Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
гр. Габрово, 10.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Гишина адм. дело № 126
по описа за 2022 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Съдът е сезиран с жалба от Х.А.В. *** против Решение № 26 от 08.06.2022 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 28.06.2021 година на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Габрово.
В жалбата се изразява несъгласие с отказа за отпускане на т. нар. учителска добавка към пенсията с мотив за дублиране на стажа за периода 17.09.1993 – 21.01.1995 година, като оспорващата твърди, че през посочения период не е била на работа в Селекционен център по животновъдство – гр. Пловдив, откъдето е напуснала на 16.09.1993 година и на 17.09.1993 година е започнала работа в ПТГ „*******“ – гр. Дряново. Прави се искане за отмяна на оспореното решение.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично,
поддържа жалбата, както и искането по същество.
Ответната страна Директор на ТП на НОИ
– Габрово не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание; в депозирани от надлежно упълномощен процесуален
представител /юрисконсулт/ писмени бележки се развиват доводи за
неоснователност на оспорването, по същество се прави искане за отхвърлянето му
/л. 127-128/.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С Разпореждане № ********** от 23.10.2020 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово на Х.В. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО /л. 49/, чийто размер е изменян с последващи актове на пенсионните органи, като с Разпореждане № ********** от 10.02.2021 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово пенсията е определена в действителен размер /л. 50/.
По оспорване на В. против Решение № 33 от 25.06.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово /л. 87-88/, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 10.02.2021 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово /л. 50/, е постановено Решение № 160 от 19.11.2021 година по адм. дело № 158/2021 година на Административен съд – Габрово /л. 108-110/, оставено в сила с Решение № 4809 от 18.05.2022 година по адм. дело № 468/2022 на ВАС /л. 111-112/, като съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано.
С Разпореждане № ********** от 28.06.2021 година на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Габрово на основание чл. 102, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 5 от КСО личната пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. е преизчислена служебно от 01.04.2021 година поради допълнително придобит от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията, като със същото разпореждане преизчисленият размер на пенсията е осъвременен, считано от 01.07.2021 година, на основание чл. 100 от КСО /л. 102/.
Недоволна от разпореждането, Х.В. го обжалва с жалба с вх. № 1012-07-22 от 23.08.2021 година /л. 103/, като излага доводи, че следва да ѝ бъде отпусната учителска добавка поради наличие на по-дълъг от изискуемия учителски стаж от 25 години и 8 месеца.
След
спиране с Решение № 46 от 21.09.2021 година на административното производство
до приключване с влязъл в сила съдебен акт по адм. дело № 158/2021 година на Административен
съд – Габрово /л. 104/, Директорът на ТП на НОИ –
Габрово е постановил Решение № 26 от 08.06.2022 година /л. 113-114/, с което е
възобновил административното производство и е отхвърлил жалбата на Х.В. с
мотив, че в КСО е застъпен принципът на придобито еднократно право на пенсия,
приложим към пенсиите за осигурителен стаж и възраст, т.е. след придобито право
на пенсия /в случая през 2020 година/ за лицето не се прави нова преценка на
правото съобразно новите условия през следващите години, поради което претенцията
за отпускане на добавка от Учителския пенсионен фонд /УПФ/ поради наличие на учителски
стаж към 01.03.2021 година в размер на 26 години, 01 месец и 01 дни е
неоснователна.
Решението е връчено на жалбоподателката на 10.06.2022
година, видно от копие на известие за доставяне /л. 115/, и по предприето в
срок оспорване на решението е образувано настоящото съдебно производство.
Изложеното обуславя извода относно спорния момент в
производството в административната и в съдебната му фаза, а именно следва ли
жалбоподателката да получава добавка от УПФ към отпуснатата ѝ пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Съгласно чл. 69в, ал. 1 от КСО учителите придобиват право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и
10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен
стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31
декември 2016 година възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година, както следва: до 31 декември 2029 година възрастта за жените
се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 година
– с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст;
до 31 декември 2017 година възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за
всяка календарна година, а от 1 януари 2018 година – с по 1 месец за всяка календарна
година до достигане на 62-годишна възраст.
Цитираната правна норма предвижда по-благоприятни условия
за пенсиониране на учители по отношение на изискуемата възраст, в сравнение с
общия случай по чл. 68, ал. 1 от КСО, като законодателят е въвел изискване за
наличие на две кумулативни предпоставки, за да бъде придобито правото на ранно
пенсиониране от учители по чл. 69в, ал. 1 от КСО - настъпила възраст и
определен брой години осигурителен учителски стаж. Конкретно за жените, за да
бъде придобито правото на ранно пенсиониране е необходимо навършена възраст от
57 години и 10 месеца, към който момент лицето да има и учителски осигурителен
стаж от 25 години и 8 месеца, като след 31.12.2016 година, възрастта се
увеличава за всяка година с по 2 месеца до 31 декември 2029 година.
Разпоредбата на чл. 69в, ал. 2 от КСО сочи, че на лицата по
ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от УПФ в размер, определен
по реда на чл. 70 и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето
до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1,
което води до извода, че правото на пенсия за ранно пенсиониране от УПФ
придобиват лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО.
Разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 от КСО пък предвижда
възможността на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на
ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, да се изплащат
пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от УПФ в
размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска
във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни
за допълнително положен учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия
по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен
фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя
месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд.
На учителите, които имат изискуемия по чл. 69в, ал. 1 от КСО учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта
по чл. 68, ал. 1 от КСО, се изплаща пенсия в пълен размер от УПФ до навършване
на възрастта по чл. 68, ал. 3 от КСО. След навършване на възрастта по чл. 68,
ал. 3 от КСО, пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии“ /чл. 69в, ал. 4 от КСО/.
В процесния случай, към датата на подаване на заявлението
за пенсиониране - 10.08.2020 година жалбоподателката В. е имала навършена възраст 61 години и 07 месеца,
т.е. отговаряла е на условията за възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, имала е
и изискващият се за 2020 година осигурителен стаж от 35 години и 10 месеца по
чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО – 38 години, 08 месеца и 21 дни, но не е имала изискващият
се учителски осигурителен стаж от 25 години и 08 месеца – учителският стаж на В.
е бил 25 години, 07 месеца и 11 дни.
При посочените по-горе данни, към 10.08.2020 година Х.В. е
отговаряла единствено на условията за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО,
каквато ѝ е била отпусната с Разпореждане № ********** от 23.10.2020
година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово /л. 49/, определена в действителен размер с Разпореждане
№ ********** от 10.02.2021 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово
/л. 50/. Разпореждане № ********** от 23.10.2020 година на Ръководител „ПО“ при
ТП на НОИ – Габрово /л. 49/, няма данни да е обжалвано, поради което е влязло в
сила, т.е. представлява стабилен административен акт, чиято законосъобразност
не може да бъде преценявана в рамките на настоящото производство. Разпореждане № ********** от 10.02.2021 година на
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово /л. 50/, потвърдено с Решение № 33 от 25.06.2021 година на
Директора на ТП на НОИ – Габрово /л.
87-88/, е било обект на съдебен контрол – с Решение № 160 от 19.11.2021 година
по адм. дело № 158/2021 година на Административен съд – Габрово /л. 108-110/,
оставено в сила с Решение № 4809 от 18.05.2022 година по адм. дело № 468/2022
на ВАС /л. 111-112/, оспорването на В. е отхвърлено като неоснователно и
недоказано, т.е. и Разпореждане № ********** от 10.02.2021 година на
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово представлява стабилен административен
акт, който не може да бъде подлаган отново на съдебен контрол за
законосъобразност в рамките на настоящото производство.
След като към 10.08.2020 година жалбоподателката Х.В. е отговаряла
единствено на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
по реда на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, каквато ѝ е била отпусната с
Разпореждане № ********** от 23.10.2020 година на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ – Габрово, то не е имала право на изплащане на добавка от УПФ, тъй законът
не предвижда изплащането на такава – В. е придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, а не при условията на чл. 69в, ал. 1,
вр. ал. 3 от КСО. Този извод не се променя от наличието на допълнителен стаж
след пенсионирането, бил той и учителски, довел до издаване на процесното Разпореждане
№ ********** от 28.06.2021 година на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Габрово, тъй
като правото на пенсия вече е било реализирано, като допълнително установеният
осигурителен стаж се явява основание за изменение на размера на отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквото е постановено с процесното
разпореждане. Спорът относно стажа на В. за периода
17.09.1993 – 21.01.1995 година е разгледан при издаване на Разпореждане № ********** от 10.02.2021 година на
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово /л. 50/, потвърдено с Решение № 33 от 25.06.2021 година на Директора на ТП на НОИ
– Габрово /л. 87-88/, като решението е
било обект на съдебен контрол - Решение № 160 от 19.11.2021 година по адм. дело
№ 158/2021 година на Административен съд – Габрово /л. 108-110/, оставено в
сила с Решение № 4809 от 18.05.2022 година по адм. дело № 468/2022 на ВАС /л.
111-112/.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай
липсва правно основание за определяне на добавка от УПФ към отпуснатата лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, поради което
оспореното Решение № 26 от 08.06.2022 година на Директора на ТП на НОИ –
Габрово се явява правилно и законосъобразно, съобразено с материалния закон и
неговата цел.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 26 от 08.06.2022 година на
Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 28.06.2021 година
на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Габрово са издадени от компетентни органи
предвид разпоредбите на чл. 99 във връзка с чл. 98, ал. 1 от КСО /за разпореждането/
и чл. 117 от КСО /за решението/, в писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както
и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност
на актовете и съответно неоснователност на оспорването.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от
Административно-процесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А.В. *** против Решение № 26 от 08.06.2022 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 28.06.2021 година на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Габрово.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: