№ 2643
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110148533 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ТС” *** е предявил искова претенция срещу М. И. С. с ЕГН:
********** и О. С. С., ЕГН: **********, за заплащане на суми в общ размер
на 1 633,96 лв., от които 1 333,57 лв. - главница представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите и 252,99 лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2022 г. до 07.08.2024 г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.07.2021 г. - м.04.2023 г. в размер на 38,07 лв. - главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите и 9,33 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г.
до 07.08.2024 г., които суми се претендират от ответниците при равни квоти, а
именно:
М. И. С. - 1/2 - сума в общ размер на 816,98 лв., от които 666, 78 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. ведно със законната лихва
от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане
на сумите и 126,49 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до
07.08.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.07.2021
г. - м.04.2023 г. в размер на 19,03 лв. - главница, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
1
изплащане на сумите и 4,66 лв. - мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 07.08.2024 г.
О. С. С. - 1/2 - сума в общ размер на 816,98 лв., от които 666, 78 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. ведно със законната лихва
от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане
на сумите и 126,49 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до
07.08.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.07.2021
г. - м.04.2023 г. в размер на 19, 03 лв. - главница, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите и 4, 66 лв. - мораторна лихва за периода от
15.09.2021г . до 07.08.2024 г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор на
исковата молба, с който оспорват исковете. Твърдят, че между страните липсва
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия. Релевират
възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ * не оспорва предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
2
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №
49, том I, дело № 41 от 2001г., се установява, че М. И. С. и С. Л. С. придобили
собствеността върху топлоснабдения имот, а имено апартамент, находящ се в
гр. ***.
От удостоверение за наследници с изх. № 75 от 08.10.24г. (л.54), се
установява, че С. Л. С. е починал на 17.10.2022г., като оставил за свои
наследници по закон съпругата си М. И. С. и синът си О. С. С., които се явяват
ответници по настоящото дело. От удостоверението за наследници се
установява още, че преди да настъпи смъртта на наследодателя С., през 2017г.
е починала неговата дъщеря Юлия Викторова, без данни за низходящи
наследници, които по право на заместване да заместят своят наследодател. В
този смисъл, и след като се съобрази, че имотът е придобит в режим на СИО и
½-ра ид.ч. от него представлява лична собственост на преживелия съпруг, то
наследниците по закон наследяват равна част от останалата ½-ра ид.ч, а
именно по ¼-т всеки. Така делът на М. И. С. в процесния недвижим имот
заедно с притежаваните от нея ½-ра ид.ч се увеличава до ¾-ти ид.ч. (½-ра
ид.ч, + ¼-т = ¾-ти), а О. С. С. притежава останалата ¼-т ид.ч.
Ответницата М. И. С. с молба-декларация с вх. № Т04347 от 06.08.2002г. е
декларирала пред ищеца посоченото обстоятелство, като е заявила искане да
бъде открита партида на нейно име за процесния топлоснабден имот.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. По аргумент за по-силното основание няма пречка само един от
съсобствениците да сключи договор за продажба за топлинна енергия за
съответния индивидуален обект на правото на собственост, в която хипотеза
би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
настоящия случай от представената по делото молба-декларация с вх. №
Т04347 от 06.08.2002г., се установява, че М. И. С. е отправила изрично
волеизявление за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия за процесния имот, находящ се в гр. *** на нейно име, което е прието
от ищеца, видно то представените по делото фактури и изравнителни сметки,
издадени на нейно име. Ето защо и единствено задължен за заплащане на
начислените суми през исковия период от м.05.2021г. до м.04.2023г. е М. И. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
3
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от „ТС“ * при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост
към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации
от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество
на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени
сметките за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
депозиране на исковата молба – 15.08.2024г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,
като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото, исковата молба е депозирана на
15.08.2024г. и с оглед на приетото заключение по извършената съдебно-
техническа експертиза, то следва да се приеме, че вземането на ищеца за
4
периода месец 05.2021 г. до 15.08.2021г. е погасено по давност, поради което
съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само
за останалата част от исковия период – от 15.08.2021г. до 04.2023г. При
кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по
давност период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия
при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 1262,70 лв. Предвид
обстоятелството, че от ответницата М. С. се претендира ½-ра от потребената,
но незаплатената топлинна енергия, то искът следва да бъде уважен за сумата
от 631,35 лв. (1262,70/2=631,35) и за периода 15.08.2021г. до 04.2023г., а за
горницата до пълния предявен размер от 666,78 лв. и за периода от 05.2021 г.
до 14.08.2021г., следва да се отхвърли като погасен по давност.
Предвид гореизложеното, предявения от ищеца срещу ответника О. С. С.,
иск в размер на 666, 78 лв., представляващ главница за незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., следва да се отхвърли
като недоказан.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение срещу ответницата М.
С., тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е
извършвана в процесния период (л.23). По делото се установява, че за исковия
период от 07.2021г. до 04.2023г., начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 19,03 лв. С оглед
релевираното възражение на настъпила погасителна давност, съдът намира, че
ищецът се легитимира като кредитор за вземането от 15.08.2021г. - м.4.2023г.
и за сумата от 17 лв., като за разликата до пълно предявения размер от 19.03
лв. и за периода от 07.2021г.-08.2021г., следва да се отхвърли като погасен по
давност.
Предвид гореизложеното, предявения от ищеца срещу ответника О. С. С.,
иск в размер на 19,03 лв., представляващ главница за незаплатена услуга
дялово разпределение за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., следва да се
отхвърли като недоказан.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За процесния период са приложими ОУ на „ТС“ *** от 2016 г.,
публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150
ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г.
5
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „ТС“ *** тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за
отчетните периоди 2021/2022 г. и 2022/2023 г., мораторната лихва се полага за
периода от 15.09.2022 г. до 07.08.2024 г., и върху главницата от 631,35 лв.,
която служебно изчислена възлиза в размер на 150,63 лв., но с оглед
обстоятелството, че се претендира по нисък размер, съдът следва да уважи
предявената претенция за мораторна лихва до пълния й размер – 126,49 лева
по отношение на ответницата М. С..
Предвид липсата на главно задължение, по отношение на ответника О. С.
С., следва да се отхвърли предявения иск за мораторна лихва в размер на
126,49 лв., за периода от 15.09.2022 г. до 07.08.2024 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Ответницата М.
С. следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 220,68 лв., (465,36 лв. общо извършени
разноски, при уважена част от исковете в размер на 47,42%) представляваща
заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ,
възнаграждение за особен представител на ответника и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК..
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА М. И. С. с ЕГН: **********, да заплати на „ТС“ ***, ЕИК ***,
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ , сумата от 631,35 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент, находящ се
гр. ***, аб. ***, за периода от 15.08.2021г. до 04.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда – 15.08.2024г. до плащането, както
и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 126,49 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 07.08.2024.,
както и сумата от 17 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 15.08.2021г. - м.4.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда – 15.08.2024г. до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за горницата до
пълния предявен размер от 666,78 лв. и за периода от 05.2021 г. до
14.08.2021г., както и сумата от 2 лв., представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 07.2021г.-08.2021г., както и сумата
от 4,66 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за
дялово разпределение за периода от 15.09.2021г. до 07.08.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ***, ЕИК *** срещу О. С. С. ЕГН
********** искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
следните суми в общ размер на 816, 98 лв., от които 666, 78 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране
на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 126,49 лв.-
мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 07.08.2024 г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.07.2021 г. - м.04.2023 г. в размер на 19, 03
лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 4, 66 лв. - мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. И. С. с ЕГН: ********** да
заплати на „ТС“ ***, ЕИК ***, сумата от 220,68 лв., представляваща разноски
в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ТС“ *, като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7