Решение по дело №390/2024 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по жалба на Р. Д. Р., подадена чрез представител по пълномощие адв.В. П. от АК-Силистра, срещу Заповед №Д_СС-ВС-47/22.10.2024г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр.Силистра, с която на основание чл.14а ал.3 от Закона за социално подпомагане ЗСП), е разпоредено оспорващият да възстанови неправомерно получени социални помощи в общ размер от **** лева за периода 01.04.2024г.-31.07.2024г., ведно със законната лихва.

С жалбата са релевирани отменителните основания от чл.146 т.3-т.5 АПК, с твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до неправилно приложение на закона и накърняване на нормативната цел. Това било така, защото ответникът не бил установил действителните факти от значение за разрешаване на случая (чл.36 и чл.59 АПК). Оспорващият поддържа, че не бил декларирал със Заявление за отпускане на целева помощ за отоплителен сезон 2024/2025г. доходи от услуги, извършвани с личен труд за периода 01.01.24г.-30.06.24г.,в общ размер на **** лева, което именно е легнало в основата на оспорения неблагоприятен за него административен акт. Позовавайки се на легалната дефиниция от §1 т.14 ДР ЗСП счита, че процесната сума не можело да се квалифицира като „недобросъвестно получени средства“,от една страна, защото не било вярно, че изобщо е получавал някакви доходи от продажба на вторични суровини, а от друга - приетото за нарушено правило от чл.15 ЗСП - неизпълнено задължение за писмено уведомяване на ДСП за настъпи-ли промени в обстоятелствата от чл.12 ал.2 ЗСП, вкл. въпросния доход от вторични суровини, не съществувало, тъй като нямало реализиран доход с такъв произход, за да бъде уведомяван органът. Ето защо настоява, като несъответна на закона и неговата цел, обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на съдебни разноски в хипотезата на чл. 38 ал.2, във връзка с ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Силистра, чрез упълномощен представител юрисконсулт И. З., в писмено становище по делото (л.) и в съдебно заседание,поддържа неоснователност на оспорването и моли за неговото отхвърляне. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без последици, а оспореният акт, като съответен на закона, да бъде потвърден.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.14б ал.1 от Закона за социално подпомагане. Съдът, като взе предвид становищата на страните, след преценка на събраните в процеса доказателства, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол; от лице с установен правен интерес от оспорването; в преклузивния срок от чл.149 ал.3, във връзка с ал.1 АПК. Изчерпена е процедурата по чл.13 ал.5 ЗСП, като Решение №19-РД 06-0037/13.11.2024г. на директора на РДСП-Силистра е само условие за пораждане на правните последици на заповедта по чл.14а ал.3 ЗСП на директора на ДСП-Силистра. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №Д_СС-ВС -47/22.10.2024г. на Директора на ДСП-Силистра, с която на основание чл.14а ал.3 ЗСП, е разпоредено Р. Д. Р. да възстанови неправомерно получени социални помощи в общ размер от **** лева за периода 01.04.2024г.-31.07.2024г., ведно със законната лихва.

От административната преписка се установява, че със Заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-СС/173 от 18.01.2024г. (л.29-л.32), Р. Д. Р. е поискал отпускане на месечна социална помощ по чл.9 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСП. Извършена е социална анкета (л.27-л.28), установила, че лицето живее само, отговаря на условията от чл.10 и чл.11 ППЗСП, декларирало е доход за предходния месец (м.12.2023г.) в размер на лв., който приспаднат от определения диференциран минимален доход за него, е формирало размер на помощта от **** лева (арг.чл.9 ал.4 ППЗСП). Издадена е Заповед ЗСП/Д-СС/173/26.01.2024г. за нейното отпускане. На 23.02.24г. съгласно чл.32 ал.4 ППЗСП, жалбоподателят е подал Декларация (л.25), че през предходния месец (януари.2024г.) е нямал „доходи от услуги с личен труд“, което се е отразило на размера на отпуснатата му социална месечна помощ по чл.9 ППЗСП, съвпадащ с диференцирания доход за него, възлизащ на **** лева (Заповед №ЗСП/Д-СС/173/23.02.24г.-л.20). На 15. 07.2024г. е подал Заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-СС/930 (л.34-л.37) за отпускане на целева помощ за отопление, в която на р.16, крайно нечетливо има някакво записване, което според ответния орган е „март-****, април-“, а според твърденията на жалбоподателя - някой е дописвал декларацията му, вкл. на ред 4 от раздел VIII движима собственост-„****“. Независимо от повдигнатия спорен въпрос, ответникът е приел, че лицето е декларирало, получени други доходи за предходните 6 месеца (01.01.24г.-30.06.24г.) от услуги, извършвани с личен труд, в общ размер на **** лева, както следва: през м.март. 2024г.- **** лева и през м.април.2024г.- ****лева. Съгласно правилото от чл.32 ал.4 ППЗСП, за посочената промяна в доходите му, е следвало да уведоми в едномесечен срок писмено ДСП-Силистра,което като не е направил,е получил неправомерно месечната помощ за месеците април май, юни и юли.2024г.

Ето защо със Заповед №ЗСП/Д-СС/173/12.09.2024г. (л.17) е прекратена помощта по чл.9 ППЗСП. Счетени са за нарушени чл.32 ал.1, ал.4, ал.5 и ал.6 ППЗСП, а съгласно чл.15 ал.1 ЗСП лицата, подпомагани по реда на този закон, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция „Социално подпомагане“ за всички промени на обстоятелствата, посочени в чл.12 ал.2 т.1-т.8, в срок не по-късно от един месец от настъпването им. Несъмнено, обстоятелство от кръга на релевираните, е и това по чл.12 ал.1 т.1 ЗСП - доходите на лицето, каквито в горния порядък, ответният орган е приел, че е получило.

По подаден сигнал №30-72716/11.09.2024г. (л.59) от социалния работник Д. К., който е детерминирал предметния и времеви обхват на извършена проверка по чл.35а ППЗСП, възложена със Заповед № 1903-РД01-0299/16.09.2024г. на директора на ДСП-Силистра, същата е приключила с Констативен протокол (КП) №30-77739/30.09.2024г., съгласно регламентацията от чл.35а ал.1-ал.3 ППЗСП. КП е връчен на оспорващия на 02.10.2024г. (л.57), но липсват данни, в срока от чл.35а ал.3 ППЗСП, да са били оспорени констатациите в него. Последвало е издаване на процесната заповед по чл.14а ал. ЗСП за възстановяване на недобросъвестно получена месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 ППЗСП.

Независимо от двукратно даваните указания на ответния орган за представяне на пълната административна преписка, подадената по административен ред жалба от Р. Р., не се намира в кориците на делото, но от мотивите на по-горестоящия административен орган може да се изведе следното:Заповедта за прекратяване на социалната помощ е била обжалвана по административен ред и с Решение №19-РД06-0025/26.09.24г. на директора на РДСП-Силистра, потвърдена. На стр.2-стр.3 от Решение № 19-РД06-0037/13.11.2024г.,горестоящият по отношение на ответния орган е обсъждал,че процесната в съдебното производство Заповед №Д_СС-ВС-47/ 22.10.24г. била влязла в законна сила и подлежала на изпълнение, въпреки което се е произнесъл по същество, отхвърляйки жалбата на Р. Р.. След като, независимо от указанията на съда, не е представена в цялост административната преписка и липсват доказателства за датата на съобщаването ѝ на жалбоподателя, съдът приема, че е допустимо оспорена съгласно регламентацията от чл.14б ЗСП, по реда на АПК, т.е. в хипотезата на чл.148 АПК (изборност на ред за оспорване) - по административен път. Отделно от това, релевираната заповед е издадена на 22.10.2024г., а от индивидуализиращите белези на сезирането на директора на РДСП-Силистра (абз.2 на Решението) се установява, че жалбата е с вх.№ 1903-94Р-00-3121 от 28.10.2024г., което означава, че е подадена в 7-дневния срок от чл.14б ал.1 ЗСП и следователно, не е била влязла в сила, при изричния текст на същия чл.14б ал.1 изр.2 ЗСП, че обжалването спира изпълнението.

От представеното Заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-СС/930/15.07. 2024г. за отпускане на целева помощ за отоплителен сезон 2024/2025г. (л.34 -л.37), не се установяват фактическите констатации в оспорената Заповед, тъй като крайно нечетливо на р.16 „други доходи“ (стр.3) е записано „нещо неясно…-“ лв.,което настоящият състав е констатирал с Разпореждане №1384/10.12.24г. по делото и е дал конкретни указания на ответния орган за установяване на правнозначимия факт (реализирани доходи от вторични суровини от жалбоподателя) в релевирания в производството период, вкл. като представи събраните други доказателства в рамките на проверката по чл.35а ППЗСП,извън нечетливата декларация,в обсъждания сегмент. Такива няма депозирани.

Вместо това, жалбоподателят е ангажирал доказателства за отказано му подпомагане с еднократна социална помощ от Община Силистра по повод възникнал пожар в жилището му и подадено заявление вх.№8182/22. 07.2024г. (л.61); както и Служебна бележка от „Метал Рик“ЕООД, че не е предавал вторични суровини през месеците март-април.2024г. (усилие да установява отрицателен факт). Изрично в съдебно заседание на 12.03.2025г. отново е оспорил процесните записвания в Заявлението-декларация от 15. 07.24г.,с аргумента,че видимо начинът на изписване на буквите на останалия текст и конфликтният, е различен.

Съгласно чл.170 ал.1 АПК и доколкото няма друго доказателство, свързано с релевантния факт (получен доход от жалбоподателя през месеците март и април на 2024г., който не е бил деклариран в едномесечния срок пред ДСП-Силистра), съдът отново е дал възможност на ответния орган да ангажира доказателства в подкрепа на установяванията си, вкл. посредством графическа (почеркова) експертиза. Вместо това, и тъй като подписът на заявителя е положен на следващата страница (л.37), в съдебно заседание на 16.04.2025г., е направено уточнение, че конкретният служител, приел и обработил Заявлението-декларация на оспорващия, е бил ново-назначен и напуснал работа два месеца по-късно, което е дало основание на ответния орган,след повдигнатия спор пред съда,да приеме,че конфликтните записвания на р.16:„март-****;април-***“ и по-надолу: движима собственост - „****“, не са написани от жалбоподателя. А щом това е така и съвпада с твърдението на същия,вкл. че не е получавал такива доходи от вторични суровини, то очевидно фактическото основание за издаване на процесния по делото административен акт, не е осъществено (най-малкото не е доказано, което е равносилно).

Следователно, неправилно ответният орган е приел, че оспорващият е получил доход в размер на **** лева през м.март.2024г. и на ***лева - през м. април.2024г., за което, в нарушение на изискването от чл.32 ал.4 ППЗСП, респ. чл.15 ал.1 ЗСП, не е уведомил писмено ДСП-Силистра, посредством регламентираната декларация (по образец). Последното, в противоречие със закона, е преценено и като „неправомерно получена месечна помощ за месеците април, май, юни и юли 2024г. по чл.9 ППЗСП“ и същата е била прекратена със Заповед №ЗСП/Д-СС/173/12.09.2024г. на директора на ДСП-Силистра, считано от 01. 08.2024г. на основание чл.32 ал.1, ал.4-ал.6 ППЗСП - недекларирана промяна на обстоятелствата, в срок не по-късно от един месец от настъпването ѝ.

При така установените факти,в хода на проверката по чл.168 ал.1 АПК, следва да се приеме без колебания, че оспорената Заповед №Д_СС-ВС-47/ 22.10.24г. на директора на ДСП-Силистра,е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.14а ал.3 ЗСП. Спазена е предвидената в закона писмена форма. По делото обаче, се установяват твърденията на жалбоподателя, че преди издаване на административния акт не са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, по разума на чл.35 АПК, което нарушение на административнопроизводствените правила е съществено. В резултат на същото неправилно е приложен и материалният закон по отношение на факти, които не попълват състава; не представляват нормативно установените предпоставки от чл.14а ал.3 ЗСП, във връзка с чл.32 ал.4-ал.5 ППЗСП. В този контекст основателно е оплакването, че оспореният акт противоречи и на целта на закона, изведена от чл.1 ал.2 т.1 и т.2 ЗСП - подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности и укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации, в каквато се намира оспорващият,видно и от мотивите на Решение №19-РД06-0037/13.11.2024г. на директора на РДСП гр.Силистра.В резултат на всичко изложено е постановен правен резултат, който като несъответен на фактите по делото и закона, следва да бъде отстранен от правния мир.

Своевременно е заявено искане за присъждане на разноски на основание чл.143 ал.1 АПК от оспорващия, чиито размер се претендира по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие (л.3-гръб) от 18.11.2024г.,в който изрично е записано,че адвокатската услуга се предоставя „безплатно, по реда на чл.38 ал.2, вр. с чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата“. Искането за разноски е основателно, а представеният договор за правна защита има обвързваща сила за съда и представлява валидно основание за прилагане на чл.38 ЗАдв В съответствие с принципа за независимост на упражняваната адвокатска професия, установен с чл.2 ал.1 ЗАдв, в хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв, адвокатът сам определя на кои лица да окаже безплатна правна помощ, поради което основанието за сключване на приложения договор, не подлежи на установяване пред съда. Отделно от това, оспорващият е от кръга лица по чл.38 ал.2 т.2 ЗАдв - материално затруднени. В случая, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл.изм.ДВ,бр.14/2025г.) и, тъй като процесният административен акт обективира материален интерес от **** лева, по алгоритъма от чл.8 ал.1, във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от с.н., възнаграждението следва да бъде определено в размер на **** лева. Така определените разноски, се възлагат в тежест на бюджета на органа, в чиято структура е издателят на оспорения по делото акт. Съгласно чл.2 ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане (Обн.ДВ,бр.15/2003г., посл.изм.ДВ,бр.84/24г.), АСП е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в гр.София и адрес: ул. “Триадица“ №2. Ето защо,определените по делото разноски, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на органа, в чиято структура е издателят на акта, по аргумент от чл.143 ал.1, във връзка с §1 т.6 ДР АПК.

В обобщение настоящият състав приема,че жалбата е основателна, воден от което и на основание чл. 172 ал.2 пр.2 АПК,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Д. Р. от гр.Силистра, Заповед №Д_СС-ВС-47/22.10.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Силистра, с която, на основание чл.14а ал.3 от Закона за социално подпомагане, му е наредено да възстанови неправомерно получени социални помощи в размер на **** лева за периода: 01.04.2024г.-31.07. 2024 година.

 

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, с административен адрес: гр.София, ул. “Триадица“ №2; ЕИК:12101****56, да заплати на адвокат В. П. П. от Адвокатска колегия гр.Силистра, с [ЕГН] и служебен адрес: гр.Силистра, [улица], ****, сумата от **** (Четиристотин и четири 0.15) лева, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.