РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. ХАСКОВО, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500162 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
Обжалва се от Ж. Ж. Ж. от *** чрез адвокат З.Д. решение
№12/17.01.2022г. постановено по г.д. №1333/2021г. по описа на Районен съд
Димитровград, с което се отхвърля иска на Ж.Ж. против „Кредит инкасо
инвестъмънт БГ“ЕАД частичен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 от
ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на
„Кредит инкасо инвестмънт БГ"ЕАД, че Ж.Ж.Ж. не му дължи сумата от
450 лева- главница, представляваща част от обща главница от 4167,16 лева,
150 /сто и петдесет/ лева законна лихва за периода от 09.08.2018г. -
29.01.2021г, представляваща част от законната лихва за същия период в
размер на общо 1046,42 лева, неолихвяемо вземане от 300 лева,
представляващо част от неолихвяемо вземане в размер на общо 3799,27 лева
и 100 лева разноски, представляващи част от разноски в общ размер 610,95
лева, за които общи суми е издаден изпълнителен лист на 16.03.2012г.от
Софийски градски съд,Търговско отделение, VI състав, по т.д.№1490/2012г. и
във връзка с който е образувано изпълнително дело №20209290401799 по
1
описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег.№929, с район на действие ОС
Хасково, като неоснователен.
В жалбата на Ж. Ж. Ж. чрез адвокат З.Д. се развиват
оплаквания за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
Община ***,в който се оспорва жалбата като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото
доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от
фактическа страна.
Постановеното от Районен съд и обжалвано пред
настоящата инстанция решение е допустимо и валидно.Водещите факти са,че
ищецът Ж. Ж. Ж. е бил осъден да заплати на „Профи Кредит България"ЕООД
сумата от 5523,71 лева, ведно със законната лихва от 07.10.2010г.- датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на
задължението, 90 лева разноски по арбитражното производство, 50 лева,
представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по
издаване на изпълнителен лист и сумата от 470,95 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.Осъждането е по силата на Решение
№2467/07.10.2010г. по вътрешно арбитражно дело №2467/2010г. по описа на
арбитър Б.Г.
По молба от 25.04.2012г. на „Профи Кредит България"ЕООД до ЧСИ
Неделчо Митев с рег.№841 е образувано изп.дело №20128410405342/2012г.
срещу длъжника Ж. Ж. Ж.. На 04.05.2012г. на длъжника и въззивник е
връчена Покана за доброволно изпълнение връчена лично на Ж.Ж. и запорни
съобщения за налагане на запор върху банкови сметки. Съгласно ППВС
№3/18.11.1980г. с образуването на изпълнително производство се прекъсва
давността, като по време на самото изпълнително производство давност не
тече. Действието на това Постановление на ПВС е до приемането на ТР №2 от
26.06.2015г. по т.д №2/2013г. на ОСГТК,с което се предвижда, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност. Хронологията на извършените изпълнителни действия, а именно-
изпращане от ЧСИ на 05.08.2015г.до длъжника Призовка за принудително
2
изпълнение за опис на движимото му имущество, която е била доставена до
адресата Ж. на 13.08.2015г., с отказ да я получи;конституирането на
13.12.2018г. на ответникът „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ"ЕАД, в
качеството си на частен правоприемник на „Профи кредит България"ЕООД
по изпълнително дело№20128410405342/2012г., като взискател на основание
Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018г. сключен между „Профи
кредит България"ЕООД и „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ"ЕАД. Длъжникът
Ж.Ж. е бил уведомен на основание чл.99 ал.З от ЗЗД за цедираното вземане с
известие за доставяне от 15.11.2018г.
С Постановление на ЧСИ Неделчо Митев от 19.02.2019г., на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години/, е прекратено
изпълнителното производство по изп.дело №20128410405342/2012г.
По молба на „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ"ЕАД и въз основа на
приемо- предавателен протокол от 14.08.220г. изпълнителен лист от
16.03.2012г. е предаден на „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ"
По молба от 06.11.2020г. до ЧСИ Николета Кавакова от„Кредит
Инкасо инвестмънтс БГ" е образувано изпълнително дело №20209290401799
срещу Ж. Ж. Ж. въз основа на горепосочения изпълнителен лист, издаден на
16.03.2012г. по т.д.№1490/2012г. по описа на СГС и сключения на
08.08.2018г. Договор за прехвърляне на вземания между „Профи Кредит
България"ЕООД и „Кредит инкасо инвестмънтс БГ"ЕАД. На 11.11.2020г. до
ищеца била изпратена покана за доброволно изпълнение ведно със Запорно
съобщение изх.№54570/11.11.2020г. ЧСИ Кавакова наложила запор върху
трудовото възнаграждение в ЕТ"Ж.-Ж.Р.", както и върху всяко друго
възнаграждение, в т.ч. и вземания по граждански договори, получавано от
Ж.Ж..
Спорният момент,повдигнат с исковата молба от 19.04.2021г. с
правно основание чл.439 от ГПК и поддържан във въззивното производство
се концентрира погасено ли е поради изтекла давност вземането на
кредитора-ответник към длъжника Ж.Ж., прекъсната ли е била тази давност в
хода на двете изпълнителни производства и дължимостта на сумите визирани
в изпълнителен лист от 16.03.2012г.
С обжалвано решение районният съд е дал своя отрицателен
3
отговор,като е отхвърлил иска по чл.439 от ГПК като
неоснователен.Противопоставянето на жалбоподателя,че не му е връчено
уведомление за прехвърленото вземане,съдът е преодолял опирайки се на
известие за доставяне, от което безспорно е видно, връчено лично на Ж.Ж.
срещу подпис на 15.11.2018г.
По отношение на възражението за давност следва да се отбележи,че
съдът правилно се е ориентирал в прилагането на способите,които прекъсват
давността. Изпълнителният лист е издаден на 16.03.2012г. Изп. д.
№20128410405342/2012г. е образувано на 25.04.2012г. по време на
действието на ППВС №3/18.11.1980г. съгласно което образуването на
изпълнително производство прекъсва давността, като по време на самото
изпълнително производство давност не тече. Прекратяването на делото е на
друго основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
С приемането ТР №2 от 26.06.2015г. по тд №2/2013г. на ОСГТК е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност. С оглед на това, от образуването на изп.дело
№20128410405342 на ЧСИ Неделчо Митев до 26.06.2015г. намира
приложение ППВС №3/18.11.1980г. и погасителна давност не тече,
независимо дали има или не извършени изпълнителни действия. Началния
момент от който започва да тече погасителна давност е от 26.06.2015г., при
действието на ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д №2/2013г. на ОСГТК . Вземането
би се погасило по давност на 26.06.2020.,но тъй като през същия период
взискателят и ЧСИ са извършили описаните по-горе действия по
изпълнителното дело№20209290401799 по описа на ЧСИ Н.Кавакова, които
прекъсват погасителния давностен срок.Направеното възражение за изтекла
абсолютна давност в исковата молба и поддържано във въззивната жалба е
неприложимо в настоящия случай,тъй като разпоредбата на чл.112 ал.1 от
ЗЗД има действие от 02.06.2021г. и давността започва да тече след тази дата
Крайният извод за липса на погасителна давност по отношение на
вземането на районния съд е правилен и законосъобразен и по изложените по
горе аргументи се споделя изцяло от настоящата инстанция.
Подробното мотивиране на решението и достигането на крайния
извод,който извод съвпада и с извода на въззивната инстанция не налага
4
излагане отново на мотиви,поради което съдът препраща изцяло на основание
чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,което води до
оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция въззивникът
Ж.Ж. следва да заплати на в размер на 300 лв.
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
Потвърждава решение №12/17.01.2022г. постановено по г.д.
№1333/2021г. по описа на Районен Димитровград.
Осъжда Ж. Ж. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес в
с.***, община ***, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ"ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул."Панчо Владигеров" №21, бизнес сграда „Люлин-6" ет.2, направените по
делото разноски в размер на 300 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5