РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Враца, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420103554 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Ц.Т. Ц. ЕГН:
**********,чрез адв. В.Ч. от АК - Враца с адрес на упражняване на дейността: гр.
Враца, ул.“Лукашов“№10, ет.5, офис 502 против „БГ РЕНТ 2017“ ЕООД, гр. Враца,
ул.“Екзарх Йосиф“№ 48, вх.Б,ет.4, ап.10, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Ю. М. К..
Ищецът твърди, че на 13.01.2012г. упълномощил лицето М. К. АС.
/пълномощник/ пред нотариус Г. Х. рег.№ **** на НК с район на действие PC - Бяла
Слатина със следните права: по чл.38 от ЗЗД, да го представлява пред всички
необходими инстанции в РБ с право да закупува недвижими имоти - земеделска земя
на територията на РБ, при цена и при условия каквито той прецени, да сключва
договори за аренда и наем със собствената му земеделска земя, за пред ОбСЗ,
физически и юридически лица във връзка с извършване на споразумения или служебни
разпределения с цел окрупняване на масиви за ползване. Пълномощното е издадено без
краен срок. Тази информация се извличала от отразеното в общия регистър на
нотариус Х., тъй като ищецът не разполага с екземпляр или препис от пълномощното.
Последното е било предадено в оригинал на пълномощника в момента на издаването
му.
Ищецът посочва, че е собственик на земеделски земи, които закупува на свое
име и отдава под наем или аренда на собствено си дружество „Балмек - Тончев и сие“
СД, с. Търнава, ЕИК: *********, в което той е неограничено отговорен съдружник и
управител. „Балмек - Тончев и сие“ СД е регистриран земеделски производител от
дълги години - още преди упълномощителната сделка от 13.01.2012г. Чрез това
дружество извършва селскостопанска дейност по производство и търговия с
непреработена земеделска продукция върху собствени и/или наети земи в различни
1
землища, включително землище с. Търнава.
През лятото на 2021 г. ищецът подал поредната декларация за участие в
разпределението на земеделските земи в землището на с. Търнава и малко след това
разбрал, че 381,273 дка от собствената му земя се дублира с ответника, който се явява
неин ползвател за стопанските 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024 години по силата на
договор за наем на земеделски земи от 10.11.2020 г. с нотариална заверка на подписите
рег.№ 5769/10.11.2020г. на нотариус № ***- А. В., с район на действие PC - Враца,
сключен между ищеца, чрез пълномощника му М. К. АС. и ответното дружество на
сина му Ю. М. К., при наемна цена от 40 лв./ и то само за използваната част от
земеделската земя. Тоест, „БГ Рент“ 2017“ ЕООД може и да не заплати на ищеца по 40
лв. за всеки един декар, защото това зависи от обстоятелството дали реално го ползва.
Посочва, че договорът е вписан в СВ - гр. Бяла Слатина с вх.рег.№ ***/11.11.2020г„
акт № ***, том **. Пълномощник **. се е легитимирал пред нотариус В. с пълномощно
рег.№ ***** и **/13.01.2012г„ том **, акт *** на нотариус Г.Х. рег.№ *** на НК с
район на действие PC - гр. Бяла Слатина.
Твърди се на следващо място, че към този момент ищецът напълно е забравил
за това пълномощно, още повече, че отношенията му с пълномощника М.А. са
влошени от 2014 година. Последният е спрял да купува земя за ищеца, а още по-малко
да я отдава от негово име на трети лица за ползване. Подобно действие дори не е
коментирано между доверител и довереник, защото последния от дълги години сам
обработва земите си /чрез собствено търговско дружество/. Ц. нито е знаел за
сключения с ответника договор за наем на 10.11,2020г„ нито е бил уведомен от А. или
от сина му, както преди подписването му, така и след това. Между тях не е имало
подобна тема на разговори, защото в този момент те не разговарят от години,
контактите по между им са преустановени. Ищецът не е желаел земята му да бъде
отдавана под наем от А. при каквито и да било условия, защото я ползва за себе си и
той решава кога и как това да се случва. Затова ищецът е сметнал упълномощителната
сделка за прекратена и по никакъв начин не е допускал, че А. ще злоупотреби след
повече от 9 години с пълномощното, което му е издал на времето. А. по никакъв начин
не е питал Ц. дали желае някой друг да ползва земята му, нито преди, нито след
сключването на процесния договор за наем от 10.11.2020г.Аргументира се тезата, че
довереникът А. не е изпълнил задълженията си към доверителя по чл.284 ЗЗД и
сделката е останала „скрита“ за ищеца, макар и да е била вписана в имотния регистър.
По този начин пълномощникът е злоупотребил с даденото му доверие и е сключил
сделка със сина си във вреда на ищеца. Знанието за увреждащата сделка у сина Ю. К.
се предполага на основание чл. 135, ал.2 ЗЗД, макар и това да няма пряко отношение
към действието на сключения наемен договор спрямо ищеца, защото третото лице
често пъти е добросъвестно /в случая обаче е различно/. Незабавно след като узнава за
сделката, ищецът отишъл при нотариус Г.Х. и на 08.06.2021г. оттеглил пълномощията
на М.А. и конкретно процесното пълномощно per.№ 185, 186 от 13.01.2012г., том I, акт
6 на същия нотариус, което като действие е показателно за отношението на ищеца към
действията на пълномощника.
Във връзка с изложеното се твърди, че сключеният на 10.11.2020г.
тригодишен наемен договор пряко уврежда ищеца, защото го лишава от възможност да
ползва собствената си земеделска земя за продължителен период от време, той не е
имал намерение да я отдава под наем на ответника при никакви условия и срокове,
защото тя му е необходима за собственото производство, а пълномощника и неговия
син са добре запознати с това.
Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
договор за наем на земеделска земя от 10.11.2020г. с нотариална заверка на подписите
2
рег.№ ***/**.**.***г. на нотариус А. В. № **** на нотариалната камара с район на
действие PC - Враца, вписан в СВ - гр. Бяла Слатина с вх. рег.№****/**.**,**г„ акт
№***, том ***, сключен между Ц. Т. Ц. от с, Т., Община *****, Област ***, ул.“*****“
№ ***, ЕГН: **********, чрез пълномощник М. К. А., ЕГН: ********** и „БГ РЕНТ
2017“ ЕООД, гр. Враца, ул.“Екзарх Йосиф“№ 48, вх.Б, ет.4, ап.Ю, ЕИК: *********,
няма действие за Ц. Т. Ц. на основание чл.40 ЗЗД.Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответника оспорва така предявената претенция,
като я намира за изцяло неоснователна.Твърди се на първо място, че от изложението на
обстоятелствата, на които тя се основава, не става ясно при твърдения за липса на
представителна власт /така твърди ищеца, че липса на представителна власт е била
налице у пълномощника му към датата на атакувания договор за наем, поради
оттегляне на пълномощното/, какъв е правния му интерес от настоящия иск, след като
действията при липса на представителна власт се уреждат от други норми на ЗЗД.На
второ място се посочва, че формалното изложение на твърдения за действия по
увреждане, знание и настъпила вреда са голословни, тъй като не се подкрепят от
доказателства. Изявленията на ищеца за увреждане не доказват такова.На следващо
място се аргументира тезата, че твърденията на ищеца за презумция за знание /с
препращане за приложение по аналогия от чл. 135 ЗЗД/ между управителя на ответното
дружество и пълномощника - негов баща/ не разширяват презумпцията и по отношение
на умисъла /сговаряне/ за увреждане или наличие на вреда. Не става ясно от
твърденията на ищеца как са установени всички посочени елементи от фактическия
състав на правната норма, по която ищеца квалифицира претенцията си.
На последно място се посочва, че твърденията на ищеца са и неверни, тъй като
споменава за краткотрайни отношения между него и пълномощника, които по силата
на упълномощаването, съпроводено с поръчка, били продължили за един къс период
от време, след което той бил останал с убеждението, че неговия пълномощник е наясно
относно нежеланието на ищеца пълномощното да бъде употребявано за
представителство отново, респ. мандатното правоотношение по него - прекратено.В
тази връзка се твърди, че между ищеца и пълномощника в изпълнение на поръчките и
представителството по пълномощие, пълномощникът е осъществил многобройни
сделки по покупки, продажби и наеми на земеделска земя, които ищецът е одобрил с
конклудентни действия /каквато е била и практиката помежду им/, като е приел
съответните нотариални актове и договори, сключени от негово име, а в последствие е
започнал да обработва, регистрира, ползва и/или отдава под наем закупените земи.
Отправяни са чрез пълномощника от името на ищеца и нотариални покани, заявления
и др. до трети страни /частни лица и публични институции/ във връзка с подобни
правоотношения.В този смисъл се намира странно процесуалното поведение на ищеца
по делото с предявяване на настоящия иск, доколкото последния не е оспорил нито
едно предходно действие на пълномощника си до настоящия момент, след като всички
осъществени са възмездни, справедливи и извършени в негов интерес, каквото е и това
по процесния наем.
Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.Претендира
разноски.
В първото по делото заседание съдът конституира на основание чл. 218 ГПК
лицето М. К. А.,ЕГН ********** като трето лице-помагач на страната на ответника
„БГ РЕНТ 2017“ ЕООД. Същият изразява становище за неоснователност на предявения
иск.
Съдът, като взе предвид наведените от страните доводи и съобразно събраните по
делото допустими, относими и необходими доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
3
Видно от представения по делото/стр.10-17/ договор от 10.11.2020 г. за наем на
земеделски земи с нотариална заверка на подписите рег.№ ****/***.***.***г. на
нотариус А. В. № **** на нотариалната камара с район на действие PC - Враца, вписан
в СВ - гр. Бяла Слатина с вх. рег.№ ***/**.***,**г„ акт №***, том **,ищецът,
представляван от М. К. А. с ЕГН ********** от гр.***** ул.”****”№** вх.** ап.**, е
предоставил на ответника ”БГ Рент 2017”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.Враца ул.”Екзарх Йосиф”№48 вх.Б ет.4 ап.10,представлявано от
управителя Ю. М. К.,за временно/ 3 стопански години,считано от 01.10.2021 г./ и
възмездно/40 лв./дка за използваната част от земеделската земя/, ползване свои
недвижими имоти в землището на с.Търнава, Област Враца.
Видно от представеното по делото/стр.76/ пълномощно с нотариална заверка на
подписа и съдържанието рег. №№** и ***/13.01.2012 г. на нотариус с район на
действие РС – гр. Бяла С. Г.Х.рег. №*** на Нотариалната камара, ищецът е
упълномощил М. К. А. с ЕГН ********** от гр.**** ул.”****”№*** вх.** ап.*** да
закупува от негово име и за негова сметка земеделска земя,както и да сключва
договори за аренда и наем на негова земеделска земя.Пълномощното е безсрочно.
Видно от представената по делото/стр.22/ декларация с нотариална заверка на
подписа и съдържанието рег. № ***и ***/***.***.*** г. на нотариус с район на
действие РС - Бяла С. Г.Х., рег. №*** на Нотариалната камара,ищецът е оттеглил
пълномощно рег. №*** и ***/ **.**.*** г. на същия нотариус.
Видно от представените по делото/стр.28-140/ договори за наем на земеделски
земи от 18.07.2017 г., 12.07.2018 г. и 24.07.2019 г., 10.07.2020 г. и от 05.07.2021 г.,
ищецът е отдавал под наем на собствено си дружество „Балмек - Тончев и сие“ СД, с.
Търнава, ЕИК: *********, в което той е неограничено отговорен съдружник и
управител, свои земеделски земи в землището на с.Търнава, включително част от
земите от договора от 10.11.2020 г., като в същите е била уговорена наемна цена от 50
лв./дка.
Видно е от представените по делото/стр.146-170/ нотариални актове, договор за
наем, нотариални покани и заявления до Служба по вписванията, че ищецът е бил
представляван от М. К. А. при покупки и продажби на земеделски земи и при
отправяне на покани за плащане на заявления за вписване прекратяване на договори за
аренда в периода 20.01.2012 г.- 22.12.2014 г./по представения договор за наем от
03.06.2015 г. ищецът е бил представляван от управителя на ответника/.
По делото е допуснат и изслушан свидетел, доведен от ищеца /негов работник /.
Същият заявява, че познава ищеца от доста години. Работи при него като шофьор от
2003 г. -2004 г.Посочва, че ищецът се занимава със земеделие, обработва земя. Ц. има
земеделска земя в землището на с. Търнава. Свидетелят и още трима-четирима човека
обработват тази земя.Има договор с фирмата на ищеца, която се казва СД БАЛБЕК -
ТОНЧЕВ и СИЕ. В с. Търнава обработват земя. Откакто започнал при ищеца работа,
само те си обработват земята, свидетеля и колегите му във фирмата. Ц.Ц. има и лична
негова земя, има и на фирмата земя. Не познава лицето М. К. А..Чувал е, че М. е
изкупувал земя за Ц., това е което знае. Не знае какви са взаимоотношенията между
М.А. и Ц.Ц.. Знае, че Ц., когато е отишъл в поземлената комисия, да си приподпише
договорите за земята, се е получило застъпване - г-н М.А. е преотдал същата земя.
Земята е от около 400 дка.Ищецът не му е споменавал да е упълномощавал някого да
сключва договори с М.А.. Изяснява, че няма никакви сключени договори за земя с
Ц.Ц..
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля като логични,
последователни и вътрешнонепротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от
4
правна страна:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество,същият е и основателен. Съгласно чл.40 от ЗЗД, ако
представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания, договорът не поражда действие за представлявания. Следователно,за
уважаване на иск по чл.40 от ЗЗД ищецът следва да докаже,че атакуваният договор е
сключен от представителя във вреда на представлявания/ищеца/ - при неизгодни за
представлявания условия,че предоставените на представителя права са упражнени
превратно,макар и в рамките на предоставената с пълномощното представителна
власт,както и недобросъвестност у другата страна по сделката и намерение за
увреждане на представлявания. Видно от представеното пълномощно, ищецът е
предоставил на лицето М. К. А. власт да сключи представения договор за наем.
Ищецът не оспорва истинността и автентичността на пълномощното.Изложеният
довод за недействителност на договора за наем е причинено от представителя
увреждане, като представителят не е договарял в негов интерес.
При предявен и иск с правно основание чл.40 ЗЗД, следва да се извърши
преценка дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя при отчитане на
всички обстоятелства, свързани с интересите на представляваня и мотивите на
представителя да го сключи, тоест да се изследва дали предоставените представителни
права не са упражнени превратно и във вреда на представлявания, с оглед
предоставената свобода на договаряне. Следва да се направи и извод относно това,
налице ли е било споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на
представлявания; установено ли е намерение за увреждане на пълномощника и третото
лице. При твърдение за договаряне във вреда на упълномощителя, в негова тежест е да
установи споразумяване между упълномощения и третото лице във вреда на
представлявания. Следва да се приеме още, че косвени доказателства за такова
споразумяване могат да са близки родствени връзки между пълномощника и третото
лице, в която връзка законът презумира знание за увреждане, или заинтересованост,
или обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице в полза на
пълномощника и други подобни. В този смисъл е и задължителната съдебна практика,
отразена в решение № 586/2010 г. по гр.д.№ 853/2009 г. на ІV гр.отд., постановено по
реда на чл.290 ГПК, както и др.п., по отношение на знанието за увреждане от страна на
третото лице и представителя по упълномощителната сделка.
В случая, налице са както близки родствени връзка между пълномощника и третото
лице по договора за наем / баща и син/, така и косвени доказателства за знанието за
увреждане, доколкото по делото се установява от приложеният като доказателство по
делото договор,че същия е сключен при наемна цена от 40 лв., но само за използваната
част от земеделската земя. Следователно, „БГ Рент“ 2017“ ЕООД може и да не заплати
на ищеца по 40 лв. за всеки един декар, защото това зависи от обстоятелството, дали
реално го ползва. Този факт, сам по себе си, е достатъчен, за да се направи извод, че
както наемателя по наемния договор - ответника, така и пълномощникът на
наемодателя са знаели за възможността ищеца да не получи наемна цена за цялата или
поне за част от земята, като въпреки това са сключили наемния договор. Съзнателното
отношение към факта, че ищеца може да бъде ощетен от тази уговорка в договора,
води до извод, че представителя и третото лице - ответника са знаели за това, че
договарят във вреда на представлявания, доколкото тази вреда за него се изразява във
възможността да не получи пълно рентно плащане за цялата земеделска земя, каквато
цел би постигнал със сигурност, ако сам беше отдал под наем земята си при договаряне
на по – изгодни за себе си условия и без клаузи, създаващи несигурност при
реализиране на доходи. Налице са двата правопораждащи факта на хипотезата на чл.40
5
ЗЗД- договор, сключен във вреда на представлявания, както и споразумяване между
представителя и третото лице във вреда на представлявания.
Трайната съдебна практика по приложението на чл.40 от ЗЗД приема, че ако
пълномощникът злоупотреби с мандата и се сговори с купувача във вреда на
представлявания, така сключеният договор би бил недействителен по отношение на
представлявания. В тълкувателно решение №5/12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г.
на ОСГТК на ВКС е дефинирано, че ”споразумяването” между представителя и
насрещната страна по договора/ответника/ за увреждането на представлявания, се
свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора
относно увреждането на представлявания.В решението е посочено също,че
”споразумяването” не съставлява отделна правна сделка между представителя и
насрещната страна по недействителния договор,която сделка да е различна от самия
този договор, следователно не е необходимо да е налице изричен ”сговор” между тях
да увредят представлявания, което би предполагало във всички случаи намерение за
увреждане и умисъл за това, но в голяма част от хипотезите такива не са налице или са
практически недоказуеми от страна на представлявания.Това ”споразумяване” между
представителя и насрещната страна е обективирано в самия недействителен
договор,увреждащ представлявания, което е първият елемент от фактическия
състав.Поради това вторият елемент от този фактически състав е субективен и се
изразява не винаги в общ сговор и общо намерение/цел/ у представителя и насрещната
страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност - те,и
двамата,знаят/осъзнават/,че сключеният договор обективно уврежда представлявания.
Уговарянето на клауза, позволяваща ищеца да не получи цена за всички декари земя,
предмет на договора показва,че пълномощникът не е изпълнил своите задължения с
дължимата грижа и е увредил интересите на упълномощителя.В практиката е прието,
че наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени
доказателства,които,ценени в съвкупност,да обуславят извод за сговаряне за
увреждане. Поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки
родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен,в която законът
презумира знание за увреждането/чл.135 ал.2 о т ЗЗД/ или заинтересованост /чл . 172
от ГПК/,включително даваща право на отказ от свидетелствуване /чл.166 ал.1 т.2 от
ГПК - решение №841/ 19.01.2010 г. по гр. дело №3530/2008 г. на ВКС ІV г.о./.В случая
лицето М. К. А. е договаряло със сина си, при което съдът намира, че е установен и
втория елемент от фактическия състав. Следва да се отбележи и че ищецът е доказал
твърдението си за нарушени доверителни отношения - индиция за недобросъвестност у
представителя.По делото се установява, че правата по пълномощното са били
упражнявани сравнително активно почти 3 г.,след което почти 6 г., до сключването на
атакувания договор не са били упражнявани – показанията на разпитания свидетел.
Тези обстоятелства се установяват и от представените от самия ответник писмени
доказателства - нотариални актове, договор за наем, нотариални покани и заявления до
Служба по вписванията.
Необходимо е също така де се отбележи, че ищецът е манифестирал намерение и
воля сам/без да ползва представител/ да уреди ползването на имотите.
По изложените съображения,съдът намира,че искът е основателен и следва да
бъде уважен, като бъде прогласена недействителността на атакувания договор,като
сключен във вреда на представлявания.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски пред настоящата инстанция в
размер на 2050.04 лева, от които: 610.04 лв. държавна такса и 1440 лв. адвокатско
възнаграждение.
6
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен, като сключен във вреда на представлявания на
основание чл.40 от ЗЗД, договор за наем на земеделски земи от 10.11.2020 г., с
нотариална заверка на подписите рег.№ 5796/10.11.2020г. на нотариус А. В. № *** на
нотариалната камара с район на действие PC - Враца, вписан в СВ - гр. Бяла Слатина с
вх. рег.№ ****/**.**,***г„ акт №***, том **, сключен между Ц. Т. Ц. от с. ***,
Община ****, Област ***, ул.“******“ № ***, ЕГН: **********, чрез неговия
пълномощник М. К. А., ЕГН: ********** и „БГ РЕНТ 2017“ ЕООД, ЕИК: *********,
по силата на който ищецът, чрез неговия пълномощник, е предоставил на ответника за
временно ползване свои недвижими имоти в землището на с. Търнава, Община Бяла
Слатина, Област Враца.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участието на М. К. А.,ЕГН: **********
като трето лице-помагач на страната на ответника „БГ РЕНТ 2017“ ЕООД , ЕИК:
*********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ”БГ Рент 2017”ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Екзарх Йосиф”№48 вх.Б
ет.4 ап.10,представлявано от управителя Ю. М. К., да заплати на Ц. Т. Ц., ЕГН
********** сумата от 2050.04 лева - разноски по делото.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7