РЕШЕНИЕ
№
град София, ………2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ: МАРИЯ
ИЛИЕВА
при секретар Вяра Баева, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 6695/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 03.05.2020
г., постановено по гр.д. № 43481 / 2018 г. по описа на СРС, съдът
е допуснал да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент
№ 9 на две нива, на етаж 3 в тяло „А“ на новоизградена „Жилищна сграда с
фитнес, офис и гаражи“, въведена в експлоатация с Удостоверение №
436/19.05.2015 г., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4331.3906.2.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор
на АГКК, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4331.3906, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 2, с площ 240,16 кв. м., при съседни самостоятелни обекти
в сградата: за ниво 1 - на същия етаж: 68134.4331.3906.2.10,
68134.4331.3906.2.8, под обекта: 68134.4331.3906.2.2, над обекта: няма, за ниво
2 - на същия етаж: 68134.4331.3906.2.15, под обекта: 68134.4331.3906.2.10,
68134.4331.3906.2.11, 68134.4331.3906.2.8, над обекта - няма, състоящ се на
Ниво 1 на Кота +5,45 метра от преддверие, всекидневна, трапезария с кухненски бокс,
баня с тоалетна, тераса и стълбище към второ ниво, и на Ниво 2 на Кота +8,30 м.
от преддверие, четири тавански помещения, две помещения, две бани с тоалетни,
две тераси, ведно с 9,40 % идеални части от общите части на сградата и 9,40 %
идеални части от мястото, в което е построена сградата, равняващи се на 122,20
кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.4331.3906 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед
№ РД-18-74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. София, район „Овча купел“, кв. „Горна баня“, ул. „******,
с площ 1338 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план 6,
квартал 39, парцел X, при съседи: 68134.4331.2520, 68134.4331.3915,
68134.4331.3905, 68134.4331.3907, 68134.4331.2504, 68134.4331.2503, който имот
съгласно действащия устройствен план съставлява парцел Х-6, от квартал 39 по
плана на гр. София, местността „кв. Горна баня“, целият с площ от 1300 кв. м.,
при съседи по нотариален акт: от две страни - улици, парцел XI-7, парцел VIII-5
и парцел IX-5 между съделителите: К.И.К., ЕГН **********,
К.И.Х., ЕГН **********, Л.Ц.Х., ЕГН **********, А.К.З., ЕГН ********** и К.И.К.,
ЕГН **********, при квоти: 1/4 идеална част за К.И.К.; 1/4 идеална част за К.И.Х.
и Л.Ц.Х. в условията на съпружеска имуществена общност; 1/4 идеална част за А.К.З.;
1/4 идеална част за К.И.К..
Недоволна от съдебното решение е
останала К.И.К., ЕГН **********, която е подала настоящата въззивна жалба с твърдение, че решението е неправилно, тъй
като нейният екземпляр от нотариален акт, въз основа на който е възникнала
съсобствеността, е различен от този, който е бил представен пред
първоинстанционния съд. Това пораждало у нея основателни съмнения, че
първоинстанционното съдебно решение се основава на недостоверен нотариален акт.
Освен това намира, че първоинстанционното съдебно решение е постановено при
липса на представителна власт на пълномощника на А.З., както и оспорва
заключенията на съда, че ищците Х. притежават ¼ идеални части от
процесния имот общо в режим на съпружеска имуществена общност. Досежно
последното въззивникът излага, че съпрузите не са представили доказателства, че
имуществените им отношения не се уреждат въз основа на сключен брачен договор
или избран режим на разделност.
С оглед изложеното въззивникът моли
настоящия съд да отмени обжалваното решение.
В срок са постъпили отговори на въззивната
жалба от К.И.К., ЕГН **********, К.И.Х., ЕГН **********, Л.Ц.Х., ЕГН **********
и А.К.З., ЕГН **********, с които се твърди, че жалбата не съдържа никакви
конкретни основания за неправилност на съдебното решение и има за цел да се
шиканира процеса. Отделно се навежда, че в рамките на първоинстанционното
съдебно производство не е бил оспорен представения пред съда нотариален акт.
Сочи се и че А.З. е потвърдил действията, извършени от негово име без
представителна власт.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. В тази връзка неоснователни са възраженията на въззивника, че съдебното решение е постановено при липса на представителна власт на адвокат А. по отношение на А.З.. От представените по делото доказателства се установява, че с нарочна молба в рамките на първоинстанционното производство, А.З. е потвърдил извършените от адвокат А. процесуални действия и е изявил воля да упълномощаването му по настоящето дело.
По отношение на правилността на обжалваното съдебно решение съдът намира следното:
Неоснователни са възраженията на въззивника, че първоинстанционното съдебно решение се основава на представен по делото неистински нотариален акт. В рамките на първоинстанционното производство въззивникът не е оспорил истинността на представения по делото нотариален акт и към настоящия момент това оспорване е преклудирано. Освен това приетият като доказателства по делото от първоинстанционния съд екземпляр от нотариален акт и този, който се представя с въззивната жалба са с идентично съдържание, включително по отношение на квотите в съсобствеността, предвид което не се установява за въззивника да има правен интерес от повдигане на този въпрос.
Неоснователно се явява и възражението на въззивника, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно, тъй като съдът е приел, че К. и Л.Х., притежават припадащата им се ¼ идеална част от процесния недвижим имот заедно в режим на съпружеска имуществена общност. В тази връзка по делото са представени доказателства, че към момента на придобиване на собствеността върху недвижимия имот те двамата са били в валиден граждански брак, като пред съда не е повдиган спор за режима на имуществените им отношения, който съобразно чл. 13 СК от 1968 г.( приложим към момента на сключване на брака) е именно на съпружеска имуществена общност. Този режим на имуществени отношения запазва правното си значение и след законодателните изменения, даващи право на избор на съпрузите между няколко режима на имуществени отношения до изричното упражняване на този избор от тяхна страна.
Доколкото въззивникът не е направил други възражения срещу правилността на съдебното решение и след като при служебната проверка се установи, че при постановяване на съдебното решение не са нарушени императивни материалноправни норми, съдът намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
По
разноските:
С
оглед това, че производството е по допускане на делба, то страните ще понесат
разноските си при реалното и извършване.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 03.05.2020 г., постановено по гр.д. № 43481 / 2018 г.
по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.