№ 8602
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110139530
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника ОРХ. В. К. за следните суми: 652,98 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода май 2017 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 54672, 9,44
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода септември 2017 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от 26.10.2020 г. до
погасяване на задълженията, 103,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. –
09.10.2020 г. и 2,20 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.10.2017
г. – 09.10.2020 г. След като препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово
1
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът, действащ чрез назначения му особен представител адв. А.С., оспорва
исковете за мораторна лихва и моли съда да ги отхвърли.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
С протоколно определение от 05.7.2022 г. за безспорни са обявени всички факти,
включени във фактическите състави на процесните вземания за цена на топлинна енергия и
такса за дялово разпределение, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът намира
осъществяването им за доказано. Ето защо за ответника с възникнало задължения да плати
процесните задължения, което не се твърди и установява по делото. Исковете за
установяването им следва да бъдат изцяло уважени.
По исковете по 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал.
3 на чл. 32 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче разпоредбата на
чл. 33, ал. 4 няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО и водомера, изготвянето
2
на изравнителната сметка и издаването на общите фактури за 2018 и 2019 г. е настъпило
след предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Ето защо искът за
установяване на вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде изцяло
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/. Ищецът е сторил разноски както
следва: 40,37 лева – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 184,63 лева – държавна такса в исковото производство, 100 лева –
възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство и 150 леша – депозит за особен
представител - общо 500 лева. Намалени съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 272,40 лева /като следва да се има предвид,
че платената държавна такса по исковете по чл. 86 ЗЗД е изцяло недължима от ответника,
тъй като тези искове са изцяло неоснователни/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ОРХ. В. К., ЕГН ********** дължи на „***” ЕАД,
ЕИК *** следните суми: 652,98 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
периода май 2017 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 54672 и 9,44 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода септември 2017
г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от 26.10.2020 г. до погасяване на
задълженията, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на
вземания за сумите 103,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. –
3
09.10.2020 г. и 2,20 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.10.2017
г. – 09.10.2020 г.
ОСЪЖДА ОРХ. В. К. , ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 272,40 лева, представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4