и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 49 от 12.10.2004 година, постановено по гр. д. № 513/2004 година Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Димитрия Драганова Василева от гр. Кърджали иск с правно основание в чл. 45 от ЗЗД и с цена 860 лв. против Мусин Муса Муса от гр. Кърджали. Присъдени са и разноски по делото в полза на ответника по иска. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Димитрия Драганова Василева, която го атакува като незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и се постанови друго, с което предявения иск бъде уважен изцяло. Излага съображения. Претендира разноски. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение. Излага съображения. Претендира разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е частично основателна. Предявен е иск за сумата 860 лв. Твърди се в исковата молба, че ответникът дължал на ищцата посочената сума, която произхождала от извършено ПТП на 13.10.2002 г., за което имало съставен протокол с № 0334050 от същата дата. Вследствие на несъобразена скорост, пътните условия и интензивността на движението, ответникът блъснал отзад правилно престояващия автомобил на ищцата марка “Опел- Вектра” с рег. № К 0704 АВ. Стойността на извършения ремонт на автомобила възлизала на 1700 лв., съгласно приложените към делото фактури. От МЗК “Европа” ищцата получила сумата от 840 лв. Разликата от 860 лв. й дължал ответникът, ведно с лихви от момента на увреждането. С нотариална покана от 09.01.2004 година ответникът бил поканен да заплати дължимата сума, но до завеждане на иска не сторил това. Ответникът оспорва иска и моли да се отхвърли. От фактическа страна се съдът приема следното: От приложения към делото протокол за ПТП № 0334050 от 13.10.2002 година, съставен от КАТ- ПП, се установява, че на посочената дата, ответникът по иска с управлявания от него автомобил с несъобразена скорост и без да се съобрази с пътните условия /мокър асфалт/, и интензивността на движението, блъснал отзад правилно престояващия участник в движението- автомобила на ищцата. В резултат на това настъпило ПТП с материални щети. Като видими щети на автомобила на ищцата били отразени заден капак, задна маска, задна броня, заден ляв калник, заден ляв стоп, дъно на багажника и др. В протокола е отбелязано също, че Мусин Муса- ответникът по иска, е управлявал с несъобразена скорост и без да се съобразява с пътните условия /мокър асфалт/ и интензивността на движението, при което е блъснал отзад правилно престояващия автомобил на ищцата. Впрочем, по същество това обстоятелство не се оспорва от ответника по иска, поради което съдът приема, че в случая са налице условията на чл. 45 от ЗЗД. В опис- заключение за щети по МПС с вх. № 367/28.01.2003 година след извършения на 16.10.2002 година оглед, са описани следните щети на автомобила на ищцата: задна броня- нова, заден ляв калник- нов, задна маска- нова, дъно багажник, ляв надкалник- нов, задна лява надлъжна греда- нова, стоп заден ляв- нов, заден капак- нов, задна лява колона, задна лява рамка на стъкло, резервоар за бензин спукан. Всичко били начислени за нови части, материали и труд 841 лв. С разходен касов ордер на ищцата била изплатена сумата 840 лв. от “Европа” АД- Кирково. От заключението на съдебно- техническата експертиза на вещото лице Димитров, което съдът приема като правилно и обосновано, се установява, че в резултат на ПТП, настъпило на 13.10.2002 г. по лек автомобил “Опел Вектра” К 0704 АВ са били причинени повреди в задната част на купето, включващи- деформации на задния капак, задната престилка /маска/, задната броня, левия заден калник, дъното на багажника, лявата надлъжна греда, лявата колона и рамката на задното стъкло, счупен заден ляв стоп, спукан резервоар за гориво. Вещото лице е посочило, че стойността на дефектиралите части към момента на ПТП като втора употреба е 570 лв. Такава е и пазарната стойност на вложените части в автомобила към момента на ПТП. Стойността на труда за възстановяването на автомобила към момента на ПТП възлиза на 423.60 лв. Вещото лице е посочило също, че пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП е била 3000 лв. От заключението на вещото лице се установява и това, че по решение на собственичката на автомобила са били подменени задния капак, задния ляв калник- подкалник, задната маска, задния ляв стоп, задната броня, резервоара за гориво с части втора употреба, а останалите са били отремонтирани, след което автомобила бил боядисан. Вещото лице в съдебно заседание обяснява, че би могло да се допусне завишаване на времето, необходимо за отремонтиране на частите, но тъй като по делото доказателства от ищцата в тази насока не са представени, то съдът приема, че дадения от вещото лице норматив, не следва да се завишава. С оглед изложеното съдът приема, че общо стойността на дефектиралите части към момента на ПТП и стойността на труда за възстановяването на автомобила към момента на ПТП възлиза на 993.60 лв. Или необходимите средства за ремонт на автомобила не надхвърлят неговата действителна стойност към датата на ПТП, която съобразно заключението на вещото лице е в размер на 3000 лв. След приспадане на изплатената на ищцата сума от застрахователя в размер на 840 лв., то дължимата от ответника на ищцата сума възлиза на 153.60 лв. Следва поради това, да се отмени решението на Кърджалийския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на ищцата за сумата 153.60 лв. като се постанови ново решение в тази част, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 153.60 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. В останалата част решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. Представените по делото три броя фактури за изплатени суми от ищцата за части на автомобил, не следва да се кредитират, тъй като по две от тях не става ясно за кой автомобил се отнасят, но дори и да се приеме, че касаят именно повредения автомобил на ищцата, то следва да се има предвид това, че вещото лице в заключението си посочва, че повечето от увредените части на автомобила по решение на ищцата са подменени с части втора употреба, а не са отремонтирани, респ. направени са по- големи разходи от необходимите средства за ремонт на автомобила. При този изход на делото следва ответникът по иска да заплати на ищцата- жалбодателка пред тази инстанция, разноски по компенсация в размер на 44 лв. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 44/12.10.2004 г., постановено по гр. д. № 513/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта, с която иска на Димитрия Драганова Василева от гр. Кърджали против Мусин Муса Муса от гр. Кърджали е отхвърлен за сумата в размер на 153.60 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА Мусин Муса Муса от гр. Кърджали, кв. “Възрожденци” бл. 22 вх. А ап. 1 с ЕГН ********** да заплати на Димитрия Драганова Василева от гр. Кърджали кв. “Възрожденци” бл. 1 вх. А ап. 9, ЕГН ********** сумата в размер на 153.60 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането-13.10.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 44 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/
|