№ 2929
гр. Варна, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110101163 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът Х. Д. Х. твърди, че на 05.12.2022 г. получил покана за
доброволно изпълнение по изп. дело № *** по описа на ЧСИ **-**, с която
бил уведомен, че дължи сума в общ размер от 19 445.98 лева, формирана като
сбор от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
**/2012 г. по описа на ВРС, както и разноски и такси по изпълнителното дело.
Сочи, че с посочения изпълнителен лист е осъден са заплати на „Ю.Еф.Д.Б.“
АД сумата от 14 257.98 лева – главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ** от 28.06.2010 г., договорна лихва в размер на
1266.51 лв. за периода от 28.09.2011 г. до 21.04.2012 г., наказателна лихва в
размер на 73.91 лв. за периода от 28.09.2011 г. до 21.04.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението в съда - 23.05.2012 г. до окончателното му изплащане, както и
сумата 986.33 лева – съдебно-деловодни разноски. Сочи, че с поканата му е
изпратено уведомление за извършено на 18.01.2016 г. прехвърляне на
вземанията в полза на ответника „Е.М.“ ЕООД. Заявява, че по образуваното
изпълнително дело е наложен запор върху банковата му сметка.
Ищецът поддържа, че гореописаните вземания са погасени по давност.
Излага, че за събирането им първоначално е образувано изп. дело № **/2012 г.
по описа на ДСИ при РС-Варна, прекратено на 17.07.2015 г. на основание чл.
433 ал. 1 т. 8 ГПК. Поддържа, че последното изпълнително действие е
извършено на 17.07.2013 г. Твърди, че от този момент до образуване на
гореописаното изпълнително дело на ЧСИ **-** на 21.11.2022 г. не са водени
други изпълнителни дела за събиране на вземанията. Поради изложеното
намира, че към 21.11.2022 г. вече е бил изтекъл 5-годишният давностен срок,
1
поради което образуването на изпълнителното дело не би могло да породи
правни последици за него.
Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията на
страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 16 584.73
лева, от която 14 257.98 лева – главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ** от 28.06.2010 г., 1266.51 лева – договорна лихва за
периода от 28.09.2011 г. до 21.04.2012 г., 73.91 лева – наказателна лихва за
периода от 28.09.2011 г. до 21.04.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.05.2012 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 986.33 лева – съдебно-деловодни
разноски, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 995 по описа
за 2022 г. на ЧСИ **-**, образувано въз основа на изпълнителен лист от
13.07.2012 г., издаден по ч. гр. д. № ** по описа за 2012 г. на Районен съд –
Варна, поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
навежда доводи за неоснователност на предявения иск.
Сочи, че межди ищеца и „Ю.Б.“ АД е сключен договор за кредит на
28.06.2010 г., като на 18.01.2016 г. банката е прехвърлила вземанията си по
него на „Е.М.“ ЕООД. Поддържа, че по отношение на вземанията е приложим
общият петгодишен давностен срок.
Излага, че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит
е инициирано заповедно производство от банката, в рамките на което е
издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело № **/2012 г. по описа на
ДСИ при PC-Варна. След прекратяването му е започнала да тече нова
петгодишна давност, прекъсната с подписване на извънсъдебно споразумение
между Х. Д. Х. и „Е.М.“ ЕООД от 15.09.2022 г., с което ищецът е признал
задължението по основание и размер и се е отказал от изтеклата в негова
полза погасителна давност. Заявява, че поради неизпълнение на така
сключеното споразумение дружеството е инициирало образуване на изп. дело
№ 995/2022 г. по описа на ЧСИ **-**, по което на 22.12.2022 г. въз основа на
наложен запор върху вземане са постъпили суми и отново е прекъсната
давността, а на 12.02.2024 г. е поискано налагане на възбрана върху недвижим
имот на длъжника. Счита, че за правилното изчисляване на установения
давностен срок следва да се отчете и спирането на давностните срокове по
силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение.
Навежда доводи, че погасителната давност не води до погасяване на
самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск, като навежда
доводи, че макар да е подписал представеното с отговора на исковата молба
споразумение, не е имал възможност да се запознае с неговото съдържание и
не е разбрал смисъла на клаузата на чл. 6 от същото.
2
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител, като депозира
писмено становище, с което поддържа възраженията, наведени с отговора на
исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Длъжникът в изпълнителното производство може да се брани срещу
материалноправната незаконосъобразност на изпълнението чрез отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК. Този иск има за предмет съществуването
на вземането, предмет на изпълнителното производство, като надлежни
страни по него са длъжникът и взискателят. Съгласно чл. 439, ал. 2 искът може
да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За
уважаване на предявения иск следва да се установи наличието на юридически
факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или
погасяване на спорното право.
С доклада по делото е прието за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че срещу ищеца е
издаден изпълнителен лист от 13.07.2012 г. по ч. гр. д. № ** по описа за 2012 г.
на Районен съд – Варна в полза на „Ю.Еф.Д.Б.“ АД за следните суми: 14
257.98 лева – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ ** от 28.06.2010 г., 1266.51 лева – договорна лихва за периода от 28.09.2011
г. до 21.04.2012 г., 73.91 лева – наказателна лихва за периода от 28.09.2011 г.
до 21.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 23.05.2012 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 986.33 лева – съдебно-деловодни разноски, че въз
основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. дело № **/2012 г. по
описа на ДСИ при PC-Варна, а след прекратяването му – изп. дело № 995 по
описа за 2022 г. на ЧСИ **-**; че по силата на сключен договор за цесия от
18.01.2016 г. банката е прехвърлила на ответното дружество процесните
вземания.
С отговора на исковата молба е представено споразумение, сключено
между ответното дружество и ищеца, по силата на което последният е
признал, че има непогасено задължение към „Е.М.“ ЕООД в общ размер от
17 509.68 лева, произтичащо от Договор за кредит от 28.06.2010 г., цедирано
от „Ю.Б.“ АД на „Е.М.“ ЕООД. Изрично по силата на чл. 6 от споразумението
ищецът се е отказал от последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД.
Предвид цитираната клауза на чл. 6 от споразумението в случая е
ирелевантно дали до подписването му е изтекъл предвиденият в закона срок за
погасяване на вземанията по давност. Съгласно чл. 113 ЗЗД отказът от
неизтекла давност е недействителен, като по аргумент от противното няма
пречка да бъде извършен отказ от изтекла давност. В случая ищецът не
оспорва, че лично е подписал споразумението, като с подписването му той
удостоверил, че се е запознал и съгласил със съдържанието му. Преди да
3
положи подписа си той е имал възможност да прочете документа, както и да
откаже да го подпише, в случай че не разбира или не е съгласен с някоя от
клаузите му. С извършеното от длъжника признание на вземанията по
процесния договор за кредит е прекъснат давностният срок, като от момента
на подписване на споразумението е започнала да тече нова давност на
основание чл. 117 във вр. с чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Съдът приема за дата на
сключване на споразумението по-късната от двете посочени в документа дати
– 15.09.2022 г. Тъй като от тази дата до настоящия момент не е изтекъл
предвиденият в ЗЗД давностен срок, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в
съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Д. Х., ЕГН **********, от с. Б., общ.
Долни чифлик, срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „**“, ул. „**“ № 4-6, иск с правно основание чл.
439 ГПК, за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не
дължи на ответника сума в общ размер от 16 584.73 лева, от която 14 257.98
лева – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ** от
28.06.2010 г., 1266.51 лева – договорна лихва за периода от 28.09.2011 г. до
21.04.2012 г., 73.91 лева – наказателна лихва за периода от 28.09.2011 г. до
21.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 23.05.2012 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 986.33 лева – съдебно-деловодни разноски, предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 995 по описа за 2022 г. на ЧСИ **-
**, образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2012 г., издаден по ч.
гр. д. № ** по описа за 2012 г. на Районен съд – Варна, поради погасяването на
вземането по изпълнителния лист по давност.
ОСЪЖДА Х. Д. Х., ЕГН **********, от с. Б., общ. Долни чифлик, ДА
ЗАПЛАТИ НА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „**“, ул. „**“ № 4-6, СУМАТА ОТ 100 /сто/ лева,
представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5