Присъда по дело №601/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 179 от 07.10.2024 година, постановена по НОХД №
601/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт
против подсъдимият А.Х. /А.Н./, гражданин на САР, по обвинение в престъпление по
чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 02.09.2024 година, в района на гранична пирамида №
278, находяща се в землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат
наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от
една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено
за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3
от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред
съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. Г.Г. от
АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия
не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване
правата на А.Х..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Г.Г. заявява,
че от събраните по делото доказателства се установява фактическа обстановка,
идентична с изложената в обвинителния акт и същата не се оспорва. Твърди се, че
А.Х. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение - престъпление по
чл.279, ал.1 от НК, но предвид наличието на многобройни и изключителни смекчаващи
вината обстоятелства, защитникът пледира за едно минимално наказание и за
прилагане разпоредбата на чл. 55 от НК.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият А.Х. (S.A.) е роден на ***г. в гр. ***, Кралство Мароко и е
поданик на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и да отиде в страна
от Западна Европа, за да търси по - добро бъдеще. За целта той отишъл в Република
Турция и се установил в гр. Истанбул, където имало много бежанци. Тъй като не
разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, решил да
премине по незаконен път турско - българската граница и той се свързал с
неустановено лице, което срещу парично възнаграждение от 4000.00 евро се съгласило
да му помогне да достигне от Турция до Сърбия през Република България, като част от
пътя на подсъдимия към страна от Западна Европа и по-конкретно - Италия. В
изпълнение на намерението си подсъдимият, като част от група от общо 7 лица,
всички имащи намерение да влязат в Република България не по установения за това
ред, били отведени в близост до турско българската граница, след което групата,
водена от едно неустановено по делото лице продължила да се движи пеша и така
достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата /т.н.
„ограда“/. На 02.09.2024 г. вечерта водачът на групата поставил метална стълба над
възпрепятстващото съоръжение на турско - българската граница в близост до
1

намиращи се наблизо ветрогенератори и казал на всички от групата да тръгват след
него, след което подсъдимият преминал по стълбата над съоръжението заедно с
останалите лица от групата и техния водач, като по този начин влязъл от Република
Турция в Република България в района на 278 гранична пирамида, находяща се в
землището на с.Лесово, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта.
При влизането си в страната подсъдимият не носел документи за самоличност, нито е
притежавал документи, даващи му право да влезе в страната ни. След това
подсъдимият и спътниците му, водени от тения водач продължили пеша движението
си на територията на Република България като вървели шест дин.
На 09.09.2024 година около 20.30 часа подсъдимият и останалите негови
спътници се качили в автомобил, с който трябвало да продължат придвижването си
към вътрешността на страната ни. В този автомобил имало шофьор, който им дал знак
да влизат вътре. Един час след потеглянето на автомобила, в който се намирал
подсъдимия, той бил спрян около 21.15 часа в град Тополовград за проверка от
полицейски служители, между които и св. Д.Д. и св. П.Д. – служители в РУ
Тополовград към ОДМВР Хасково.
При извършената полицейска проверка на превозното средство, подсъдимият
бил установен и задържан от полицейските служители заедно с останалите шест лица
от групата чужди граждани и шофьорът на автомобила – български гражданин – Х.Х.,
който представил документ за самоличност. При задържането на подсъдимият, в него
не са били намерени документи за самоличност, както и такива, даващи му право да
влезе в Република България, нито впоследствие подсъдимият е представил такива.
След задържането на групата лица на 09.09.2024 година, свид. Б.С. – също
служител в РУ Тополовград към ОДМВР Хасково участвал при снемане обяснения от
задържаните лица с помощта на преводач и заедно с тях свидетелят посетил
землището на с. Лесово, където наблизо се намирали ветрогенератори до държавната
ни граница с Р Турция и там чуждите граждани разпознали мястото, където са
преминали възпрепятстващото съоръжение, което отговаряла но 278 гранична
пирамида.
При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е
А.Х. /А.Н./, поданик на Кралство Мароко.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че А.Х. (S.A.) не
е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите Д.Д., П.Д.
и Б.С., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2
от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Показанията на свидетелите Д.Д., П.Д. и Б.С. са правдиви, логични и последователни,
поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и
обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по
делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Д.Д.,
П.Д. и Б.С., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на
2

подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на
извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за
осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на
откриването му като пътник в спрения от полицейските служители лек автомобил и
последвалото задържане на него и спътниците му.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият А.Х. е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 02.09.2024 година, в района
на гранична пирамида № 278, находяща се в землището на село Лесово, област Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по
посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелите Д.Д., П.Д. и Б.С., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното,
от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната
режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в
първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на
надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият
случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република
България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е
довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279
НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или
мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване.
Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото
разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с
установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни
граница от територията на Република Турция на територията на Република България,
като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е
предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след
което да продължи към Сърбия и по-късно към държава от Западна Европа - Италия.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А.Х. за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена,
3

дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница
между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно
който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на
убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България,
подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита
му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното
поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е
единствено с цел да достигне територията на страната ни и да продължи към държава
от Западна Европа, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат
основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.А.Х. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и
степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това,
че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от
него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина
по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението,
както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът
прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично
отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия,
същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона наказание за
извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за
извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от
свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на
500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на А.Х., тъй като към момента на
деянието той не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание
е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо
ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на това наложено
наказание на подс.А.Х. за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът счита, че не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл. 55,
ал.3 от НК и на А.Х. да не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на тази
разпоредба би се стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение като
процесното и затова според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл. 55, ал. 2
НК ще доведе до изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. В случая
са налице и отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на обществена
4

опасност на деянието и динамиката на този вид престъпления в страната и с не
налагането на кумулативно предвиденото наказание глоба би се стигнало до
неоправдано снизхождение.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не
следва да се присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
5

Номер на акта:	179
Дата:	7 октомври 2024 г. (в сила от 23 октомври 2024 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200601
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 септември 2024 г.

Присъда по дело №601/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите