в тази насока, които се споделят от касационния съдебен състав.
Настоящият съдебен
състав намира за неоснователна жалбата и по отношение доводите, свързани с
приложението на чл.28 от ЗАНН по мотивите, изложени в първостепенния съдебен
акт, към които настоящето решение следва да извърши препращане на
основание чл.221, ал.2 от АПК.
Административен съд-Плевен обаче намира за основателна
жалбата на касатора „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД – София по
отношение размера на имуществената санкция, определен от РС-Плевен с
обжалваното решение.
Първостепенният съд е изменил
процесното наказателно постановление, прилагайки закон за по-леко наказуемо нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, а именно чл.206, ал.1 от ЗЕ, защото, както е посочено
по-горе в настоящия съдебен акт, не са налице предпоставките за приложение на
квалифицирания състав за същото нарушение, което не е повторно по смисъла на
закона. С оглед правомощията си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН Районен съд –
Плевен е изменил санкционната разпоредба, приемайки за относима такава чл.206,
ал.1 от Закона за енергетиката, което е обусловило и промяна в размера на
имуществената санкция. Изменил е същата от 60 000 лв. на 40 000 лв.,
за което е изложил е мотиви, че това е справедливият
и съответен размер както от гледна точка на значимостта на засегнатите
обществени нарушения и монополното положение на дружеството, които обуславят
неоходимостта от по-строг санкционен подход, така и от гледна точка на
обстоятелството, че се касае за отклонения по две от изискванията на методиката,
а това допълнително повишава обществената опасност на нарушението.
Съдът обаче не е съобразил
обстоятелството, че санкцията в процесното НП, наложена на основание чл.206,
ал.3 от ЗЕ, представлява трикратния размер на санкцията по ал.1 от същата
разпоредба. Макар и да липсват изложени мотиви в самото НП за санкцията по ал.1
преди приложение механизма за определянето ѝ по ал.3 от закона,
формалната логика навежда на извода, че АО е определил такава в размер на
20 000, след което я е наложил в трикратен размер. При положение, че РС
правилно е съобразил липса на повторност,
то е следвало да приеме и че определената от административнонаказващия
орган санкция по чл.206, ал.1 от ЗЕ е в размер на 20 000 лв. Определяйки с
решението си такава в по-висок размер съдът е игнорирал обстоятелството, че
производството пред него се развива по жалба на нарушителя, поради което е
недопустимо влошаване на правното му положение чрез определяне на санкция с
по-висок размер по основния състав на нарушението в сравнение с тази,
определена от АНО. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в тази
му част и вместо имуществена санкция в размер на 40 000 лв. следва да бъде
определена такава в минималния размер, предвиден от закона, каквато очевидно е
и волята на АНО.
В останалите му части
решението на РС-Плевен е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход от
производството настоящият съдебен състав намира за неоснователни исканията за
присъждане на разноски за касационната инстанция и на двамата касатори.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2 и сл. от АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 287 от 14.05.2022 год., постановено по НАХД №
20224430200500 по описа за
2022 год. на Районен съд – гр. Плевен в частта
му, с която е изменен размера на
наложената имуществена санкция с Наказателно постановление № НП-53/12.05.2021г.
на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД - София, ЕИК: ********* от 60 000 лв. на 40 000
лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ размера на наложената имуществена
санкция с Наказателно постановление НП-53/12.05.2021г. на
председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД - София, ЕИК: ********* от 60 000 лв. на 20 000
лв.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 287 от 14.05.2022 год.,
постановено по НАХД № 20224430200500 по описа за 2022 год. на
Районен съд – гр. Плевен в останалите му части.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исканията на страните за присъждане на разноски за производството пред
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/