Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №

 

                               град Свиленград, 17.06.2019 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 321 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от С.Д.Х. с ЕГН ********** ***, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2321757 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, сочи се собственик на процесния лек автомобил било юридическо лице, а не жалбоподателя, че в часа на нарушението – 18.03 часа автомобилът бил паркиран на служебен паркинг и че дълго време не били правени опит за връчване на процесния ЕФ.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С.Д.Х., не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 13.06.2018 година в 10.03 часа в село Пъстрогор, област Хасково, на изхода за село Младиново, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) марка „Пежо”, модел 307 с държавен  регистрационен номер Х 82 22 ВР, със скорост 67 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 17 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 2321757 на името на жалбоподателя в качеството му на управител на юридическото лице - собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието и от Свидетелство за регистрация – част І, а именно „Булплам 1” ЕООД. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за мястото и часа на нарушението (посочено е че е извършено в 18.03 часа), установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание  чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 20.03.2019 година (, видно от  отметката в процесния ЕФ и в Справката за нарушител), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не е представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП. Прави възражение в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни), в което навежда доводи, идентични с тези, посочени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство.

 За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M в 10.03 часа на процесната дата - 13.06.2018 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 13.06.2018 година, времето (09.00 часа до 11.45 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – село Пъстрогор, област Хасково, на изхода за село Младиново, за ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет в 10.03 часа на 13.06.2018 година автомобил с държавен регистрационен № Х 82 22 ВР в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 67 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 17  км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., въведена за населени места, като превишението е 17 км/ч. (след - преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч). Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 10.03 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (17 км/ч), наред с отразена и реално измерената, 67 км/ч.

 От представения Протокол № 6-53-17/13.10.2017 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

 В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, което възражение е оставено без уважение, тъй като ЕФ не е анулиран. Х. обжалва процесния ЕФ в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

 В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят Х. има наложени множество административни наказания „Глоба” с ЕФ и с Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

Приложена е и Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на „Булплам 1” ЕООД.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на регистриране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна.

При анализа на събраните доказателства, Съдът констатира, че при издаването на обжалвания процесен ЕФ серия К № 2321757 е допуснато съществено процесуално нарушение. То се изразява в това че в атакувания ЕФ като час на извършване на нарушението е посочен 18.03 часа. Действителният истински час на извършване на нарушението е 10.03 часа. Именно в 10.03 часа, а не в 18.03 часа е констатирано нарушението с мобилната система за видеоконтрол, предмет на настоящия процес. Този факт се доказва по категоричен начин от събраните писмени доказателства. Т.е. отразената в ЕФ фактическа обстановка не се подкрепя от вещественото доказателство по делото – снимки от клип № 3694, радар № 656 и останалите писмени доказателства по делото. С оглед изложеното, Съдът приема, че неправилно и погрешно като време на констатиране на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е посочено 18.03 часа.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП са описани задължителните реквизити, които следва да съдържа ЕФ. Сред тях като императивно задължение е да се посочи и точния час на констатиране на нарушението. Това е задължително условие, с оглед правото на защита на нарушителя, който може да възрази, че по времето на извършване на нарушението не е бил там, или че е предоставил автомобила за ползване на трети лица с оглед правото му да подаде Декларация, че в този момент той е бил управляван от друг водач. Погрешно изписване на точния час на нарушението, в случая и неправилно, представлява грубо съществено процесуално нарушението, което не може да бъде санирано след неговото допускане от Съда. Това съществено процесуално нарушение накърнява правото на защита на жалбоподателя и опорочава обжалвания ЕФ до степен на незаконосъобразност. Т.е. отсъствието на законово предвидените условия за издаване на ЕФ води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване.

С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ за налагане на Глоба, следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо Х. за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП следва да отпадне като ЕФ бъде отменен като незаконосъобразен. 

       Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения:  

Съдът би приел, че изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, като биха потвърдили фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

       Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х. е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ. Съдът би приел, че нарушението е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства биха били напълно достатъчни за наказаното лице за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - към датата на връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).

Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и е регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща проверка, както се установява от приетите доказателства. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и номерът му.

ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.

От приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя Х., той не е посочил друго лице като извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша.

От обективна страна, с оглед разпечатаните показания на техническото средство, приложения снимков материал (надлежно и годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес), Съдът би приел, че доказват обективните признаци на нарушението - скоростта на движението на автомобила и превишението на максимално разрешената скорост в пътния участък. Видно от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, в него изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е в следствие на факта, че мястото на нарушението е в населено място. При така попълнените данни в Протокола, по несъмнен начин би се потвърдила и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо, Съдът би приел, че използваното АТСС законосъобразно е приведено в работен режим, технически изправно е, поради което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя би била законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред.

Несъобразяването на скоростта на движение с разрешената за съответния пътен участък, биха били фактите, изпълващи хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и основание за прилагане на санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 2 от същия закон, съобразно констатираното превишение от 17 км/ч, над разрешената – 50 км/ч спрямо установената на движението на МПС - 67 км/ч, след приспадане на допустимата грешка +/- 3 км/ч, отразена и видно от Протокола за последваща проверка на системата за видеоконтрол. По делото биха липсвали доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден процесният ЕФ. Ето защо всички съвкупно изложени оплаквания в насоката, която цели жалбоподателя, биха се явили неоснователни.

Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Приложени са и снимки на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който се извършва заснемането. Но дори и при липса на подобна снимка, Съдът би възприел тази липса като несъществен и неоказващ влияние върху констатациите, направени с контролния уред, пропуск.

       Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят Х. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си – въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП ограничение е предприел управление на автомобила без да съобрази скоростта си на движение с изискванията на тази разпоредба.

В конкретния случай скоростта е превишена със 17 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била приложима санкцията по т. 2 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер наказание – „Глоба” от 50 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

        Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата. В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от Допълнителната разпоредба на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение.

 Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:

 

 

 

                                              Р Е Ш И :

 

 ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 2321757 от 13.06.2018 година на ОДМВР - Хасково, с който на С.Д.Х. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                                                                               (Кремена Стамболиева)