Р Е Ш Е Н И Е
Номер
28.01.2020 г. Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД
І граждански състав
На седми януари две хиляди и двадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Ц.Д.,
като разгледа докладваното от Съдията
гражданско дело № 439 по описа
за 2019 година,
намери за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - за признаване за установено по
отношение на ответника И.С.Е., че същият дължи на ищеца „Теленор
България” ЕАД сумата 151,88 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатени мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 28.04.2017 г., потребени в
периода от 28.04.2017 г. до 19.09.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 21.01.2019 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена Заповед № 14 от 23.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по частно гр. дело № 33/ 2019 г. по описа на Районен съд-Свиленград.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание
чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД - за
заплащане на сумата 235,80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за
периода м. септември 2017 г. – м. март 2019 г., дължими по Договор за лизинг от
28.04.2017 г.
Ищецът „Теленор
България” ЕАД твърди, че на 28.04.2017 г. с ответника И.С.Е. са сключили
Договор за мобилни услуги, по силата на който дружеството се е задължило да
предоставя далеко-съобщителни услуги на ответника -
абонат с клиентски номер ********* и титуляр на
мобилен номер 0897 624295, срещу заплащането на уговорена цена – по абонаментна
програма „Стандарт“. На същата дата ищецът предоставил на абоната, съгласно Договор
за лизинг, мобилно устройство марка Samsung
модел
Galaxy J3 2016 Gold, срещу заплащането на 23 месечни вноски по
11,79 лв.
всяка.
За отчетния период 28.04.2017 г. – 19.09.2017 г.
ищецът дължал на ответника сумата 151,88 лв. за потребени
мобилни услуги, за което били издадени съответни фактури на обща стойност
151,88 лв. /след съответното им коригиране с кредитни известия/, а именно:
фактура № **********/20.05.2017г., платима в срок до 04.06.2017г.; фактура №
**********/20.06.2017г., платима в срок до 05.07.2017г.; фактура №
**********/20.07.2017г., платима в срок до 04.08.2017г.;
Поради неизпълнение на задължението на абоната
да заплати посочената сума 151,88 лв., на основание чл.75, вр.
чл.19, б. „в” от ОУ, мобилният оператор прекратил едностранно договорите на
ответника и издал крайна фактура № 72623908/
20.09.2017г. на стойност 666,05 лв., включваща неустойка за предсрочно прекратяване
на Договора за мобилни услуги в размер на 278,37 лв., лизингови вноски в размер
на 235,80 лв. и потребени мобилни услуги за горепосочения
отчетен период в размер на 151,88 лв.
Поради неизпълнение на задължението на абоната
да заплати в срок дължимите месечни плащания за предоставените му мобилни
услуги, на основание чл.12, ал.2 от ОУ към Договора за лизинг, били обявени за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски за устройството марка Samsung модел Galaxy J3 2016 Gold, дължими след месец август
2017г. Така, предсрочно изискуемите лизингови вноски за периода м.09.2017г. –
м.03.2019г. били в размер на 235,80 лв.
Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано частно
гр. дело № 33/2019 г. по описа на Районен съд - Свиленград и била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземания, произтичащи от договора за
мобилни услуги, от които претендира единствено част от главницата, именно
сумата 151,88 лв. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, ищецът е предявил установителен иск за част от
вземането, предмет на заповедното производство, в размер на 151,88 лв. и
обективно съединен осъдителен иск за заплащане на дължимите лизингови вноски.
По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. С отговора се прави и възражение за погасяване на вземанията по
давност. Претендират се разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч.гр.д.
№ 33/2019 г. по описа на РС-Свиленград се установява,
че в полза на ищеца е издадена Заповед № 14/ 23.01.2019 г. за изпълнение на
парично вземане по чл.410 от ГПК против ответника за следните суми: 387,68 лв.
- главница, представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги
по Договор от 28.04.2017г., потребени в периода 28.04.2017г.
– 19.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.01.2019г. до
окончателното й изплащане, 49,44 лв. – мораторна
лихва за периода 06.10.2017г. – 07.01.2019г., 25 лв. – разноски за държавна
такса и 180 лв. – за платено адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
за установяване на вземането си, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Съгласно
т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или
добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед
за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяването на
осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането,
при условията на чл.210, ал.1 от ГПК може да се предяви осъдителен иск в това
производство.
В
настоящия случай ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение, но не в пълния размер, за който е издадена
заповедта, а за сумата от 151,88 лв., като наведеното в исковата молба основание за дължимост на посочената сума съвпада с това, посочено в
заповедта за изпълнение. Така предявеният установителен иск е допустим, като
заповедта за изпълнение в частта, за която не е предявен иск за установяване на
вземането на заявителя,
подлежи на обезсилване на основание чл.415, ал.5 от ГПК. Компетентен да обезсили заповедта в този случай
е съдът по заповедното производството.
Предвид разясненията в горепосоченото Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство по предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК е допустимо и съединяването на искове по реда на
чл.210 ГПК, включително и предявяване при условията на обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове. Поради това,
предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
По
установителния иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД:
За
основателността на предявения иск е от значение установяването на следните
материалноправни предпоставки: валидно правоотношение по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че ищецът е предоставил тези
услуги на ответника през исковия период.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 28.04.2017г. между страните е сключен Договор за мобилни
услуги, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника
мобилни услуги за телефонен номер ********** съобразно условията на абонаментен
план Стандарт 15.99 с тарифиране на интервали от 60
секунди. От своя страна ответникът е поел задължение да заплаща месечна
абонаментна такса в размер на 15,99 лв.
За ползваните от абоната И.С.Е. мобилни услуги
за номер ********** ищецът е издал крайна фактура № 72623908/ 20.09.2017г. на обща стойност 666,05
лв., в която е включена и сумата 151,88 лв. – стойността на потребените
мобилни услуги за предходен отчетен период.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, е видно, че задълженията на абоната И.С.Е. към
ищцовото дружество за периода от 28.04.2017 г. до
19.09.2017 г. „за месечни абонаменти“ по договора възлиза на 430,25 лв.
Отразено е в заключението, че за същия период е извършено плащане, което е
отразено във фактурата и е приспадното от претендираната сума. Експертното заключение съдържа в
табличен вид и детайлна справка за потреблението от ползваните от ответника
мобилни услуги в исковия период. Вещото лице е обобщило в заключението си, че
размера на незаплатените мобилни услуги в исковия период възлиза на 151,88 лв.,
а размера на дължимите лизингови вноски възлиза на 282,96 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че в
разглеждания случай между страните е съществувало облигационно правоотношение,
по силата на което ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни
услуги срещу заплащането на уговорената цена съобразно тарифен план. С оглед
естеството на договора и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, съдът приема, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си да предостави мобилни услуги на ответника съгласно
тарифния план. Поради това и като съобрази издадените фактури, експертното
заключение с включена детайлна справка за потреблението от ползвания от ответника
мобилен номер, съдът приема, че искът за признаване за установено дължимостта на сумата от 151,88 лв., представляваща цената
на ползваните далекосъобщителни услуги, е доказан по основание и размер. Не се доказа от ответника, при разпределена за него
доказателствена тежест с доклада по делото, да е изпълнил задължението се
за заплащане на потребените мобилни услуги. Затова, заявената искова претенция за сумата от 151,88 лв., за която е издадена
Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 33/2019
г. на РС
-Свиленград, се
явява основателна. Като
законна последица от уважаване на предявения иск следва да се присъди и
законната лихва от датата подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Съдът намери за неоснователно възражението на
ответника, че процесното вземане е погасено по
давност. Исковата претенция, по аргумент от чл.422, ал.1 от ГПК, е предявена на
21.01.2019 г. /дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК/, когато спират да текат давностните срокове, на
основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД. Вземането по фактура № 72623803/ 20.09.2017г., в която е включена и процесната сума 151,88 лв. /за отчетен период 20.07.2017г.
– 19.08.2017г./ е изискуемо от
20.09.2017г. Считано от тази дата до
датата на подаване на заявлението са изтекли по-малко от три години, поради
което вземането не е погасена по давност.
По осъдителния иск с правно основание чл.345,
ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД:
За да бъде уважен
този
иск следва да се установи наличието на действително правоотношение по договор
за лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя лизингованата
вещ за временно ползване срещу уговореното лизингово възнаграждение и
лизингодателят да е предоставил държането на мобилното устройство в състояние,
годно за обичайното или уговореното потребление.
В случая, от събраните по делото доказателствата
се установява, че между страните е сключен Договор за лизинг от 28.04.2017 г.,
по силата на който ищецът, в качеството му на лизингодател, е предоставил на
ответника, в качеството му на лизингополучател, за
временно и възмездно ползване мобилно устройство марка
Samsung модел Galaxy J3 2016 Gold, с телефонен номер +359*********,
срещу заплащане от страна лизингополучателя на обща
лизингова цена в размер на 346,17 лв. с ДДС. Договорът е със срок 23 месеца,
като е приложен погасителен план, съгласно който лизингополучателят
всеки месец се е задължил да заплаща лизингова вноска в размер на 11,79 лв.
Съгласно чл.4 от договора с подписването му лизингополучателят
е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за
употреба. Според заключението на назначената ССчЕ,
дължимите лизингови вноски възлизат на 197,03 лв. Доколкото се установява, че
ищецът е предоставил за ползване на ответника мобилното устройство във вид,
годен за употреба, и е изтекъл срокът на лизинговия договор, то съдът намира,
че ответникът е следвало да заплати цената на остатъка от лизинговите вноски в
размер на 282,96 лв. По тези съображения предявеният осъдителен иск е
основателен и следва да бъде уважен до исковия размер от 235,80 лв.
Съдът намери за неоснователно възражението на
ответника, че процесното вземане е погасено по
давност. Искът по чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232,
ал.2 от ЗЗД е предявен на 15.05.2019 г.,
когато спират да текат давностните срокове, на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД.
Вземането по фактура № 72623803/
20.09.2017г., в която е включена и процесната сума 235,80
лв. /за лизингови вноски/ е изискуемо от 20.09.2017г. Считано от тази дата до датата на подаване на
исковата молба са изтекли по-малко от три години, поради което вземането не е
погасена по давност.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство.
В заповедното производство направените от ищеца
разноски за исковата сума от 151,88 лв. са съразмерни на 87,57 лв. /25,00 лв. -
ДТ и 62,54 лв. – адв. възнаграждение/. В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 425,00 лв., от които 75
лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за особен представител и 150 лв. –
възнаграждение за вещо лице. Предвид изхода на спора съдът намира, че
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в размер на 87,57 лв. и разноски в исковото производство на
стойност 425,00 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на И.С.Е., с ЕГН: **********,***, че същият дължи
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 151,88
лв. – главница, представляваща стойността на незаплатени мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги от 28.04.2017
г., потребени в периода от 28.04.2017 г. до
19.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.01.2019 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр. дело № 33/ 2019
г. по описа на Районен съд-Свиленград.
ОСЪЖДА И.С.Е.,
с ЕГН: **********,***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес
Парк София, сграда 6, по иска с правно основание чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, сумата 235,80 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски за мобилно устройство марка Samsung модел Galaxy J3 2016 Gold, дължими по Договор за лизинг
от 28.04.2017г.
ОСЪЖДА И.С.Е.,
с ЕГН: **********,***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумата 87,57 лв. – разноски в заповедното производство /ч.гр.д. № 33/2019 г. по описа на Районен съд – Свиленград/,
и сумата 425,00 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: