Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 513
12.12.2019г.
град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на трети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар
Минка Петкова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното от
съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 436 по описа за 2018г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на Н.Т.К. *** против отказ УРИ 19593-139 от 11.03.2019 година на
Началника на Първо РУ –Стара Загора за издаване на разрешение за носене,
съхранение и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие , пистолет, марка „Маузер” № 1073.
В
жалбата. са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят поддържа че решаващият орган необосновано е приел, че е налице
нормативно регламентираната материалноправна пречка по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, с която законът свързва постановяването на отказ за издаване на
разрешителен административен акт за съхранение на огнестрелно оръжие. Твърди,
че още при издаване на молбата за придобИ.е на оръжие е посочил причините –
наследство от дядо му и със сантиментална стойност. Отделно твърди, че
пистолетът „ Маузер”у е оръжие с колекционерска стойност, непригоден за
самоотбрана , поради възрастта , износването на метал и габаритите
му . Той желаел да го запази в семейството с колекционерска цел Твърди, че не
бил уведомен от административния орган с нарочно писмо да посочи основателна
причина за владение на оръжието в
нарушение на процесуалните правила. Направено е искане за отмяна оспорения
административен акт, като незаконосъобразен.
Ответникът
по жалбата - Началник на Първо Районно
управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно
и своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представиел
юрисконсулт М.А., оспорва жалбата, като твърди, че оспореният административен
акт е постановен в съответствие с приложимите материално правни норми.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
К. е
подал заявление от 02.06.2015 година , с което е поискал да придобие оръжие,
собственост на дядо му И. К. , което е наследствено и се намира в КОС на РУП Стара
Загора Във връзка с това заявление е издадено разрешение № 20150122906 от Началника
на Първо РУ Стара Загора.
К. е подал молба вх. № 824500-9315 от
16.06.2016 г. до началника на 2 РУ Стара Загора , с което е поискал в
качеството му на собственик на пистолет ” Маузер” с рег.№ 1073, наследен от
дядо му И. Т.К. да му бъде издадено
разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие „Маузер „ с
рег. № 1073. Видно от решение № 13019 от 26.10.2018 година, постановено по адм.
дело № 7500 по описа за 2017 година на ВАС е оставено в сила решение №123 от
10.05.2017 г на АС гр. Стара Загора
, с което е отменен мълчаливия отказ на началника на 01 РУ Стара
Загора и преписката е върната за произнасяне по молбата от 16.06.2016 година на
К..
Във връзка с
изпълнение на съдебните актове е направената
справка рег. № 1959р-21284 от 13.11.2018 година, от която е видно, че на
лицето И. Т.К. няма издавани разрешения за дейности с огнестрелни оръжия, и на
негово име няма регистриран пистолет „ Маузер” № 1073 .
С молба вх.
№24-К от 04.01.2019 г. К. е поискал
отново от административния орган началника на Първо РУ Стара Загора да му издаде съответното разрешение и изпълни
съдебния акт на ВАС. С писмо УРИ 195900-1063 от 16.01.2019 година К. е
уведомен, че в 10-дневен срок следва да
предостави пистолета „Маузер“ с рег. № 1073. С писмо УРИ195900-2145 от
01.02.2019г. е уведомен, че е необходимо в 30-дневен срок по чл. 83,ал.2 от ЗОБВВПИ да посочи основателна причина за издаване на разрешение за съхранение
на огнестрелно оръжие. Писмото е получено от Т.К., дъщеря на жалбоподателя.
С оспорения в
настоящото съдебно производство Отказ УРИ 19593-139 от 11.03.2019 година на
Началника на Първо РУ – Стара Загора за
издаване на разрешение за носене, съхранение
и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на основание чл. чл.83, ал.5 във вр. с чл. 58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя Н.Т.К. е отказано издаване на
разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие,
пистолет марка „Маузер” № 1073. От фактическа страна отказът е мотивиран с
необоснованост на искането и недоказана необходимост за издаване на разрешение
за съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването на обжалвания УРИ 19593-139 от 11.03.2019 година на
Началника на Първо РУ –Стара Загора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ,
в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорваният акт е издаден в изискуемата писмена форма за валидност и
съдържа фактически и правни основания за издаването му, които го мотивират и
най-общо се свеждат до липсата на основателна причина, която по несъмнен начин
да налага издаването на разрешението за носене и употреба на оръжие, тъй като
не е доказана необходимост на лицето от това. Посочените обстоятелства, според чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ представляват пречка за издаване на разрешението
и това е фактическото и правното основание за издаване на оспорвания в
настоящето производство отказ, посочен в него.
Произнасянето на административния орган е извършено в рамките на надлежно
проведено административно производство, започнало по искане на самия оспорващ като
при издаването на процесния отказ са спазени и административно-производствените
правила за това.
Съдът намира оспорвания отказ и за материално законосъобразен. Издаване на
оспорения административен акт, контролът върху дейностите с огнестрелните
оръжия и боеприпасите, както и условията и редът за издаване на разрешения за
упражняването им е уреден със ЗОБВВПИ. С оглед високата степен на риск от
обществена опасност при извършване на дейности, свързани с носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси, нормативната регламентация е императивна и
стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните
административни актове по приложението на въведения разрешителен режим. При
условие, че е сезиран с искане за издаване на разрешение за носене и употреба
на огнестрелно оръжие, административният орган има правомощието да издаде
разрешение или да постанови отказ, като съобрази предвидените в закона условия
за това. Ето защо при подаването на процесното заявление, жалбоподателят е
следвало за установи, че към този момент отговаря на всички изисквания
предвидени от специалния закон за издаване на индивидуалния административен
акт.
Изводът за материалната законосъобразност на отказа е продиктувана от това,
че и в настоящото производство не е доказано соченото в чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ условие за издаване на процесното разрешение.
Съгласно цитираната норма не се издава разрешение за придобИ.е на оръжие на
лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. Анализът на посочените текстове от закона налагат извод, че
съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за носене и
употреба на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и
обстоятелства, които да подкрепят и да обосноват несъмнено извод, че има
необходимост от съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие. Наличието на
такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя
като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобИ.ето и
притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за
издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, е да
обоснове (т. е. да заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята
необходимост от осъществяване на дейността - по арг. на чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Това законодателно разрешение подкрепя извода
за стриктния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на
огнестрелно оръжие. Оттук произтича и законовото изискване към лицето, подало
искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението.
Следователно правилно на жалбоподателя е било указано изрично за необходимостта
за докаже нуждата от носене и употреба на оръжието, за което иска разрешително
и съответно правилно - при недоказана необходимост от издаване на исканото
разрешение за носене на огнестрелно оръжие - му е отказано издаване на такова
разрешение. В контекста на нормативното предписание и с оглед липсата на
въведени фактически твърдения и представени доказателства за необходимост от носене
и употреба на оръжие за самоотбрана, административният орган обосновано е приел
в мотивите на отказа си, че не са обективирани предвидените по закон
предпоставки за постановяване на благоприятстващ (разрешителен) административен
акт по заявлението на жалбоподателя.
От друга страна видно от чл. 76, ал. 3
и ал. 4 от
ЗОБВППИ всяко заявление за придобИ.е трябва да съдържа информация за
начина на придобИ.е (с документи които го доказват) и данни за вида на
оръжията. Това са изисквания за редовност - в случая компетентният орган е
установил, че заявеният начин на придобИ.е (наследство) не може да бъде доказан.
В случая заявителят не е доказал, че е
собственик на това оръжие по наследство, тъй като по делото е установено, че
такива данни и документи липсват и за неговия наследодател. Само законно
притежавано огнестрелно оръжие, с установен произход и изяснен способ на придобИ.е
може да бъде предмет на искане за издаване на разрешение за дейности по чл. 83,
вр. чл. 76, ал. 1,
вр. чл. 50, ал. 4
от ЗОБВВПИ.
Правилно административният орган е установил,
че не е налице документ по чл. 76, ал.
4, т. 1 от ЗОБВВПИ - документ, удостоверяващ начина на придобИ.е на
огнестрелни оръжия и боеприпаси при наследство и награда. Установено е, че
заявителят не може да представи документи за произход на това оръжие, не е
представил такива документи и с жалбата си до административния съд, за произхода на оръжието тоест той няма
документи за придобИ.е на процесното оръжие.
Ето защо с оглед нормативното
предписание на разпоредбата на чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ и при липсата на обоснована и доказана
необходимост и наличие на основателна причина за К. от придобИ.е на огнестрелно
оръжие като физическо лице, в съответствие и при правилно приложение на закона
административният орган е приел, че не е налице регламентираната
материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен административен
акт по подаденото от жалбоподателя заявление, поради което съдът намира, че
оспореният акт е съобразен с материалните изисквания на закона.
При издаването на обжалвания Отказ УРИ 19593-139 от 11.03.2019г. не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Изпълнени са изискванията на чл. 83, ал. 1
от ЗОБВВПИ, като е извършена оценка на пълнотата и съответствието на
подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и необходимите
служебни проверки съгласно чл. 83, ал. 4
от ЗОБВВПИ. Законът възлага в тежест на лицето да обоснове искането
си - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта от издаване
на заявеното разрешение. Административният орган няма задължение служебно да
издирва и да установява факти или да презюмира съществуването на обстоятелства,
които не са посочени от заявителя като такива, обосноваващи потенциална
необходимост от издаването исканото разрешение, а единствено да извърши
надлежна проверка досежно спазването на формалните законови изисквания и
наличието на въведените от заявителя като основание за издаването на
разрешението факти.
С оглед на изложеното съдът приема, че
оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен
орган и в в предвидената от закона форма; постановен е при спазване
на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно
приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при
съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Т.К. *** против Отказ УРИ 19593-139 от
11.03.2019 година на Началника на Първо РУ –Стара Загора за издаване на разрешение за носене,
съхранение и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие, пистолет , марка „ Маузер” № 1073 , като неоснователна
.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: