Присъда по дело №243/2014 на Софийски окръжен съд

МОТИВИ  по  НОХД  № 243 / 2014 год. по  описа  на  С.   О.  СЪД

        

 

 

 

С.о.п. е внесла обвинителен акт в С.  О.  СЪД  за  разглеждане  срещу подс. М.И.З., роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, със средно-специално образование, безработен, осъждан, с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, с обвинение в това,

- че на  14. 11. 2012 год. около 18. 00 ч., в гр. Б., обл. С., на Т-е образно кръстовище на ул. „С. О." и ул. „Г. С. Р.", в района на бензиностанция „Л.", в товарен автомобил марка „Форд", модел „Ф-150" с регистрационен номер ОВ **** АТ умишлено е умъртвил В.А. Ц. с ЕГН **********, с користна цел, като пострадалият е починал на 05. 02. 2013 год. - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 вр. чл. 115 от НК,

както и с обвинение в това,

- че на 15. 11. 2012 год. в обитавана от него къща в гр. Б., ул. „С. п." №  39, ет. 2, обл. С., в помещение в дъното на коридора, в шкаф от стар грамофон, в цигарена кутия с надпис „D.”, без надлежно разрешение е държал високо рисково наркотично вещество: един брой найлонов плик с кафяво прахообразно вещество с тегло 0,40 грама, представляващо хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин 34,00 %, на стойност 36,00 лв. -престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото  срещу подсъдимия обвинение за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 вр. чл. 115 от НК, като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление с налагане на наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години. Счита, че предявените против подсъдимото лице граждански искове за присъждане на обезщетения на конституираните по делото граждански ищци за причинени им в резултат на това деяние неимуществени вреди, следва да бъдат уважени в пълен размер. Не поддържа повдигнатото против подс. З. обвинение за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1 от НК.

Повереникът на конституираните по делото граждански ищци и частни обвинители също счита, че повдигнатото против подс. З. обвинение за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 вр. чл. 115 от НК се доказва от установената по делото доказателствена съвкупност, въпреки липсата както на свидетели очевидци на произвеждането на изстрела, така и на средството за извършване на престъплението. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния законов размер, а предявените против него граждански искове - уважени в пълен размер.

            Защитата на подсъдимия З. оспорва фактическата обстановка,   изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира се за  постановяване  на  оправдателен съдебен акт, тъй като счита, че обвиненията, повдигнати против подсъдимия, не са доказани по несъмнен начин. Имплицитно се поддържа становище и за неоснователност на предявените по делото граждански искове.

 Подсъдимият З. се присъединява изцяло към изложеното от защитника му. В последната си дума моли да бъде оправдан.

 

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и ги прецени във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :         

           

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА - съдът възприема в голяма част фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която, макар и оспорена от защитата на подсъдимия, се подкрепя от доказателствения материал, събран по делото.

           

На датата 14. 11. 2012 год. около 07. 30 часа, подс. З. отишъл в кафе-аперитив „Д. В.", стопанисвано от свид. Н. И. С., намиращо се в градския парк в гр. Б.. Според С., подсъдимият бил употребил алкохол, но въпреки това си поръчал 150 гр. уиски, от което след като изпил част, заспал на масата, където престоял до около 10. 30 - 11. 00 часа. Междувременно, по молба на майката на подсъдимия, бившата съпруга на последния - свид. М. Б. К. му се обадила по мобилния телефон около 09. 30 ч., за да му предаде да се прибере у дома си, тъй като майка му се тревожела, че не се е прибирал. Тази свидетелка знаела от преди, че характерно за подс. З. било през периоди от два-три месеца да употребява алкохол в продължение на два-три дни, без да се прибира в дома си. Подс. З. отговорил на обаждането й, като заявил, че няма да се прибира, затворил телефона и продължил да спи. След като се събудил, си тръгнал от горепосоченото питейно заведение.

По-късно същия ден, около 15. 30 часа, подс. З. отново пристигнал в кафе-аперитив „Д. В.", придружаван от две лица - едното, непознато за свид. С., а  другото - известно му като брат на практикуващ в гр. Б. лекар /това били съответно свидетелите Т. Т.И. и Д. М. Р./. Тримата седнали на бара и си поръчали храна и напитки. Свид. Р. престоял в заведението до около 16. 00 часа, когато си тръгнал, защото усетил, че е повлиян от употребения алкохол /ракия/. Според този свидетел, когато бил изпил първата си ракия, мобилния телефон на подсъдимия звъннал и З. провел разговор извън заведението, бавейки се около 30 минути.

На същата дата - 14. 11. 2012 год. - пострадалият В.А. Ц. се намирал в дома си в гр. С., ж.к. „Х. Д." , бл. ., вх. ., ет. ., ап. .6, където живеел с майка си - свид. И.Х.Н. / разведена повече от 40 години с баща му - свид. А.Ц. С., който имал ново семейство и с когото не поддържали връзки/. Свид. Н. чула един от мобилните телефони на сина й да звъни около 16. 00 ч. и той да отговаря : „Да. Добре". След десетина минути същият мобилен телефон започнал да звъни непрекъснато, но тъй като Ц. си почивал след обяд, прекъсвал контакта /позвъняването/. Около 16. 30 ч. свидетелката чула сина си да се кара с някого и да му казва: "Какво искаш? Какъв е този зор? Пиян ли си? Дрогиран ли си? Не, няма да дойда... Ще дойда". След това Ц. казал на майка си, че лицето, което му звъни, е „един ненормалник от Б.”, който тя познавала от рождения му ден – М. /каквото е прозвището на подсъдимия З./, който настоявал да отиде при него и не можел да му откаже, и ще пътува до гр. Б.. Ц. се приготвил и около 16. 45 ч. отпътувал за гр. Б. с товарен автомобил /пикап/ „Ф. Ф-." с ДК № ОВ **** АТ - червен на цвят. Свид. Н. позвънила на сина си около 17. 00 ч. поради някакъв битов въпрос, но той отклонил разговора и й казал, че ще говорят като се върне след час-два.

 Точно когато започвала футболна среща между националните отбори на Б. и У. и след като свид. Р. си бил вече тръгнал /около 18. 03 часа/, в заведението „Д. В." пристигнал непознат за свид. С. мъж, около 45-годишен, добре облечен, с черен лъскав панталон. Същият седнал на бара при подсъдимия и свид. Т. И.. Свид. Т. И. познавал този мъж поради контакта си с подс. З. - знаел, че се казва Ве., че е от гр. С. и че със З. били приятели. Малко след като седнал на бара, В. /пострадалият В.А. Ц./ казал на З. да се преместят  на маса, разположена в близост до бара. След като седнали, пострадалият си поръчал свински карета със задушени картофи. Подсъдимият и пострадалият В. Ц. останали в заведението няколко минути, след което излезли още преди направената поръчка да бъде сервирана. Двамата казали на свид. С., че ще върнат, но това не се случило. Свид. Т. И., който наблюдавал провеждащата се футболна среща, забелязъл, че седящите зад него З. и Ц. ги няма, след което продължил да гледа мача.

З. и Ц. излезли от заведението „Д. В.“ в 18:12:50 ч. /в.ж. показанията на свид. П. Д. П. - инспектор в група „КП" при РУП Б., разгледал записите от камерите монтирани в заведението „Д. В.", предадени с протокол за доброволно предаване от 15. 11. 2012 год., като часа е уточнен според показанията на часовника на записващото устройство на камерите/. Двамата /подсъдимият З. и пострадалия Ц./ се качили в автомобил „Ф. Ф-." с ДК № ОВ **** АТ, като Ц. седнал на предната лява седалка, т.н „шофьорско място”, за да управлява автомобила, а подсъдимия З. седнал на задната лява седалка на същия автомобил, т.е. зад пострадалия.

Автомобилът потеглил по ул. „Г. С. Р." към „Т“-образното кръстовището с ул. „С.т О.". Докато пътували, подсъдимият З. възпроизвел изстрел с неустановен по делото пистолет, калибър 6,35 мм., в тила на пострадалия Ц.. Ц. се свлякъл с прегънати колене между предната лява седалка и педалите на автомобила, като горната част на тялото му останала изпъната назад в полулегнало положение върху предната лява седалка. При това положение на тялото на водача Ц., фактически неуправляван, процесният автомобил - т.а. „Ф. Ф-." с ДК № ОВ **** АТ - преминал покрай бензиностанция на „Л.", намираща се недалеч от автогарата на гр. Б..

Движението на автомобила покрай бензиностанцията било забелязано от намиращите се там свидетели И. В.И. и П. Н. С.. Автомобилът преминал с много висока скорост, не спрял пред знак „СТОП", поставен пред „Т"-образното кръстовище на ул. „Г. С. Р." с ул. „С. О.", след което се ударил в ограда до кръстовището, отскочил и се ударил в паркиран на около 5-6 м. от бетонната ограда бял микробус. Чул се силен звук от удара. Свидетелят И. И. не понасял гледки на тежки ПТП, каквото предоположил, че е станало с оглед видяното от него и дочутия звук от силен удар, поради и което останал първоначално в сградата на бензиностанцията. Свид. С.в, на който преди възникването на удара направило впечатление, че автомобилът се движи с много висока скорост, в лявата лента на пътното платно, а шума от двигателя, чуващ се в сградата на бензиностанцията, му подсказал, че водачът на автомобила е подал „много газ”, излязъл и се насочил към местопроизшествието. Излизайки, С. видял, че след като се ударил в ограда до кръстовището, автомобилът отскочил и се ударил в паркирания на около 5-6 м. от бетонната ограда бял микробус. Свид. С. видял също така и лице, работещо в магазин за фуражи и смески, разположен срещу бензиноснтанцията /свид. Е. Н. Д./, да се опитва да отвори вратите на катастрофиралия автомобил. Заедно със С., а и след него, излезли и други хора, намиращи се в бензиностанцията, между които и посочения по-горе, свид. И. В.И..

Свид. Е. Н. Д. - управител на фирма „Ц." ЕООД, работещ в гореспоменатия магазин за фуражи и смески, също чул звука от силен удар, излязъл от магазина си и видял катастрофиралия автомобил „Ф. Ф-.". Д. незабавно се опитал да помогне на лицата, пътуващи в автомобила, като се помъчил да отвори вратата на шофьора, но не успял. Опитал да отвори вратата зад шофьорското място /където бил седнал подс. З./, както и останалите врати, но също безуспешно. Чул, че от автомобила се чува звук - „постоянно щракане”, което обикновено издават автомобилите, когато се заключват вратите. Тъй като стъклата на автомобила „Ф. Ф-." били плътно затворени и затъмнени, свидетелят Д. не могъл да види дали в автомобила има хора и колко са. През това време към мястото на катастрофата прииждали много хора и свид. Д. помолил някой да съобщи в полицията за случилото се и да се извика „Бърза помощ”.

След около пет минути вратата на катастрофиралия автомобил зад шофьора, т.е. задната лява врата, се отворила и излязъл едър мъж, който имал кръв по главата и ръката. По-късно свид. Д. разбрал от присъстващи, че този мъж имал прякор „М.”. След като излязъл от автомобила, мъжът седнал на земята до него говорейки несвързано: „тоя се опитваше да ме убие”, „ох, боли ме”, „пистолет”. Мъжът говорел несвързано и свид. Д. помислил, че това се дължи на шока от удара. След известно време мъжът станал от земята и минал зад фургон, служещ за склад на магазина на свид. Д.. Забавил се около 10-тина секунди, след което се върнал до катастрофиралия автомобил и започнал да обикаля около него докато на място, пристигнали полицейски служители. Според Д., когато излязъл от автомобила, мъжът не държал нищо в ръцете си.

  Както бе посочено по-горе, неуспешните опити на свид. Д. да отвори вратите на катастрофиралия автомобил „Ф. Ф-." с ДК № ОВ **** АТ били възприети от свид. П. Н. С., който междувременно също бил приближил, а и от свид. Р.в И. Д.в, наблюдаващ случващото се, от около 10-15 метра отстояние. В един момент С. и Д. също видели как се отваря задната лява врата на автомобила и от нея да излиза едър мъж, който С. познавал по прякор М.. Като излязъл, подсъдимият имал кърв по главата от дясната страна. Ст.чул З. да казва: „тоя искаше да ме убие, искаше да ме гръмне", „че някой е искал или му е взел 20-30 хиляди лева” и предположил, че говори несвързано и е в шок. Думите на подс. З. били възприети и от свид. И. В.И., който, след като постоял няколко минути в сградата на бензиностанцията, също отишъл до катастрофиралия автомобил в момента, когато от автомобила излязъл подс. З.. След като видял, че лицето на подсъдимия било обляно в кръв, свид. И. се върнал отново в сградата на бензиностанцията от веригата „Л.л”. На свид. Р. И. Д. направило впечатление, че имало пушек, излизащ от предната част на автомобила. Същият свидетел чул подсъдимият да казва, че го боли, че не заслужава да живее, като се държал за ръката и корема, а от лявата страна на главата му се стичала кръв от областта над челото, след което телефонирал, за да алармира за случилото се органите на МВР.

Малко по-късно на местопроизшествието пристигнали служители на МВР. Според свид. С., подс. З., който до пристигането на полицаите стоял само до автомобила, бил облечен с тъмен анцуг, като носел черно горнище  в ръка. След пристигането на полицейските служители, С. чул подсъдимия да казва: „много ми се пикае, може ли да отида да пикая”, държейки слабините си с ръка. Получавайки разрешение, подсъдимия отишъл в посока магазина за фуражи и смески. С. не е категоричен за времето, през което подсъдимият е бил зад магазина, но след като се върнал до автомобила, 10-тина минути по-късно, З. отново отишъл зад магазина, повтаряйки „много ми се пикае”. Отиването на подс. З. зад склада на магазина за смески и фуражи било възприето и от свид. Р.Д.. В по-късен момент С. видял, че на предната лява седалка на автомобила има и друг мъж, който се бил свлякъл по предната лява седалка към педалите на автомобила, като горната част на тялото му била изпъната назад в полулегнало положение върху предната лява седалка. Според С., този мъж бил в безсъзнание, издавал само хрипове. Тъй като не успели да го извадят от автомобила, били извикани служители на  ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”.

Сигналът за случилото се ПТП бил подаден във ФСМП Б. от РКЦ – С. област в 18. 11 часа, а на място, в 18. 15 часа, пристигнала линейката с реанимационен екип - свид. д-р В. Л. Т.в - лекар-ординатор, свид. М. Д. Н.- акушер в ФСМП Б. и шофьор - свид. К. Т.Н.. Докато се опитвали да извадят пострадалия водач на автомобила, на местопроизшествието пристигнала и втора линейка с шофьор - свид. Г. В. и медицински фелдшер - свид. П. И. П.. След като с помощта на пожарникарите пострадалия Ц. бил изваден от автомобила,  бил настанен в първия реанимационен автомобил и веднага транспортиран във ФСМП Б.. Там било установено, че се казва В.А. Ц.. Пострадалият Ц. бил настанен в реанимациоонното отделение на филиала, а докато свид. М. Н. почиствала лицето му, забелязала липсата на долната  челюст и наличие на сини кръгове около очите, т.н. „травматични очила". След проведен преглед-консултация от извиканият за целта хирург - д-р Д., последният приел, че се касае за тежка черепно-мозъчна травма с мозъчна компресия, фрактура на черепа, тежко сопорозно състояние към церебрална кома. Поради и това пострадалият бил насочен към УМБАЛСП „П." в гр. С., за където бил незабавно транспортиран с линейка, придружен от д-р М. С.. При пристигането на пострадалия в „П." в гр. С.я, му било направено рентгеново изследване - скенер, в рамките на което било установено наличие на проектил в челната област, с входна рана в тилната област. Пострадалият Ц. бил оставен на лечение с диагноза: огнестрелна рана в тилната област, фрактура на черепа, тежка контузия на мозъка с кръвоизлив, наличие на проектил в челната област без изход, с опасност за живота, за което Х. А.в А. - ОР в група „Н. И. П.в" при ООДЦ-СДВР, незабавно уведомил ОД на МВР – С..

Подс. З. бил качен на втората линейка, бил превъзбуден и крещял. За да провери ориентацията му, свид. П. го запитала дали е пътувал сам или с приятел, на което подс. З. отговорил: „Този не ми е приятел, искаше да ме убие" и като закрил лицето си ръка започнал да крещи: "Не ме убивай, не ме убивай, жена ми и децата ми", като ръкомахал и буйствал, така че свидетелката се притеснила да не я удари. След като пристигнали във ФСМП Б., самоличността на подсъдимия също била установена. Там дрехите му били свалени - черна тениска и горнище /пуловер/, а З. въведен в реанимационен кабинет за обработка на раните му. В кабинета З. отказвал да му бъде включвана система, твърдейки, че е алергичен. На свид. П. М. Н. - медицинска сестра във ФСМП Б., се сторило, че подсъдимият отказвал лечение, защото се съмнявал да не го убият, тъй като непрекъснато повтарял: „не ме убивайте", но тя успяла да го успокои и му сложила система с „М.л". След преглед-консултация с хирург подс. З. бил насочен за хоспитализация в УМБАЛ „С. А.” - гр. С., но същият изразил нежелание. Във ФСМП Б. пристигнала бившата съпруга на подс. З. - свид. М. Б. К.а, свид. С.о В.И. - брат на подс. З. и свид. Д.Т. Е. - приятел на подсъдимия. За случилото се произшествие свид. К. била уведомена от брата на подс. З., а свид. С. И. на свой ред - от свид. Д. Е.. Вратата на помещението, в което се намирал подсъдимия, била отворена и К. отишла при него. Опитала се да проведе разговор, но подсъдимият й отговарял „неадекватно”. Някой от стоящите пред втарата на помещението лица казал, че подс. З. бил катастрофирал с джип, като заедно с него имало и друго лице с име „В.”. Според К., подсъдимият реагирал учудено на чутото. К. успяла да убеди З., че трябва да пътува до УМБАЛ „С. А.” - гр. С. и подсъдимият се съгласил. Понеже последният казал, че изпитва клаустрофобия от линейки, свид. К. помолила свид. Д. Е. да пътува заедно със З. в реанимационния автомобил. Свид. К. не помни точно кое от лице от медицинския персонал й подал якето на подсъдимия от черен шушляк, което било мокро и кално. Впоследствие в дома си свидетелката го изпрала като заявява, че в джобовете му имало само малко кожено калъфче за мобилен телефонен апарат. По-късно посочената свидетелка разбрала от официалния сайт на новините от община Б., че пострадалият при катастрофата В.А. Ц. бил прострелян с куршум в главата.

По време на пътуването до УМБАЛ „С. А.” - гр. С. подс. З. питал непрекъснато свид. Е.за „някакъв скутер и дали е счупен”. Е. му обяснявал, че е пострадал при катастрофа с джип, но подсъдимият настоявал, че е пътувал със „скутер”, като през цялото време седял, без да изпада в безсъзнателно състояние. След като пристигнали, Е. бил извикан от лекарски екип за спешна помощ, за да каже известното му за случилото се с подсъдимия и чул З. да казва, че не желае да остава за лечение. Малко след това, транспортиралия подс. З. *** лекар казал на свид. Е., че е по-добре за подсъдмия да остане на лечение в УМБАЛ „С. А.” - гр. С. и реанимобилът отпътувал обратно за гр. Б.. След пристигането им там, свид. Е. се обадил на сдвид. К.а, за да й каже, че подс. З. е останал за лечение в УМБАЛ „С. А.” - гр. С., но от бившата съпруга на подсъдимия узнал, че З. не е останал за лечение и е напуснал лечебното заведение.

Свид. Т. Т.И. се намирал още в  кафе-аперитив „Д. В..", когато подс. З. му позвънил и му казал, че „са в „Бърза помощ” в Б.”. И. решил, че подсъдимият му се подиграва и затворил телефона. З. отново му позвънил и казал, че „вярно са в „Бърза помощ”. Тогава свид. И. напуснал заведението и се отправил към лечебното заведение. Когато пристигнал в сградата на ФСМП Б., разбрал, че подс. З. и пострадалият В. Ц. са претърпели пътнотранспортно произшествие. След транспортирането на последните двама към болнични заведения в гр. С., свид. Т. И. отново се върнал в кафе-аперитив „Д. В.". Там видял, че подс. З. е забравил телефона си на масата, на която седели с пострадалия Ц. и го прибрал. По-късно подс. З. отново му се обадил и поискал И. *** за да го прибере, понеже бил освободен. З. казал на И., че ще го чака на бензиностанция „Ш.”, срещу магазин „Д." на изхода на гр. Со.. Когато И. пристигнал на уреченото място, подс. З. вече го чакал. Било след 21. 00 часа, като И. не разбрал как З. е пристигнал до мястото на срещата. Подсъдимият изглеждал много зле, качил се в управлявания от свид. И. л.а. „В.- V-." c ДК № СА ., като на въпроса на свидетеля какво се е случило, З. отговорил, „че много яко са се блъснали”, след което заспал. И. откарал З. до дома на майка му в гр. Б.. На следващия ден - 15. 11. 2012 год., подс. З. се обадил на свид. Т. И., за да му каже, че няма да ходят до гр. С., както се били уговорили предната вечер.

На датата 16. 11. 2012 год, свид. С. В.И. - брат на подс. З. отишъл до дома на бившата съпруга на последния - свид. М. К., която му предала плик с изпрани дрехи, носени от подсъдимия към датата на произшествието, за да ги занесе до дома на майка им. И. не отворил плика, а го поставил в автомобила си. На 18. 11. 2012 год., разтоварвайки друг багаж пред блока, в който живеел, свид. С. И. оставил плика с дрехите на подсъдимия на пейка пред жилищната сграда, където ги забравил.  На следващия ден ги търсил, но не ги намерил.

След постъпване на сигнала от Х. А. А. - ОР в група „Н. И. П." при ООДЦ-СДВР в ОД на МВР – С., за случая било уведомено и РУП - Б.. Около 22. 00 часа на 14. 11. 2012 год., свид. Х. И.Й. - инспектор в група „КП" при РУП- Б., бил извикан от ОДЧ при РУП-Б. във връзка със станало на територията на гр. Б. тежко криминално престъпление. Било му възложено провеждането на оперативно-издирвателни мероприятия. Към 22. 30 часа свид. Й. посетил заведението „Д. В.", където разговарял със свид. Н. И. С.. В рамките на проведения разговор С. споделил с Й., че лице с прякор „М.” бил същия ден в заведението заедно с още две лица и му показал и си играел - въртял на ръката си, малък черен пистолет. По същия повод и при идентичност на възложените задачи, свид. П. Д. П. - инспектор в група „КП" при РУП-Б., заедно с друг служител на РУП-Б., също посетил „Д. В.", като установил от записите от охранителните камери, че подсъдимият е пребивавал в заведението на 14. 11. 2012 год. от 15. 13 ч. до 18. 12 ч. /според часовника на записващото устройство на камерите/, когато напуснал заведението заедно с пострадалия и се качили в джип, големи размери, тип „пикап", като се качват и двамата от ляво - съответно - пострадалият се качва отпред на шофьорското място, а подс. З. - зад него. В разговор с управителя - свид. Н. И. С., последният споделил и пред свид. П., че преди произшествието, докато е бил в заведението, подс. З. си е играел с малък по размери пистолет. Тогава свид. П. показал на свид. С. снимка, на която последният разпознал пострадалия, като заявил, че същият е дошъл сам около 18. 03 ч., отишъл е при подсъдимия и двамата седнали в сепарето срещу бара, говорейки си приятелски, а по-късно излезли от заведението и се качили в автомобил джип „пикап", червен на цвят - процесния л.а.„Ф.Ф-.".

На датата 15. 11. 2012 год., след проведено издирване, подс. З. бил задържан в дома на родителите му, находящ се в гр. Б., ул. „С. п." № ., ет.. Било извършено претърсване и изземване, при което били открити и иззети следните веществени доказателства: - от спалня, намираща се в ляво от входната врата: обект № 1 - 1 бр. тениска; обект № 2 - 1 бр. черно текстилно долнище; обект № 3 - 1 бр. черно горнище;  обект №4-1 бр. боеприпас-патрон; обект № 5 - един чифт спортни обувки; обект № 6 - 1 бр. моб. телефон марка „Н." и 1 бр. моб. телефон марка „С. е." със сим карти; обект № 7 - 1 бр. бейзболна шапка; от мокро помещение срещу същата спалня: обект № 8 - 1 бр. черна тениска с надпис на латински и 1 бр. черна тениска с надпис „О.-Б. Н. С."; обект № 9 - 1 бр. пушка с монтирана оптика; в дъното на коридора между двете помещения, скрита в шкаф от стар грамофон: обект № 10 - един брой цигарена кутия с надпис „Д.", съдържаща 2 бр. найлонови пакетчета с прахообразно вещество с бежов цвят, подробно описани в протокола за претърсване и изземване от 15. 11. 2012 год. На установеното прахообразно вещество с бежов цвят било проведено изследване с полеви наркотест, в резултат на което веществото е показало наличие на хероин.

В рамките на проведеното съдебно следствие по искане на защитата на подс. З. бе разпитан свид. Д. П. Д.. В показанията си свид. Д.твърди, че през 2012 год. работел в сервиз в гр. Б. със собственик П. П.. Бил много пълен и искал да отслабне. За целта намерил програма за отслабване в Интернет, състояща се от обиколки на писта за бягане - три бавни и една бърза. Понеже свид. Д. живеел в с. С., където нямало стадион, а стадиона в гр. Б. „не ставал, защото бил разбит от години”, същият избрал да тренира в гимназията в гр. Б., понеже там имало писта. Един ден в началото на зимата, вероятно през ноември месец, в средата на работната седмица, около и след 18. 00 часа, когато приключвал тренировката си, на фона на светлините от сградата на училището и улично осветеление, свид. Д. видял как отстрани на пътя спира голям пикап с червен цвят. Колата му направила впечатление, защото много обичал коли, а такъв автомобил много рядко можело да се види. Бил „американски” автомобил. Д. видял, че автомобила спира отстрани на пътя на паркинга на автогарата, след което видял как три силуета „като трима мъже” го приближават. Двама от мъжете минали от лявата страна на автомобила, като единият застанал отпред, а другият - отзад до вратите. Третият човек преминал отдясно, отворил вратата и се качил до шофьора. Когато той се качил, се отворил задния ляв прозорец на автомобила и Д. видял, че отзад има човек. Лицата в автомобила започнали да водят  разговор помежду си на висок тон, който не продължил дълго. В един момент мъжът, който седял отдясно, слязъл бързо от автомобила и блъснал вратата. В следващия момент автомобилът „подал рязко газ, като да тръгва” и човекът, който стоял от задната лява страна, протегнал ръка към човека, който се возел отзад, като да го удари или да му подхвърли нещо. Чул се силен „изплякващ/изпукващ звук” и пикапът потеглил. Тримата мъже се отправили в обратната посока, към автогарата. Малко след това свид. Д. чул силен звук като от удар. Огледал се, но видял само, че тъмна голяма кола потегля в обратната на автогарата посока. Д. останал учуден от случилото се и „малко се постресирал”. После тръгнал към автогарата, за да се качи на автобуса, с който се прибирал до с. С.. На автогарата изчакал между четири и шест минути и след като автобуса пристигнал, се качил в него. Автобусът потеглил, като  по маршрута му имало няколко завоя. На един от тях Д. погледнал през прозореца и видял, че същият пикап е отбил встрани и около него имало „събрана тълпа” от хора. Автобусът продължил по маршрута си и свидетелят вече нямал видимост.

Същият свидетел заявява, че познава подсъдимия М.З., тъй като бил известен човек в град Б., атлет, спортист и според Д., всеки, който се интересува от фитнес и спорт, го познава или е чувал за него. С подсъдимия свид. Д. се познава от около 2015 година. Запознали се  лично в една фитнес-зала в гр. Б., където свидетелят тренирал. Д. наблюдавал тренировките на З. и му направило впечатление, че такъв „голям човек - силов атлет”, не тренира с големи тежести. Един ден отишъл при З. и го попитал защо не тренира с големи тежести. Подсъдимият му обяснил, че има здравословни проблеми поради катастрофа и не може да тренира с големи тежести, защото после много го боли. Свид. Д. бил чувал за случая, свързан с подсъдимия, тъй като се чували много слухове, но не знаел нищо конкретно. Когато при разговора със З. разбрал, че последният бил катастрофирал с червен пикап, Д. си спомнил какво е видял и му разказал за случая. За него не бил уведомил органите на МВР, тъй като се притеснявал много от „такива работи”, а и защото видял, че около катастрофиралия автомобил имало много хора и предположил, че някой е алармирал полицейските служители.

 

От заключението по комплексната автотехническа експертиза /т. 2-ри, л. 139- 143 от дос. пр-во/ се установява, че мястото на удара на процесния автомобил по дължина и широчина на пътното платно е на около 15 м. преди избрания ориентир № 1, считано за посоката на движение на автомобила и извън десния край на пътното платно, отново считано за посоката на движение на автомобила. Автоекспертът определя механизма на възникване на произшествието - при движението си в района на „Т"-образно кръстовище автомобил „Ф. Ф-." с ДК № ОВ **** АТ не е извършил ляв завой, а е продължил движението си направо и блъснал последователно бетонна стена и паркиран автомобил извън десния край на пътното платно. Изхождайки от установените деформации по автомобила вследствие на ПТП, вещото лице сочи, че скоростта на движение на процесния автомобил в района на произшествието е била не по-малко от 60 км/ч, а опасната зона за спиране в конкретната пътна обстановка и натоварване е около 41 метра. Експертът заключава, че най-вероятна причина за настъпване на ПТП са субективни действия или бездействие на водача на автомобила с органите за управление /волан, педал за газ, спирачен педал/ довели до напускане на пътното платно, а пък пазарната стойност на щетата по лек автомобил "Ф. Ф." с рег. № ОВ **** АТ към датата 14. 11. 2012 год., възлиза на сумата от 9240 лева. В съдебно заседание вещото лице Д. разяснява, че при установените деформации, скоростта на движение на автомобила е била не по-малко от 60 км/ч. и не би могла да бъде над 90 км/ч. Под бездействие на водача на автомобила с органите за управление се има предвид липсата на контрол от страна на водача, а под липса на контрол се разбира липса на физическо въздействие, оказано от страна на водача върху някои от елементите за управление на автомобила. Така например, ако водачът е направил опит да завие, но поради висока скорост на движение не би успял, са щели да останат характерни дъгообразни следи каквито в конкретния случай липсват.

От заключението по допълнителната автотехническа експертиза /т. 3-ти, л. 21-22 от дос. пр.-во/ е видно, че към момента на удара на лек автомобил "Ф. Ф150" с рег. № ОВ **** АТ в обектите извън пътното платно, вратите му са били затворени, а при извършения оглед на автомобила, не са били установени наличие на пробойни в кабината на същия. В съдебно заседание автоекспертът добавя, че при проведения оглед на автомобила не е констатирал пробойни, т.е. прониквания отвън навътре, нито по купето, нито в някои други части на автомобила. Обяснява, че не може с категоричност да каже дали вратите и прозорците са на автоматична система, но технически американските автомобили имат система, при която, когато автомобилът потегли, вратите се заключват автоматично. Всички съвременни техни автомобили имат такава система, те просто не се допускат в производство без нейно наличие. За да се отвори такъв автомобил след произшествие, трябва да се натисне бутон, но не е в състояние да отговори дали има нещо автоматично заложено, което при силен удар да освобождава вратите.

Видно от заключението по одорологичната експертиза - протокол за изследване на следи от миризми /т. 1-ви, л. 136 от дос. пр.-во/, не е установено сходство на иззетия мирисов материал от пострадалия Ц. и от подс. З. с мирисовите следи, иззети от местопроизшествието с протокол  - 0021464.

Съгласно заключението по СМЕ № 14 / 2013 год. /т. 1-ви, л. 115-120 от дос. пр.-во/, пострадалия В.А. Ц. е постъпил в УМБАЛСМ „П." в 20. 15 ч. на 14. 11. 2012 год. и е починал в 22. 30 ч. на 05. 02. 2013 год., като е приет в състояние на кома, продължила до настъпването на смъртта му. При аутопсията били установени: Едно сляпо огнестрелно нараняване на главата и главния мозък с вход в лявата теменно тилна област на главата, раневи канал през мозъчното вещество на левия тилен, левия теменен дялове на главния мозък, през лявото средно мозъчно стомахче и левият челен дял, през челната кост леко в ляво от предната срединна линия и проектил подкожно срединно в челно; с развитие на кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и вътремозъчен кръвоизлив в левия тилен дял на главния мозък; посока на нараняването отзад напред, от ляво надясно и леко отгоре надолу, отчетена при изправено анатомично положение на главата: Състояние след оперативно отстраняване на вътремозъчни кръвоизливи и проектил в ляво челно; Сепсис /по клинични данни/; бактериален менингоенцефалит; хидром в ляво челно; двустранна гнойна бронхопневмония; Състояние след трахеостомия; Слабо изразена атеросклероза на мозъчните артерии, аорта и венечни артерии на сърцето. Според експертите М. и Б., причина за смъртта на пострадалия В.А. Ц. е огнестрелното нараняване на главата и настъпилите от него усложнения. Вещите  лица сочат, че предвид морфологията на нараняванията, установеното нараняване е причинено от изстрел с посока отзад напред, от ляво надясно и леко отгоре надолу, отчетена спрямо изправено анатомично положение на главата, като между установеното огнестрелно нараняване и настъпилата смърт, е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. В съдебно заседание експертите разясняват, че под изправено анатомично положение на главата имат предвид изправено положение на главата и тялото без разлика, дали лицето е било в изправено положение, или в седнало положение, стига да е изправено във вертикална посока, т.е. от кръста нагоре, да е изправен гръбначния стълб. Не е имало индикации при външния оглед на трупа и по главата за огнестрелно нараняване. Уточняват също, че в конкретния случай е проведено оперативно лечение на полученото огнестрелно нараняване, което е свързано с обработка на раните в областта на входното огнестрелно нараняване и изваждане на проектила там, където е заседнал подкожно на противоположната посока, като тази хирургическа интервенция е заличила структурата и морфологията на обичайното огнестрелно нараняване по отношение на кожата. Но при вътрешния оглед, при анализа на костните структури, експертите са намерили изключително характерни специфични увреждания по костите, които категорично мотивират извод за огнестрелно нараняване -  при плоска кост, която бива простреляна, се получава характерно счупване на тази плоска кост и това характерно счупване, говори за огнестрелно нараняване, като счупването  не се получава при друг травматичен механизъм. Изхождайки от констатираните наранявания и на базата на това, че проектилът е намерен подкожно в областта на противоположната част на входното огнестрелно нараняване и той не е излязъл, вещите лица правят извод, че кинетична енергия на проектила не е била с голяма величина. Считат, че ниският интензитет на кинетична енергия може да се дължи на няколко причини - на първо място, вида, характера на оръжието и особеностите на боеприпаса, на второ място, евентуално, от наличието или липса на преграда между огнестрелното оръжие и поразената анатомична част на човешкото тяло. Вещите лица разясняват също, че липсата на голяма кинетична енергия и изходно отверстие, при положение, че нараняването е предизвикано от изстрел от близко разстояние или от упор, /както е при хипотезата заизстрел в купе на автомобил – липса на голямо разстояние и дистанция на изстрела/, може да бъде обяснено с вида и характера на оръжието което е било използвано.

От заключението на балистичната експертиза, обективирано в протокол № 321 от 17. 12. 2012 год. /т. 2-ри, л. л. 9-11 от дос. пр.-во/ е видно, че обследвания проектил, отстранен от челна подкожна област на В.А. Ц. /в.ж. оперативен протокол № 730 от 20. 11. 2012 год. по СМЕ/, е част от патрон 6, 35 х 16 мм./.25 Auto/, изстрелян от цев на пистолети калибър 6, 35 мм. марка: „В.", „В.", „Диксън Де.", „Д.", „Г.", „Е.а", „Е.с", „Л.", „М.", „М.", „М.р", „П.р", „С.", „С.к", „Т.", „Ю.", „Ю.", като експертът не изключва версията да е изстрелян и от други пистолети, за които БНТЛ при ОД МВР – С. няма каталожни данни. Посочено е още, че от извършеното сравнително изследване с куршумотеката от законно притежавани оръжия на територията на ОД на МВР – С. идентификация не е била установена.

Съгласно заключението по             съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, протокол № 299 от 03. 12. 2012 год. /т. 2-ри, л. 4-6 от дос. пр.-во/, при изследвани обекти :

- ОБЕКТ № 1. Хартиен плик, запечатан с етикет с надпис: "ВД, ОДМВР С., РУП Б., ЗМ № 805/2012г., Обект № 7, Дата: 15. 11. 2012год.,..., Обект/и: Обтривка с марлен тампон напоен с физиологичен разтвор иззета от седалищната част на предна лява седалка на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ";

- ОБЕКТ № 2. Хартиен плик, запечатан с етикет с надпис: "ВД, ОДМВР София, РУП: Б., ЗМ № 805/2012г., Обект № 8, Дата: 15.11.2012г., ... , Обект/и: Обтривка с марлен тампон напоен с физиологичен разтвор иззета от предната част на облегалката на предна лява седалка на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ", с положени подписи на вещо лице и две поемни лица, в който се намери хартиена опаковка с част от многопластова марля с прибл. размери 3,0/2,5см с червено-кафяв цвят в единия край;

- ОБЕКТ № 3. Хартиен плик, запечатан с етикет с надпис: "ВД, ОДМВР С., РУП: Б., ЗМ № 805/2012г., Обект № 9, Дата: 15.11.2012г., ... , Обект/и: Обтривка с марлен тампон напоен с физиологичен разтвор иззета от задна долна част на предна лява седалка на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ", с положени подписи на вещо лице и две поемни лица, в който се намери хартиена опаковка с част от многопластова марля с прибл. размери 3,0/2,5см с кафеникаво - червеникав цвят;

- ОБЕКТ № 4. Хартиен плик, запечатан с етикет с надпис: "ВД, ОДМВР С-, РУП Б., ЗМ № 805/2012г., Обект № 10, Дата: 15. 11. 2012 г.,... , Обект/и: Обтривка с марлен тампон напоен с физиологичен разтвор иззета от седалищната част на задна лява седалка на МПС „Ф-” с per. № OB **** АТ", с положени подписи на вещо лице и две поемни лица, в който се намери хартиена опаковка с част от многопластова марля с прибл. размери 2,5/3,0см с кафеникаво - червеникав цвят;

- ОБЕКТ № 5. Хартиен плик, запечатан с етикет с надпис: "ВД, ОДМВР Со-, РУП: Б., ЗМ № 805/2012г., Обект №11, Дата: 15.11.2012г.,..., Обект/и: Обтривка с марлен тампон напоен с физиологичен разтвор иззета от седалищната част на задна дясна седалка на МПС „Ф-” с per. № OB **** АТ", с положени подписи на вещо лице и две поемни лица, в който се намери хартиена опаковка с част от многопластова марля с прибл. размери 3,0/2,5см с червено-кафяв цвят в единия край;

- ОБЕКТ № 6. Хартиен плик, запечатан с етикет с надпис: "ВД, ОДМВР - РУП: Б., ЗМ № 805/2012г., Обект № 13, Дата: 15.11.2012г., ... , Обект/и: Обтривка с марлен тампон напоен с физиологичен разтвор иззета от седалищната част на предна дясна седалка на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ", с положени подписи на вещо лице и две поемни лица, в който се намери хартиена опаковка с част от многопластова марля с прибл. размери 2,5/2,5см с червено-кафяв цвят;

- ОБЕКТ № 7. Хартиен плик, запечатан с етикет с надпис: "ВД, ОДМВР С-, РУП: Б., ЗМ № 805/2012г., Обект № 14, Дата: 15.11.2012г.,..., Обект/и: Обтривка с марлен тампон напоен с физиологичен разтвор иззета от облегалката на предна дясна седалка на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ", с положени подписи на вещо лице и две поемни лица, в който се намери хартиена опаковка с част от многопластова марля с прибл. размери 2,5/3,0см с кафеникаво - червеникав цвят в единия край;

- ОБЕКТ № 8. Хартиен плик, запечатан с етикет с надпис: "ВД, ОДМВР С-, РУП: Б., ЗМ № 805/2012г., Обект № 15, Дата: 15.11.2012г., ..., Обект/и: Обтривка с марлен тампон напоен с физиологичен разтвор иззета от вътрешната страна от средата на дясната страна на предното стъкло на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ", с положени подписи на вещо лице и две поемни лица, в който се намери част от многопластова марля с прибл. размери 2,5/2,5см с червено-кафяв цвят на едната й повърхност;

- ОБЕКТ № 9. Хартиен плик, запечатан с етикет с надпис: "ВД, ОДМВР С-, РУП: Б., ЗМ № 805/2012г., Обект № 5, Дата: 15.11.2012г., ... , Обект/и: изрязано парче от предпазната въздушна възглавница на волана зацапано с червеникаво - кафява течност", с положени подписи на вещо лице и две поемни лица, в който се намери жълтеникаво парче плат с триъгълна форма с прибл. размери 8,5/5,0/6,5см с червено-кафяво петно;

- ОБЕКТ № 10. Хартиен плик, запечатан с етикет с надпис: "ВД, ОДМВР С-, РУП: Б., ЗМ № 805/2012г., Обект № 6, Дата: 15.11.2012г.,..., Обект/и: изкуствена долна челюст с 11 бр. зъби зацапана с червеникаво кафява течност, иззета от предна лява седалка на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ", с положени подписи на вещо лице и две поемни лица, в който се намери хартиен плик с поставена в него зъбна протеза с 11 /единадесет/ броя зъби. По зъбната протеза се наблюдават множество червено-кафяви петна и

- ОБЕКТ № 11. Запечатан с тиксо кашон, със залепен етикет с надпис: "ВД, ОДМВР София, РУП: Б., ЗМ № 805/2012г., Обект № 12, Дата: 15.11.2012г., ... , Обект/и: подглавник със зацапвания по него от червеникаво кафява течност, иззет от пода между предна и задна десни седалки на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ", с положени подписи на вещо лице и две поемни лица, в който се намери бежова на цвят облегалка за глава на седалка. Наблюдават се множество червено - кафяви петна по нея,  експертът-криминалист в БНТЛ при ОД на МВР – С-, установява, доказва,  наличие  на човешка кръв.

            От заключението  по ДНК експертиза № 13 / ДНК-430 / 20. 08. 2013 год./т.2-ри, л. 122-125 от дос. пр.-во/ пък се установява, че при обследвани обекти :

- Обект № 1: Огледало за задно виждане от автомобил със зацапвания от червенокафява материя, част от които се иззеха за изследване с тампон. Обектът е опакован в хартия и с етикет за в.д. с надпис, че е иззето при допълнителен оглед на пикап „Форд” с рег. № ОВ - АТ;

- Обект № 2: Марлен тампон, зацапан с червенокафява материя, част от която се взе за изследване, запечатан в хартиен плик с етикет с надпис, указващ, че е направена отривка от задна дясна седалка на пикап „Форд” с рег. № ОВ - АТ;

- Обект № 3: Марлен тампон, зацапан с червенокафява материя, част от която се взе за изследване, запечатан в хартиен плик с етикет с надпис, указващ, че е направена отривка от задна лява седалка на пикап „Форд” ;

- Обект № 4: Марлен тампон, зацапан с червенокафява материя, част от която се взе за изследване, запечатан в хартиен плик с надпис, указващ, че е направена отривка от предна дясна седалка на пикап „Форд” с рег. № ОВ . АТ;

- Обект № 5: Марлен тампон, зацапан с червенокафява материя, част от която се взе за изследване, запечатан в хартиен плик с етикет с надпис, указващ, че е направена отривка от предна лява седалка на пикап „Форд” с рег. № ОВ . АТ;

- Обект № 6: Марлен тампон, зацапан с червенокафява материя, част от която се взе за изследване, запечатан в хартиен плик с етикет с надпис, указващ, че е напоавена отривка от вътрешната страна на предно стъкло в дясно на пикап „Форд с рег.  № ОВ . АТ; /като обекти от № 2 до № 6 са били обекти и по СМЕ № 299 / 12 год. на ОД на МВР – С./

- Обект № 7: Кръв върху марля, етикетирана на името на В.А. Ц..

- Обект № 8: Клетъчен материал, иззет от устна кухина, етикетиран на името на М.И.З., за изследваната кръв по обекти № 1 и № 6 се определя един и същи ДНК профил, който напълно съвпада с ДНК профила на пострадалия В.А. Ц., обект №7. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг, освен В.А. Ц., е: 1 на 20 644 100 000 000. Изследваната кръв по огледалото за задно виждане и по дясната вътрешна страна на предното стъкло, произхожда от пострадалия В.А. Ц.. За изследваната кръв по обекти №№ 2,3,4,5 се определя един и същи ДНК профил, който напълно съвпада с ДНК профила на подс. М.И.З., обект № 8.  Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг, освен М.И.З., е: 1 на 134 369 000 000 000.  Изследваната кръв по предни дясна и лява, и задни дясна и лява седалки произхожда от подс. М.И.З.. В съдебно заседание експертът разяснява, че когато определен ДНК профил по веществено доказателство покаже съвпадение с ДНК профил на представен сравнителен материал от конкретно лице, се прави статистическа обработка, в която се изчислява вероятността за българската популация, а именно каква е вероятността този профил да принадлежи и на друго лице. Вещото лице обяснява, че в конкретния случай, вероятността кръвта по обектите да произхожда от лица различни от установените, е пректически нулева, т.е. кръвта по посочените обекти, произхожда от подс. М.З..

При проведеното съдебно следствие бе назначена комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза от заключението по която е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на В.А. Ц. и от медицинската документация, е установено едно сляпо огнестрелно нараняване на главата и главния мозък с вход в лявата теменно тилна област на главата, раневи канал през мозъчното вещество на левия тилен, левия теменен дялове на главния мозък, през лявото средно мозъчно стомахче и левия челен дял, през челната кост леко в ляво от предната срединна линия и проектил подкожно срединно в челно; с развитие на кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и вътремозъчен кръвоизлив в левия тилен дял на главния мозък; с посока на нараняването отзад напред, отляво надясно и леко отгоре надолу, отчетена при изправено анатомично положение на главата. В медицинската документация липсва подробно описание на входното огнестрелно нараняване. Аутопсията е извършена около три месеца след постъпването на пострадалия в болничното заведение, както и след извършени оперативни интервенции. Липсват данни за допълнителни изследвания за наличие на следи от близък изстрел. Липсата на подробно морфологично описание на входното огнестрелно нараняване и непровеждането на допълнителни изследвания, не дава възможност да се определи дистанцията на изстрела. Предвид установените пръски кръв, сочещи активно кървене след причиняване на нараняването, със сигурност може да се каже, че при изстрела пострадалият е бил вътре в автомобила на предна лява седалка. Посоката на нараняването - отзад напред, отляво надясно и леко отгоре надолу е отчетена при изправено анатомично положение на главата, като само по нея не може да се направи заключение относно възможните посоки на произвеждане на изстрела спрямо пострадалия. Това се определя от голямата подвижност на човешката глава и човешката ръка. Патрон 6,35 х 16 мм е предназначен за малокалибрени пистолети, като същите са със сравнително ниска кинетична енергия на проектила. Не е установено конкретното оръжие с което е възпроизведен изстрела, за да се определи техническото му състояние.На вещите лица не е известно състоянието на боеприпаса, с който е произведен изстрела /начин на съхранение, година на производство/. По гореописаните причини и сляпото нараняване в областта на главата на пострадалия, експертите не могат да  определят дистанцията на изстрела. В съдебно заседание вещите лица разясняват, че в съдебната балистика и съдебната медицина, под понятието  „изстрел от упор” се разбира допряяна цев до мишената или по-точно казано, допир на дулния срез до мишената, като в съдебната медицина и криминалистиката се познават три дистанции на изстрела: изстрел от далечно разстояние, изстрел от близко разстояние и изстрел от упор. Увреждащите фактори на едно огнестрелно нараняване са оръжието, проектила и допълнителните фактори и това са: пламък, газове, сажди, неизгорели и недоизгорели барутни частици, метални частици, т.е. отломки от проектила и смазка. Когато върху кожата увреждането е причинено само от проектила, тогава се говори за т.н. „далечен изстрел”. Когато по кожата има увреждания освен от проектила, а и от допълнителни фактори - обгаряния, опушвания, барутни следи от газове и др., тогава изстрелът е „от близко разстояние”. При изстрел от упор проектила и допълнителните фактори са вътре в канала на нараняването, който фактически се явява нещо като продължение на канала на цевта. Касателно отстоянието на произвеждане на изстрела експертите разясняват, че в миналото, когато практиката е налагала определянето на  дистанцията на изстрела, в ежедневната съдебномедицинска практика считали, че далечен изстрел е налице тогава, когато е повече от два пъти дължината на цевта на оръжието. Това е било практическо измерение като критерий за далечен изстрел. Със съвременното развитие на съдебната балистика и възможностите за откриване на допълнителни фактори на изстрела на едно значително по-голямо разстояние, т.н. „барутни следи и частици”, тези частици могат да бъдат „уловени” на разстояние метър, дори и повече от метър от дулото на оръжието. Но в конкретния случай, експертите не разполагат с подобни данни. Тази липса обясняват с факта, че  когато един пациент с огнестрелно нараняване постъпи в болницата „П.”, първата работа на хирурзите е да обработят огнестрелните наранявания. Те изрязват огнестрелното нараняване до здраво встрани. На второ място, следва почистване на раната отстрани - оперативното поле, т.е. с него се започва фактически и т.н., което измива една не малка част от тях. На  трето място, когато е налице активно кървене, допълнителните фактори в „канала на цевта”, както е примерно в изстрела от упор, от това кървене, под действието на самата кръв, те изтичат и се измиват навън от тялото. В конкретния случай, на базата на констатираното „сляпо огнестрелно нараняване”, вещите лица могат да бъдат категорични за - посоката на изстрела и коя е входната рана. Тъй като има оперативна интервенция върху части от мозъка на пострадалия, които са били отстранени и са извадени размачкани мъртви мозъчни тъкани, както и вътремозъчен хематом - кръвоизлив, като по отношение на раневия канал, Ц. е бил опериран два пъти и едва след  втората интервенция, е бил изваден процесния проектил, вещите лица не могат да изключат възможност за произведен изстрел от упор, но също така не могат да кажат по никакъв друг начин за дистанцията, от която е възпроизведен изстрела. Посочват, че допълнителен проблем представлява и отсъствието на оръжието за да могат да преценят съобразно неговата конструкция, за евентуална загуба на газове, за състоянието на цевта и това дали оръжието е преработено или оригинално. Проблемен е и използвания боеприпас, тъй като ако е стар и/или неправилно съхраняван, неговата кинетична енергия ще бъде по-малка в сравнение с  правилно съхраняван боеприпас, като боеприпас 6, 35мм е пистолетен и няма данни, да е произвеждан за пушки и винтовки.

Съгласно заключението по физикохимична експертиза № 13 / ФЗХ – 14 / 24. 01. 2013 год. /т.2-ри, л. 15-16 от дос. пр.-во/, следите от капсулния състав на патрона - обикновенно елементите Sb, Ва, Pb, Sn - са уникални по морфология и състав и представлявят най-сигурното доказателство за произведен изстрел. Те позволяват и извършването на сравнителни анализи за определяне на конкретния вид муниция. След проведено екстрахиране и концентриране на следите от отривките на ръцете на подс. З. и изследване с помощта на рентгенов микроанализатор с електронна сонда /JSM-35-DDS, JEOL-Я./ се установява, че в пробата от отривките на ръцете на подс. М.И.З. се регистрира 1 капсулна микрочастица от изстрел със състав: Sb, Ва, Sn, Pb. В съдебно заседание вещото лице М. допълнително разяснява, че всеки патрон поставен в дадено оръжие, за да се възпламени, на дъното на патрона има капсулна чашка, която вътре в нея, съдържа капсулен състав. Капсулната чашка се удря от ударника на оръжието, възпламенява се съдържимия капсулен състав, който пък възпламенява барута в патрона и съответно в резултат на това възпламеняване, проектила или куршума, се изстрелват. В конкретният случай, а и въобще, най- индикативни за произвеждане на изстрел, са капсулните следи, които се съдържат в посочената капсулна чашка. За разлика от нитроцелулозата като следи от барут и с далеч по-голямо разпространене, т.е. наличие и в други обекти, капсулните следи са уникални, тъй като те могат да произхождат само от изстрел и от капсула, т.е.,  няма ги никъде в промишлеността, в индустрията, в бита и т.н.

Видно от заключението по физикохимическа експертиза № 13/НАР-605 от 04. 07. 2013 год. /т. 2-ри, л. 119-121 от дос. пр.-во/, след проведено изследване на обекти:

- Обект № 1. Пе-плик,  с бежово/кафяво прахообразно вещество;

            - Обект № 2. В пе-плик с парче от полиетилен и от станиол, вероятно от цигари, както и кафяво прахооброзно вещество. В обект № 2, с нето маса 0, 40 грама, представляващ смес, се доказва наличие на хероин, парацетамол и кофеин. Съдържанието на диацетилморфин е 34 % тегл.. Хероинът /и смесите му и препарати/ е под контрол съгласно  Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, Д. В. бр. 30/ 1999 год. Хероинът е в Списък 1, Приложение 1 към чл.З, ал.2 на ЗКНВП включващо "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина." Съгласно чл. 4, ал. 2 на ЗКНВП за препаратите се прилагат същите мерки за контрол както за наркотичните вещества.  Съдържимото на обект като № 1, с нето маса 12, 23 грама,   представлява смес, в която не се доказва наличие на вещества и или следи от вещества под контрол по ЗКНВП. Съдържа основен компонент кофеин.

    От заключението по съдебно-оценителната експертиза /т.2-ри, л. 135-136 от дос. пр.-во/ пък се установява, че стойността на иззетото количество наркотични вещества - хероин с общо нето тегло 0, 40 гр. възлиза на сумата от 36, 00 /тридесет и шест/ лева.

         Според експертът, изготвил заключението по балистичната експертиза  /т. 2-ри, л. 150-152 от дос. пр.-во/, с обект - един брой боеприпас/патрон с надпис „LUGER 9 mm PPU", иззет с протокол за претърсване и изземване от 15. 11 .2012 год., проведено в гр. Б., обл. С., представеният 1 /един/ брой патрон е калибър 9x19 mm, е заводски направен. Конкретният патрон е боеприпас предназначен за стрелба с автоматично нарезно оръжие - всеки пистотлет, маркиран с "9x19", "9 mm L.r" и синонимите им. Използва се и при револвери /"R.r", "M.-h." и др./ и полуавтоматични карабини "M.". С патрона е проведена експериментална стрелба, за да се установи дали е годен за употреба. Стрелбата е протекла нормално без задръжки и засечки, като е произведен изстрел с първото натискане на спусъка. Установеното дава основание да се направи извод, че предоставеният за изследване патрон е годен за употреба по предназначение и представлява боеприпас, съгласно чл. 7 от ЗОБВВПИ.

Вещото лице изготвило заключението по балистическата експертиза /т.2-ри, л. 89-92 от дос. пр.-во/, с обект   въздушна /пневматична/ пушка марка "G.C.", сер. № 04-1С-596173-09, кал. 5,5мм, с монтиран оптичен прибор марка „S." сер. № 510524, дава становище, че същата е предназначена за стрелба със сачми /чашки/ кал. 5,5мм.  Представената за изследване въздушна пушка е технически изправна и годна да възпроизведе изстрели със сачми /чашки/ кал. 5,5мм. Същата в този си вид не представлява огнестрелно оръжие. В съдебно заседание вещото лице добавя, че това оръжие като модел и като калибър 5,5 мм, е възможно да бъде преправено да произвежда изстрели с патрони 5,6 мм, или така известния калибър 22 „лонг райфъл”. При извършения оглед на представената за изследване пневматична пушка не са били установени следи от преправяне във вид на огнестрелно оръжие.

По делото е изслушано заключение и по назначена комплексна съдебномедицинска, психиатрична, психологична и неврологична експертиза според което, при освидетелстваният поддс. М.И.З. е налице вредна употреба на алкохол без прояви на зависимост, и неконтролирана артериална хипертония. Към момента на инкриминираното деяние, подс. З. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен. Съгласно данните от представената медицинска документация, подс. З. страда от неконтролирана Артериална хипертония, като от консултацията с кардиолог не са установени други патологични отклонения. При редовен прием на назначената му антихипертензивна терапия може да поддържа артериално налягане във физиологични граници и отшумяване на главоболието. Субективните оплаквания от силни болки в таза и левия крак, не кореспондират с описаните травматични увреждания от травматолог непосредствено след ПТП-то на 14. 11. 2012 год. „ болка и оток на дясна киткова става и охлузвания на предните повърхности на двете подбедрици". Раната по вътрешната повърхност на лява подбедрица е с характеристика на пигментация на кожата с триъгълна форма с леко охлузване в момента на прегледа, без белези на възпаление и нагнояване. Не се установяват клинични белези за необичаен болков синдром, какъвто демонстрираше по време на изследването.

Към момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като е бил улеснен в действията си от алкохолното опиване. Вредната употреба на алкохол е начин на пиене, който нанася увреда върху организма в различни аспекти от неговото състояние и функциониране, какъвто е случаят при подсъдимия - увредено е нивото на неговото социално вграждане в социален план, наред със снижаването на морално-етичните норми в поведението му и доминиране на асоциалните тенденции.

Вредната употреба на алкохол и състоянието на обикновено алкохолно опиване не отговарят на критериите за «краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието» и не представляват пречка за подсъдимия да разбира свойството и значението на нещата и да ръководи постъпките си. Също така не биха нарушили неговата способност за адекватно възприемане на фактите и обстоятелствата от реалността, тяхното запаметяване и възпроизвеждане, както и пълноценното му участие  в наказателното производство.

При подс. З. не се установяват органични причини за правилно възпроизвеждане на фактите от ПТП на 14. 11. 2012 год. и да дава достоверни обяснения за тях. След претърпяното ПТП при подсъдимия не се установява наличието на симптоми на дисстрес, нарушаващи адаптационните механизми и социалното му функциониране. Психичното състояние му позволява да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения по тях, както и да участва в наказателното производство на всичките му етапи.

С оглед обезпечаване процесуалните права на подс. З. и неговия защитник в пълен обем, бе изслушано и заключение по назначена в рамките на проведеното съдебно следствие видео-техническа експертиза. Обекти на експертизата са три оптични диска, съдържащи видеофайлове в специализиран формат. Вещото лице е категорично в заключението си, че същите обхавщат различни времеви периоди от датата 13. 11. 2012 год., като видеозаписите, съдържащи се в трите броя оптични диска са негодни за идентификация на лица, автомобили и предмети.

По делото, по искане на частното обвинение бе разпитана свид. А. Ч. Д.. Според свидетелката Д., пострадалата И.Х.Н. – нейна леля, е понесла изключително тежко смъртта на сина си – В.А. Ц.. Двамата живели в едно домакинство, като Ц. добре се грижел за своята майка.

Подс. З. дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Заявява, че не е извършвал вменените му престъпни деяния, както й, че живота му е бил, а и понастоящем, е застрашен. Твърди, че пострадалият В.А. Ц. бил организатор на „канал” за пренос на хероин от Т. към И., а самият подсъдим - негова охрана. За инкриминираното наркотично вещество твърди, че било притежавано от пострадалия Ц., а свидетеля Д. познава от няколко години, но станали по-близки, когато започнал да  го тренира.

 

 

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните, преценени и обсъдени, доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие, а именно: гласни доказателства, установени чрез показанията на разпитаните по делото свидетели, дадени от тях в съдебно заседание, както и гласни доказателства, установени чрез показанията на свидетелите дадени от тях  пред орган на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2  от НПК и чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, заключенията на изслушаните по делото и приети експертизи, протоколите за извършени следствени действия и другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, писмените доказателства прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, приложените по делото веществени доказателства и веществените доказателствени средства, изготвени в резултат на използвани специални разузнавателни средства, съдържащи се в обособен том с гриф „Поверително”, съдържащ класифицирана информация.

 

 

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели К. Т. Н., П. И. П., П. М. Н., М. Д. Н., Г. Д. В., и В. Л. Т., всички те, работещи към ФСМП Б., тъй като в същите не са налице никакви противоречия, налице е последователност, логичност и достоверност, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. В частност, относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение за изясняване обективната истина по делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво вътрешно противоречие в показанията на нито един от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и между показанията на отделните свидетели.

Съдът кредитира също така и показанията на разпитаните по делото свидетели – М. Б. К./бивша съпруга на подс. З./, С. В.И. /брат на подсъдимия/, Д.Т. Е., Т. Т.И. и Д. М. Р. /познати на подс. З./, тъй като в същите също не се установява наличие на противоречия, налице е последователност, логичност и достоверност, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. В частност, относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение за изясняване обективната истина по делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира вътрешно противоречие в показанията на нито един от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и между показанията на отделните свидетели.

Съдът кредитира също така и показанията на разпитаните по делото свидетели очевидци на възникналото ПТП и случилото се впоследствие – Е. Н. Д., Г. Т. П., Т. Г.Г., Р. И. Д. и П. Н. С.. И тук, с изключение на обстоятелството, дали след излизането си от катастрофиралото МПС и до пристигане на полицейските служители на местопроизшествието, подс. З. се е отдалечавал за кратко време в посока склада на магазина за фуражи и смески /в.ж. показанията на свид. Е. Д. - л. 94 от т.1-ви от дос. пр.-во, показанията на свид. П. С. - л. 102 от т.1-ви от дос. пр.-во и показанията на свид. Р. Д. - л. 98 от т.1-ви от дос. пр.-во /, в същите също не се установява наличие на противоречия, също е налице последователност, логичност и достоверност, и в тях, обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, имащи отношение към предмета на доказване по делото. В частност, относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение за изясняване обективната истина по делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира вътрешно противоречие в показанията на нито един от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и между показанията на отделните свидетели. Напълно логично и житейски обяснимо е свидетелите С. и Д., дошли на местопроизшествието след свид. Д., да бъдат впечатлени от видяното и случилия се инцидент, да оглеждат катастрофиралия автомобил /което именно е и станало/ и да не възрпиемат краткото по време отдалечаване на подс. З. в посока скалада на магазина на свид. Д.. Съдът кредитира и показанията на свид. И. В.И. /също свидетел очевидец на възникналото ПТП и случилото се впоследствие/ с изключение на стореното в съдебно заседание уточнение /в.ж. стр. 381-382 от съд. пр.-во/ с оглед изтеклия времеви период, от разпита пред орган на досъдебното производство и развилия се инцидент, още повече, че направеното уточнение противоречи на показанията на свидетелите Д. и С..    

   Съдът кредитира също така и показанията на разпитаните по делото свидетели Н. И. С., Х. И.Й. и П. Д. П.. И тук, както и при обсъжданата по-горе група от свидетелски показания, с изключение на обстоятелството, дали в разговора проведен със свидетелите Х. Й. и П. П., свид. Н. С. им е заявил, че е видял подс. З. да си играе с малък по размери черен пистолет, в показанията на тези свидетели по същество, също не се установява наличие на противоречия, също е налице последователност, логичност и достоверност. И тези свидетели, обективно и правдиво  възпроизвеждат възприетите от тях факти, имащи отношение към предмета на доказване по делото. В частност, относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение за изясняване обективната истина по делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира вътрешно противоречие в показанията на нито един от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и между показанията на отделните свидетели което междувпрочем бе установено и в рамките на проведената по между им, очна ставка.  Също както и при посочената по-горе група свидетели, и тук, напълно житейски възможно, а и логично, свид. С. по ред причини да е пропуснал да заяви при разпита си на досъдебното производство това обстоятелство /за намиращ се у подс. З. малък по размери черен пистолет/, още повече, че същият е заявил дословно: „Не мога да кажа „М.” държал ли е в себе си пистолет. Той беше облечен с черна горна дреха и не зная свалял ли я е в бара, но аз не зная имал ли е в себе си пистолет, докато беше в бара ми”, а при очната ставка със свидетелите Й. и П.: „ Към настоящия момент нямам никакъв спомен за случилото се извън това, което съм заявил при разпита си като свидетел. Нямам никакви други спомени”. Очевиден е фактът, че при разпита си на досъдебното производство свид. С. е имал предвид и е акцентирал на второто пристигане и пребиваване на подс. З. в заведението „Д. В.”, тъй като за същото е значително по-обстоятелствен, отколкото за първото такова. Не може да бъде игнориран също така и факта /с оглед възможността за наблюдение от страна на свид. С./, че при първото си пребиваване в посоченото по-горе заведение подс. З. е седял на външна маса, докато при второто - първо на бара на заведението, а после - на маса в близост, заедно с пострадалия. Свидетелите  Х. И.Й. и П. Д. П. при проведената със свид. С. очна ставка са категорични, че поддържат показанията си в частта, в която уточняват, че С. им е споделил, че е видял подсъдимият да си играе с малък по размери черен пистолет.  При преценка достоверността на показанията на свидетелите Й. и П. съдът отчете обстоятелството, че не откри несъответствие между показанията, дадени от тях в двете фази на процеса, обстоятелството, че относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на релевантните обстоятелства по делото и които са приети за безспорно установени, не се констатира каквото и да е съществено вътрешно противоречие, а не се констатира и противоречие на същите с останалия доказателствен материал по делото. Всички тези обстоятелства по недвусмислен начин навеждат на извода, че свидетелите Й. и П., а и С., с направеното по-горе уточнение, не са мотивирани по какъвто и  да е било начин да бъдат недобросъвестни и необективни при излагане на показанията си, поради и което съдът ги възприема като истинни.

   Междувпрочем, същото важи за показанията и на всички посочени по-горе свидетели, изключая направеното от свид. И. в съдебно заседание уточнение.

   Съдът не възприема и не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, че не е извършвал вменените му престъпни деяния, че животът му е бил, а и понастоящем, е застрашен, както и че пострадалият В.А. Ц. бил организатор на „канал” за пренос на хероин от Т. към И., а самият подсъдим - негова охрана и че инкриминираното наркотично вещество, било притежание на Ц.. Анализирайки доказателствата в тяхната съвкупност, съдът намира, че обясненията на подс. З. в тези им части се явяват защитна теза и не следва да бъдат споделени, респективно - кредитирани. Това е така, не само поради всичко гореизложено, но и поради факта, че обясненията на подсъдимия  в тези им части остават изолирани и се намират в противоречие с установената по делото, доказателствена съвкупност.

  Съдът не кредитира показанията на свид. Д.. На първо място, между тях и обясненията на подс. З. в кредитираната им част са налице съществени противоречия. На второ място, в самите показания на този свидетел съществуват вътрешни противоречия. Така например, въпреки, че бил впечатлен от видяното - случилия се инцидент, свид. Д.не е споделил с никого за това. Същият свидетел твърди, че познава подсъдимия М.З., тъй като бил „известен човек в град Б., атлет, спортист” и според Д., „всеки, който се интересува от фитнес и спорт, го познава или е чувал за него”. Въпреки спецификата на инцидента и отразяването му дори в официалния сайт на новините от община Б. /в.ж. показанията на свид. М. К. на л. 91 от т.1-ви на дос. пр.-во/, както и обстоятелството, че пострадалият при катастрофата бил прострелян с куршум в главата, дочутите от свидетеля слухове и т.н., на Д. са били необходими три години и лично запознанство с подс. З., за да му разкаже какво е видял. Извън съмнение, колкото и да е притеснителен, свид. Д., явно впечатлен от личността, физиката и спортните успехи на подсъдимия, несъмнено в далеч по-ранен времеви момент би осъществил личен контакт с подсъдимия, за да му разкаже за видяното, още повече, че е имал и обективна нужда от подобен контакт с оглед желанието си за спорт и редуциране на телесната си маса.

 Съдът не кредитира показанията на свид. И.Н., депозирани в съдебно заседание, в частите, в които същата заявява, че различни автомобили, включая и процесния, били предоставяни от пострадалия на подс. З., както и за случилото се между подсъдимия и Ц. в заведението „Де. В.”. На първо място, по делото липсват каквито и да е било категорични доказателства, за наличие на облигационни взаимоотношения между пострадалия и подс. З. извън близко познанство, а за случилото се в заведението и след това  свид. Н. сама уточнява, че е научила като подробности от неустановени по делото лица.

 

Съдът възприема като обосновани и компетентно дадени и заключенията на експертите, изслушани по делото. Не може да има спор, че експертно заключение може да бъде отхвърлено само ако бъде констатирано обективно несъответствие с доказателствените материали или бъдат посочени основателни възражения за непълнота и неизясненост на съществени обстоятелства за изясняването на фактическата обстановка и разкриването на обективната истина. Щом такива слабости на изслушаните заключения обективно не са налице, то не съществува и основание за елиминирането им. Следва да се посочи, че в същността си експертните заключения съставляват научните изводи, като в тях, когато вещите лица използват термина “вероятност”, то е именно в научния смисъл на понятието - доколкото разглеждат различни принципно допустими фактически възможности. По настоящето дело вещите лица компетентно и максимално изчерпателно са обсъдили възможните хипотези, което е сторено при съобразяване и анализ, на всички обективно установени по делото фактически данни.
           

 

Съпоставяйки заключенията на експертизите с останалите доказателства по делото, съдът намира за безспорно установен механизма на причиняване на смъртта на пострадалия. Не може да има спор, че причина за смъртта на  В.А. Ц. е огнестрелното нараняване на главата и настъпилите от него усложнения. Не може да има спор също така, че предвид морфологията на нараняванията, установеното нараняване е причинено от изстрел с посока отзад напред, от ляво надясно и леко отгоре надолу, отчетена спрямо изправено анатомично положение на главата, като между установеното огнестрелно нараняване и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Независимо от това, че не е имало индикации при външния оглед на трупа и по главата за огнестрелно нараняване и въпреки проведеното оперативно лечение на полученото огнестрелно нараняване, свързано, с обработка на раните в областта на входното огнестрелно нараняване и изваждане на проектила там, където е заседнал подкожно на противоположната посока, при анализа на костните структури се установявят изключително характерни специфични увреждания по костите, които категорично мотивират извод за огнестрелно нараняване. На базата на факта, че проектилът е намерен подкожно в областта на противоположната част на входното огнестрелно нараняване и той не е излязъл, се налага извода, че кинетична енергия на проектила не е била с голяма величина, като ниският интензитет на кинетична енергия може да се дължи на няколко причини: на първо място - вида, характера на оръжието и особеностите на боеприпаса; на второ място – евентуално от наличието или липса на преграда между огнестрелното оръжие и поразената анатомична част на човешкото тяло. Същевременно липсата на голяма кинетична енергия и изходно отверстие при положение, че нараняването е предизвикано от изстрел от близко разстояние или от упор /както е при хипотезата за изстрел в купе на автомобил – липса на голямо разстояние и дистанция на изстрела/, е напълно обяснима с вида и характера на оръжието, което е било използвано в конкретния случай, макар и неустановен по делото, малък по размери, черен пистолет - извод, който се налага и от факта, че обследвания проектил, отстранен от челна подкожна област на В.А. Ц., е част от патрон 6, 35 х 16 мм./.25 Auto/, изстрелян от цев на пистолети калибър 6, 35 мм. Изложеното следва да бъде съобразено и е неразривно съврзаано с обстоятеството, че най-вероятна причина за настъпване на ПТП с процесния ФОРД „Ф150" с рег. № ОВ **** АТ са субективни действия или бездействие на водача на автомобила с органите за управление /волан, педал за газ, спирачен педал/, довели до напускане на пътното платно, т.е. липсата на контрол от страна на пострадалия Ц. върху някои от елементите за управление на автомобила. Гореизложеното следва да бъде съобразено и с това, че към момента на удара на лек автомобил "ФОРД Ф150" с рег. № ОВ **** АТ в обектите извън пътното платно, вратите му са били затворени, а при извършения оглед на автомобила не са били установени наличие на пробойни в кабината на същия, т.е. прониквания отвън навътре, нито по купето, нито в някои други части на автомобила.

Въпреки липсата на подробно морфологично описание на входното огнестрелно нараняване, предвид установените пръски кръв, сочещи активно кървене след причиняване на нараняването, със сигурност може да се каже, че при изстрела пострадалият е бил вътре в автомобила на предна лява седалка, докато извън съмнение, към момента на възникване на ПТП подс. З. е седял на задната лява седалка на превозното средство, т.е. непосредствено зад пострадалия Ц.. Тук следва да се отбележи, че именно в пробата от отривките на ръцете на подс. М.И.З. е регистрирана капсулна микрочастица от изстрел със състав: Sb, Ва, Sn, Pb, като най-индикативни за произвеждане на изстрел са именно капсулните следи, каквато е и установенота по делото.  Всичко посочено до тук по недвусмислен начин налага извода, че в купето на лек автомобил "ФОРД Ф150" с рег. № ОВ **** АТ е бил произведен изстрел с огнестрелно оръжие и че именно подс. З. е прострелял фатално пострадалаия Ц.. Липсата на гилзата от патрона, чийто проектил е бил установен, е напълно обяснима -  след настъпване на ПТП подс. З. е престоял няколко минути в автомобила преди излизането си, а съгласно заключението по съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, протокол № 299 от 03. 12. 2012 год.,  при изследвани обекти : обтривка с марлен тампон, напоен с физиологичен разтвор, иззета от седалищната част на предна лява седалка на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ", обтривка с марлен тампон, напоен с физиологичен разтвор, иззета от предната част на облегалката на предна лява седалка на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ", обтривка с марлен тампон, напоен с физиологичен разтвор, иззета от задна долна част на предна лява седалка на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ", обтривка с марлен тампон, напоен с физиологичен разтвор, иззета от седалищната част на задна лява седалка на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ", обтривка с марлен тампон, напоен с физиологичен разтвор, иззета от седалищната част на задна дясна седалка на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ", обтривка с марлен тампон, напоен с физиологичен разтвор, иззета от седалищната част на предна дясна седалка на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ", обтривка с марлен тампон напоен с физиологичен разтвор иззета от облегалката на предна дясна седалка на МПС „Форд” с per. № OB **** АТ", се установява и доказва  наличие  на човешка кръв. Тук следва пък да се посочи, че съгласно заключението на експерта  по ДНК експертиза № 13 / ДНК-430 се  установява, че при обследвани обекти – марлен тампон, зацапан с червенокафява материя, с надпис, указващ, че е направена отривка от задна дясна седалка на пикап „Форд” с рег. № ********, марлен тампон, зацапан с червенокафява материя, с надпис, указващ, че е направена отривка от задна лява седалка на пикап „Форд” , марлен тампон, зацапан с червенокафява материя, с надпис, указващ, че е направена отривка от предна дясна седалка на пикап „Форд” с рег. № ******* и марлен тампон, зацапан с червенокафява материя, с надпис, указващ, че е направена отривка от предна лява седалка на пикап „Форд” с рег. № ОВ 50 08 АТ,  изследваната кръв определя един и същи ДНК профил, който напълно съвпада с ДНК профила на подс. М.И.З., като вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг, освен М.И.З., е: 1 на 134 369 000 000 000. 

Иначе казано, изследваната кръв по предни дясна и лява, и задни дясна и лява седалки на пикап „Форд” с рег. № ОВ . АТ произхожда от подс. М.И.З., като съгласно разяснението на експерта, дадено в съдебно заседание, в конкретния случай вероятността кръвта по обектите да произхожда от лице, различно от подсъдимия, е практически нулева, т.е. кръвта по посочените обекти произхожда  именно от подс. М.З.. С категоричност се налага извода, че подс. З. /наранен при настъпване на ПТП/, след възпроизвеждане на изсрела, наранил пострадалия Ц., търсейки гилзата на патрона през няколкото минути след настъпване на произшествието, до излизането си от автомобила, е оставил тези следи от кръв по всички седалки на процесното МПС. Според настоящият съдебен състав друга разумна и основателна причина, обясняваща едновременно, изтеклия период от време от възникване на катастрофата до напускане на автомобила от страна на подс. З. и същевременно наличието на кръв, произхождаща от подсъдимото лице, установена по всички седалки на катастрофиралия автомобил, при напълно разбираемия в конктретния случай човешки стремеж за самосъхранение, т.е. бързо излизане от авариралото МПС, не може да има. Довод за основателността на подобно съждение е и последвалото поведение на подсъдимия след като е излязъл от автомобила – макар и за кратко, напускане на местопроизшествието, а след пристигане на полицейските служители - отново отдалечаване, отново в същата посока. Независимо от заявената от подс. З. физиологична нужда, възможно най-правдоподобно е съждението, че именно към тези моменти е било укрито и средството за извършване на престъплението, което така и не е било установено. Резонът на тази позиция допълнително се аргументира и от последвалото поведение на подсъдимото лице и отказа му да бъде настанен на стационарно лечение в УМБАЛ „Св.А.” - гр. С.. Отново, житейски достоверно, а и логично звучи, отказа  да е продиктуван от стремежа след завръщането си в гр. Б., подс. З. да посети района на местопроизшествието и да вземе необходимите предпазни мерки да не бъде открито средстото на престъплението. Довод в тази насока може да бъде извлечен и от приложените по делото веществени доказателствени средства, изготвени в резултат на използвани разузнавателни средства, съдържащи се в обособен том с гриф „Поверително”, от които е видно, че в разговор с неустановено по делото лице, подс. З. заявява, че обвинението срещу му разполага само с косвени доказателства.

   Поради всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че  механизма на причиняване, а и причината за смъртта на В.А. Ц., по делото са безспорно установени – възпроизведеният от страна на подс. З. изстрел с неустановено по делото огнестрелно оръжие, предизвиканото от него огнестрелното нараняване на главата на пострадалия и настъпилите от него усложнения. За пълнота може да се посочи, че липсата на средството  - оръжието, а и боеприпасите за него, с което е осъществено посегателството срещу живота на пострадалия Ц., както и на данни относно придобиването, съхранението и укриването му, не повлияват на посочените по-горе изводи от фактическа страна, още по-малко предопределят други такива.

 

 

 

 

ОТ  П Р А В Н А  С Т Р А Н А

 

 

   По отношение на повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК

   

 

   При така описаната фактическа обстановка, която се подкрепя от целия доказателствен материал, събран и проверен чрез различни годни доказателствени средства, съдът счита, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият З. е осъществил състава на  престъплението по чл. 115 от НК, като по делото не се доказва с необходимата и изискуема от наказателно-процесуалния закон категоричност убийството на пострадалия Ц. да е извършено с користна цел.

Така от обективна страна подсъдимият З. с извършеното от него действие - възпроизвеждане на изстрел с неустановено по делото огнестрелно оръжие в купето на л.а. - пикап м. „Форд”, м. „Ф.” с рег. № ОВ . АТ, е причинил огнестрелно нараняване в жизненоважен орган - главата на жертвата и настъпилите вследствие на това усложнения, които са довели до смъртта на последния, като безспорно по делото е установено, че именно това действие на подсъдимия е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на пострадалия Ц..

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК - подсъдимият З. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им - възпроизвеждане на изстрел с неустановено по делото огнестрелно оръжие в купето на л.а. - пикап м. „Форд”, м. „Ф.” с рег. № ОВ . АТ, от почти непосредствена близост, в жизненоважен орган - главата на пострадалия Ц., обосновават наличието на тази форма на вината за причиняване на смъртта. Извън всякакво съмнине подс. З. е съзнавал, с оглед психическата си и житейска зрялост, че в резултат на това прострелване и то в жизненоважен орган за човешккото тяло, каквато е човешката глава, ще настъпи смъртта на пострадалия и е искал настъпването на този резултат. Подс. З. е съзнавал не само настъпването на този именно резултат, но е и съзнавал общественоопасния характер на осъществената от него причинителска дейност, което недвусмислено се извлича от предприетото действие и последвалото му поведение, след настъпването на ПТП.

Тъй като по делото не се установиха доказателства, на базата на които, съдебният състав да приеме, че повдигнатото обвинение срещу подс. З. - да е извършил убийстовото на пострадалия Ц. именно с користна цел, се доказва по несъмнен начин, съобразно изискването, визирано от законодателя в разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подсъдимия бе признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвиненние за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК. Както бе посочено и по-горе в изложението, по делото не се събраха доказателства, установяващи наличието на предходни облигационни отношения между подсъдимия и пострадалия и в частност не се доказва посъдимият да е взел в заем от пострадалия пари в размер на 30 000 лв. и да е бил задължен с връщането им, както и че е изплащал на пострадалия автомобила пикап. На следващо място, с оправдаването на подс. З. по това обвинение, съдебния състав счита, че в пълнота е обезпечил неговите процесуални права и в частност, правото му на защита, с оглед действително неперфектното от фактическа страна, обвинение относно наличието на користна цел за извършване на убийството, съдържимо както в обстоятелствената, така и в заключителната част, на обвинителния акт.

Междувпрочем и данните, съдържащи се в приложените по делото веществени доказателствени средства, изготвени в резултат на използвани разузнавателни средства, съдържащи се в обособен том с гриф „Поверително” , не водят априори и са недостатъчни по своето съдържание да обосноват по несъмнен начин доказаността на повдигнатото против подс. З. обвинение за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК, т.е. убийството на пострадалия Ц. да е извършено с користна цел.           

 

 

ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО – Санкцията определена от законодателя за деяние по чл. 115 от НК е наказание - лишаване от свобода от 10 до 20 години.

При определяне на наказанието, наложено на подсъдимия, съдът прецени високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, изводима от използваното средство – огнестрелно оръжие, макар и неустановено по делото.

При индивидуализация на наказателната отговорност, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние и доброто процесуално поведение, въпреки продължителността на воденото срещу него наказателно производство.

Като отегчаващо обстоятелство следва да бъде възприето обстоятелството, че към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият З. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен.

Следва да се посочи обаче, че констатираните смекчаващи обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност на дееца, по никакъв начин не могат да обусловят наличие на хипотезата на чл. 55 от НК по настоящето дело.

 Решаващият превес на установените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, мотивира настоящия съдебен състав да определи на подс. З. наказание към възможния законов минимум предвиден в разпоредбата на чл. 115 от НК, а именно – лишаване от свобода за срок то десет години.

              Според състава на съда, така наложеното по вид и размер наказание ще въздейства на подсъдимия предупредително, ще го възпира от извършване на други престъпления и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът постанови наложеното на подс. З. наказание да се изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим.

 

 

По отношение на повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1 от НК.

 

При изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият З. формално е осъществил признаците на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1 от НК, като на 15. 11. 2012 год. в обитавана от него къща в гр. Б., находяща се на ул. „С. п." № 39, ет. 2, обл. С., в помещение в дъното на коридора, в шкаф от стар грамофон, в цигарена кутия с надпис „D., без надлежно разрешение е държал високо рисково наркотично вещество - един брой найлонов плик с кафяво прахообразно вещество с тегло 0,40 грама, представляващо хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин 34,00 %, на стойност 36,00 лв., като обществената опасност на това деяние е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Обстоятелствата, които обосновават този правен извод се свеждат до конкретни обективни признаци на самото деяние и до обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия, които, обсъдени в съвкупност, разкриват по смисъла на чл.9, ал.2 НК явно незначителни по степен на обществена опасност последици от деянието.

  Степента на обществена опасност на деянието следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед тежестта на посегателството върху обществените отношения, обект на престъплението. Обекта на престъплението по чл. 354а от НК са обществените отношения, свързани с опазване на народното здраве. Предмет на деянието по настоящото дело е неголямо по количество и стойност наркотично вещество – хероин с тегло 0,40 грама, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 34,00 %, на стойност 36,00 лева.

Действително ниската стойност на предмета на престъплението като единствен аргумент, не е достатъчен за обосноваване приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, като в този смисъл е налице изобилна съдебна практика, но при извършване на преценка за наличие на изключващ престъпния характер на дадено деяние признак, каквато е обществената му опасност, следва да бъдат обсъдени и взети предвид не само фактическите данни, определящи степента на обществената опасност на извършеното от дееца, но и тези, относими към степента на обществена опасност на самия деец.

В случая, малозначителността на деянието е свързана преди всичко с възможните или настъпили вредни последици и затова, когато те са явно незначителни, обществената опасност на деянието е толкова ниска, че третирането му като престъпление, дори и представляващо маловажен случай, е неоправдано. Незначителността на предмета на деянието - било като вещ или като стойност на вещта - и липсата на други вредни последици от него, обуславят и явната незначителност на обществена опасност на такова деяние, което пък е основание да се приложи по отношение на него правилото на чл. 9, ал. 2 от НК. Последното е приложимо за всички деяния, формално осъществяващи признаците на който и да било престъпен състав, а що се отнася до личността на извършителя - тя, без напълно да се игнорира, няма определящо значение за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК първо, и второ - следва да се обсъждат не само и не толкова досегашните й проявления, колкото поведението на дееца в конкретния случай. (Решение № 557 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 609/2008 г., III н. о., НК).

Липсата на отрицателни характеристични данни за подсъдимия и обстоятелството, че не е осъждан, данните, установени от приетата по делото КСППНЕ също следва да бъдат взети придвид.  Въпреки, че с деянието осъществено от подс. З. е реализирана обществена опасност, при конкретната фактология, по степен, тя е явно незначителна и съществено не застрашава обществените отношения, обект на защита от Раздел Трети, Глава Единадесета от НК по начина изискван от закона, за да може стореното от З. да придобие качеството на престъпление, обстоятелство, обуславящо приложението на  чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК, т.е., оправдаването на подсъдимия, на посоченото основание.

Поради и всчико изложено до тук, състава на съда на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 9, ал. 2 от НК призна подсъдимия З. за невинен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1 от НК.

 

 

 

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ

 

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от страна на наследниците на загиналия В.А. Ц. – неговата майка И.Х.Н. и сина му – А. В.Ц., конституирани в качеството на граждански ищци в производството по делото.

За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно /деликтно/ основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки /юридически факти/: деяние /волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие/, противоправност /несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца/, причиняване на неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно /в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. Всички тези предпоставки, за възникване на притезателното право на ищеца, с изключение на вината, следва да бъдат доказани от него при условията на пълно и главно доказване.

При преценка на осъщественото засягане на личните нематериални блага на пострадалите вследствие на деянието извършено от подс. З. граждзански ищци, съдът съобрази, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, а предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия, предписан в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица конкретни и обективносъществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

В настоящият случай, състава на съда счита, че предявените граждански искове от страна на наследниците на загиналия В.А. Ц. – неговата майка И.Х.Н. и сина му – А. В.Ц., конституирани в качеството на граждански ищци в производството по делото, се явяват основателни по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като по делото безспорно се установи, че е налице осъществен фактическия състав, на тази законова разпоредба.

            Не може да има спор, че вина за настъпилия вредоносен резултат – смъртта на загиналия В.А. Ц., има подсъдимия З., като е налице пряка причинна връзка между неговото виновно поведение и настъпилите вредоносни последици.

            По отношение на размера на предявените граждански искове, състава на съдът счете, че за репариране на  претърпените от всеки един от гражданските ищци И.Х.Н. и А. В.Ц., които като майка и син на пострадалия В.А. Ц. безспорно тежко изживяват неговата загуба, е  необходимо и  достатъчно  обезщетение в размер на по 100 000 лева, за всеки един от тях.

Поради гореизложеното, подс. З. бе осъден да заплати на гражданските ищци посочените по – горе суми, чийто размер е съобразен изцяло както с принципа за  справедливост  визиран  в  разпоредбата  на  чл. 52  от  ЗЗД, така и със социално-икономическото състояние на подс. З.. За разликата над  уважения  до  пълните  предявени  размери  от  по 200 000 лв., гражданските  искове бяха отхвърлени като неоснователни и  недоказани.

При причиняване на вреди от непозволено увреждане /каквото се явява и престъпното деяние, извършено от подсъдимия З./ делинквентът изпада в забава от момента на извършване на деликта - арг. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което, подсъдимия бе осъден да заплати на гражданските ищци законната мораторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от момента на извършване на деянието, до окончателно му заплащане.

Поради изложените съображения, съдът  постанови присъдата си.                                                                       

 

                                                                     

 

 

 

                                                                                   Председател :                                  

                                                                                     

 

 

 

                                                                                      Член съдия :