Решение по дело №535/2024 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 8
Дата: 21 януари 2025 г. (в сила от 28 януари 2025 г.)
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20241870200535
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. С., 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Марина Тр. Цветкова
в присъствието на прокурора Т. М. П.
като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Частно наказателно дело
№ 20241870200535 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 1 вр.чл.155, вр.чл.162
от Закона за здравето, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ на В. М. П., българка,
българска гражданка, неосъждана ,с висше образование, не работи ,с
постоянен и настоящ адрес гр.С., ул.“Б." № **, ЕГН:********* с параноидна
шизофрения ,при амбулаторна форма на лечение чрез редовни периодични
посещения при психиатър д-р Б. А. П. за срок от 3 месеца ,при периодичност
,определена от същия психиатър и място на лечението-кабинета на д-р Б. А. П.
в гр.С..
Препис от решението да се изпрати на д-р Б. П. за сведение и
изпълнение.
Решението може да се обжалва и протестира пред Софийския
окръжен съд в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________
1

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към решение на Районен съд –С. от 21.01.2025 г. по ЧНД № 535/2024 г.
Съдът е сезиран с искане от Районна прокуратура –С. за задължително
настаняване и лечение на лицето В. М. П. от гр.С. по реда на чл.155 и сл. от
Закона за здравето. В искането си прокурорът сочи, че В. П. страда от
психично заболяване –параноидна шизофрения. Същата е с влошено
здравословно състояние, опасна за себе си и за околните,застрашаваща
сериозно здравето си и има опасност да извърши престъпление от значителна
обществена опасност.Не желае да се лекува доброволно.
Пред съда, в пледоарията си прокурорът поддържа ,че не се налага
принудително лечение ,тъй като от заключението на вещото лице по
извършената съдебно-психиатрична експертиза се установява,че
освидетелстваната В. П. не е опасна за себе си и околните.Към момента
същата се лекува доброволно и приема предписаните й от д-р П. лекарства.
Адв. В. Н.-Г. изразява становище ,с което моли съда да прекрати
производството по делото ,с оглед заключението на вещото лице по съдебно-
психиатричната експертиза.
При осигурената от съда възможност да бъде изслушана,
освидетелстваната В. М. П. не взема становище.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства намира
следното:
Съгласно заключението на вещо лице Б. П. В. М. П. страда от параноидна
шизофрения .Установената диагноза покрива критериите на чл.146, ал.1,т.1 от
Закона за здравето.Същата се нуждае от специални здравни грижи и проявява
критично отношение към заболяването си и е склонна да продължи приема на
противорецивидна терапия под наблюдението на районен психиатър.Вещото
лице счита ,че на този етап настаняването на освидетелстваната П. на
задължително лечение не е наложително.Видно от заключението вследствие
на заболяването си същата не е в състояние да застраши сериозно собственото
си здраве ,както и живото и здравето на околните .В. П. е в състояние да дава
информирано съгласие за лечението си.
Съгласно разпоредбата на чл.155 от Закона за здравето На задължително
настаняване и лечение подлежат лицата по чл.146,ал.1,т.1 и 2 от Закона за
здравето, които поради заболяването си могат да извършат престъпление,
което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или
застрашава сериозно здравето им.От заключението на вещото лице и
изслушването му в съдено заседание се установи ,че освидетелстваната В. М.
П. страда от параноидна шизофрения ,но счита ,че на този етап не се налага
задължително лечение на същата в психиатрично заведение и под
наблюдението на психиатър същата може да продължи приема на
противорецивидна терапия.Установи се от заключението ,че В. П. не е в
състояние да застраши сериозно собственото си здраве, както и живото и
здравето на околните .В. П. е в състояние да дава информирано съгласие за
лечението си.Същата не е опасна за себе си и околните ,лекува се доброволно
1
и приема предписаната и терапия от д-р П..
Предвид изложеното съдът намира,че не е необходимо
освидетелстваната В. М. П. да бъде настанена на задължително лечение в
психиатрично заведение, а съдът постанови задължително лечение на В. П.
,страдаща от параноидна шизофрения при амбулаторна форма на лечение чрез
редовни периодични посещения при психиатър д-р Б. А. П. за срок от 3 месеца
,при периодичност ,определена от същия психиатър и мястото на лечението –
кабинета на д-р Б. П. в гр.С..
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2