РЕШЕНИЕ
№ 3643
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110206432 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на Д. Р. Р. с ЕГН**********, живеещ в *** на
*** *** на етаж *** в апартамент ***, с посочен адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в *** на *** на етаж *** в апартамент ***, срещу Наказателно
постановление №*****, издадено на 11. III. 2025 година от Д. Д. Д., *** на III сектор
„Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ******** със седалище и адрес на
управление в *** на ***, представлявана от директора .
Жалбоподателят оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Твърди, че когато проверката била извършена, моторното превозно
средство не било в движение. Жалбоподателят свалил предпазния колан след спирането на
превозното средство. С жалбата е направено искане за разпит на свидетели, които съдът е
допуснал. На жалбоподателя са дадени указания да посочи имената на свидетелите и начина
на призоваването им.
Жалбоподателят се явява в открито съдебно заседание. Завява изрично, че се отказва
от свидетелите. Прави искане съдът да отмени процесното наказателно постановление.
1
Въззиваемата страна не се представлява в открито съдебно заседание. На 24. VI. 2025
година главен юрисконсулт С. К. К. – редовно упълномощена процесуална представителка
на административнонаказващия орган, представя в съда становище. Оспорва жалбата и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
32
На 06. II. 2025 година около 04 часа жалбоподателят пътува на задната седалка на
лек автомобил марка *** модел *** с регистрационен №********, собственост на ***** с
ЕИК********* на територията на *** в населеното място – по *** с посока на движение от
*** към ***. Жалбоподателят пътува без поставен предпазен колан. Автомобилът е
управляван от неустановено по делото лице със собствено име С.. На пътническото място до
водачката седи *** М., също с неустановена по делото самоличност.
Когато автомобилът достига до *** на *** е спрян за проверка от полицейски
служители – свидетелите М. Д. М. с ЕГН********** и Й. П. Й. с ЕГН**********.
Свидетелят започва проверка на документите на автомобила и установява, че на
предното му стъкло не е залепен стикер за сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. В тази връзка между него и водачката на автомобила започва спор. Докато
трае пререканието, жалбоподателят започва да се смее на задната седалка. Това привлича
вниманието на свидетеля, който установява, че предпазният колан на свидетеля не е
поставен и му съставя акт за установяване на административно нарушение. Жалбоподателят
отказва да подпише акта.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
докладна записка;
заповед №8121з-1632, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България на 02. ХII. 2021 година;
заповед №8121к-12047, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България на 12. IХ. 2024 година;
справка картон на водач;
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
както и
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Жалбоподателят не оспорва, че е пътувал в спрения за проверка от свидетелите
автомобил, нито че същото превозно средство е оборудвано с обезопасителни колани.
Поддържа обаче, че по време на движението на автомобила поставил такъв колан, но в
последствие, след спирането на автомобила, го свалил. За горното твърдение обаче не са
2
представени никакви доказателства. На свидетеля са допуснати свидетели, които не са
доведени в съдебно заседание, нито са посочени имената им, за да ги призове съдът.
Предвид липсата на доказателства, че жалбоподателят е свалил предпазния си колан след
спирането на автомобила, съдът приема, че той е и пътувал без поставен такъв, когато
моторното превозно средство е било още в движение. За да достигне до такъв извод съдът
взема предвид и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, според
която редовно съставените актове по същия закон (какъвто е процесният случай) имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното не се доказа.
Съдът не обсъжда повода за извършването на проверката, да който жалбоподателят
излага пространни доводи. Какъвто и да е поводът, той сам по себе си не поставя под
съмнение извършването на нарушение от жалбоподателя.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 16. II. 2025 година от
компетентно длъжностно лице – М. Д. М. с ЕГН**********, заемащ длъжността *** в VI
районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, в присъствието на
разпитаната по делото свидетелка.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето, като
последният отказва да го подпише. Жалбоподателят не се възползва и от правото си по чл.
44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания - да представи писмени
възражения пред административнонаказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: *** на III сектор
„Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ******** на 11. III. 2025 година издава
процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта
фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в
размер на 50.00 лева на основание чл. 184, ал. 4, предложение I от Закона за движение по
а
пътищата за нарушение на чл. 137, ал. 1 от същия закон.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: няма данни наказателното постановление да е
връчвано на жалбоподателя, затова и жалбата със сигурност е подадена преди срокът за това
изобщо да е започнал да тече.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
3
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно
представените заповеди на Министъра на вътрешните работи на Република България, и в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма.
Според чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните
нарушения и наказания административнонаказателното производство не се образува, ако не
е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по
чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на
административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които
се ангажира административно наказателната отговорност. В случая актът е издаден
непосредствено сред установяването на нарушението – т. е в срок.
Обжалваното наказателно постановление е издадено на 11. III. 2025 година – преди
изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за
административните нарушения и наказания, както и в инструктивния 1-месечен срок по чл.
52, ал. 1 от същия закон.
Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания,
относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни
за:
датата на извършване на нарушението,
мястото на извършване на нарушението,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
По делото, въз основа на събраните доказателства се установява по един безспорен и
категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 184, ал. 4, предложение I от Закона за движение по
а
пътищата във връзка с чл. 137, ал. 1, предложение II от същия закон:
Ноторно известно е, че леките автомобили марка *** модел ***:
са моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на
пътници и техния багаж;
броят на местата за сядане не надхвърля 8 без мястото за сядане на водача;
не предвиждат място за стоящи пътници.
Оттук може да се направи извод, че такива автомобили попадат в категория М1 по
силата на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за движението по пътищата.
4
Жалбоподателят, следователно е пътувал на задната седалка на моторно превозно
средство от категория M1 непосредствено преди извършване на проверката от
свидетелите.
Превозното средство е оборудвано с обезопасителен колан.
По делото не се събраха данни жалбоподателят да е сред лицата, посочени в ал. 2 от
а
чл. 137 от Закона за движението по пътищата.
Преди извършване на проверката моторното превозно средство е било в движение, т. е
жалбоподателят е пътувал в него.
По време на пътуването обезопасителния колан на жалбоподателя не е бил поставен.
Нарушението е извършено чрез бездействие – като жалбоподателят не е изпълнил
а
задължението си по чл. 137, ал. 1, предложение II Закона за движението по пътищата.
От субективна страна нарушението е извършено виновно. Жалбоподателят е
съзнавал, че пътува в автомобил от посочената категория, оборудван с предпазен колан.
Съзнавал е, че не изпълнява свое задължение, което не го е мотивирало към съответстващо
на закона поведение.
Чл. 184, ал. 4, предложение I от Закона за движението по пътищата в редакцията му
от времето на извършване на нарушението предвижда санкция в размер на 50.00 лева,
каквато е и наложена с обжалваното наказателно постановление.
Съдът не установи никакви обстоятелства, които да очертават по-ниска от обичайната
обществена опасност на нарушението или на нарушителя, затова не счита случая за
маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания и
не прилага разпоредбата.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е издадено при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на административно-наказващия орган
в размер на 100.00 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
5
1. ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №*****, издадено на 11. III. 2025
година от Д. Д. Д., *** на III сектор „Административно обслужване“ към Отдел
„Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по
БУЛСТАТ******** със седалище и адрес на управление в *** на ***, представлявана
от директора , с което на основание чл. 184, ал. 4, предложение I от Закона за
движението по пътищата на Д. Р. Р. с ЕГН**********, живеещ в *** на *** *** на
етаж *** в апартамент ***, с посочен адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в *** на *** на етаж *** в апартамент ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лева за нарушение на
а
чл. 137, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
2. ОСЪЖДА Д. Р. Р. с ЕГН**********, живеещ в *** на *** *** на етаж *** в
апартамент ***, с посочен адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа
в *** на *** на етаж *** в апартамент ***, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ******** със седалище и адрес на
управление в *** на ***, представлявана от директора , разноски от 100.00 лева.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6