Р Е Ш Е Н И Е
№260202/26.11.2020г. 26.11.2020 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд, ХVI-ти
граждански състав
На тринадесети ноември две хиляди и двадесета
година
В публично
заседание в състав:
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.
като
разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 759 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба и молба уточнение на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Ж.Н.Д. , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС в размер на 126,72 лв.
неплатени абонаментни такси,на 77,46 лв. неустойка за периода 10.01.2018 г. до
09.10.2018 г. и 146,28 лв. дължима сума за устройство Алкател ,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение,до окончателното изплащане на вземането и разноски в
заповедното производство .
В исковата молба и уточнението се
посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по
горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК
, което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск.Посочва се,
че между страните на 10.01.2018 г. било сключено допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги за срок от 24 месеца,като с оглед на това,че към него
момент ответницата била непълнолетна,на същата дата П. С. Д.,в качеството на
нейн родител,подписала декларация за съгласие за подписване на документи от
непълнолетно лице. На клиента бил предоставен мобилен номер по план „Тотал“
20.99 Коледа 2017 и стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. с
ДДС,като за мобилните услуги се прилагали условията договорени в договорите.
Ответника не изпълнил своите парични задължения,начислени му във фактури
издадени в периода месец юни 2018 г.-месец октомври 2018 г. Процесното
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги било прекратено на
09.10.2018 г.,като ответника дължал сумата от 126,72 лв. представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги,сумата от 77,46 лв. неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги,която не надвишавала
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и сумата от 146,28 лв. за
мобилно устройство.Задълженията не били погасени и към момента на подаване на
исковата молба. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски
за заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е депозиран
отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В
депозирана молба прави искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен,
не се явява, както и не прави искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие. В процесния
случай тези предпоставки са налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.
Вероятната основателност на същия се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с което и е предоставено
устройство марка Alkatel US White;приложение към договор за мобилни услуги;ценови листи
за абонаментни планове за частни лица;декларация съгласие и декларация съгласие
за подписване на документ от непълнолетно лице; ОУ по договора; фактури и общи
потребления за мобилен/фиксиран номер.
Събраните по
делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и
категоричен извод,че между страните е съществувало валидно облигационо
отношение , по което ищецът е бил изправна страна-факт отново неоспорен от
ответника. По делото не са релевирани
твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесните суми.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си
предявен размер.
Само за пълнота следва да се отбележи,че Законът за електронните съобщения
урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за
мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен
договор за
мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при
едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие
занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т.
4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да
обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в
съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор
извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка.Искът за
неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор. Самото прекратяване е
уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя от
неспазване на задължение от потребителя,
който в случая не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги.
Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото
си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира
общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора
да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде
и конклудентно – с действията по
прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата
искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл
е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си
задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се
приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице
и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка.
Ищецът не претендира договорения с клиента размер на неустойката - сумата от
стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на срока на
договора, а по-малък, договорен с КЗП.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя
размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в заповедното производство в размер на 385,00 лв.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 425,00 лв., заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Ж.Н.Д. ***,***, ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление град София, сумата от 350,46 лв. – главница,представляващи неплатени абонаметни такси и
използвани услуги, неустойка за неизпълнение на задължения и за устройство Alkatel US White,представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената при
предоставянето му преференциална цена,всички задължения по допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 12.12.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Ж.Н.Д. ***,***, ЕГН ********** да
заплати на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр. София, ЕИК ***, разноски в
заповедното производство в размер на 385,00 лв., както и разноски за настоящата
инстанция в размер на 425,00
лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на обжалване,
на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: