РЕШЕНИЕ
№ 2691
гр. Бургас, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20252120100197 по описа за 2025 година
Предявен е иск от “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В. И. и В. В. М. против
Община Бургас за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1469.38 лева
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 08.03.2021г., ведно със
законната лихва от завеждане на делото до изплащането, сумата от 519.39 лева лихва
за забава за периода от 11.02.2022г. до 30.12.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 08.03.2021г. в гр. Бургас л.а. Мерцедес, рег.
№ ***, управляван от Х. В. е попаднал по време на движение в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, като така е настъпило ПТП с щети по
автомобила – предна дясна джанта, предна дясна гума, задна дясна джанта, задна
дясна гума. За произшествието е съставен протокол за ПТП. Автомобилът е бил със
застраховка Каско. Застрахователят е определил обезщетение в размер на 1469.38 лева,
която сума е била изплатена на собственика на увреденото МПС. С плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата. Така ищецът е придобил право на регрес
срещу общината, доколкото ПТП е настъпило на път, стопанисван от нея. Общината
била поканена да заплати обезщетението, но плащане не постъпило. Моли искът да
бъде уважен.
Исковете са по чл.410 КЗ вр. чл.49 ЗЗД.
Ответникът Община Бургас е подал отговор, в който оспорва иска. Не се доказва
и механизмът на ПТП. Не се установява състоянието и натовареността на пътното
платно, скоростта на движение на колата и възможността на водача да предотврати
настъпилото автопроизшествие. Не е доказан и размерът на вредите. Няма данни, че
1
по застрахователната полица са заплатени вноските по застрахователната премия и че
е била налице валидно сключена застраховка. Не е локализирано точно мястото на
ПТП. Протоколът за ПТП не доказва механизма на инцидента. Няма данни дали
автомобилът се е движел със съобразена с пътните условия скорост. Налице е
неправилна преценка на водача при избора на скоростта на движение. Вредите са
настъпили по изключителна вина на водача, който в резултат на собственото си
поведение сам е увредил автомобила си. Моли се за отхвърляне на иска.
Общината е поискала да се конституира като помагач на нейна страна третото
лице Виа Конструкт Груп ЕООД. Твърди, че с договор е възложила на това дружество
да поддържа пътното платно в процесния участък. Щетите от ПТП са в резултат от
неизпълнение на поетите от дружеството задължения по договора да поддържа пътя в
изправност. Дружеството има задължение да извършва действия по отремонтиране на
пътната настилка след писмено възлагане от страна на общината. То обаче се е
задължило по договора да представя всеки месец доклад за необходимите ремонтни
дейности и да извършва обход на територията. Няма данни да е извършван обход,
както и да е представян доклад. Предвид това, неизпълнението на договорните
задължения на дружеството е причинило процесните вреди по автомобила, поради
което обезщетението трябва да бъде в тежест на изпълнителя. Ето защо общината е
предявила обратен иск против Виа Конструкт Груп ЕООД за ангажиране на регресната
му отговорност, като в случай че главният иск бъде уважен, това дружество да бъде
осъдено да заплати на общината процесната сума. С определението за насрочване на
делото съдът е конституирал Виа Конструкт Груп ЕООД като помагач на страната на
ответника и е приел за съвместно разглеждане обратния иск.
Ответникът по обратния иск е подал отговор за неоснователност на иска.
Твърди, че по договор възложителят има задължение да възлага писмено на
изпълнителя дейностите и СМР-тата, които да се извършат, като изпрати възлагателно
писмо. Без възлагане изпълнителят не може по своя преценка да извършва СМР и не
носи отговорност за неизвършени дейности по текуща поддръжка на пътя.
Изпълнителят е извършвал редовно обходи на територията, но задължението за доклад
се отнася само до установени за извършване аварийни и неотложни ремонтни
действия по отстраняване на всички източници, създаващи повишен риск за
участниците в движението и всяко препятствие, което е в състояние да предизвика
вреди. При огледите не са установени опасности на пътя, които да изискват аварийни и
неотложни мерки, ето защо възложителят не е сигнализиран. Преди инцидента, от
страна на възложителя са постъпвали възлагания за СМР в района на с. Твърдица, като
същите са изпълнени от изпълнителя и са приети от общината без забележки. От
исковата молба липсва яснота за механизма на ПТП и не се доказва, че причина за
него е дупка на пътя. Няма данни за местоположението на дупката и за размера й. Не е
ясно дали застрахователят е отчел обичайната амортизация на автомобила и дали
увредените части са били в изрядно състояние. Не се доказва и дали шофьорът е бил в
трезво състояние. Липсват данни за скоростта на движение на автомобила и дали тя е
съобразена с пътните условия. Моли се обратният иск да бъде отхвърлен.
Като съобрази събраните доказателства, както и законовите разпоредби,
относими към спора, съдът намира следното:
Исковете са основателни.
Доказва се твърдяното ПТП, случило се на 08.03.2021г. Видно от протокол за
ПТП от същата дата, по време на движение по пътя от жк. Меден рудник към с.
2
Твърдица, водачът на л.а. Мерцедес, рег. № *** Х. С. В. е преминал през
необезопасена дупка на пътното платно с размери 120/50/12 см., като са пукнати 2
гуми и са изкривени две джанти. За инцидента са събрани гласни доказателства, както
и е извършена съдебно-автотехническа експертиза. Според св. В., шофьор на
автомобила, колата при движение влязла в дупка, от което е разтресла и поднесла.
Шофьорът спрял и установил, че предна и задна дясна гума са спукани, а освен това
били счупени и джантите. ПТП-то станало на изхода на Меден рудник, в посока
Твърдица. При инцидента имало добра видимост и настилката била суха. Дупката била
голяма и не била сигнализирана по никакъв начин. Според свидетеля дупката била
дълга от около метър и дълбока 15 см. Широчината й била 50-60 см. Разположена била
от дясно на платното по посоката на движение. Уврежданията били по предна и задна
дясна джанта и предна и задна дясна гума. След ПТП-то се наложило да се носят на
място други джанти и гуми, за да може колата да се прибере на собствен ход.
Свидетелят е заявил, че ако можело да бъде заобиколено или надкрачено
препятствието, е щял да го избегне. В участъка имало последователно ляв и десен
завой и затова дупката не можела да се види. Свидетелят се движел с 40-50 км/ч.
Автотехническата експертиза е установила, че автомобилът е попаднал в необозначена
дупка, като така са се спукали предна и задна десни гуми, както и са изкривени
джантите. Описаните щети по автомобила съответстват да са настъпили вследствие на
описаното ПТП. Възможно е увреждането на десните гуми и джанти при преминаване
на автомобила през несигнализирана дупка на пътното платно с размери дължина 120
см., ширина 50 см., дълбочина 12 см. Налице е причинно следствена връзка между
описаното в протокола за ПТП произшествие и настъпилите щети по автомобила.
Според вещото лице, по една от фактурите са закупени два броя гуми и два броя
джанти за общо 1800 лева. По втората фактура е заплатен извършен монтаж, демонтаж
и баланс на гумите и джантите на обща стойност 102.72 лева. Общата стойност на
труда и материалите за ремонта на автомобила възлиза на 1902.72 лева.
Местопроизшествието е станало на пътя за Твърдица. При огледа вещото лице е
забелязало кръпка на пътното платно, по средата на пътя, с ширина 1.4 м. и дължима
3.9 м. Вдясно на платното асфалтът е силно напукан и има по-стара кръпка. Пътят е
много тесен, прав, с пукнатини и кръпки. Според вещото лице, е възможно при
преминаване на автомобила през голяма дупка, с размерите на тази, описана в
протокола за ПТП, да се срежат гуми и да се огънат джанти. Пътният участък е тесен
и заобикаляне или надкрачване на дупката може да създаде опасност за останалите
участници в движението. Водачът не е възприел дупката като опасност. Тя може да се
възприеме като кръпка и неравност и трудно може да се прецени дали дупката е
дълбока и с остри ръбове. Нямало е данни, че колата се е движела с превишена
скорост. Нямало е и пътен знак, за наличие на нарушено пътно покритие, нито за
заобикаляне. Възможно е да се увредят двете десни гуми и джанти при преминаване
през дупката, при движение на автомобила с разрешената скорост за пътния участък.
При тези данни – протокол за ПТП, свидетелски показания и експертиза,
доказва се по несъмнен начин твърдяното ПТП, станало на процесната дата. Тогава
при движението си колата на ищеца е попаднала в дупка, в следствие на което са се
спукали двете десни гуми – предна и задна и са се изкривили и двете десни джанти.
Механизмът на ПТП е изцяло установен. Не се установява вината за инцидента да е на
водача. Няма данни ищецът да е карал с превишена скорост, като за участъка
разрешената скорост е 90 км/ч. Освен това вещото лице е на мнение, че той въобще не
е можел да се съобрази с дупката, да я заобиколи или да спре, тъй като движението
там е двупосочно и така би могло да се създаде опасност за останалите участници в
3
движението. Дупката не е била сигнализирана или обезопасена по никакъв начин и
водачът не е могъл да я възприеме като опасност. Вещото лице също така е посочило,
че при движение с разрешена скорост могат да се причинят процесните щети. Не е
основателно възражението на ответника, че експертизата е изготвена на базата на
приемане, че неравността на платното е била разположена в центъра на пътя и за да се
случи ПТП, би следвало водачът да е навлязъл с автомобила си в насрещната лента за
движение и така да е нарушил ЗДвП. Според съда, експертизата само е установила от
извършения на място оглед, че има такава кръпка на средата на пътя, но освен нея има
и по-стара кръпка. Експертизата не е твърдяла, че автомобилът е минал точно през
тази дупка, находяща се в средата на пътя. Тя само я е установила, но е посочила, че е
възможно при преминаване на дупка с размерите по протокола от ПТП да се случи
инцидентът и да се нанесат процесните увреждания. Така че според БРС автомобилът
не е преминал през дупката, находяща се в центъра на пътя, а е преминал през другата
дупка, представляваща по-стара кръпка на пътя, намираща се в дясната пътна лента.
Това кореспондира и с изготвения протокол за ПТП, в който е нарисувана скица,
според която дупката е в лентата в посока на движението, кореспондира и с
показанията на шофьора. Така че не само вината не е у ищеца, а и той не е съпричинил
ПТП-то. Причинените щети са в пряка връзка с инцидента. Те се доказват от
експертизата. Фирмата, чиято собственост е автомобилът, е заплатила за неговия
ремонт, видно от приложените фактури. След това, понеже автомобилът е имал
сключена валидна застраховка Каско, е образувана застрахователна преписка, като е
определено застрахователно обезщетение от 1469.38 лева. Налице е преводно
нареждане, с което се доказва, че сумата е платена от застрахователя в полза на
увреденото лице.
Така че щетите са установени, като лицето, станало причина за
неизправността на пътя и необезопасянето на дупката, трябва да отговаря за
репарирането им.
Според чл. 410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл.49 ЗЗД.
В случая искът на платилия застраховател е насочен против Общината и
съдът счита, че именно тя трябва да заплати вредите от ПТП. Според чл.31 ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Инцидентът е станал при излизане от Меден рудник, в посока с. Твърдица и
там пътят е общински, за което няма и спор по делото.
Отговорността на общината е по чл.49 ЗЗД, доколкото нейни служители не са
изпълнили задълженията си да поддържат пътното платно в добро състояние, без
наличие на неравности и дупки. В случая дупка е имало и то немалка, била е и
необезопасена, поради което двете десни гуми на автомобила са попаднали в нея и са
се спукали, а джантите са се изкривили. Това е станало заради състоянието на пътя и
неполагането на грижи за пътя от страна на служители на ответника. Така че общината
носи гаранционно-обезпечителна отговорност за действията на своите служители и
трябва да отговаря по иска.
Застрахователят по Каско е платил обезщетение за вредите от ПТП. Така той
има регресно вземане по отношение на Община Бургас. Следва решение, с което
4
Община Бургас се осъди да заплати на застрахователя обезщетение за вреди от общо
1469.38 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
Изпратено е било от застрахователя до общината писмо, с което е поканена да
възстанови платената сума. Писмото е входирано в общината на 27.09.2021г. Плащане
не е последвало и длъжникът е изпаднал в забава. Така че ответникът следва да
заплати и мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 11.02.2022г. до
30.12.2024г., както е поискана в исковата молба. Изчислена по реда на чл.162 ГПК,
мораторната лихва възлиза на 519.39 лева. Следва решение, с което се присъди
лихвата в този размер.
След като обаче искът против общината е уважен, трябва да се пристъпи към
разглеждане на обратния й иск против третото лице помагач.
Този иск е основателен. Сключен е бил договор от 25.07.2019г., с който
възложителят община Бургас е възложил на изпълнителя ”Виа Конструкт Груп” ЕООД
да извършва дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо
поддържане на улиците, общинските пътища и техните съоръжения в териториален
обхват, попадащ в Обособена позиция № 1 Меден рудник, а именно пътни платна за
главно движение, разделителни ивици между платната за главно движение, платна за
местно движение, локални платна, разделителни ивици между платната за главното и
местното движение, велосипедни алеи и тротоари и общинските пътища с техните
съоръжения. Явно е, а и няма спор, че пътят, на който е станало ПТП, е попадал в
предметния обхват на договора. Договорът е действал по време на процесния
инцидент. Според чл.17, т.1 възложителят се задължава да възлага писмено на
изпълнителя дейностите и СМР-тата, които да бъдат извършени по настоящия договор
чрез възлагателно писмо. Безспорно е, че такова писмо за отстраняване на дупката на
процесния път не е отправяно от общината до изпълнителя и съответно той не е
предприел действия по ремонт на пътния участък, за да бъде премахната неравността
на пътя. Обаче според чл.31 изпълнителят е бил длъжен да извършва регулярни обходи
на територията като до всеки първи понеделник на месеца /или следващ работен ден/
да представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни ремонтни
дейности по смисъла на чл.17, т.2 от договора. БРС съобразява, че задължението на
изпълнителя да представя такива доклади следва да е първо във времето, след което,
когато общината се запознае с доклада, тя трябва да изпрати възлагателно писмо.
Независимо, че в чл.31 се препраща към чл.17, т.2, т.е. само при възлагане на
неотложни и аварийни дейности, смисълът на договора е изпълнителят да има
цялостен и непрекъснат поглед върху състоянието на пътната мрежа, а това се постига
именно чрез регулярни обходи на всички улици. При тези обходи изпълнителят следва
да забележи пътната неравност и съответно да уведоми общината, която да издаде
възлагателно писмо. Няма логика, при действащ договор за поддръжката на пътя,
общината чрез свои служители да извършва такива обходи. Ето защо следва да се
приеме, че изпълнителят е трябвало да докладва на възложителя за процесната дупка и
след това да чака възлагателно писмо за отстраняването й. Няма данни такова
докладване да е направено. Изпълнителят е нарушил задълженията си по договора и
не може да черпи права от този факт. Налага се извод, че той, нарушавайки договора, е
допуснал дупката на улицата да стои незапълнена, като на процесната дата се е
случило описаното ПТП. Ето защо изпълнителят трябва да отговаря на основание
чл.47 от договора пред възложителя за претърпените от последния щети, в случая
изразяващи се в заплащане на обезщетения на ищеца.
5
Що се отнася до показанията на св. Б., служител във фирмата на третото лице
помагач, той само е заявил, че през 2021г. е извършвал обход на пътя в този участък и
е било предприето почистване на пътния банкет от наноси. Това не доказва обаче, че
третото лице е отстранило пътните неравности по платното. Св. С., служител в
общината, от своя страна е заявил, че не е получавал доклад от поддържащата фирма,
че пътният участък има нужда от ремонт преди 08.03.2021г. Следователно, доказва се
неизпълнението на договора от страна на третото лице.
Следва решение, с което ответникът по обратния иск трябва да се осъди да
заплати на общината сумата, за която тя е осъдена да заплати на застрахователя, а
именно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до изплащането, мораторната лихва, както и разноските,
които общината ще плати по главния иск.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът община
Бургас следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в
размер на 510 лева за държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати на община
Бургас съдебно – деловодни разноски в размер на 208.76 лева за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.”Александровска” 26,
представлявана от кмета Д. Н. Н. да заплати на “Застрахователна компания Лев Инс“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В. И. и В.
В. М. сумата от 1469.38 лева /хиляда четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет
и осем стотинки/ застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на
л.а. “Мерцедес ГЛЕ“, рег. № *** от ПТП на 08.03.2021г., предизвикано от пътна
неравност върху общински път, за поддръжката на който задължение има общината,
което застрахователно обезщетение е било изплатено от застрахователя на увреденото
лице, сумата от 519.39 лева /петстотин и деветнадесет лева и тридесет и девет
стотинки/ лихва за забава за периода от 11.02.2022г. до 30.12.2024г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 13.01.2025г. до изплащането.
ОСЪЖДА Община Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.”Александровска” 26,
представлявана от кмета Д. Н. Н. да заплати на “Застрахователна компания Лев Инс“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В. И. и В.
В. М. сумата от 510 лева /петстотин и десет лева/ съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА ”Виа Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от В. Л. Р. да заплати на Община Бургас, с адрес гр.
Бургас, ул.”Александровска” 26, представлявана от кмета Д. Н. Н., след като същата
изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по първоначалния иск,
сумата от 1469.38 лева /хиляда четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет и
осем стотинки/ главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени на л.а. “Мерцедес ГЛЕ“, рег. № *** от ПТП на
08.03.2021г., предизвикано от пътна неравност върху общински път, за поддръжката на
6
който има задължение ”Виа Конструкт Груп“ ЕООД съгласно договор от 25.07.2019г. с
общината, сумата от 519.39 лева /петстотин и деветнадесет лева и тридесет и девет
стотинки/ лихва за забава за периода от 11.02.2022г. до 30.12.2024г., ведно със
законната лихва от завеждане на делото – 13.01.2025г. до окончателното изплащане на
главницата в полза на първоначалния ищец “Застрахователна компания Лев Инс“ АД,
ЕИК ***, както и сумата от 510 лева /петстотин и десет лева/ изплатени разноски в
полза на първоначалния ищец.
ОСЪЖДА ”Виа Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от В. Л. Р. да заплати на Община Бургас, с адрес
гр.Бургас, ул.”Александровска” 26, представлявана от кмета Д. Н. Н. сумата от 208.76
лева /двеста и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ съдебно – деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на ”Виа Конструкт Груп“ ЕООД,
ЕИК *** като трето лице – помагач на страната на Община Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)_______
7