РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Р., 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Й. Дамаскинов
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20254500500594 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Р., представлявана от
к. П.М., чрез пълномощник д-р Н. Г.-г.ю., против решението на Районен съд-
Р., постановено по гр.д.№5505/2024г., с което са уважени предявените от Е. П.
М. искове за заплащане на имуществени вреди в размер на 2480лв. и за
заплащане на неимуществени вреди в размер на 2000лв., частично от 50000лв.,
ведно със законна лихва от 21.02.2024г. до окончателното изплащане,
претърпени в резултат на инцидент на Общинския пазар в гр.Р., настъпил на
21.02.2024г. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението
поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
необоснованост и неточно приложение на материалния закон. Иска се
неговата отмяна от въззивния съд и отхвърляне на исковете. Претендира се
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
1
С отговор на въззивната жалба насрещната страна Е. П. М., чрез
процесуален представител адвокат Н. Т., АК-Р., изразява становище за нейната
неоснователност и иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на
решението с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Окръжният съд намира, че постановеното от районния съд решение
е валидно и допустимо.
От фактическа страна е установено и прието от
първоинстанционния съд, че на 21.02.2024г. ищцата Е. М. е претърпяла
инцидент, като качвайки се по мокрите стъпала на Кооперативен пазар в гр.Р.,
единият й крак се подхлъзнал, тя се опитала да се хване за опора, но предвид
липсата на такава, паднала назад, вследствие което получила фрактура в
областта на дясната тазобедрена става. Безспорно е установено, че на
28.01.1998г. е съставен акт за общинска собственост №1784 с предмет терен от
10400 кв.м., отреден за кооперативно пазарище, с местонахождение на имота:
гр.Р., бул.“Ц.О.“№113-А. Прието е с оглед представената медицинска
документация, че на 21.02.2024г. Е. М. е приета в Отделение по ортопедия,
травматология и гръбначна хирургия при УМБАЛ „Медика“ – Р. и след
извършена оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, фемур е изписана на 27.02.2024г., като още същия ден е
постъпила във Физиотерапевтична болница „Медика“ – Р., където е престояла
до 05.03.2024г., където са и провеждани физиотерапевтични процедури и
медикаментозно лечение и от където е изписана с подобрение в
кинезиологичния и ортопедичен статус, като е насочена за пореден курс
рехабилитация при нужда, в последващ етап битова реадаптация /Епикриза
ИЗ №448/05.03.2024г. на Физиотерапевтична болница „Медика"/. Установено
е, че в УМБАЛ „Медика“ – Р. ищцата Е. М. е заплатила 2480 лева –
стойността на остеосинтезен пирон – комплект с винтове. При извършени
2
последващи прегледи /амбулаторни листи №24131004FE6C от 10.05.2024г.;
№24151D02E53B от 30.05.2024г.; №24176009ВЕ6С от 24.06.2024г./ е
установено, че Е. М. не се е възстановила, налице са констатации и данни за
миграция на импланта, гонартрозни промени, отточност и палпаторна
болезненост на дясна колянна и тазобедрена стави. От приетата и неоспорена
съдебномедицинска експертиза е установено, че получените от ищцата
телесни увреждания са предизвикали трайно затрудняване движенията на
долен десен крайник. Възстановителния период при такива счупвания след
оперативно лечение е около осем – десет месеца, посочено е, че основната
функция на крайника е възстановена, но походката на пострадалата е
нарушена. Като причина за това вещото лице сочи дегенеративни промени и
миграция на импланта, както и че при такива увреждания са налице изразени
болки при и след медицинските манипулации /превръзки, сваляне на конци и
др./, при раздвижване на крайника. Вещото лице е установило, че и към
датата на прегледа, ищцата търпи болки и се придвижва с помощно средство –
канадка. Установено е, че Е. М. е провеждала рехабилитация, съгласно
стандартите и добрата медицинска практика, но въпреки това дейностите
изискващи придвижване са трайно затруднени и налагат употреба на помощни
средства и чужда помощ. Предвид продължителните болки, ищцата приемала
обезболяващи медикаменти. Експертът сочи, че предхождащите заболявания
на ищцата не са довели до по-затруднено възстановяване движенията на
крайника, но дегенеративните промени на коленните стави са предпоставка за
удължаване възстановителния период, както и че травмата и миграцията на
импланта са неблагоприятни фактори за тези промени. Установено е,
дъщерята на ищцата-М. М. е прекратила трудовото си правоотношение с
Община-Иваново за да полага ежедневни грижи за своята м.. От показанията
на свидетелите М. М., Б. П., Х. Х.в и Й. Й.ов е установено, че Е. М. преди
инцидента била жизнена, подвижна жена, в много добро здравословно
състояние. Описват разказаното им за претърпения от М. инцидент - качвайки
се по мокрите стъпала на Кооперативен пазар, единият й крак се хлъзнал, тя
се опитала да се хване за опора, но предвид липсата на такава, паднала назад,
вследствие което получила фрактура в областта на дясната тазобедрена става.
Претърпяла оперативна интервенция. Приблизително четири месеца била на
легло, обслужвана от близките си. Изпаднала в депресия, притеснявала се, че
няма да се възстанови. Непосредствено след инцидента търпяла силни болки,
3
чувствала се ужасно, била уплашена, притеснявала се за предстоящата
операция. След операцията приемала предписаните медикаменти, от които „не
знаела къде се намира“. Въпреки проведените рехабилитации, няколко месеца
не можела да става от леглото. Към момента се придвижвала с патерици и все
още изпитвала болки. Всички предписания на лекарите били изпълнени, а
след изписване на М. от болницата, тя продължила рехабилитационните
процедури, като рехабилитатор я посещавал в дома и, давал и указания за
упражнения и насоки, съобразно напредъка и. Свидетелите М., Х.в и П. са
описали мястото на инцидента – няколко стъпала в района на пазара, откъм
входа към прелеза, в близост до тараба, които към 21.02.2024г. не са били
обезопасени с парапет, но приблизително седмица по-късно парапет бил
монтиран. Според заключението на приетата по делото техническа
експертиза, вещото лице след проверка в архива на Община Р. и Общински
пазари Р., е констатирало, че стъпалата са част от проект Реконструкция на
Централен общински пазара за групи 1 и 2, за които е издадено Разрешение за
строеж №365/16.06.2000г. В проекта бил предвиден проход между търговските
клетки за пешеходен достъп от ул. „Шипка“ към вътрешната част на
Кооперативния пазар, като за преодоляване на денивелацията били
предвидени за изграждане три стъпала. В проекта не било предвидено
поставяне на парапет. Липсвали данни относно кога и от кого е поставен
парапет и на база каква проектна документация.
Анализирайки събраните по делото доказателства
първостепенният съд е приел, че според нормата на чл.11, ал.1 от ЗОС,
задължение на общината е да управлява своите имоти и вещи, в интерес на
населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. Приел е, че процесното стълбище не отговаря на изискванията,
визирани в чл.15, ал.3 от Наредба №4/01.07.2009г. за проектиране, изпълнение
и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда
на населението, включително за хора с увреждания. Според тази разпоредба:
„От двете страни на стълбищното рамо се изграждат парапети …“ при
спазване на определени изисквания. Такива парапети не са предвидени в
проекта, но след инцидента Общината е обезопасила стъпалата, монтирайки
парапет по средата на стъпалата. Действително проектът е изпълнен през
2000г., а Наредбата е в сила от 2009г., но въпреки това, след влизането си в
сила тя има действие занапред и макар да не предвижда премахване на
4
строежите, които не съответстват на изискванията й, същите следва да бъдат
приведени в съответствие с нея, в максимално възможна степен. В този
смисъл съдът е счел, че е задължение на Общината, чрез своите служители да
извърши всички възможни действия да приведе стълбището в съответствие с
изискванията на Наредбата, за да не съществуват неприемливи рискове от
инциденти при използването му , като подхлъзване, падане, удар и др. Съдът
се е позовал и на Приложение І на Регламент (ЕС) №305/2011 на Европейския
парламент и на Съвета от 09.03.2011г. за определяне на хармонизирани
условия за предлагането на пазара на строителни продукти. Приел е също
така, че Общината е бездействала и не е обезопасила стъпалата на
Кооперативен пазар - Р., изградени за преодоляване разликата в нивата на
тротоара към ул. Шипка и настилката във вътрешната част на пазара-обект,
предназначен за обществено ползване и тя, като негов собственик е следвало
да положи необходимата грижа, за да осигури безопасността на гражданите.
Поради това е счел, че с оглед бездействието на Общината, следва да се
ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД за причинените при процесния
инцидент имуществени и неимуществени вреди на ищцата. Съдът е приел, че
е налице причинно – следствена връзка между настъпилия инцидент и
претърпените от Е. М. имуществени вреди, изразяващи се в разходи, свързани
с лечението, както и неимуществени вреди – болки, страдания и негативни
преживявания, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По тези съображения искът за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди е уважен за сумата 2480лв., а искът за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - за сумата 2000лв., частично предявена от
общ размер 50000лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
21.02.2024г. до окончателното им изплащане.
Окръжният съд намира, че решението е неправилно. При правилно
установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилни
правни изводи, поради допуснато неправилно приложение на материалния
закон.
Безспорно е установено, че въззиваемата Е. М. е претърпяла
инцидент на територията на Общински пазар в гр.Р., като се подхлъзнала от
мокри стъпала, паднала е на земята, вследствие на което е получила
пертрохантерно счупване на горна трета на дясна бедрена кост. Безспорно е
установено, че в резултат на това падане ищцата е претърпяла имуществени и
5
неимуществени вреди. Настоящия състав намира, че отговорността на
Общината за обезщетяването им не може да бъде ангажирана, по следните
съображения: Безспорно е, че Общината е собственик на Общинския пазар в
гр.Р., на територията на който е паднала ищцата. Неоснователно е твърдението
в исковата молба, че инцидентът е станал вследствие необезопасяване на
стъпалата с парапет от страна на Общината, съответно на нарушение от нейна
страна на норми на чл.11, ал.1 ЗОС, на чл.215б от Наредба №7/23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, ЗУТ и
Наредба №5 за правила и норми по ТСУ. Според заключението на съдебно-
техническата експертиза въз основа на разрешение за строеж
№365/16.06.2000г. е разрешено на Община-Р., съобразно съгласувани и
одобрени архитектурни проекти да извърши СМР за Реконструкция на
централен общински пазар за групи 1 и 2, инженерна инфраструктура,
вертикална планировка, трафопост, пътни работи и озеленяване. Към момента
на проектиране и изграждане на проекта „Реконструкция на Централен пазар“
е в сила Наредба №5 за правила и норми по ТСУ от 1995г., която не касае
вертикалната планировка на терена. Въпросът относно необходимостта от
монтиране на парапети по стъпала е регулиран в Наредба №РД-02-20-
2/26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален
дизайн на елементите на достъпна среда в урбанизираната територия.
Предходната Наредба №4/01.07.2009г. не е била действаща към момента на
проектирането и строителството. Неправилно районният съд е приел, че
Община Р. следва да отговаря за претърпените вреди в качеството на
собственик и поради неизпълнение на задължението и да обезопаси стъпалата
с поставяне на парапет. Липсва нормативно установено задължение за
проектиране и поставяне на парапет на трите стъпала през 2000г., когато е
извършвана реконструкцията на пазара, реализирана по одобрени
архитектурни проекти и издадено разрешение за строеж. Наредба №РД-02-
20-2/26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален
дизайн на елементите на достъпна среда в урбанизираната територия и на
сградите и съоръженията /ДВ бр.12.2021г./ има действие занапред и се
прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване /
на инвестиционен проект/ и производството по издаване на разрешение за
строеж започва след влизането й в сила. Действие за занапред има и
отменената с нея Наредба №4/01.07.2009г. ,а и двете наредби не са били
6
действащи към момента на проектирането, реконструкцията и строителството
на кооперативния пазар. Следователно за Общината не съществува
нормативно установено задължение да привежда стълбите в съответствие с
тази Наредба и да изгражда парапет, няма бездействие от нейна страна и
неизпълнение на нормативно задължение, за да бъде ангажирана нейната
отговорност. Не може да бъде основание за ангажиране отговорността и
нормата на чл.11, ал.1 ЗОбС, на която се е позовала ищцата. Съгласно тази
разпоредба имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин. Т.е. според нея Общината следва да упражнява
правомощията си съобразно разпоредбите на закона, респ. изискванията му, за
да бъде постигната целта му - добро управление на съответните обществени
имоти. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го
предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение. В случая не е налице непредприемане от страна на
Общината на предписано от закона действие-непоставяне на парапет, защото
такова изискване в закона няма. Неправилно първоинстанционният съд се е
позовал и на Регламент /ЕС/№305/2011 на ЕП и съвета от 09.03.2011г. за
определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на
строителни продукти, Приложение I, в което се сочи, че строежите като цяло и
като отделни части трябва да са годни за предвидената за тях употреба, като
по-специално се вземат предвид здравето и безопасността на лицата,
участващи в целия жизнен цикъл на строежите. При условие че е налице
нормално поддържане, строежите трябва да отговарят на тези основни
изисквания за строежите в продължение на един икономически обоснован
период на експлоатация. Цитираният Регламент поставя изисквания към
строителни продукти и строежи занапред, а не към вече построени такива.
Ето защо, поради липсата на противоправно поведение от страна
на въвзивника, изразяващо се в бездействие, претенциите за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди следва да
бъдат отхвърлени, поради липса на елемент от фактическия състав на
разпоредбата на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено
и исковете-отхвърлени.
7
С оглед изхода на спора, на въззивника се дължат разноски за двете
инстанции, в случая за възнаграждение за юрисконсулт-по 300лв. за всяка
инстанция.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №842/29.05.2025г., постановено по гр.д.
№5505/2024г. по описа на Районен съд Р., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. П. М., ЕГН **********, от гр.Р.,
ул.Ц.О. ** против ОБЩИНА Р., ЕИК *********, представлявана от к. П.М.,
искове за заплащане на сумата 2480 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени консумативи при проведено
лечение, както и за сумата 2000 лева, частично предявена от 50000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 21.02.2024г. до окончателното им изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е. П. М., ЕГН **********, от гр.Р., ул.Ц.О. ** да
заплати на ОБЩИНА Р., ЕИК *********, представлявана от к. П.М. сумата
600лв.-разноски за двете инстанции, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт /по 300лв. за всяка инстанция/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8